Намаскар.

Аз съм кинозвезда, на 51 години

и все още не използвам ботокс.

(Смях)

Чист съм. Но, както видяхте, във 
филмите си се държа като 21-годишен.

Да, правя го.

Продавам мечти и раздавам любов
на милиони хора в родната ми Индия,

според които съм най-добрият
любовник в света.

(Смях)

Ако го запазите в тайна,
ще ви кажа, че не съм,

но никога не оставям слуховете
да изчезнат.

(Смях)

Имах възмoжност да разбера,

че много хора тук 
не са виждали работата ми

и съм наистина тъжен за вас.

(Смях)

(Аплодисменти)

Това не променя факта, че съм 
напълно обсебен от себе си,

като всяка кинозвезда.

(Смях)

И сега моите приятели Крис и Жулиет
ме повикаха тук

да говоря за бъдещото ви "аз".

Естествено, това значи, че ще говоря
за настоящето ми "аз".

(Смях)

Защото искрено вярвам,че
човечеството доста прилича на мен.

(Смях)

Така е. Прилича.

То е застаряваща кинозвезда,

която се мъчи да се справи 
с новото около себе си,

чуди се преди всичко
дали е схванала правилно

и все още се опитва да намери начин

да продължи да блести.

Роден съм в бежанска колония
в столицата на Индия, Ню Делхи.

Баща ми беше борец за свобода.

А майка ми - ами, тя беше просто борец,
като всички майки.

И точно като нормалните хомо сапиенс,

ние се борехме да оцелеем.

В началото на 20-те си години

изгубих и двамата си родители,

което, трябва да призная, изглежда
малко безотговорно от моя страна,

но...

(Смях)

Ясно помня нощта, в която баща ми умря,

помня и шофьора на съседа,
който ни откара в болницата.

Измърмори нещо като
"Мъртвите не оставят добри бакшиши"

и изчезна в тъмнината.

Бях само на 14 тогава,

но сложих мъртвото тяло на баща си
на задната седалка,

майка ми седна до мен

и започнах да карам обратно
към вкъщи.

Насред тихия си плач,
майка ми ме погледна и каза:

"Сине, кога се научи да шофираш?"

Замислих се за това и й отвърнах:

"Току-що, мамо."

(Смях)

От тази нощ нататък,

подобно на човечеството 
в неговата младост,

започнах да научавам
суровите методи за оцеляване.

Честно казано, начинът на живот
тогава беше много, много прост.

Знаете, ядеш каквото получиш

и правиш това, което ти е казано.

Мислех, че целиакията е зеленчук,

а веган, разбира се, беше изгубеният
приятел на г-н Спок от "Стар Трек".

(Смях)

Жениш се за първото момиче,
с което излизаш,

а ако можеш да поправиш карбуратора
на колата, си майстор.

Наистина смятах, че гей е изтънчената
английска дума за щастлив.

А Лезбийка беше, разбира се, столицата
на Португалия, както знаете.

(Смях)

До къде стигнах?

Разчитахме на системите,

създадени с труда и саможертвата
на предишните поколения,

да ни предпазят

и имахме чувството, че правителствата
наистина работят за нашия напредък.

Науката беше проста и логична.

Ябълката все още беше само плод,

притежаван първо от Ева, после от Нютон,

но не и от Стив Джобс дотогава.

А "Еврика" беше това, което крещиш,

когато искаш да тичаш гол по улиците.

Отиваш там, където животът 
те отведе да работиш

и повечето хора се радват да те видят.

Миграцията тогава беше термин,

все още запазен за Сибирските жерави,
не за хората.

И най-вече, всеки беше такъв, какъвто е

и казваше това, което мисли.

В края на 20-те си години,

се преместих в огромната столица Мумбай

и идеологията ми,

точно както при новоиндустриализираното
амбициозно човечество,

започна да се променя.

В градскoто бързане към ново,
по-разкрасено оцеляване,

нещата започнаха да изглеждат различно.

Срещнах хора, дошли от целия свят -

лица, раси, полове, лихвари.

Определенията ставаха все по-размити.

Работата започна да определя кой си
по това време

по поразително уеднаквяващ начин

и всички системи започнаха да 
изглеждат по-малко надеждни,

твърде непроницаеми, за да устоят

на разнообразието сред хората

и на нуждата от прогрес и напредък.

Идеите се разпространяваха 
все по-бързо и свободно.

Изживях чудото на човешките
изобретателност и сътрудничество

а собствената ми креативност,

подкрепяна от находчивостта
на колективните усилия,

ме изтреля до ранга на суперзвезда.

Започнах да чувствам, че 
съм стигнал до някъде

и всъщност, докато стана на 40,
аз наистина летях,

бях навсякъде.

Знаете ли, че дотогава вече имах 50 филма

и 200 песни

и бях провъзгласен за рицар
от малайзийците.

Получих най-високото признание
от френското правителство,

титла, чието име за нищо на света
не мога да произнеса и досега.

(Смях)

Съжалявам, Франция и благодаря за това.

Но дори по-значимо от това беше,
че срещнах Анджелина Джоли

(Смях)

за две секунди и половина.

(Смях)

Сигурен съм, че и тя все още помни
срещата ни.

Добре де , може би не.

Седях и до Хана Монтана на една 
кръгла маса за вечеря,

гледайки гърба ѝ през повечето време.

Както казах, летях,
от Майли до Джоли,

а човечеството се рееше заедно с мен.

Всъщност бяхме доста гневни.

Всички знаете какво се случи после.

Случи се интернет.

Бях в края на 40-те

и започнах да туитвам
като канарче в клетка,

вярвайки, че хората,
които надничат в живота ми,

ще му се възхитят

заради това, че аз го смятах за чудо.

Но нещо друго очакваше мен и човечеството.

Предвиждахме експанзия на идеи и мечти

в по-добре свързания свят.

Не се бяхме разбирали за крайното
ограничаване на мисълта,

преценките, определенията,

което идваше от мястото,

където се случиха свободата и революцията.

Казаното от мен добиваше друг смисъл.

Направеното от мен -добро, лошо, грозно,

беше на разположение за коментари и
оценки от целия свят.

Всъщност, всичко, което не казвах 
или не правех

беше сполетяно от същата съдба.

Преди 4 години

аз и прекрасната ми съпруга Гаури
решихме да имаме трето дете.

В интернет се твърдеше,

че той е незаконното дете

на първото ни дете,

което тогава беше на 15 години.

Очевидно той беше посял дивото си семе
в момиче,

докато карал колата ѝ в Румъния.

И да, имаше дори фалшиво видео
за това.

Като семейство бяхме доста разстроени.

Синът ми, вече на 19,

и до днес щом чуе "здравей",

се обръща към теб и казва:

"Но пич, аз дори нямам европейска
шофьорска книжка."

(Смях)

Да.

В този нов свят

реалността бавно стана виртуална,
а виртуалното се превърна в реалност

и започнах да чувствам,

че не мога да бъда този, който искам
или да казвам това, което мисля

и по това време човечеството

напълно се идентифицираше с мен.

Мисля, че и двамата преминавахме
през криза на средната възраст

и човечеството, точно като мен, 
се превръщаше в една примадона на показ.

Започнах да продавам всичко,

oт гел за коса до дизелови генератори.

А човечеството купуваше всичко -

от суров петрол до ядрени реактори.

Дори опитах да облека
супер тесен костюм на супергерой,

за да преоткрия себе си.

Трябва да призная, че се провалих ужасно.

Като малко отклонение искам да кажа,
в подкрепа на всички Батмани, Спайдърмени

и Супермени по света,

че трябва да ги поздравите,

защото от геройските костюми
чаталът наистина те боли.

(Смях)

Да, откровен съм.
Трябваше да го кажа.

Наистина.

Случайно успях дори 
да измисля нов танц,

което даже и не разбрах,
но той се превърна в хит.

Aко не възразявате,

вече разкрих малко от мен и
нямам срам, ще ви го покажа.

Нарича се танцът Лунги.

Щом не възразявате, ще ви покажа.
По принцип съм талантлив.

(Аплодисменти)

Изгледаше така.

Лунги танц. Лунги танц.
Лунги танц. Лунги танц.

Лунги танц. Лунги танц.
Лунги танц. Лунги танц.

Лунги танц. Лунги танц. 
Лунги танц. Лунги .

Това е. Превърна се в хит.

(Аплодисменти)

Наистина.

Както забелязвате, никой освен мен
не разбираше какво се случва,

а на мен наистина не ми пукаше,

защото целият свят и цялото 
човечество изглеждаха

също толкова объркани
и изгубени, колкото и аз.

Не се отказах тогава.

Дори се опитах да възстановя
идентичността си в социалните мрежи,

както правят всички.

Мислех, че ако публикувам
философски мисли,

хората ще смятат, че наистина съм такъв,

но някои от отговорите на тези туитове

бяха крайно объркващи акроними,
които не разбирах. Сещате ли се?

ROFL. LOL.

В отговор на един от по-задълбочените ми
постове получих ADIDAS

и се запитах защо някой 
би споменал маратонки,

в смисъл - защо ще ми изпраща
марка маратонки в отговор?

Попитах 16-годишната си дъщеря
и тя ме просветли.

ADIDAS днес означава
"Цял ден мечтая за секс".

(Смях)

Наистина.

Не знам дали знаехте това.

Изпратих на г-н ADIDAS
WTF с удебелен шрифт в отговор,

тайно благодарейки, че някои акроними
и неща никога няма да се променят.

WTF.

Но ето ни тук.

Аз съм на 51, както ви казах

и въпреки умопомрачителните акроними,

искам само да ви кажа,

че ако за човечеството е имало 
съдбоносно време,

то това време е сега,

защото сегашното ви "аз" е смело.

Сегашното ви "аз" е обнадеждено.

Сегашното ви "аз" е иновативно
и изобретателно,

и разбира се, сегашното ви "аз"
е дяволски неопределимо.

И в този омагьосващ,

несъвършен момент от съществуването,

добих малко смелост точно преди
да дойда тук

и реших внимателно да се вгледам
в собственото си лице.

Осъзнах, че все повече започвам
да приличам

на восъчната си фигура
в музея на Мадам Тюсо.

(Смях)

И в този момент на осъзнаване

зададох на себе си и човечеството
най-важния и уместен въпрос:

"Имам ли нужда да коригирам лицето си?"

Наистина. Аз съм актьор, както казах,

модерното проявление
на човешката креативност.

Земята, от която идвам,

е източник на необяснима,
но много естествена духовност.

С цялата си щедрост,

Индия някак си реши,

че аз, синът мюсюлманин 
на разорен борец за свобода,

който случайно се забърка 
в бизнеса с мечти,

трябва да стана неговия
крал на романтиката,

"Кралят на Боливуд",

най-великият любовник,
който страната някога е виждала...

с това лице.

Да.

(Смях)

Лице, описвано като грозно,
необичайно и странно или не -

като недостатъчно шоколадово.

(Смях)

Народът на тази древна земя

ме обгърна с безграничната си любов

и от тези хора аз научих,

че нито властта, нито бедността

могат да направят живота по-вълшебен

или по-малко заплетен.

От хората в моята родина научих,

че достойнството на един живот,

на едно човешко същество, култура,
религия, държава

всъщност се състои в способността

за милосърдие и състрадание.

Научих, че това, което те движи напред

и те кара да твориш, да строиш,

не ти позволява да се проваляш

и ти помага да оцелееш,

е може би най-старата и най-естествена
емоция, позната на човечеството,

а именно любовта.

Един мистичен поет от моята страна
го е казал много добре:

(Рецитира на хинди)

(Край на стиха)

Което свободно се превежда като...

Да, ако говорите хинди,
моля ръкопляскайте.

(Аплодисменти)

Много е труден за запомняне.

Свободният превод е,

че може да прочетете 
много книги

и след това да приложите знанията си

в иновации, креативност, технологии

но хората никога няма да
имат разумно бъдеще,

ако не подхождат с любов и състрадание
към другите човешки същества.

Тези двa и половина символа,
които образуват думата "प्रेम",

която означава "любов"...

Ако успеете да разберете това,

и да го практикувате,

то е достатъчно да просветли човечеството.

Аз искрено вярвам,
че бъдещото ви "аз"

трябва да бъде едно обичащо "аз".

В противен случай 
то ще спре да се развива.

Ще загине от собствената си обсебеност.

Може да използвате силата си,

за да строите стени

и да държите хората отвън

или да премахвате бариери 
и да поканите хората вътре.

Може да използвате вярата си,

за да държите хората в страх,

да ги ужасявате, за да се подчиняват

или да я използвате, за да 
вдъхвате кураж на хората,

така че да се издигнат до най-висшите
степени на просветлението.

Може да използвате енергията си,

за да създавате ядрени бомби
и да разнасяте мрака на разрушението

или да я използвате, за да носите
радостта от светлината на милиони.

Може безчувствено да замърсявате 
океаните и да изсечете всички гори.

Да съсипете екологията

или да се отнасяте към тях с любов,

като възродите живота 
от водата и дърветата.

Може да кацнете на Марс

и да построите охранявани убежища

или да търсите форми на живот и видове, 
от които да се учите и да ги уважавате.

Може да използвате парите,
които всички ние сме спечелили,

за да водите безсмислени войни

и да давате оръжия в ръцете на малки деца,

за да се избиват с тях,

или да използвате парите,

за да произведете повече храна

и да ги нахраните.

Моята страна ме е научила,

че способността на човек 
да обича е нещо свято.

Тя свети напред към един свят,

чиято цивилизация, мисля, вече
го е разбъркала твърде много.

Лекциите тук през последните дни 
и невероятните хора,

които идват и показват таланта си,

говорейки за лични постижения,
за иновации, технологии,

науки - знанието, което 
получаваме оттук

от лекциите на TED
и от всички вас,

са достатъчна причина да празнуваме
бъдещото "ние".

Но докато го правим,

опитите ни да развием способността си 
да обичаме и съчувстваме

трябва да отстояват себе си,
да отстояват себе си

също толкова твърдо.

Вярвам, че бъдещото "аз"

е едно безкрайно "аз".

В Индия се нарича чакра,
подобно е на кръг.

Свършва там, където започва,
за да изпълни себе си.

Едно "аз", което възприема времето
и пространството по различен начин

и разбира и двете -

невъобразимото си

и удивителнo значение

и абсолютната си незначителност 
в по-широкия контекст на вселената.

Едно "аз", което се връща към

първичната невинност на човечеството,

което обича с цялата 
чистота на сърцето си,

което гледа с очите на истината

и мечтае с яснотата
на необременения ум.

Бъдещото ви "аз" трябва да бъде

като застаряваща кинозвезда,

която някой е накарал да повярва,
че има надежда

за свят, който е изцяло,

напълно и обсебващо

влюбен в себе си.

Свят... наистина, 
това трябва да е един "аз",

създаващ свят,

който е любим сам на себе си.

Това, вярвам аз, дами и господа,

трябва да е бъдещото ни "аз".

Благодаря много.

Благодаря.

(Адплодисменти)

Благодаря.

(Адплодисменти)

Благодаря.

(Адплодисменти)