Страхувате ли се от черни котки? Отваряте ли чадър вкъщи? А какво мислите за числото 13? Независимо дали вярвате или не, сигурно някои от тези суеверия са ви познати. Как така по целия свят хора почукват на дърво или избягват да стъпват по процепите в тротоара? Макар да не са научно обосновани, много от тези странно специфични вярвания и практики имат също толкова странни и специфични корени. Тъй като са свързани със свръхестествени сили, не бива да ни учудва, че в основата на много суеверия е религиозно вярване. Например, числото 13 се свързва с Тайната вечеря, когато Иисус вечеря заедно с 12 апостола точно преди да бъде задържан и разпнат. Родилата се идея, че 13 души на маса носи лош късмет, довела до вярването, че числото 13 като цяло носи нещастие. Днес този страх от числото 13, наричан трискайдекафобия, е така разпространен, че много сгради по света нямат тринайсти етаж, след дванайстия идва направо четиринайсти. Разбира се, много хора считат историята за Тайната вечеря за реална, но други суеверия идват от религиозни традиции, в които малко хора вярват или дори помнят. Смята се, че почукването на дърво идва от фолклора на древните индоевропейци или дори от фолклора на техни предци, които вярвали, че дърветата са обитавани от различни духове. Докосването на дърво би донесло закрилата или благословията на духа на дървото. И така, по някакъв начин тази традиция се запазила дълго след като вярването в духовете се изгубило. Много популярни днес суеверия в страни от Русия до Ирландия се считат за следи от езически вярвания, изместени от християнството. Но не всички суеверия са религиозни. Някои се основават на злочести съвпадения и асоциации. Така например много италианци се страхуват от числото 17, понеже римското XVII може да бъде преподредено като думата vixi, която значи животът ми изтече. По подобен начин думата за четири звучи почти като думата за смърт на кантонски, както и на японски и корейски, които са взаимствали китайските цифри. И тъй като едно звучи като думата за трябва, 14 звучи като израза "трябва да умре". Доста цифри за избягване в асансьори и международни хотели. И вярвате или не, някои суеверия всъщност имат смисъл или поне са имали преди да забравим първичното им значение. Така в миналото театралните декори били големи изрисувани пана, вдигани и спускани от сценични работници, които си сигнализирали, свирейки. Случайно подсвирване от някой друг можело да доведе до инцидент. Но табуто за подсвирване зад кулисите е живо и до днес, дълго след като сценичните работници започнали да използват слушалки. По същия начин, запалването на три цигари от една кибритена клечка наистина може да е зла поличба, ако сте войник в окоп, където дълго запалена кибритена клечка може да привлече вниманието на врага. Днес повечето пушачи няма защо да се боят от снайперисти, но суеверието е все така в сила. Защо хората все още пазят тези останки от забравени религии, съвпадения и остарели съвети? Не е ли това напълно ирационално? Ами да, но според много хора суеверията се основават повече на културни навици, отколкото на съзнателни вярвания. Все пак никой не се ражда със знанието да избягва да минава под стълба или да подсвирва вкъщи, но ако семейството ти ти казва да избягваш да правиш това, вероятно ще изпитваш чувство на неудобство дори след като по логичен начин си научил, че нищо лошо няма да се случи. И тъй като почукването на дърво не изисква особени усилия, спазването на суеверия често е по-лесно от съзнателното им избягване. А и суеверията често сякаш сработват. Може би си спомняте своя хоумрън, когато сте носили късметлийските си чорапи. Тук говори психологическата ви нагласа. Малко вероятно е да помните всички пъти, когато сте имали хоумрън и сте носили същите тези чорапи. Но вярването, че ви носят късмет, може да помогне, давайки илюзията, че имате повече контрол върху случващото се. Затова в ситуации, където такава увереност е от значение, като при спорта, тези странни суеверия в крайна сметка може би не са чак толкова странни.