Да живееш в Африка е като да живееш на ръба,

и в преносен и в пряк смисъл,

особено когато помислиш за връзката с мрежата преди 2008-ма.

Въпреки големия технологичен и интелектуален напредък

в Европа и останалия свят, Африка като че

ли остана изолирана от него.

Това се промени с първите кораби,

с Ренесанса, Научно-техническата революция

и последващата Индустриална революция.

Сега имаме дигиталната революция.

Тези революции не се разпространяват равномерно

по всички континенти.

Никога.

Ето това е карта на подводните оптични кабели,

които свързват Африка с останалия свят.

Това, което ме изумява е, че Африка

успява да преодолее географския си проблем.

Тя се свързва с останалия свят, но и

помежду си.

Ситуацията със свързаността се подобрява значително, но

все още остават някои бариери.

Така в този контекст се появи Ушахиди.

През 2008 г. един от проблемите, с които се сблъскахме

беше липсата на информационен поток.

Имаше пълно медийно затъмнение през 2008 г,

точно когато избухна следизборното насилие в Кения.

Бяха много трудни и трагични времена.

Затова се обединихме и създадохме софтуер,

наречен Ушахиди.

"Ушахиди" на суахили означава "свидетелство" или "свидетел".

Имам истински късмет да работя с тези страхотни съмишленици -

Дейвид и Ерик.

Наричам ги братя от друга майка.

Ясно е, че аз имам немска майка някъде.

И така ние започнахме да работим заедно,

създавайки и развивайки Ушахиди.

Идеята за софтуера беше да събира информация чрез

SMS, и-мейли или от мрежата и да я качва на карта,

за да може всеки да види какво къде се случва

и да визуализира данните.

След първоначалния прототип,

решихме да направим софтуера безплатен, за да може

другите да не започват от самото начало както ние.

Освен това искахме да се отблагодарим

на местните технически специалисти, които

помогнаха за разрастването на Ушахиди и ни подкрепиха в началото.

Затова основахме iHub в Найроби,

физическото място, на което се събираме

и си сътрудничим и което сега е

част от технологичната екосистема в Кения.

Успяхме да постигнем това с помощта на различни организации

като MacArthur Foundation и Omidyar Network.

Така успяхме да разработим първоначалния софтуер

и няколко години по-късно той се превърна

в много полезен софтуер.

Бяхме поласкани, когато го използваха в Хаити

за да може хората да покажат къде се намират и

от какво имат нужда;

Софтуерът ни беше използван и при ядрената криза

и цунамито в Япония.

Тази година Интернет навършва 20 години, а

Ушахиди - 5.

Ушахиди далеч не е само софтуерен продукт, който създадохме.

Той е екип, а също и общност, която

използва технолгоията по начини, които не бихме могли да предвидим.

Не сме си представяли, че ще има толкова

много карти по света:

кризисни карти, изборни карти, корупционни карти,

и дори карти за наблюдение на околната среда.

Поласкани сме, че корените на тази програма са в Кения

и че тя се използва от хора по целия свят, за да

намерят решение на проблемите, които ги вълнуват.

Има нещо повече от това, което правим за да развиваме тази идея

за колективна интелигентност, която аз, като гражданка,

ако споделя информация на каквото и устройство,

мога да ви информирам за случващото се

А ако и вие направите същото, ще имаме голямата картина,

за това какво се случва.

Върнах се обратно в Кения през 2011 г.

Ерик - през 2010.

Съвсем различна реалност. Бях живяла в Чикаго,

където навсякъде имаше Интернет в излишък.

Не ми се е случвало да спре връзката.

А реалността в Кения беше съвсем друга.

Въпреки стремителния прогрес и дигиталната

революция, има нещо, което остава - проблемът с електричеството.

Всекидневното неудобство от това може да бъде,

така да го кажа, много дразнещо.

Не е забавно да спре тока.

Представете си, че тъкмо сте започнали работа и изведнъж

токът спира, Интернет връзката ви

се разпада.

Трябва да намерите модема и

как да го включите.

И сетне, познайте? Трябва отново да минете през това.

Това е реалността в Кения, където живеем сега,

както и в други части на Африка.

Другият проблем, пред който сме изправени

е цената на комуникациите. Все още е предизвикателство.

Струва ми пет кенийски шилинга или

6 цента да се обадя в Щатите, Канада или Китай.

Познайте колко ми струва да се обадя в Руанда, Гана или Нигерия?

30 кенийски шилинга. Цената е три пъти по-висока

за да се обадя в Африка.

Освен това, когато пътувате из Африка,

трябва да имате предвид различните настройки на различните мобилни оператори.

Това е реалността, в която живеем.

Ето защо си имаме шега на Ушахиди:

"Ако нещо работи в Африка, ще работи навсякъде".

[ Повечето хора използват технологията за да дефинират функцията. Ние използваме функцията за да подкараме технологията". ]

Какво щеше да е, ако можехме да преодолеем проблема

с ненадеждната интернет връзка и електричество

и да намалим разходите за комуникация?

Можем ли да балансираме облака?

Затова създадохме Ушахиди.

Може ли да използваме тези технологии

когато пътуваме от страна в страна?

Обърнахме поглед към модема,

като основната част от инфраструктурата на Интернет,

и се запитахме защо

модемите, които използваме сега

са създадени за друга реалност,

където интернетът и електричеството са в изобилие

а тук в Найроби нямаме този лукс.

Решихме да променим модема, за целите

на развиващия се свят, за нашия контекст,

и нашата реалност.

Ами ако можехме да имаме интернет връзка без такива проблеми?

Ето това е BRCK.

Действа като резервно копие на интернета, така че

когато токът спре, той се свързва

с мрежата на най-близкия мобилен оператор.

Мобилната връзка в Африка е широко разпространена.

Всъщност е навсякъде.

В повечето градове имат поне 3G.

Така че защо да не се възползваме от това? Ето защо създадохме BRCK

Друга причина да го направим беше, че

когато токът спре, батерията му издържа осем часа,

така че може да продължите работа и

да сте продуктивни.

И също така по-малко стресирани, така да се изразя.

За селските райони това може да е

основното средство за връзка.

Софтуерната чувствителност на Ушахиди все още беше в разработка

когато се чудехме как да използваме облака,

как да бъде по-интелигентен,

да може да анализира различните мрежи,

и когато и да превключиш backup-а,

да избереш най-бързата мрежа,

да имаш опция за повече от една SIM-карта,

така че да може да избираш коя карта да сложиш,

в зависимост от това коя мрежа е по-бърза,

и ако не е достатъчно добра,

да преминеш на следващата.

Идеята е, че трябва да можеш да се свързваш отвсякъде.

Това е възможно с балансиране на натоварването.

Друго интересно нещо за нас, ние харесваме сензорите,

е тази идея, че може да имаме входна уличка

за интернета на нещата.

Представете си метеорологична станция, която може да е добавена към него.

Направен е така, че да може да се прикачи

сателитен модул, за да имате връзка с

мрежата дори на много отдалечени места.

От нещастието може да произлезе иновация.

Как можем да помогнем на амбициозните кодери и програмисти

в Кения да се справят с проблематичната инфраструктура?

Ние започнахме да решаваме този проблем

в нашия заден двор в Кения.

Не липсват предизвикателства.

Екипът ни буквално беше мулета, внасящи компоненти

от Щатите в Кения. Имахме много интересни разговори

с граничните власти.

"Какво носите?"

Местното финансиране не е

част от екосистемата за подпомагане на хардуерни проекти

Възползвахме се от платформата за финансиране на проекти Kickstarter и

съм щастлива да кажа, че с подкрепата на много хора,

не само тук, но и онлайн,

BRCK получи финансиране.

Сега започва интересната част с представянето му на пазара.

Ще завърша с това, че решавайки този проблем

на местно ниво, ще бъдем полезни не само

на програмистите в Найроби,

но и на дребните бизнесмени,

които се нуждат от стабилна връзка с Интернет.

Това ще намали таксите за свързване, както може би

и сътрудничеството между африканските държави.

Идеята е, че основите на които се крепи дигиталната икономика

са свързаността и предприемачеството.

BRCK е нашият принос

към това да свържем африканците

и да им помогнем да задвижат глобалната дигитална революция.

Благодаря ви.

( Аплодисменти )