Ще ви представя една идея за природата

и бих искал да поговорим малко за природата,

защото не говорихме за нея, чак толкова през последните няколко дни.

Бих искал да ви разкажа за почвата, за пчелите, за растенията и животните.

И да ви разкажа за един инструмент, много прост инструмент, който открих.

Въпреки че това е само едно схващане - не е някаква страхотна технология -

то е има силата да промени нашата връзка с естествения свят

и с другите видове, от които зависим.

И този инструмент, просто казано, както Крис вече загатна,

е да погледнем на нашия свят през погледа на растенията и животните.

Идеята не е моя, много хора са я имали,

но аз се опитах да я поразнообразя.

Нека ви разкажа как ми хрумна.

Както много от другите ми идеи и инструментите, които изплозвам,

открих и тази идея в градината. Аз съм запален градинар.

И един ден, преди около седем години, садях картофи.

Беше първата седмица на май.

Това се случи в Нова Англия (региона New England в САЩ), точно когато ябълковите дървета са окичени с цвят.

Те са като бели облаци над вас.

Засаждах картофените гнезда,

раздробявах картофи и ги посаждах.

А пчелите работеха на това дърво.

Огромни пчели, от които дървото направо вибрираше.

Едно от нещата, които наистина харесвам в градинарството е,

че то не отнема цялото ти внимание.

Не можеш да се нараниш, не е като дърводелството, например.

И имаш много място в съзнанието си за размисли.

И въпроса, който си зададох онзи следобед в градината,

работейки рамо до рамо с една пчела бе:

Какво общо имаме аз и тя?

По какво се различаваха и приличаха ролите ни в градината?

И осъзнах, че всъщност имаме доста общо.

И двамата разпространявахме гените на точно определен вид.

И двамата, вероятно, ако мога да се поставя на мястото на пчелата,

си мислехме, че ние вземаме решенията.

Аз бях решил какъв вид картофи да засадя.

Бях избрал сорта Yukon Gold или Yellow Finn или какъвто и да беше там...

И бях поръчал тези гени от другия край на страната,

донесох ги дотук и в момента ги засаждах.

А тази пчела, без съмнение, вярваше, че е тя е решила:

"Отивам към точно това ябълково дърво, към точно този цвят,"

"взимам нектара и си тръгвам."

Нaшия мироглед ни диктува, че

ние сме свободни обекти в природата, както аз така и пчелата.

Аз садя картофи, аз плевя градината, аз култивирам другите видове.

Но в онзи момент ми хрумна,

ами ако този мироглед не е нищо повече от самозаблуда?

Защото, разбира се, и пчелата си мисли, че тя командва.

А ние знаем, че това не е така.

Много добре знаем какво се случва с пчелата и този цвят,

как цветът хитро манипулира пчелата.

И когато казвам "манипулира", използвам Дарвиновия смисъл.

Имам предвид, че цветът е развил много специфичен набор от характерни черти -

цвят, аромат, вкус, шарка - които са примамили пчелата.

И тази пчела е била хитро подлъгана да вземе нектара

като същевременно отнесе и малко прашец с крака си,

и отлети към следващия цвят.

Пчелата не е взела никакво решение.

И тогава осъзнах, че аз също не съм...

Аз съм бил съблазнен именно от този картоф, а не от някой друг,

да го посадя, да разпръсна неговите гени, да му осигуря още малко площ.

И в този момент ми хрумна идеята: как би ни се сторило - какво ще стане,

ако за момент погледнем на себе си през очите на тези други видове, който ни "обработват"?

И тогава земеделието вече не ми изглеждаше като откритие, като човешка технология,

а по-скоро като ко-еволюционно развитие,

в което група много хитри видове, в повечето случаи ядливи треви, са ни използвали

и са разбрали как в общи линии да ни накарат да обезлесим света.

Конкуренцията на тревите, нали?

И изведнъж всичко изглеждаше различно.

Изведнъж косенето на ливадата през този ден се превърна в съвсем различно преживяване.

Винаги съм си мислел и дори го бях написал в първата ми книга,

която беше за градинарството,

че ливадите са "природа под ботуша на културата".

Че те са тоталитарни пейзажи.

И че когато косим, ние грубо потискаме този вид

и никога не му разрешаваме да даде семе, да умре или да прави секс.

И това беше ливадата за мен.

Но тогава осъзнах, "Не, тревата иска от нас точно това.

Аз съм будала. Слугувам на тревата, чиято цел в живота е да победи дърветата,

с които тя се състезава - с които тя се бори за слънчевата светлина."

И като ни кара да косим ливадите, тревата ни кара да спираме дърветата да се появяват отново,

което в Нова Англия става много, много бързо.

Започнах да гледам на нещата по този начин

и написах цяла книга, наречена "Ботаниката на желанието".

И тогава осъзнах, че както можеш да погледнеш едно цвете

и да разбереш всякакви интересни неща за вкуса и желанията на пчелите,

че те харесват аромата и точно този, а не друг цвят и че им харесва симетрията...

какво бихме могли да разберем за себе си по същия начин?

Бихме разбрали, че определен вид картоф или наркотик,

например кръстоска между канабис сатива и индика, могат да ни кажат нещо за нас.

Не мислилите ли, че това е един интересен поглед към света?

Тестът за всяка една идея - в случая, литературно схващане -

е какво получаваме от нея?

И говорейки за природата, която е моят обект като писател,

се чудя дали ще издържи теста на Алдо Леополд?

Който е: ще ни направи ли тази идея по-добри граждани на живото общество?

Ще ни накара ли да разнообразим и поддържаме флората и фауната

вместо да ги разрушаваме?

И бих казал, че тази идея е такава.

Ще ви разкажа какво печелите като гледате на света по този начин,

освен забавните открития за човешките копнежи.

Чисто интелектуално, поглеждайки към света от гледната точка на друг вид,

ще успеем да се справим с една странна аномалия -

тук навлизаме в зоната на историята на интелекта -

аномалията, че Дарвиновата революция се е случила преди 150 години

О, колко съм дребен -

съществува тази интелектуална, Дарвинова революция, когато благодарение на Дарвин,

разбрахме, че сме просто един сред много други видове.

Еволюцията действа върху нас, както и върху всички останали.

Ние въздействаме и на нас ни въздействат.

Ние сме просто нишка в тъканта на живота.

Но странното е, че 150 години по-късно, ние не сме научили този урок.

Никой от нас не вярва истински в него.

Ние все още сме картезианци - децата на Декарт -

които вярват, че субективността и съзнанието ни правят различни.

Че светът е разделен на субекти и обекти.

Че природата е от едната страна, а културата от другата.

Когато започнеш да гледаш от гледната точна на растение или животно,

разбираш, че това е истинската заблуда.

Идеята, че природата и културата са противници.

Идеята, че съзнанието е всичко.

И това е също много важно.

Погледът през очите на друг вид

е лек за човешката самовлюбеност.

Изведнъж осъзнаваш, че съзнанието,

което всички толкова ценим и смятаме за

върховото постижение на природата,

човешкото съзнание е просто един набор от инструменти за оцеляване в този свят.

И, естествено, ние смятаме, че това е най-добрият инструмент.

Но както казва един комик:

"Кой казва, че човешкото съзнание е толкова важно?"

Ами... човешкото съзнание."

И като погледнете растенията, осъзнавате че има и други инструменти,

и те са не по-малко интересни.

Ще ви дам два примера, пак от градинарството.

Белият боб. Знаете ли какво прави бобът, когато го нападнат паразити?

Изпуска летлив химикал във въздуха

който привлича друг вид паразити,

които идват, нападат първите и пазят белия боб.

Така че, докато ние боравим със съзнанието, езика и други инструменти

растенията използват биохимия.

И те са я развили до степен, която дори не можем да си представим.

Тяхната сложност и изтънченост са достойни за възхищение.

В това се стои и скандала с проекта за човешкия геном.

В началото си мислехме, че съществуват 40,000 - 50,000 човешки гена.

А преброихме само 23,000.

Само за сравнение, оризът има 35,000 гена.

Е, кой е по-развития вид?

Всички сме еднакво развити.

Просто сме еволюирали

по различен начин.

Лек за човешката самовлюбеност, начин да усетим идеята на Дарвин.

И това всъщност правя аз като писател и разказвач -

опитвам се да накарам хората да почувстват това, което знаем и да разкажа истории

които да ни помогнат да мислим екологично.

А другата страна на тази идея е практическа.

Сега ще ви пренеса в една ферма.

Използвах тази идея, за да развия разбирането си за хранителната система

и това което научих е, че в момента, всички ние сме манипулирани от царевицата.

И лекцията за етанола, която чухте по-рано днес,

ми прозвуча като последния триумф на царевицата над здравия разум. (Смях)

Той е част от - (Аплодисменти) - плана на царевицата за световно господство.

(Смях)

И ще видите, че количеството засадена царевица тази година ще е драстично повече от миналата

и ще покрива много повече площ,

защото ние сме решили, че етанолът ще ни помогне.

Това ми помогна да разбера индустриалното земеделие,

което, разбира се, е картезианска система.

То се позовава на идеята, че ние подчиняваме другите видове,

управляваме и създаваме тези предприятия,

че влагаме технологии и получаваме храна

или гориво, или каквото искаме.

Сега ще ви разкажа за една съвсем различна ферма.

Тя се намира в долината Шенандоа, щата Вирджиния.

Търсех ферма, където идеята

да се погледне през очите на другите видове е наистина осъществена.

Намерих я в лицето на един мъж, Джоуел Салатин,

и прекарах една седмица като негов помощник във фермата.

Това място ми даде нови надежди за отношението ни към природата,

което не ми се бе случвало през целия ми 25 годищен стаж като писател.

Ето какво открих.

Фермата се казва Полифейс.

Идеята е следната: отглеждат шест вида животни, както и няколко вида растения,

които живеят в много сложна симбиотична подредба.

Нарича се пермакултура, за тези от вас който се занимават с такива неща,

така че кравите, прасетата, овцете, пуйките

и какво още имаше там...

Всички шест вида - зайци, всъщност -

всички те извършват подпомагат екологично другите,

така че торът на едните е обяд за другите,

помагат си взаимно с паразитите.

Това е един много сложен и красив танц,

но ще се концентрирам само на една част от него.

И това е връзкате между кравите и кокошките носачки.

Ще ви покажа какво получавате като използвате този похват.

Както ще видите, това е много повече от просто отглеждане на храна.

Това е друг подход към природата

и начин да се освободим от

картезианската идея, че или природата печели, или ние

и че за да получим това което искаме, трябва да подчиним природата.

Ето ви един ден, крави заобиколени от една ограда.

Единствената технология, която се използва е евтина електрическа ограда,

относително нова, свързана към автомобилен акумулатор.

Дори и аз мога да направя ограда за един декар и да я поставя за 15 минути.

Кравите пасат. Движат се.

Изяждат всичко - интензивно хранене.

Той изчаква три дни.

И тогава докарахме яйцемобила.

Яйцемобилът е едно разнебитено приспособление.

Прилича на покрита кола направена от дъски,

която побира 350 пилета.

Докарва го до оградата три дни по-късно и спуска подвижната платформа,

освобождавайки 350 пилета наведнъж,

който започват да кудкудякат.

Те веднага хукват към кравешките купчинки.

И следва най-интересното.

Те изравят кравешките купчинки

за личиниките, червейте и ларвите на мухите.

А причината той да изчака три дни е

че той знае, че на четвъртия или петия ден, тези ларви ще се излюпят

и ще се превърнат в голяма напаст.

Но той нарочно изчаква те да пораснат възможно най-големи и сочни,

защото те са любимите протеини на пилетата.

Пилетата започват своя танц,

разбутват тора, за да стигнат до ларвите

и в същото време, разпръскват тора навсякъде.

Много полезно. Втора екологична услуга.

И трето, докато са в това ограждение,

те, разбира се, отделят неудържимо,

и техните богати на азот изпражнения наторяват полето.

После ги преместват в следващото заграждение

и, разбира се, в следващите седмици тревата избуява.

След четири или пет седмици той може да повтори.

Може да пусне пак кравите, да коси или да доведе други животни,

например агнета, или да окоси сено за зимата.

Бих искал внимателно да разгледате какво се случва тук.

Това е една много продуктивна система.

От 4,000 декара земя

той произвежда над 18 тона говеждо, 13 тона свинско, 300,000 яйца,

20,000 бройлера, 1,000 пуйки, 1,000 заека -

огромно количество храна.

А има хора, който питат "Може ли органичната храна да изхрани света?"

Само вижте колко храна може да се произведе от 4,000 декара,

ако задоволите нуждите на всеки вид.

Позволете му да осъзнае своите желания, своята физиологична същност.

Използвайте това.

А сега да погледнем през очите на тревата.

Какво се случва с тревата през това време?

Когато животните пасат, тревата става от много висока - ниска.

И това веднага води до нещо много интересно.

Всеки градинар знае, че съществува отношението корен-стрък.

И че растенията трябва да балансират

коренната и листната си маса.

Така че когато губят листна маса, корените също намаляват.

Получава се нещо като обгаряне и корените загиват.

И тогава почвените животински видове, започват да работят,

сдъвкват корените и ги разграждат -

червейте, гъбите, бактериите - и резултата е нова почва.

Така се образува почвата.

Създава се от отдолу нагоре.

Така са възникнали прериите,

връзката между бизоните и тревата.

И това, което разбрах, когато осъзнах това

и това което ще ви каже Джоуел Салатин, е че той не отглежда

кокошки или овце, или говеда. Той отглежда трева.

Защото тревата е основополагащият вид в такава система -

и това, ако се замислите, абсолютно противоречи на трагичната идея за природата, в която вярваме,

според която, за да вземем това което искаме, трябва да подчиним природата.

Повече за нас, по-малко за природата.

В този случай, се произвежда толкова много храна, а в края на сезона

всъшност има повече почва, изобилие и разнообразие.

Това е изключително окуражаващо.

Има много фермери, които вече правят същото.

Това е много отвъд органичното земеделие,

което, малко или много, е картезианска система.

И изводът е, че ако се съобразяваме с другите видове,

с почвата, дори с нищо повече от тази далечна идея

- защото тук не се използват технологии, с изключение на тези огради,

които са толкова евтини, че могат да покрият Африка за нула време,

то, ние можем да набавим нужната ни храна от Земята,

и в същото време да я излекуваме.

Това е начинът да съживим света.

Това е истински впечатляващото в тази идея.

Когато започнем да чувстваме Дарвиновата идея в себе си,

нещата който можем да постигнем с тези идеи,

ме изпълват с голям оптимизъм.

Много ви благодаря.