1
00:00:00,876 --> 00:00:02,665
Когато бях в художественото училище

2
00:00:02,665 --> 00:00:04,084
получих тремор на ръката си

3
00:00:04,084 --> 00:00:07,116
и това беше най-правата линия, която можех да нарисувам.

4
00:00:07,116 --> 00:00:09,767
Сега, като си помисля, това всъщност беше добре за някои неща,

5
00:00:09,767 --> 00:00:12,956
като да смеся кутия с боя или да разклатя полароидна снимка,

6
00:00:12,956 --> 00:00:15,654
но по онова време това за мен беше Страшният съд.

7
00:00:15,654 --> 00:00:19,271
Това унищожи мечтата ми да стана художник.

8
00:00:19,271 --> 00:00:21,641
В действителност, треморът се разви в резултат на

9
00:00:21,641 --> 00:00:23,548
целенасочено търсене на поантилизма,

10
00:00:23,548 --> 00:00:26,102
години наред правейки мънички точки.

11
00:00:26,102 --> 00:00:29,996
И в един момент тези точки се превърнаха от идеално кръгли

12
00:00:29,996 --> 00:00:33,684
в приличащи повече на попови лъжички заради тремора.

13
00:00:33,684 --> 00:00:35,929
Така че, за да компенсирам, започнах да държи писалката по-здраво,

14
00:00:35,929 --> 00:00:38,244
и това постепенно влоши тремора още повече,

15
00:00:38,244 --> 00:00:40,516
затова аз стисках писалката още по-здраво.

16
00:00:40,516 --> 00:00:42,732
И това се превърна в порочен цикъл, който завърши

17
00:00:42,732 --> 00:00:44,956
с много болка и проблеми със ставите,

18
00:00:44,956 --> 00:00:47,172
Имах проблеми да държа каквото и да е.

19
00:00:47,172 --> 00:00:50,557
И след като бях прекарал целия си живот искайки да правя изкуство,

20
00:00:50,557 --> 00:00:55,168
аз напуснах художественото училище, а по-късно напуснах изкуство изобщо.

21
00:00:55,168 --> 00:00:57,628
Но след няколко години, аз просто не можех да стоя настрана от изкуството

22
00:00:57,628 --> 00:00:59,920
и реших да отида на невролог за този тремор

23
00:00:59,920 --> 00:01:02,780
и открих, че имах трайно увреждане на нервите.

24
00:01:02,780 --> 00:01:05,509
Той хвърли един поглед на моите разкривени линии

25
00:01:05,509 --> 00:01:08,932
и каза: "Ами защо просто не прегърнеш този тремор?"

26
00:01:08,932 --> 00:01:11,542
Така и направих. Отидох си у дома, взех един молив

27
00:01:11,542 --> 00:01:13,450
и просто оставих ръката ми да трепери и да трепери.

28
00:01:13,450 --> 00:01:15,544
Така направих всички тези драсканици.

29
00:01:15,544 --> 00:01:17,374
И макар да не е съвсем изкуство,

30
00:01:17,374 --> 00:01:21,030
към което да изпитвам страст, се почувствах страхотно.

31
00:01:21,030 --> 00:01:23,509
И по-важното е, че след като веднъж прегърнах тремора,

32
00:01:23,509 --> 00:01:25,884
разбрах, че все още може да правя изкуство.

33
00:01:25,884 --> 00:01:27,154
Просто трябваше да намеря различен подход

34
00:01:27,154 --> 00:01:29,507
към правенето на изкуството, което исках.

35
00:01:29,507 --> 00:01:32,347
Сега аз все още се наслаждавам на разпокъсаността на поантилизма,

36
00:01:32,347 --> 00:01:34,176
виждайки тези малки точки, които се сливат,

37
00:01:34,176 --> 00:01:36,157
за да се получи единно цяло.

38
00:01:36,157 --> 00:01:39,108
Така започнах да експериментирам с други начини за насичане на изображенията,

39
00:01:39,108 --> 00:01:41,286
при които треморът няма да влияе на работата,

40
00:01:41,286 --> 00:01:45,763
като да си потопя краката в боя и да ходя върху платно,

41
00:01:45,763 --> 00:01:49,461
или в 3D структура, състояща се от летви,

42
00:01:49,461 --> 00:01:54,924
да създавам 2D изображения чрез изгаряне с горелка.

43
00:01:54,924 --> 00:01:58,268
Открих, че, ако работя в по-голям мащаб и с по-едри материали

44
00:01:58,268 --> 00:02:00,676
ръката ми наистина няма да ме боли,

45
00:02:00,676 --> 00:02:04,276
а след като избягах от еднотипния подход към изкуството,

46
00:02:04,276 --> 00:02:06,527
открих своя подход към творчеството,

47
00:02:06,527 --> 00:02:10,228
който напълно промени моите художествени хоризонти.

48
00:02:10,228 --> 00:02:12,148
Това беше първият път, когато се сблъсках с идеята,

49
00:02:12,148 --> 00:02:17,620
че приемането на едно ограничение, може в действителност да отприщи творчеството.

50
00:02:17,620 --> 00:02:20,036
По това време завършвах училище

51
00:02:20,036 --> 00:02:23,644
и толкова исках да получа истинска работа, че да мога да си позволя нови инструменти.

52
00:02:23,644 --> 00:02:27,405
Имах ужасно малък набор от инструменти и чувствах, че

53
00:02:27,405 --> 00:02:29,515
бих могъл да направя много повече с материалите, които

54
00:02:29,515 --> 00:02:32,047
си мислех, че един художник трябва да има.

55
00:02:32,047 --> 00:02:34,252
Аз даже нямах обикновени ножици.

56
00:02:34,252 --> 00:02:36,764
Използвах тези метални ножици, докато не откраднах едни

57
00:02:36,764 --> 00:02:39,012
от офиса, в който работех.

58
00:02:39,012 --> 00:02:41,944
И така, завърших училище, намерих си работа, взех заплата

59
00:02:41,944 --> 00:02:43,598
и се озовах в магазина за художници,

60
00:02:43,598 --> 00:02:46,712
където просто полудях да си купувам материали.

61
00:02:46,712 --> 00:02:48,340
И когато се прибрах у дома, седнах

62
00:02:48,340 --> 00:02:51,448
и си поставих задачата наистина да се опитам да създам нещо

63
00:02:51,448 --> 00:02:54,212
напълно извън кутията.

64
00:02:54,212 --> 00:02:58,636
Но аз си седях с часове и нищо не ми идваше на ум.

65
00:02:58,636 --> 00:03:01,183
Същото стана и следващия ден и на по-следващия,

66
00:03:01,183 --> 00:03:04,872
бързо затъвайки в творчески застой.

67
00:03:04,872 --> 00:03:09,120
И тогава изпаднах в затъмнение за дълго време, неспособен да творя.

68
00:03:09,120 --> 00:03:11,694
В това нямаше никакъв смисъл, защото бях способен

69
00:03:11,694 --> 00:03:16,068
да поддържам моето изкуство, а въпреки това бях творчески изчерпан.

70
00:03:16,068 --> 00:03:18,280
Но докато търсех наоколо в тъмнината,

71
00:03:18,280 --> 00:03:21,808
разбрах, че всъщност бях парализиран от всички възможности,

72
00:03:21,808 --> 00:03:24,376
които никога не съм имал досега.

73
00:03:24,376 --> 00:03:28,099
И точно тогава си спомних отново за своите нервни ръце.

74
00:03:28,099 --> 00:03:30,816
Прегърни тремора.

75
00:03:30,816 --> 00:03:33,492
И разбрах, че ако искам да си възвърна креативността,

76
00:03:33,492 --> 00:03:37,256
трябваше да се откажа да се старая толкова усилено да мисля извън кутията,

77
00:03:37,256 --> 00:03:39,972
а да се върна обратно в нея.

78
00:03:39,972 --> 00:03:42,058
Чудех се можеш ли да станеш по-креативен,

79
00:03:42,058 --> 00:03:44,956
като търсиш ограниченията?

80
00:03:44,956 --> 00:03:50,137
Дали мога да създам нещо с материали само за един долар?

81
00:03:50,137 --> 00:03:52,410
В този момент прекарвах много вечери в --

82
00:03:52,410 --> 00:03:55,183
добре де, предполагам, че все още прекарвам повечето си вечери в Старбъкс —

83
00:03:55,183 --> 00:03:58,391
но знам, че можете да поискате допълнителна чаша, ако ви трябва,

84
00:03:58,391 --> 00:04:00,784
така че аз реших да поискам 50.

85
00:04:00,784 --> 00:04:02,567
Изненадващо те просто ми ги дадоха,

86
00:04:02,567 --> 00:04:04,555
и тогава с няколко молива, които имах,

87
00:04:04,555 --> 00:04:07,735
направих този проект само за 80 цента.

88
00:04:07,735 --> 00:04:10,271
Това наистина беше момент на прозрение за мен,

89
00:04:10,271 --> 00:04:13,151
че ние трябва първо да бъдем ограничени,

90
00:04:13,151 --> 00:04:16,199
за да станем безгранични.

91
00:04:16,199 --> 00:04:18,207
Приех този подход на мислене вътре в кутията

92
00:04:18,207 --> 00:04:20,110
към моите платна и се чудех какво ще стане, ако вместо

93
00:04:20,110 --> 00:04:23,439
да рисувам върху платно, можех да рисувам само върху гърдите си?

94
00:04:23,439 --> 00:04:26,023
Така че аз нарисувах 30 картини,

95
00:04:26,023 --> 00:04:27,223
слой върху слой,

96
00:04:27,223 --> 00:04:31,723
като всяка картина, изобразяваше някакво влияние в моя живот.

97
00:04:31,723 --> 00:04:34,375
Или пък, ако, вместо да рисувам с четка,

98
00:04:34,375 --> 00:04:37,127
можех само да рисувам с каратистки удари? (Смях)

99
00:04:37,127 --> 00:04:38,603
Така че натопих ръцете си в боя

100
00:04:38,603 --> 00:04:40,023
и просто нападнах платното.

101
00:04:40,023 --> 00:04:42,732
И даже толкова силно го удрях, че чак си нараних става на кутрето

102
00:04:42,732 --> 00:04:45,664
и трябваше да я шинираме за няколко седмици.

103
00:04:45,664 --> 00:04:49,027
(Смях) (Аплодисменти)

104
00:04:49,027 --> 00:04:53,232
Или пък, ако вместо да разчитам на себе си,

105
00:04:53,232 --> 00:04:55,165
трябваше разчитам на други хора,

106
00:04:55,165 --> 00:04:57,817
за да създам съдържанието на своето изкуството?

107
00:04:57,817 --> 00:05:00,608
Така в продължение на шест дни живях пред уеб камера.

108
00:05:00,608 --> 00:05:03,248
Спях на пода и ядях пакетирана храна,

109
00:05:03,248 --> 00:05:05,553
и карах хората да ми се обаждат и да споделят с мен история

110
00:05:05,553 --> 00:05:08,236
за момент, който е променил живота им.

111
00:05:08,236 --> 00:05:10,688
Техните истории станаха изкуство

112
00:05:10,688 --> 00:05:14,200
докато ги записвах върху въртящото се платно.

113
00:05:14,200 --> 00:05:18,665
(Аплодисменти)

114
00:05:18,665 --> 00:05:23,161
Или пък, ако вместо да правя изкуство за показване,

115
00:05:23,161 --> 00:05:25,424
аз трябваше да го унищожа?

116
00:05:25,424 --> 00:05:27,696
Това изглеждаше като най-голямото ограничение -

117
00:05:27,696 --> 00:05:30,188
да бъдеш художник без картини.

118
00:05:30,188 --> 00:05:32,736
Идеята за унищожаването се превърна в проект, който отне цяла година

119
00:05:32,736 --> 00:05:34,089
и аз го нарекох "Сбогом, изкуство".

120
00:05:34,089 --> 00:05:38,785
В него всяко произведение трябваше да бъде унищожено след създаването му.

121
00:05:38,785 --> 00:05:40,276
В началото на "Сбогом, изкуство" се фокусирах върху

122
00:05:40,276 --> 00:05:43,003
насилственото унищожаване, както при тази картина на Джими Хендрикс,

123
00:05:43,003 --> 00:05:45,808
направена от над 7000 кибритени клечки.

124
00:05:45,808 --> 00:05:46,974
(Смях)

125
00:05:46,974 --> 00:05:50,163
След това се отрих за създаването на изкуство, което се разрушаваше естествено.

126
00:05:50,163 --> 00:05:52,776
Търсех нетрайни материали,

127
00:05:52,776 --> 00:05:54,950
като да плюя храна--

128
00:05:54,950 --> 00:05:59,012
(Смях) —

129
00:05:59,012 --> 00:06:02,225
тебешир върху тротоар

130
00:06:02,225 --> 00:06:06,761
и дори замразено вино.

131
00:06:06,761 --> 00:06:08,822
Последната стъпка на унищожението

132
00:06:08,822 --> 00:06:12,865
беше да се опитам да създам нещо, което изобщо не беше съществувало.

133
00:06:12,865 --> 00:06:16,208
Така че подредих свещи върху маса, запалих ги и след това ги издухах.

134
00:06:16,208 --> 00:06:19,848
След това повторих този процес отново и отново със същите свещи,

135
00:06:19,848 --> 00:06:23,761
след това събрах видео клиповете в по-голямо изображение.

136
00:06:23,761 --> 00:06:28,280
Така, че крайната картина не е видима като физическо цяло.

137
00:06:28,280 --> 00:06:32,122
Тя беше разрушена преди да се е появила.

138
00:06:32,122 --> 00:06:34,608
В хода на сериите "Сбогом, изкуство"

139
00:06:34,608 --> 00:06:37,440
бях създал 23 различни произведения

140
00:06:37,440 --> 00:06:40,752
от които не беше останало нищо веществено за показване.

141
00:06:40,752 --> 00:06:43,176
Това, което мислех, че е най-голямото ограничение,

142
00:06:43,176 --> 00:06:46,104
всъщност се оказа най-голямото освобождение,

143
00:06:46,104 --> 00:06:48,307
тъй като всеки път, когато създавах,

144
00:06:48,307 --> 00:06:50,319
унищожението ме водеше обратно до неутрално място,

145
00:06:50,319 --> 00:06:54,604
където се чувствах освежен и готов да започна следващия проект.

146
00:06:54,604 --> 00:06:56,960
Това не се случи за една нощ.

147
00:06:56,960 --> 00:06:59,011
Имаше моменти, когато моите проекти не успяваха да се реализират

148
00:06:59,011 --> 00:07:01,800
или, още по-лошо, след като прекарвах ужасно много време върху тях,

149
00:07:01,800 --> 00:07:04,312
изображението, което се получаваше, беше смущаващо.

150
00:07:04,312 --> 00:07:07,032
Но тъй като бях отдаден на процеса, продължавах напред

151
00:07:07,032 --> 00:07:09,043
и нещо наистина изненадващо се случи.

152
00:07:09,043 --> 00:07:12,009
Докато унищожавах всеки проект,

153
00:07:12,009 --> 00:07:14,841
аз се учех да се освобождавам -

154
00:07:14,841 --> 00:07:18,352
да се освобождавам от резултатите, от провалите,

155
00:07:18,352 --> 00:07:20,875
от несъвършенствата.

156
00:07:20,875 --> 00:07:23,304
И в замяна, открих процес на създаване на изкуство,

157
00:07:23,304 --> 00:07:27,529
който е постоянен и необременен от резултатите.

158
00:07:27,529 --> 00:07:29,558
Озовах се в състояние на постоянно създаване,

159
00:07:29,558 --> 00:07:32,056
мислейки само за това, което предстои

160
00:07:32,056 --> 00:07:34,952
и раждайки повече идеи от всякога.

161
00:07:34,952 --> 00:07:37,437
Когато си мисля за моите три години извън изкуството,

162
00:07:37,437 --> 00:07:40,688
далеч от моята мечта, изпаднал в канавката,

163
00:07:40,688 --> 00:07:44,440
вместо да се опитам да намеря друг начин да продължа тази мечта,

164
00:07:44,440 --> 00:07:47,640
аз просто се бях предал, бях се отказал.

165
00:07:47,640 --> 00:07:51,256
Ами ако не бях прегърнал този тремор?

166
00:07:51,256 --> 00:07:52,453
Защото приемането на тремора за мен

167
00:07:52,453 --> 00:07:55,093
не беше само въпрос за изкуство и за рисуването.

168
00:07:55,093 --> 00:07:59,528
Оказа се, че това е въпрос за живота и за живеенето.

169
00:07:59,528 --> 00:08:02,039
Защото в крайна сметка, повечето от това, което правим,

170
00:08:02,039 --> 00:08:07,611
се случва тук, вътре в кутията, с ограничени ресурси.

171
00:08:07,611 --> 00:08:11,280
Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения

172
00:08:11,280 --> 00:08:15,359
е най-добрата надежда, която имаме, за да променим себе си

173
00:08:15,359 --> 00:08:19,224
и заедно да променим нашия свят.

174
00:08:19,224 --> 00:08:23,392
Гледането на ограничения като източник на креативност

175
00:08:23,392 --> 00:08:26,248
промени хода на живота ми.

176
00:08:26,248 --> 00:08:27,939
Сега, когато се сблъсквам с бариера

177
00:08:27,939 --> 00:08:31,048
или изпадам в творчески блокаж,

178
00:08:31,048 --> 00:08:32,602
понякога все още се боря,

179
00:08:32,602 --> 00:08:34,696
но продължавам да поддържам процеса

180
00:08:34,696 --> 00:08:38,193
и да си напомням за безкрайните възможности,

181
00:08:38,193 --> 00:08:42,788
като използването на стотици живи червеи за направата на картина,

182
00:08:42,788 --> 00:08:47,175
използването на кабърче да татуирам банан,

183
00:08:47,175 --> 00:08:53,198
или рисуването на картина с мазнина за хамбургери.

184
00:08:53,198 --> 00:08:55,052
(Смях)

185
00:08:55,052 --> 00:08:56,659
Едно от моите най-новите начинания

186
00:08:56,659 --> 00:09:00,103
е да се опитам да преведа навиците на творчество, които вече научих

187
00:09:00,103 --> 00:09:03,287
в нещо, което другите хора могат да възпроизведат.

188
00:09:03,287 --> 00:09:07,144
Ограниченията може и да са най-неочакваните начини

189
00:09:07,144 --> 00:09:10,538
да се впрегне креативността, но може би са

190
00:09:10,538 --> 00:09:14,208
едни от най-добрите начини да се извадим от коловозите,

191
00:09:14,208 --> 00:09:18,111
да преосмислим класификациите и да предизвикаме приетите норми.

192
00:09:18,111 --> 00:09:21,970
И вместо да си казваме един на друг да се възползваме от деня,

193
00:09:21,970 --> 00:09:25,933
може би можем да си припомняме всеки ден

194
00:09:25,933 --> 00:09:28,447
да се възползваме от ограниченията.

195
00:09:28,447 --> 00:09:29,914
Благодаря ви.

196
00:09:29,914 --> 00:09:35,191
(Аплодисменти)