WEBVTT 00:00:00.876 --> 00:00:02.665 Когато бях в художественото училище 00:00:02.665 --> 00:00:04.084 получих тремор на ръката си 00:00:04.084 --> 00:00:07.116 и това беше най-правата линия, която можех да нарисувам. 00:00:07.116 --> 00:00:09.767 Сега, като си помисля, това всъщност беше добре за някои неща, 00:00:09.767 --> 00:00:12.956 като да смеся кутия с боя или да разклатя полароидна снимка, 00:00:12.956 --> 00:00:15.654 но по онова време това за мен беше Страшният съд. 00:00:15.654 --> 00:00:19.271 Това унищожи мечтата ми да стана художник. NOTE Paragraph 00:00:19.271 --> 00:00:21.641 В действителност, треморът се разви в резултат на 00:00:21.641 --> 00:00:23.548 целенасочено търсене на поантилизма, 00:00:23.548 --> 00:00:26.102 години наред правейки мънички точки. 00:00:26.102 --> 00:00:29.996 И в един момент тези точки се превърнаха от идеално кръгли 00:00:29.996 --> 00:00:33.684 в приличащи повече на попови лъжички заради тремора. 00:00:33.684 --> 00:00:35.929 Така че, за да компенсирам, започнах да държи писалката по-здраво, 00:00:35.929 --> 00:00:38.244 и това постепенно влоши тремора още повече, 00:00:38.244 --> 00:00:40.516 затова аз стисках писалката още по-здраво. 00:00:40.516 --> 00:00:42.732 И това се превърна в порочен цикъл, който завърши 00:00:42.732 --> 00:00:44.956 с много болка и проблеми със ставите, 00:00:44.956 --> 00:00:47.172 Имах проблеми да държа каквото и да е. 00:00:47.172 --> 00:00:50.557 И след като бях прекарал целия си живот искайки да правя изкуство, 00:00:50.557 --> 00:00:55.168 аз напуснах художественото училище, а по-късно напуснах изкуство изобщо. NOTE Paragraph 00:00:55.168 --> 00:00:57.628 Но след няколко години, аз просто не можех да стоя настрана от изкуството 00:00:57.628 --> 00:00:59.920 и реших да отида на невролог за този тремор 00:00:59.920 --> 00:01:02.780 и открих, че имах трайно увреждане на нервите. 00:01:02.780 --> 00:01:05.509 Той хвърли един поглед на моите разкривени линии 00:01:05.509 --> 00:01:08.932 и каза: "Ами защо просто не прегърнеш този тремор?" NOTE Paragraph 00:01:08.932 --> 00:01:11.542 Така и направих. Отидох си у дома, взех един молив 00:01:11.542 --> 00:01:13.450 и просто оставих ръката ми да трепери и да трепери. 00:01:13.450 --> 00:01:15.544 Така направих всички тези драсканици. 00:01:15.544 --> 00:01:17.374 И макар да не е съвсем изкуство, 00:01:17.374 --> 00:01:21.030 към което да изпитвам страст, се почувствах страхотно. 00:01:21.030 --> 00:01:23.509 И по-важното е, че след като веднъж прегърнах тремора, 00:01:23.509 --> 00:01:25.884 разбрах, че все още може да правя изкуство. 00:01:25.884 --> 00:01:27.154 Просто трябваше да намеря различен подход 00:01:27.154 --> 00:01:29.507 към правенето на изкуството, което исках. NOTE Paragraph 00:01:29.507 --> 00:01:32.347 Сега аз все още се наслаждавам на разпокъсаността на поантилизма, 00:01:32.347 --> 00:01:34.176 виждайки тези малки точки, които се сливат, 00:01:34.176 --> 00:01:36.157 за да се получи единно цяло. 00:01:36.157 --> 00:01:39.108 Така започнах да експериментирам с други начини за насичане на изображенията, 00:01:39.108 --> 00:01:41.286 при които треморът няма да влияе на работата, 00:01:41.286 --> 00:01:45.763 като да си потопя краката в боя и да ходя върху платно, 00:01:45.763 --> 00:01:49.461 или в 3D структура, състояща се от летви, 00:01:49.461 --> 00:01:54.924 да създавам 2D изображения чрез изгаряне с горелка. 00:01:54.924 --> 00:01:58.268 Открих, че, ако работя в по-голям мащаб и с по-едри материали 00:01:58.268 --> 00:02:00.676 ръката ми наистина няма да ме боли, 00:02:00.676 --> 00:02:04.276 а след като избягах от еднотипния подход към изкуството, 00:02:04.276 --> 00:02:06.527 открих своя подход към творчеството, 00:02:06.527 --> 00:02:10.228 който напълно промени моите художествени хоризонти. 00:02:10.228 --> 00:02:12.148 Това беше първият път, когато се сблъсках с идеята, 00:02:12.148 --> 00:02:17.620 че приемането на едно ограничение, може в действителност да отприщи творчеството. NOTE Paragraph 00:02:17.620 --> 00:02:20.036 По това време завършвах училище 00:02:20.036 --> 00:02:23.644 и толкова исках да получа истинска работа, че да мога да си позволя нови инструменти. 00:02:23.644 --> 00:02:27.405 Имах ужасно малък набор от инструменти и чувствах, че 00:02:27.405 --> 00:02:29.515 бих могъл да направя много повече с материалите, които 00:02:29.515 --> 00:02:32.047 си мислех, че един художник трябва да има. 00:02:32.047 --> 00:02:34.252 Аз даже нямах обикновени ножици. 00:02:34.252 --> 00:02:36.764 Използвах тези метални ножици, докато не откраднах едни 00:02:36.764 --> 00:02:39.012 от офиса, в който работех. NOTE Paragraph 00:02:39.012 --> 00:02:41.944 И така, завърших училище, намерих си работа, взех заплата 00:02:41.944 --> 00:02:43.598 и се озовах в магазина за художници, 00:02:43.598 --> 00:02:46.712 където просто полудях да си купувам материали. 00:02:46.712 --> 00:02:48.340 И когато се прибрах у дома, седнах 00:02:48.340 --> 00:02:51.448 и си поставих задачата наистина да се опитам да създам нещо 00:02:51.448 --> 00:02:54.212 напълно извън кутията. 00:02:54.212 --> 00:02:58.636 Но аз си седях с часове и нищо не ми идваше на ум. 00:02:58.636 --> 00:03:01.183 Същото стана и следващия ден и на по-следващия, 00:03:01.183 --> 00:03:04.872 бързо затъвайки в творчески застой. 00:03:04.872 --> 00:03:09.120 И тогава изпаднах в затъмнение за дълго време, неспособен да творя. 00:03:09.120 --> 00:03:11.694 В това нямаше никакъв смисъл, защото бях способен 00:03:11.694 --> 00:03:16.068 да поддържам моето изкуство, а въпреки това бях творчески изчерпан. NOTE Paragraph 00:03:16.068 --> 00:03:18.280 Но докато търсех наоколо в тъмнината, 00:03:18.280 --> 00:03:21.808 разбрах, че всъщност бях парализиран от всички възможности, 00:03:21.808 --> 00:03:24.376 които никога не съм имал досега. 00:03:24.376 --> 00:03:28.099 И точно тогава си спомних отново за своите нервни ръце. 00:03:28.099 --> 00:03:30.816 Прегърни тремора. 00:03:30.816 --> 00:03:33.492 И разбрах, че ако искам да си възвърна креативността, 00:03:33.492 --> 00:03:37.256 трябваше да се откажа да се старая толкова усилено да мисля извън кутията, 00:03:37.256 --> 00:03:39.972 а да се върна обратно в нея. NOTE Paragraph 00:03:39.972 --> 00:03:42.058 Чудех се можеш ли да станеш по-креативен, 00:03:42.058 --> 00:03:44.956 като търсиш ограниченията? 00:03:44.956 --> 00:03:50.137 Дали мога да създам нещо с материали само за един долар? 00:03:50.137 --> 00:03:52.410 В този момент прекарвах много вечери в -- 00:03:52.410 --> 00:03:55.183 добре де, предполагам, че все още прекарвам повечето си вечери в Старбъкс — 00:03:55.183 --> 00:03:58.391 но знам, че можете да поискате допълнителна чаша, ако ви трябва, 00:03:58.391 --> 00:04:00.784 така че аз реших да поискам 50. 00:04:00.784 --> 00:04:02.567 Изненадващо те просто ми ги дадоха, 00:04:02.567 --> 00:04:04.555 и тогава с няколко молива, които имах, 00:04:04.555 --> 00:04:07.735 направих този проект само за 80 цента. 00:04:07.735 --> 00:04:10.271 Това наистина беше момент на прозрение за мен, 00:04:10.271 --> 00:04:13.151 че ние трябва първо да бъдем ограничени, 00:04:13.151 --> 00:04:16.199 за да станем безгранични. NOTE Paragraph 00:04:16.199 --> 00:04:18.207 Приех този подход на мислене вътре в кутията 00:04:18.207 --> 00:04:20.110 към моите платна и се чудех какво ще стане, ако вместо 00:04:20.110 --> 00:04:23.439 да рисувам върху платно, можех да рисувам само върху гърдите си? 00:04:23.439 --> 00:04:26.023 Така че аз нарисувах 30 картини, 00:04:26.023 --> 00:04:27.223 слой върху слой, 00:04:27.223 --> 00:04:31.723 като всяка картина, изобразяваше някакво влияние в моя живот. 00:04:31.723 --> 00:04:34.375 Или пък, ако, вместо да рисувам с четка, 00:04:34.375 --> 00:04:37.127 можех само да рисувам с каратистки удари? (Смях) 00:04:37.127 --> 00:04:38.603 Така че натопих ръцете си в боя 00:04:38.603 --> 00:04:40.023 и просто нападнах платното. 00:04:40.023 --> 00:04:42.732 И даже толкова силно го удрях, че чак си нараних става на кутрето 00:04:42.732 --> 00:04:45.664 и трябваше да я шинираме за няколко седмици. NOTE Paragraph 00:04:45.664 --> 00:04:49.027 (Смях) (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:04:49.027 --> 00:04:53.232 Или пък, ако вместо да разчитам на себе си, 00:04:53.232 --> 00:04:55.165 трябваше разчитам на други хора, 00:04:55.165 --> 00:04:57.817 за да създам съдържанието на своето изкуството? 00:04:57.817 --> 00:05:00.608 Така в продължение на шест дни живях пред уеб камера. 00:05:00.608 --> 00:05:03.248 Спях на пода и ядях пакетирана храна, 00:05:03.248 --> 00:05:05.553 и карах хората да ми се обаждат и да споделят с мен история 00:05:05.553 --> 00:05:08.236 за момент, който е променил живота им. 00:05:08.236 --> 00:05:10.688 Техните истории станаха изкуство 00:05:10.688 --> 00:05:14.200 докато ги записвах върху въртящото се платно. NOTE Paragraph 00:05:14.200 --> 00:05:18.665 (Аплодисменти) 00:05:18.665 --> 00:05:23.161 Или пък, ако вместо да правя изкуство за показване, 00:05:23.161 --> 00:05:25.424 аз трябваше да го унищожа? 00:05:25.424 --> 00:05:27.696 Това изглеждаше като най-голямото ограничение - 00:05:27.696 --> 00:05:30.188 да бъдеш художник без картини. 00:05:30.188 --> 00:05:32.736 Идеята за унищожаването се превърна в проект, който отне цяла година 00:05:32.736 --> 00:05:34.089 и аз го нарекох "Сбогом, изкуство". 00:05:34.089 --> 00:05:38.785 В него всяко произведение трябваше да бъде унищожено след създаването му. 00:05:38.785 --> 00:05:40.276 В началото на "Сбогом, изкуство" се фокусирах върху 00:05:40.276 --> 00:05:43.003 насилственото унищожаване, както при тази картина на Джими Хендрикс, 00:05:43.003 --> 00:05:45.808 направена от над 7000 кибритени клечки. 00:05:45.808 --> 00:05:46.974 (Смях) 00:05:46.974 --> 00:05:50.163 След това се отрих за създаването на изкуство, което се разрушаваше естествено. 00:05:50.163 --> 00:05:52.776 Търсех нетрайни материали, 00:05:52.776 --> 00:05:54.950 като да плюя храна-- 00:05:54.950 --> 00:05:59.012 (Смях) — 00:05:59.012 --> 00:06:02.225 тебешир върху тротоар 00:06:02.225 --> 00:06:06.761 и дори замразено вино. NOTE Paragraph 00:06:06.761 --> 00:06:08.822 Последната стъпка на унищожението 00:06:08.822 --> 00:06:12.865 беше да се опитам да създам нещо, което изобщо не беше съществувало. 00:06:12.865 --> 00:06:16.208 Така че подредих свещи върху маса, запалих ги и след това ги издухах. 00:06:16.208 --> 00:06:19.848 След това повторих този процес отново и отново със същите свещи, 00:06:19.848 --> 00:06:23.761 след това събрах видео клиповете в по-голямо изображение. 00:06:23.761 --> 00:06:28.280 Така, че крайната картина не е видима като физическо цяло. 00:06:28.280 --> 00:06:32.122 Тя беше разрушена преди да се е появила. NOTE Paragraph 00:06:32.122 --> 00:06:34.608 В хода на сериите "Сбогом, изкуство" 00:06:34.608 --> 00:06:37.440 бях създал 23 различни произведения 00:06:37.440 --> 00:06:40.752 от които не беше останало нищо веществено за показване. 00:06:40.752 --> 00:06:43.176 Това, което мислех, че е най-голямото ограничение, 00:06:43.176 --> 00:06:46.104 всъщност се оказа най-голямото освобождение, 00:06:46.104 --> 00:06:48.307 тъй като всеки път, когато създавах, 00:06:48.307 --> 00:06:50.319 унищожението ме водеше обратно до неутрално място, 00:06:50.319 --> 00:06:54.604 където се чувствах освежен и готов да започна следващия проект. 00:06:54.604 --> 00:06:56.960 Това не се случи за една нощ. 00:06:56.960 --> 00:06:59.011 Имаше моменти, когато моите проекти не успяваха да се реализират 00:06:59.011 --> 00:07:01.800 или, още по-лошо, след като прекарвах ужасно много време върху тях, 00:07:01.800 --> 00:07:04.312 изображението, което се получаваше, беше смущаващо. 00:07:04.312 --> 00:07:07.032 Но тъй като бях отдаден на процеса, продължавах напред NOTE Paragraph 00:07:07.032 --> 00:07:09.043 и нещо наистина изненадващо се случи. 00:07:09.043 --> 00:07:12.009 Докато унищожавах всеки проект, 00:07:12.009 --> 00:07:14.841 аз се учех да се освобождавам - 00:07:14.841 --> 00:07:18.352 да се освобождавам от резултатите, от провалите, 00:07:18.352 --> 00:07:20.875 от несъвършенствата. 00:07:20.875 --> 00:07:23.304 И в замяна, открих процес на създаване на изкуство, 00:07:23.304 --> 00:07:27.529 който е постоянен и необременен от резултатите. 00:07:27.529 --> 00:07:29.558 Озовах се в състояние на постоянно създаване, 00:07:29.558 --> 00:07:32.056 мислейки само за това, което предстои 00:07:32.056 --> 00:07:34.952 и раждайки повече идеи от всякога. NOTE Paragraph 00:07:34.952 --> 00:07:37.437 Когато си мисля за моите три години извън изкуството, 00:07:37.437 --> 00:07:40.688 далеч от моята мечта, изпаднал в канавката, 00:07:40.688 --> 00:07:44.440 вместо да се опитам да намеря друг начин да продължа тази мечта, 00:07:44.440 --> 00:07:47.640 аз просто се бях предал, бях се отказал. 00:07:47.640 --> 00:07:51.256 Ами ако не бях прегърнал този тремор? 00:07:51.256 --> 00:07:52.453 Защото приемането на тремора за мен 00:07:52.453 --> 00:07:55.093 не беше само въпрос за изкуство и за рисуването. 00:07:55.093 --> 00:07:59.528 Оказа се, че това е въпрос за живота и за живеенето. 00:07:59.528 --> 00:08:02.039 Защото в крайна сметка, повечето от това, което правим, 00:08:02.039 --> 00:08:07.611 се случва тук, вътре в кутията, с ограничени ресурси. 00:08:07.611 --> 00:08:11.280 Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения 00:08:11.280 --> 00:08:15.359 е най-добрата надежда, която имаме, за да променим себе си 00:08:15.359 --> 00:08:19.224 и заедно да променим нашия свят. NOTE Paragraph 00:08:19.224 --> 00:08:23.392 Гледането на ограничения като източник на креативност 00:08:23.392 --> 00:08:26.248 промени хода на живота ми. 00:08:26.248 --> 00:08:27.939 Сега, когато се сблъсквам с бариера 00:08:27.939 --> 00:08:31.048 или изпадам в творчески блокаж, 00:08:31.048 --> 00:08:32.602 понякога все още се боря, 00:08:32.602 --> 00:08:34.696 но продължавам да поддържам процеса 00:08:34.696 --> 00:08:38.193 и да си напомням за безкрайните възможности, 00:08:38.193 --> 00:08:42.788 като използването на стотици живи червеи за направата на картина, 00:08:42.788 --> 00:08:47.175 използването на кабърче да татуирам банан, 00:08:47.175 --> 00:08:53.198 или рисуването на картина с мазнина за хамбургери. NOTE Paragraph 00:08:53.198 --> 00:08:55.052 (Смях) NOTE Paragraph 00:08:55.052 --> 00:08:56.659 Едно от моите най-новите начинания 00:08:56.659 --> 00:09:00.103 е да се опитам да преведа навиците на творчество, които вече научих 00:09:00.103 --> 00:09:03.287 в нещо, което другите хора могат да възпроизведат. NOTE Paragraph 00:09:03.287 --> 00:09:07.144 Ограниченията може и да са най-неочакваните начини 00:09:07.144 --> 00:09:10.538 да се впрегне креативността, но може би са 00:09:10.538 --> 00:09:14.208 едни от най-добрите начини да се извадим от коловозите, 00:09:14.208 --> 00:09:18.111 да преосмислим класификациите и да предизвикаме приетите норми. 00:09:18.111 --> 00:09:21.970 И вместо да си казваме един на друг да се възползваме от деня, 00:09:21.970 --> 00:09:25.933 може би можем да си припомняме всеки ден 00:09:25.933 --> 00:09:28.447 да се възползваме от ограниченията. NOTE Paragraph 00:09:28.447 --> 00:09:29.914 Благодаря ви. NOTE Paragraph 00:09:29.914 --> 00:09:35.191 (Аплодисменти)