Превод и субтитри: Margarita450
SubsTeam bukvi.bg

Мислите ли за живот извън
президентството?

Честно казано не тривиален въпрос.

Всъщност той е, както се казва,
лакмусова хартия.

Аз смятам, че ако човек може
да се върне

в обикновена квартира и да живее там,

а не просто да съществува в дворцовите
интериори,

то смятам, че не е изгубил връзката
с външния свят.

Напълно мога да си представя живот
извън тази длъжност.

Няма да сядам.

Много тежка обстановка днес в Дагестан
и на Кавказ. Току-що пристигнах от там.

Владимир Владимирович, много тежка.

Много тежка.

Наистина може да изгубим Дагестан.

Координацията е лоша.

И всички искат политическа намеса.

Вчера вечерта бях там и казах,
че аз поемам отговорност за това.

А сега по текущите въпроси.

Сутринта бях при президента.

Той написа указ за оставката ми.

Благодари за добрата работа
и ме изпрати в оставка.

За изпълняващ длъжността е назначен
Владимир Владимирович Путин,

секретар в Съвета по безопасност
и директор на ФСБ.

Смятам, че е порядъчен и достоен човек.

Искам да му пожелая успех.

Именно успех, защото той притежава
останалото.

Човекът, когото Борис Елцин избра да
постави начело на своето правителство

стана почти неизвестният никому бивш
шпионин и глава на Съвета по безопасност

Владимир Путин. Още по-изненадващо
стана заявлението на Елцин,

че именно Путин трябва да стане
президент на Русия, когато самият Елцин

отиде в оставка следващата година.

У хората имаше тотално недоверие
към властта.

Водеше се война на Кавказ.

Да, но не само на Кавказ. В цялата
страна. Както помните

и цяла серия терористични актове.

Съвсем неотдавна беше.
Преди 14-15 години.

Този конфликт стана първото
сериозно изпитание

за действащия премиер-министър
Владимир Путин.

Путин заяви, че Русия може да вземе
под контрол ситуацията в Дагестан

за по-малко от две седмици.

В този момент не можех да вземам
решения.

Наложи ми се реално да се занимавам
с това, но нямах

целия набор пълномощия. Беше
ясно колко голяма е отговорността.

Това се подразбираше от само себе си.

И пред мен стоеше само един въпрос.

Няма да говоря пред камерите
сега за това.

Ако не успея да доведа делото до край,

какво да правя после и как...

И как ще живея по нататък.
За себе си реших. Друг избор няма.

Трябва да вървя до край.

Фамилията Путин тогава ми беше
неизвестна.

Беше август-септември 99 година.

Опитът от предишната Първа чеченска
кампания

беше достатъчно труден. Беше поредица
от непрестанни

провали, а често и просто предателства.

В 99 година, когато

беше Чобан Махика и настъплението
на Махика

от Хатаба на Дагестан

там за пръв път чух фамилията
на нашия президент.

Идва командирът на взвод
Владимир Иванов и казва.

Появи се при нас нов.
Влезе в някаква палатка

при генералите и те там вдигнали тост

за победата.

Много искам по руска традиция

и по традиция на свещената земя
на Дагестан, където се намираме

да вдигна тази чаша и да пия

в памет на загиналите.
Секунда, секунда.

Много ми се иска да пием

за здравето на ранените.

И да пожелая щастие на всички,
които са тук.

Но пред нас стоят много проблеми
и големи задачи.

Прекрасно знаете това.
Знаете какво планира противникът.

И ние с вас също го знаем.

Какви провокации се очакват
в най-скоро време,

в кои райони и така нататък.

С вас нямаме право

да си позволим нито секунда отпускане.

Нито секунда. Защото, ако го направим,
тогава тези, които загинаха

излиза, че са загинали напразно.

Затова предлагам.

Да оставим чашите днес.
Обезателно ще пием за тях.

Обезателно.

Но ще пием после.

После. Тогава, когато тези задачи
от принципен характер,

всички ги знаете, бъдат решени.

Затова предлагам да хапнем
набързо и на работа.

Поставил чашата на масата и разбрах,
че у командира на взвода е предизвикало

някакво учудване. И уважение. Той каза,
че може би

сега ще е различно от предната кампания.
Защото тази чаша, поставена на масата

тя в съзнанието на мъжете носеше
някакъв

правилен смисъл.

После, когато след няколко дни,

над подразделенията на Хатаба
полетяха бойни самолети

и започнаха да ги бият на територията
на Чечня, тогава вече стана ясно,

че тази чаша, поставена на масата

има съвсем очевидно значение.
Означаваше, че всичко ще бъде сериозно.

Ще преследваме терористите навсякъде.
На летищата.

Ако ги хванем в тоалетната
ще ги удавим в клозета.

Край. Въпросът е закрит окончателно.

Всичко, случващо се в Чечня

в резултат от действията на Русия

е свързано с това, че Русия не желае

да реши въпроса по политически път.

По пътя на преговори с Чеченските
лидери.

Има две категории руски войници

на територията на Чечня. Тези,
които лежат в гробовете

и тези, които ще лежат в гробове.

Беше невъзможно да се направи
нищо друго, освен

унищожаване на тероризма.
Беше невъзможно договаряне.

Прекрасно помня и мисля,
че вече говорих за това,

като директор на ФСБ съм чел...

Чел съм различни

оперативни документи,
в това число и прехващания

на международните терористи,
когато си пишеха един на друг.

Сега е уникален исторически случай.

Имаме възможност да откъснем
Кавказ от Русия.

Или сега или никога.

Но и за нас беше ясно,
че или сега ще издържим

или вече никога няма да имаме шанс
да съхраним страната.

В този момент

практически у всички, освен може би
у нас, защото обикновения гражданин

не се впускаше много в детайлите

и даже не разбираше какво се случва,
но на мен, а после и много колеги

президенти, премиери ми казваха,
че вече са решили за себе си.

Че Русия прекратява съществуването си
в днешния си вид.

Въпросът само бил кога ще се случи това
и какви ще бъдат последствията,

предвид, че това е крупна ядрена
държава.

31 декември 99 година в 10 сутринта

ми позвъниха от приемната на
Борис Николаевич Елцин

и ми казаха, че след половин час
трябва да бъда в кабинета му.

Бях поканен в кабинета и стояхме

като живи свидетели по предаване
на властта, което включваше

и предаване на ядреното куфарче.

Добре помня този ден.

На 31 декември

ни поканиха на закуска при президента.
Бяхме 8 човека.

Гледам, че носят телевизор. Тогава,

ако помните бяха такива издути, пухкави.

Донесоха телевизора и го свързаха.

Дойдоха Борис Николаевич
и Владимир Владимирович.

Седнаха и включиха телевизора.

Аз...

се оттеглям.

Оттеглям се преди

определения срок.

Разбрах, че трябва да направя това.

Русия трябва да влезе в новото
хилядолетие

с нови политици.

С нови лица.

С нови умни, силни,

енергични хора.

От там разбрахме, че Борис Николаевич

напуска и предава задълженията на
президент на Владимир Владимирович.

След това Владимир Владимирович
ме покани в кабинета си в Кремъл

и каза, че...

Няма да е зле все пак да поздравим
нашата войска.

Моралното състояние на въоръжените сили

беше достатъчно ниско.
Трябваше да повдигнем

духът на военнослужещите,
за да повярват в силите си.

При това трябваше естествено
да обезпечим безопасността

на това мероприятие, защото летяхме
в район, където се водеха боеве.

Естествено, че се тревожехме.
Времето лошо.

С въртолет.

Въртолетът беше обстрелян и бяхме
принудени да се върнем в Махачкала.

През това време подготвихме коли,
с които се добрахме до Гудермес.

Бях в Гудермес.

Баща ми знаеше, че той пристига.
Не знам откъде беше разбрал.

И това беше секрет. Никой не вярваше.
Даже и аз не вярвах.

Водят се бойни действия навсякъде
и пристига Путин.

С цивилни коли от Дагестан.

В Гудермес бяхме някъде към 4 и половина

и посрещнахме Нова година заедно
с военнослужещите.

Момчета, поздравяваме ви с Нова година.
Желая ви щастие.

Всичко най-добро през Новата година.
Бъдете здрави.

И в семействата ви всичко
да бъде нормално.

Искам да знаете, че

Русия цени високо това, което правите.

Това, което правите е много нужно
на страната. Много.

Става дума не просто за възстановяване
честта и достойнството на страната.

Не. Става дума за много
по-сериозни неща.

Става дума за това да сложим край

на разпада на Русия.
Това е основната ви задача.

Поставяне на задачата при Путин
винаги означава

след определен срок наличие
на конкретен резултат.

И когато Путин каза, че проблемът
трябва да се реши за 2 седмици,

след две седмици той беше решен.

Водеше се усилена работа с местното
население.

В резултат в Дагестан

огромно количество местни

с оръжие в ръце застанаха на страната
на федералните сили.

И се биеха с тези терористи.
И в резултат ги победиха.

Това същото се случи и в Чечня.

Трябва да действаме много акуратно.

Трябва да действаме така, че да не
нанесем вреда на мирното население.

Благодаря.
- Там има...

Освен въоръжените бандити там има
жени и деца.

И аксакали също има. Възрастни хора.

Впрочем, там има и участници във
Великата отечествена война.

Да. На които всички ние сме задължени,

че победихме фашизма.
Те също са участвали.

Всичко това го има там.

И се отнасяме към тях като към свои.

Самият Ахмат Хаджи Кадиров

повярва на Путин. Повярва в това дело.

Той тръгна след него
и после след него тръгнаха

стотици и хиляди други чеченци.

Ново явление беше чувството, че се появи
някакъв различен човек.

Виждал съм баща му и майка му.

За Владимир Владимирович те бяха
така, както и за мен навярно.

Това понятие е не просто подвиг
на народа,

но и лична трагедия, която никога
няма да умре.

На Пескарьовското гробище
на една от братските могили

е погребан по-големият му брат,
който умрял практически като бебе.

Баща му бил тежко ранен.
И по чудо оживял.

Когато се върнал от болницата у дома,

точно в това време майката
на бъдещия ни президент

изнасяли от квартирата. Санитарите я
товарели като умряла.

И той с патериците ги разгонил.

Била просто обезсилена.
Той се погрижил за нея. И я спасил.

Когато той пристигна в Москва

през 98 година родителите му
вече бяха стари.

Имаха нужда от определени грижи.

И практически при всяка възможност

той отиваше именно да се срещне с тях.

Да пообщува, да поговори
и им окаже необходимата помощ.

Случваше се да поговорим
на различни теми,

когато просто по човешки седим.

Спомняхме си майките си, детството си.

И той казва: докато живеем,

докато мама е жива не я ценим,

не намираме време да отидем
и да постоим с нея,

да поговорим и да я изслушаме,
да я прегърнем.

Той също се впусна в спомени и
почувствах колко беше развълнуван.

Студеният Санкт Петербург е основан
от великия руски цар Петър първи,

който построил града на морето
и го направил столица.

От тогава той олицетворявал
всичко най-добро в страната.

Но понякога и най-лошото.

Сред цялото това великолепие
се сблъскахме

с днешната тежка руска действителност.

Мария Семьоновна в своите 80 години

е принудена да живее в комунална
квартира с още 30 души.

Трябва все пак справедливо
да ни настанят,

да можем да отворим очи
и да поживеем поне малко

по справедливост и честност.

Путин е по-добър. Путин е най-добър.

С какво?
- С всичко.

С всичко. Зае се поне да е справедливо.

Ще го направи, само ако не го затрият.

Мария смятала да гласува за комунистите,

но както и много други тя се доверява
на Путин.

И в страшен сън не можеше да ми се
присъни, че ще участвам в избори.

Защото ми се струва, че това е
абсолютно безсъвестно дело.

Напразно се смеете. Винаги трябва
да обещаеш нещо.

И повече от конкурентите си.

Това, как вървеше предизборната
кампания

и това как успях да я построя

ме избави от тази необходимост. Да не
заблуждавам огромна маса от населението.

И това ме радва.

Той позвъни и помоли да отида на работа.

Честно казано говорих, че няма да мога

че се боя. Боя се до такава степен,
че това парализира волята ти

и ти не можеш да кажеш нищо.

Това е голяма отговорност.
Боя се, че няма да се справя, но

някой трябва да решава всичко това.

Щом се е паднала такава възможност,
дай да опитаме

да вдигнем тази страна.

Мисля, че главния въпрос, който всички
започнаха да си задават

беше какво ще правим след това.

Това навярно беше второто сериозно нещо.

Нямаше отговор на този въпрос и никой
не разбираше до край как да се направи.

Много често

от хората, от най-обикновени хора по
улиците и площадите на нашите градове

слушах много прости,
но много важни за мен думи.

Казваха ми: ние ви вярваме.

Надяваме се на вас.

Само не ни лъжете.

Мога да ви уверя,

че в своите действия

ще се ръководя изключително

от държавните интереси.

Възможно е да не успея
да избегна грешки.

Но което действително мога
да обещая и обещавам,

е това, че ще работя открито и честно.

Тогава направихме първия

опит да анализираме ситуацията

в икономиката, финансите,
социалната сфера.

В съдебно правозащитната сфера.
И помня

как от време на време се събирахме вечер

и някой каза фразата, че

у нас навсякъде е Чечня.
Чечня, не в географски смисъл,

а фактически във всички сфери
на дейността.

Слабостта на държавата и слабостта
на властта през деветдесетте години

пораждаше страх, че и новата власт
също няма да се справи със ситуацията

и също ще бъде подложена на влияние.
В това число и на олигарсите.

Но когато станахте президент,
Русия управляваше

мощен олигархически колхоз. Навярно
са ви гледали и са мислели:

Сега ще го изядем.
- Да.

Ще се договорим.
- Аха.

Трябваше всички тези вълци, които
през деветдесетте години

определяха лицето на властта и
всичко, което ставаше в страната

не просто да обуздаете,

а да ги откъснете, да не им дадете
възможност да правят каквото си искат.

Някои от тях, когато бях
председател на правителството,

и когато Елцин обяви за това, че ще се
балотирам за президент,

някои от тях дойдоха в кабинета ми,
в Белия дом

седнаха срещу мен и казаха: нали
разбирате, че президент няма да бъдете

никога. Така ми казаха.
Е, ще видим.

Такива сцени ми се случваха.
В Белия дом.

И как ви се удаде да ги обуздаете?
- Различно. С различни средства.

Много добре помня тази лятна среща
в 2000 та година.

Това фактически беше първата среща
на президента Путин

с представители на деловите кръгове.
В широк формат.

За нас беше много важно да чуем каква
държава строи Путин,

а за Путин беше много важно да ни обясни

какво поведение очаква от нас
като бизнесмени.

"Не, момчета, така няма да стане".

Искам само веднага да обърна
вниманието ви точно по тази част.

Че вие самите формирахте тази държава.

В значителна степен чрез
контролираните от вас

политически структури. И затова

най-малко от всичко трябва

да кимате в огледалото.
- У Путин нямаше никаква агресия.

Говореше спокойно:
сега ще се гради друга система.

И вие трябва да допринесете
за тази система.

В какво трябва да се изрази това?
В това,

че трябва да ръководите бизнеса си
прозрачно. Че трябва да плащате данъци.

В това, че не трябва да изсмуквате
работниците,

така да се каже до край, а да плащате
нормална заплата, достойна.

С други думи, правото на съществуване
и правото на уважение

трябва да се доказва, отчитайки това,

което по принцип вече успяхте
да изпортите.

По-голяма част от икономиката по онова
време беше в сивата зона или в черната.

Заплатата в пликове,
неплащане на данъци,

беззаконие...

Бандити. Средната пенсия

в двехилядната година, много може
вече да са забравили

беше малко повече от 800 рубли.

Хората не получаваха даже тази пенсия
по половин година.

По половин година не получаваха заплата.

Много, може да се каже по-голямата
част от страната

беше заета просто с оцеляване.

В началото на двехилядната година много
стратегически важни предприятия

бяха извадени от държавен контрол.
Имаше безработица,

голяма сенчеста заетост.

Такова беше състоянието
в двехилядната година.

Тази страна, която той пое в ръце,
беше в състояние

на не нарязана до край.
Даже не като кораб,

който бавно потъваше в небитието.

Ние стояхме и чакахме Путин
в залата.

Стоях на втория ред заедно с

жените на моряците.

Честно казано, мислех си,
че просто ще го разкъсат.

Някой казваше: как може да дойде тук.

Не разбира ли какво ще направим
с него сега?

Те очакваха, че във всеки момент
ще извадят "Курск".

И ще ги спасят.

И все едно разбираха, че навярно това

е безнадеждно. Там имаше такава
енергетика!

Такава концентрация на омраза!

И отчаяние, и болка.

Каквато навярно никога преди в живота си

не съм чувствал. Всички въпроси
се свеждаха до

този един човек.

Една жена до мен загуби съзнание.

Около 5 минути след началото
на разговора.

Тя крещеше нещо. Отначало го прекъсваха.

Разбира се, че им се искаше
да се изкажат, даже повече,

отколкото да слушат какво ще каже той.

В един момент той даже млъкна и само
слушаше какво му говорят.

А после все пак започна да отговаря.

В един момент разбрах, че всички
сякаш прекрачиха чертата.

Тази черта, която отделяше живота

на мъжете им от смъртта.

И те заедно с него прекрачиха през това
и продължиха напред.

Тогава набелязахме планове,

свързани, ето как бих ги
характеризирал с една дума,

със събиране на страната.

Защото в този момент, страната
се разпадаше.

Беше модерно да гледаш малко
пренебрежително на федералния център

и на централната власт.

Тогава всеки губернатор можеше
да си позволи да не се яви

при повикване при президента.
Главата на република Саха заяви:

Хайде да дадем в аренда всички
наши богатства на Япония.

Нека те да плащат на моите якути
еди-колко си

долара и всичко ще бъде наред.

Тогава всеки район беше сам за себе си
ръководител и законодател

и сам контрольор за изпълнение
на собствените си закони.

Това бяха такива признаци за загуба

на страната като единна държава.

Нашата република в този момент

не можеше да се каже, че се намира

изцяло в правната зона
на Руската федерация.

И Владимир Владимирович
със спокоен тон казва:

Татарстан трябва да бъде изцяло
и напълно

в правната зона на Руската федерация.

Казвам, би било справедливо
да има специална програма

за социално-икономическо развитие
на Татарстан

при условие изцяло да премине в
правната зона на Руската федерация.

Той каза: това е правилна постановка
на въпроса.

Трябва да кажа, че в течение на
няколкото месеца беше направено.

Първата зима... Президентската зима

на Далечния изток, когато
едновременно без отопление останаха

250, после 300, после 400 хиляди души.
Цели градове

и населени места. Не работят болници.

Въобще студ. Мраз. Нищо не се отоплява.

Абсолютен упадък.

Меко казано, вертикалът на властта

навярно още не е възстановен

така, както беше нужно на Путин.

Всичко работеше лошо.

Миньорите на улицата. Работа няма.
Мините не работят.

А едновременно с това в Централен Сибир

в пристанищата стоят огромни
кораби с въглища

които вече са продадени и чакат
да бъдат изпратени

на купувачите извън пределите на Русия
и тогава решение на президента

незабавно да се спре това
и въглищата да се изпратят

за котелните вътре в страната.
- Путин не можеше

да не реши този проблем в режим
на ръчно управление.

Чугунените радиатори карахме
със самолети.

Това разбира се е абсурд от гледна точка
на ефективност и себестойност.

Но това е абсолютно оправдано от гледна
точка да не оставим хората да замръзнат.

Главата на града и на района
бяха доставени.

По поръчение на президента

ги вдигахме от топлите легла,

през нощта ги карахме на стълбищните
площадки да пишат заявления

за напускане. Бяха възбудени
наказателни дела.

Те така или иначе започнаха

да се събуждат, тези, които останаха

както се казва, на длъжностите,
на които бяха.

Това беше такъв голям и сериозен пример
и властта показа, че...

Президентът показа, че в страната има
власт. Че властта е силна.

Когато дойде Джордж Буш,

започна много твърдо да апелира
за правата на човека.

Любими пасажи за демокрацията.

Чечня, свобода на СМИ. Такъв стандартен
набор от критика.

И това се превърна практически
едва ли не половин година

в един пинг-понг от силни заявления.

Вашингтон повишаваше градуса.

Москва също повишаваше градуса.

Дълго време официален Вашингтон даваше
да се разбере,

че не е готов да говори с Москва
очи в очи. Но сега ситуацията се измени.

Днес Джордж Буш и Владимир Путин за пръв
път си стиснаха ръце

на 40 км от столицата на Словения
Любляна в замъка Бърно.

Президентът внимателно слуша
и чува нашите аргументи.

Може ли да се вярва на Русия? Няма да
отговарям на този въпрос.

Ще ви задам същият въпрос.

Аз ще отговоря на този въпрос.
Погледнах в очите този човек

и видях, че е директен човек и достоен
да му се вярва.

Проведохме много добър диалог.
Аз успях

да усетя душата му.

Този човек е пример за страната си.
Най-доброто за страната си.

Че това не беше предварително
подготвена фраза,

и че беше искрена

и импровизирана реакция

от първите впечатления от беседата
с президента на Русия

се потвърждава от това, че в продължение

на 7 години те се срещаха 17 пъти.

Личните, човешки отношения
между него и Путин

бяха прекрасни.

Прекрасни! Много се шегуваха,
смееха се.

Но САЩ в този момент

вече се убедиха, че Русия
премина в режим

на някаква колониална демокрация,

че ние твърдо сме хванати на въдицата

на Международния валутен фонд,
че експертната общност

трябва и по-нататък да ни учи как
да развиваме икономиката си,

къде да помпим нефт, но външно всичко
се проявяваше много коректно.

Потупваха ни по рамото, ободряваха ни.

Демек, момчета, движите се в правилна
посока.

Всички имахме илюзии.
Струваше ни се тогава,

че след разпадането на Съветския съюз
и след като Русия доброволно,

искам да подчертая това, доброволно
и съзнателно,

абсолютно доказано исторически
се отказа от собствените територии

и от производствени мощности
и така нататък

и ни се струваше, че с изчезване
на идеологическия елемент,

който разделяше бившия Съветския съюз
и останалия цивилизован свят,

че сега оковите паднаха и свободата
ще ни посрещне радостно на входа.

И братята ще ни дадат излишното,
имам предвид братята там на хълма,

но братята не бързаха не само да ни
дават, но и с удоволствие

биха взели остатъците

на онази предишна сила, която
имаше Съветският съюз.

В това, което казвате, звучи
много голямо разочарование.

Да. Вече съм казвал.

Почти 20 години съм работил в КГБ във
Външно разузнаване.

И даже на мен ми е струваше, че с

падането на тази идеологическа
преграда,

като монополната власт на Компартията,

че всичко кардинално ще се промени.
Не.

Не се промени кардинално,
защото се оказа,

и такива прости неща не веднага
се разбират, но въпреки това

има и геополитически интереси,
въобще не свързани с никаква идеология.

И тук трябваше

нашите партньори да разберат,
че такава страна като Русия

има и не може да няма свои
геополитически интереси

и трябва да се отнасяме с уважение
един към друг.

Да се търси баланс, да се търсят
взаимно приемливи решения.

Но уважението се базира на силата
и на справедливите

позиции.
- Да, да. Един

известен деятел беше казал, че

добрата дума и Смит и Уестън
действат много по-ефективно,

отколкото само добра дума.
И за съжаление беше прав.

Добра дума вие имахте,
а Смит и Уестън нямахте.

Трябваше и армията да се възстанови.
И икономиката да се вдигне.

И ВПК да се спаси.
- Да, истина е.

Тук... Но първо трябваше
да се започне с икономиката.

Имаше много дългове. Помня

януари 2001 година беше
най-трудния момент.

Събрахме се в първите дни на януари
и обсъждахме

можем ли да продължим да обслужваме
външния дълг.

По силите ни ли е?

Дългът представляваше 140% от ВВП.

Най-лошият случай. Процентите
по обслужване на този дълг

изяждат три бюджета, меко казано.

Путин получава именно в такава ситуация
и с такъв дълг страната.

Когато картинката стана горе-долу ясна,
че

преминаваме в съвършено нов етап,

а нови механизми не съществуват,

това първо. И второ, че за съжаление
даже не съществуват

достатъчно количество хора,
които биха могли да осъзнаят

какво могат да предложат
в тази ситуация.

Путин имаше много добри отношения с
президента на Световна банка

Джеймс Уолфънсон. Договориха се с него,
че той ще доведе

кръг от известни и водещи специалисти.

И се събирахме с тези изключителни
световни експерти

и Владимир Владимирович понякога
прекарваше по 3-4 часа

да общува с тях.
- Задаваше много въпроси.

Обичаше да му разказват за опита
на други страни

и възможностите, които виждат пред нас.

Първите 4 години нямахме
болшинство в Думата.

И ни се налагаше много да работим с
фракциите в Думата, за да прокараме

дадено решение.

Правехме реформи с мощната
подкрепа на Путин.

Беше ни достатъчно, че стои зад
гърба ни и знаехме,

че в критичен момент ще ни подкрепи.
Беше приета 10 годишна програма

за развитие на страната.
И ако се обърнем към фактите,

до идването на Путин нищо подобно,
в това число и в нова Русия

за десетилетие никой не е правил.

Чух взрив и полетяха стъкла. Видях
как хора качат от прозорците.

Опитваха да се спасят. Боже мой!
Колко е страшно.

11 септември 2001 година помня,
сякаш беше вчера.

Бяга помощникът ми: спешно
включи телевизора.

Включвам го и пускам СНН.
Виждам онези ужасни кадри.

Президент Путин беше първият,
който позвъни на президент Буш.

Това обаждане беше естествена реакция
на президента,

който прекрасно разбираше и знаеше
какво е това международен тероризъм.

Русия от собствен опит знае
какво е това терор.

И затова

ние най-добре от всички

разбираме чувствата
на американския народ.

Обръщам се от името на Русия
към народа на Съединените щати

и искам да кажа, че ние сме с вас.

Президентът ме попита:
Какви са първите ти предложения?

Казвам, първото ми предложение е едно.

У нас за 12 септември

бяха планирани предварително

учения на нашите стратегически
ядрени сили.

И казва: какво предлагаш?

Казвам, вие ще решите, но

мисля, че трябва да отменим тези учения.

Добре. Подкрепям предложението ти.

Да не нервираме американците.
Защо да ги нервираме в такъв момент?

И то при това,

напомням, в този момент в Чечня

вървяха активни бойни действия

а терористите, които воюваха там,

в това число и от много страни в света
и чужди държави,

американците наричаха борци за свобода.
В краен случай бунтовници.

Веднъж нашите спец служби засякоха
просто директни контакти

между терористите в Северен Кавказ
и представителите

на спец службите на Съединените щати
в Азербайджан.

Там просто реално помагаха

с транспорт и когато казах на
действащия тогава президент

на Съединените щати, той ми отговори.
Моля за извинение. Ще кажа направо.

Ще им съдера задниците.
А след 10 дни

нашите...

Моите подчинени ръководители във ФСБ
получиха от колегите си

от Вашингтон писмо.

Ние поддържахме и ще поддържаме

отношения с всички опозиционни сили
в Русия. Смятаме,

че имаме право да го правим и
ще продължим да го правим.

В никакъв случай, никога и никъде не
трябва даже да опитваш да използваш

терористите, за решаване
на настоящите си

политически или даже геополитически
задачи. Защото

ако те подкрепят на едно място, на друго
ще надигнат глава и обезателно ще ударят

по тези, които вчера са ги поддържали.
- Но вие предупреждавахте

западните партньори "защо
поддържате терористите".

Ще има обратен ефект.
- Да. Разбира се.

Изглежда някой там смяташе,
особено в спец службите

на западните страни, че

ако някой действа за разлюляване на
главния геополитически

съперник, а такъв, както сега разбираме

в тяхното съзнание винаги е оставала
Русия, то това им е от полза.

А се оказа, че не е така.

Ние, както и преди живеем
в старата ценностна система.

Говорим за партньорство,
но на дело и до ден-днешен

така и не се научихме да се
доверяваме един на друг.

Независимо от многото сладки речи,
както и преди

тайно се противим един на друг.

Днес сме длъжни веднъж завинаги
да заявим. Студената война свърши.

Днес сме длъжни да кажем, че се
отказваме от стереотипите

и амбициите си и от днес съвместно
ще обезпечаваме безопасността

на населението на Европа и света.

Днес решенията често се вземат
без наше участие.

А после настойчиво ни молят
да подкрепим тези решения.

И после отново говорят за лоялност
по отношение на НАТО.

Даже говорят, че виждате ли, без Русия
не могат да изпълнят тези решения.

Дайте да си зададем въпрос.
Нормално ли е това?

Действително ли това е истинско
партньорство?

След 11 септември 2001 година

много действия на международната арена
Съединените щати започнаха да оправдават

с борбата с тероризма.
С международния тероризъм.

Най-ярко това се прояви с Ирак.

Един до друг премиер-министърът
и руският президент

в извънградската вила на Владимир Путин
изглеждат доста непринудени.

Времето е доста студено,
но срещата се оказа топла.

Ще замръзнете тук.
- Надявам се не.

Много красиво място. Благодаря.

Доброжелателният тон на двамата лидери
не можа да свали разногласията

по проблемите на Ирак. Президентът Путин
отклони документа

на Британското правителство по оръжията
за масово поражение,

който руският външен министър
нарече пропаганда.

Премиер-министърът подчерта
необходимостта да се направи проверка

по отношение на оръжието.
- Възможна е и друга гледна точка

по отношение на това доколко
можем да бъдем сигурни

в сведенията, засягащи оръжията
за масово поражение в Ирак.

Но има един верен начин да разберем.
Да позволят на наблюдателите

да свършат работата си.

Подкрепата на новата важна резолюция
на ООН по Ирак от страна на Русия,

постоянен член на Съвета по безопасност
ще стане значителен успех.

Но това придвижване върви много бавно.
Русия смята да защити

интересите си в Ирак. Пред дипломатите
предстои още много работа.

Всички разбираха, че това е
във висша степен отговорно.

И за Ирак, и за региона. Въобще
за международната система като цяло.

Държавният секретар на САЩ
отново обвини Багдад

в това, че още има на въоръжение
цял арсенал химическо

и биологично оръжие и средства,
доставящи отровни вещества.

За да подчертае още повече заплахата,
произтичаща от Ирак,

Колин Пауъл даже взел със себе си
в залата на Съвета по безопасност на ООН

веществено доказателство.

Една чаена лъжичка сух прах
на сибирска язва е достатъчна

през есента на 2004 година
да закрие Сената на САЩ.

Ние получихме информация
от американските ни колеги

за връзка между иракските власти
и Ал Кайда

едва съвсем наскоро на Съвета по
безопасност на ООН,

когато бяха направени съответните
заявления от американските ни приятели.

В политиката съм от скоро. Както знаете
преди това

работех в специалните органи.
В разузнаването.

Смятах, че знам всичко от вътре.

Но когато дойдох в политиката

разбрах, че и аз и моите руски колеги,

и моите френски и други колеги, които
работят в специалните органи

са деца в сравнение с политиците.

Маршрутът Москва-Берлин-Париж
много смятат за символичен.

У трите страни все още няма единен
подход към иракския проблем.

Ние с Франция и Германия, с
преобладаващо, искам да подчертая това,

число участници в международната
общност смятаме, че проблемът с Ирак

може и трябва да бъде решен
с дипломатически средства.

В резултат, независимо от активната
съпротива на международната общност,

Съединените щати все пак се решиха
на тази военна акция.

Президентът Путин ме извика,

когато вече бомбардираха.

А през това време ние имахме там
3 хиляди и петстотин специалисти,

които не ни позволяваха да евакуираме.

И аз, когато се обърнах настойчиво

към Саддам Хусейн

и се позовах съответно на поръчение
на моя президент,

то Саддам се съгласи.
Даже график състави,

по който изведохме нашите специалисти.
Нито един от тях не пострада.

На тези срещи, които се провеждаха,

те започнаха да стават регулярни между

президент Путин, президент Ширак и
канцлер Шрьодер

се обсъждаха въпроси от
глобален характер, защото

беше абсолютно очевидно, че се променя
конфигурацията на света.

И Европа, за да има свой глас
в този нов голям свят

и свое мнение, естествено би
спечелила много, ако Европа

стане единна, голяма Европа.

И затова плановете за голяма Европа
от Владивосток до Лисабон

беше механизъм за сериозно
взаимодействие,

отговарящо на изискванията на 21 век.

За съжаление...

За съжаление, този механизъм след
напускането

на президента на Франция Ширак,

а след това и на канцлер Шрьодер
не получи развитие.

А ми се струва, че беше многообещаващ.

Честно, не съм срещал такава
работоспособност.

Много късно ляга да спи, често,
знаейки, че си ляга късно,

а сутринта вече звъни. Кога спи?

Способност да се концентрира

отначало на една тема, а също така и
да се консултира след кратко време

на друга тема.

Това свойство, което не е загубил
до ден-днешен,

е способността му да слуша.

Той слуша всички, дава възможност
на всички да се изкажат.

Понякога даже повече, отколкото трябва.

И понякога продължава много, много
часове и затова се обърква графика.

Твърде много говорят за закъсненията му
и този проблем наистина съществува.

В това число и за журналистите,
които пишат за Путин.

Ние пък колко сме търпели това!

Няколко пъти бях свидетел на това,

от какво собствено стават
тези закъснения.

Например, той се среща с журналисти.

А после у мен се появяват допълнителни
въпроси.

И един от тях аз му задавам.

Вече на тръгване. И той казва:
а вие, Андрей, останете.

И тук разбирам, какво се случва
с него в реалния живот.

Това са някакви безкрайни телефонни
разговори. И виждам как той говори,

как го разсейват,
ако може да се каже така,

от разговора с мен

Министърът на финансите Алексей Кудрин.

И той 20 минути напрегнато беседва
с него за нещо.

И затова той за някъде ще закъснее.

Кудрин смята, че трябва да върнем

11 милиарда долара на парижкия клуб.

А това е такова, меко казано,
сложно решение.

И в известна степен историческо.
И аз казвам: решихте ли?

Навярно ще ги върнем.

И след около седмица

новина! Русия връща дълга
на парижкия клуб.

Що за панаир?

Путин споделяше позицията, че Русия

трябва да живее по-уверено,
по-малко дългове да плаща

и по-малко дългове да прави.

И в бъдеще по-малко да зависи

от такива структури като МВФ,

разбирайки, че Русия трябва да бъде
достатъчно самостоятелна страна

и че в критична ситуация ще бъде
сложно да отиде при някого

и да протяга ръка.

До 98 година ние бяхме

абсолютно импортно зависима страна

Помня този период, когато хората

в Красно Уфимск 2 хиляди човека стояха
и крещяха "дайте инсулин".

Значи това е било нужно някому.

И затова за мен новият президент

даде надежда за това,
че стига се занимавахме

с купи-продай. Трябва да се заемем
с производство.

Тогава приехме в командата
първото решение:

Дайте да построим фармацевтичен
завод по европейски стандарти.

Тогава вдигнахме планката много високо.

Като това беше директна намеса
на Владимир Владимирович

в онова чуждестранно лоби,

което пречеше и всички ми казваха:

Пет команди се провалиха.
Какво искаш да направиш?

Аз съм обикновен човек,

на когото Путин показа:
имаш идея, младежо?

Аз просто ще ти помогна.

Ние създадохме 300 работни места
за млади момичета,

които бяха безработни. Разбирахме, че
освен икономическите въпроси

ние решихме и нещо повече.

Днес инсулинът е достатъчен да осигури
лекарствената безопасност на Русия.

И доставяме вече и в други страни.
Готвим доставки и в Евросъюза.

Това не е ли победа?
- Какви моменти запомнихте

като най-трагични, най-тежки?

Това, разбира се, са онези ужасни
терористични актове.

Това са Беслан, центърът на Дубровка.

Ако питате за трагичните,
това са най, най-тежките.

През които премина нашият народ.

Помните ли Норд - Ост?

Това беше необикновен терористичен акт.

Окупиране на сградата.

Вземане на заложници.

Аз информирах Путин в постоянен режим.

Практически денем и нощем. По това време
той не напускаше работното си място.

Мнозина си представяха,
че главната задача

е ликвидиране на терористите.
Не.

Най-главното е да спасим хората.

Вече беше нощ. Отрязахме охраната.

Пуснаха ме там. Срещнах се
с ръководителя на тези

терористи. Той беше без маска.

Но в маски стояха хората с автомати.

Казвам му: пуснете жените и децата.

В Корана никъде не е казано,
че може да се воюва с жени и деца.

В отговор той ми казва: ако не бъде
дадена заповед

за изтегляне на войската от Чечня,

имам предвид цялата войска,

то аз от 10 сутринта

на всеки половин час ще
разстрелвам по един.

След това аз отидох при
Владимир Владимирович.

Разбира се, той се тревожеше.

Преживяваше някакъв ад. Разбира се.

Той не ми каза за това,
че в 4 часа сутринта ще щурмуват.

Внимателно! Не пипайте кабелите.
Не пипайте кабелите!

Това беше тежко.

За такъв кратък срок,
а такива бяха много,

нито един президент на нито една страна

не е преминал през такова
количество изпитания. Нито един!

И всеки от тях, естествено,

лежи като тежко бреме на плещите му.

В паметта, в сърцето.

За мен това е най-страшния ден.

Даже не си представях без Ахмат Хаджи.

След гибелта на Ахмат Хаджи

той ме покани. Прие ме.

Президентът на Чеченската република

Ахмат Хаджи Кадиров

достойно и мъжествено изпълняваше
своя дълг

пред своя народ. Всички тези години
той прикриваше със себе си

Чечня и чеченците.

И уверено водеше своята република
към мирен живот.

Ахмат Хаджи Кадиров си отиде от живота
на 9 май.

В деня на нашия общонационален празник.

В денят на победата.

И си отиде непобеден.

В онази кампания аз воювах. За
Федералния център това не е тайна.

И как се добрахме до Грозни не помня.

Войската предаде Грозни. Такава позиция
имаше у Федералния център,

ние помним, и затова не можеше да се
вярва на Федералния център.

И всички млади

бяха в гората, в планините.

През 94 година призоваваха
всички млади на война.

Аз също тръгнах.

Там имаше различни хора.

Араби, от Йордания.

От Африка също имаше.
Нещо като наемници.

Бяха дошли да се бият за пари.
На нас не ни плащаха.

Ние мислехме, че воюваме за родината,
за свободата.

В 99 година, когато започна
втората кампания

бях в списъка на федералните.
Не можех да стоя у дома.

И пак отидох в гората.
- Имахме амнистирани момчета.

И веднага пуснаха слух, че след гибелта
на Ахмат Хаджи ще ги преследват.

Имаше паника в републиката.

Аз отидох при президента в Москва.

Срещнахме се и му казвам:
ситуацията у нас е такава.

Нужна е възможност някак да ги узаконим.

Готови са да се бият за Русия,
за нашия народ.

Помня всичко това.

И как той взе решение и така тръгна.

Амнистирахме около 7 хиляди души.

Президент Путин, ние сме с вас.

И с народа.

Това са спасени не 7 хиляди живота,
а 70 хиляди живота.

Днес републиката е мирна
Чеченска република.

Това е процъфтяващ край
и народът живее другояче.

Другояче гледа на живота.

Бих искал да кажа нещо,
може би малко неочаквано.

Но православни и мюсюлмани,
юдеи и будисти,

хора, принадлежащи към
традиционните религии

тоест, религиите, които винаги са
съществували на територията на Русия,

принадлежат към една цивилизация.

Една от отличителните особености,
се явява възприятието

на идеите на друга религиозна традиция
като свои.

И президентът,
бъдейки православен човек,

посещаващ православни храмове,

той едновременно, като към свои братя,

се отнася към представителите
на техните религии.

Пой ги поздравява за празниците,
той съдейства

и им оказва подкрепа по много въпроси,
които те му поставят.

По време на празника бяхме се
събрали в Големия театър

на юбилейна вечер.

Владимир Владимирович

излезе да ни поздрави и изведнъж
заговори на татарски език.

Видяхте какъв взрив от овации.

Такива лица, такива аплодисменти!

И не му дават да продължи.
Той...

Бързо реагира: почакайте,
това не е всичко.

Това не е всичко, което умея.

И той продължава на татарски език.
Хората аплодират още повече.

За тези...

За тези, които сега започват да учат
татарски език,

и не разбраха всичко, което казах,

бих искал да се спра само на една мисъл,
която прозвуча току-що.

Казан е изиграл наистина
неповторима историческа роля

във формирането на единната руска нация.

В изграждането на единен
и сплотен народ на Русия.

Да успее да намери

такова разбиране и общ език със залата

мога да кажа, за ръководител

от всеки ранг, а за ръководител
на държава

бих казал, че това е дарба.
Това не е така просто.

Не може да се каже,
че е направил само едно нещо.

Той направи главното. Навярно...

Дойде и започна да ръководи страната.

Помня региони,

които днес се смятат,
може би не за водещи,

но живеят добре. Същата Курска,
Тамбовска област.

Воронежка област.
Те бяха почти просешки.

Градовете все някак преживяваха.

В онези градове в двехилядната година,
където и да идеш

тъмница, локви, кал. Разбити пътища.

И погледнете днес.
И на село хората живеят.

Печелят прилично. Много прилично.
И сами се изхранват.

Плюс, че хранят Москва и минимум
половината страна.

Много ми се искаше след института
да пробвам

да поработя по специалността.

Когато за пръв път видях това,
изпитах и възторг и радост.

Много обичаме тези крави. В тези условия
трябва да живеят дълго и щастливо

и да ни дават мляко.

Пристигнах преди 2 години, имам
жилище, стабилна работа

и стабилна заплата.
Ако всеки върши това,

което може, което умее да прави,
то цялата страна ще успее.

Защото всичко зависи от нас.

Това е много важно. Продоволствената
безопасност на държавата.

Около нас са страни с развита икономика.

Трябва да кажем направо.
Те изместват там, където могат Русия

от перспективни международни пазари.

А техните икономически преимущества
дават повод

за ръст на геополитическите им амбиции.
Всички наши решения, всички действия

трябва да подчиним на това,
че в обозримо бъдеще

Русия да заеме стабилно място
сред действително силните,

икономически напреднали
и влиятелни държави в света.

За десетилетие ние трябва,
като минимум да удвоим

валовия вътрешен продукт на страната.

Много се съмняваха, че това е възможно.

Някой даже се смееше над това. Казваше,

от нулата не е сложно да се удвои.

Преди всичко установихме прозрачни
и ясни

налози върху добива на полезни
изкопаеми.

Държавата започна да получава
доходи от нефта и газта.

А това беше много по-малко
и крайно непрозрачно.

И несправедливо.

В 2003 година възникна
и проблемът с "Юкас".

По повод на Ходорковски, той беше
наш колега.

Как се случи така, че се стигна до там

сега даже е трудно да се каже.

И честно казано, освен чисто човешко
съчувствие

към Ходорковски, който 10 години,
възможно най-добрите от живота си

прекара там, където прекара.
Това е като в семейството.

Когато обясняваш на децата, че нещо
не може, започват да проверяват

наистина ли не може или все пак
малко може.

Не само "Юкас" вървеше по пътя на
укриване на данъци.

Не плащане на данъци.
Други компании също.

"Юкас" повече.

И след като данъчна служба разглеждаше
делото на "Юкас"

много компании също заплатиха
съществени средства в бюджета

от преизчисляване, в резултат
на съдебните решения.

Всички ваши приятели казват,
че основният проблем на Путин

е юридическият факултет.
Той много обича закона.

Винаги действа в рамките на закона.
Да заставиш Путин да наруши закона

е невъзможно.

Това е истина.
Имах много добри учители.

Много добри. Много съм им благодарен.
Те ни набиха в главите

някои постулати,
някои фундаментални неща.

Които аз смятам не просто,
правилни като документ,

а правилни и нужни в живота.

Не знам дали съм разказвал,
когато отидох на работа

в Ленинградското управление на КГБ,
планирахме някаква,

вече не помня, дребна операция
и един от нашите ветерани

предложи да направим нещо

и каза, че трябва да постъпим
така и така,

имаше достатъчно много народ
и им казвам: слушайте,

по моему това е незаконно.

На което, това е любопитно,

той ме погледна така странно
с изненада и казва:

Как така? Имаме инструкция.
И назовава номера на инструкцията

на КГБ на СССР. Казвам, ако я има,
трябва да се отмени, защото е незаконна.

Тя противоречи на този и този закон.

Това не е шега, не си измислям.
Това е реално.

Бях съвсем млад. Тъкмо бях пристигнал

от Университета.

Те просто ми се надсмяха. Слава богу,
вече беше 76 година

1976 година и беше далеч от времето,

на репресиите. Бяха съвсем
други времена.

Това място наричат "Руската Голгота".
Бутовският полигон. Полигон на смъртта.

Тук властта унищожавала собствения си
народ без следствие и съд.

Братска могила с дължина повече
от километър.

Телата са положени в няколко слоя.
Болшинството убити

са обикновени хора, арестувани за
закъснение на работа,

случайна повреда на заводско имущество
или неизпълнение на трудовата норма.

Когато посети Бутовския полигон,

тогава минах по целия маршрут
заедно с него.

И разбирах какво тава с него.

И слушах как той говори:
Господи, какви са ги вършили?

Даже, честно казано,

до сега, всичко, което каза тогава

не записах. Защото в един момент
ми се стори,

че това е твърде лична история.
Той видя списъците на загиналите,

паметниците, и главно той вървеше

по тази земя,

в която лежаха тези хора.

Където са ги разстрелвали.

В този момент ми се стори, че сякаш
земята гореше под краката му.

И това не е преувеличение.

Президент Путин, срещата с него...

След разговора с него разбрах.

Той може да изглежда
необикновено хладен, уравновесен,

хладнокръвен. И той се държи
по такъв начин.

Но аз мисля, че в неговото сърце
тече топла кръв.

Човек, който не обича
да живее умело, лукаво.

Тоест, такъв човек, който например
за получаване на някаква изгода

или пари, някаква полза, той трябва
да извърши някакви действия,

а тези действия са неприемливи за него,

то той в никакъв случай няма
да извърши тези действия.

Имал е такъв чудесен
треньор като Рахлин.

Когато преподавал джудо на президента,
не е мислил, че възпитава президент.

Искал с помощта на джудо
да възпита още един мъж.

Човек, който би стоял твърдо на крака.

Винаги съм казвал, че има две
начала у човек.

Има негова личностна енергетика,
личностно начало.

Такова емоционално,
интелектуално и така нататък.

И има енергетика на мястото.
Енергетика на креслото.

Те винаги се сблъскват. Ако енергетиката
на креслото е по-силна,

човек много силно се люшка.

Ако същностното, човешкото,
мощно начало

е по-силно от енергетиката на креслото,
от енергетиката на парите,

тогава човек остава себе си. Мисля,
че у Путин е такава мощна

личностна енергетика, че тя

преминава в различните етапи
на кариерата му

и като човек той много малко
се е променил.

Покани ни в Завидово.
Помня, че беше август.

Седнахме в малка беседка няколко човека

и той представи идеята
за национални проекти.

Националните проекти засягаха
образованието,

здравеопазването, селското стопанство
и жилищните програми.

Когато заработиха родилните центрове
в Русия,

тогава работех в родилния център
в Ярославл,

почувствахме това. Ражданията станаха
много повече.

Андрей и Александър, които са вторите.

По-голямото е момиченце, на 3 години.

С всяка година броя раждания
в центъра се увеличава.

За последната година това количество
беше с 500 повече от миналата.

Вземете темата за материнския капитал.

Това не е просто пропаганда на
семейните ценности,

не просто пропаганда,
че голямото семейство е хубаво нещо,

това е реална държавна политика,
насочена да подкрепи

раждането на деца.
Това е мировъзренчески подход.

И това е най-главното.

Знаете ли, на президентите се налага
да решават многостранни задачи.

И икономика, и политика,
и здравеопазване,

и образование, и инфраструктура.
И нефт и газ. Всичко.

Международни отношение.
На това никой не те учи.

А ти ставаш такъв. У него има
изключителната способност

да се потопи в темата.

Той самият има израз "ще се потопя
в темата и после ще поговорим".

Той постоянно иска да усвоява нещо ново
и усвоява това ново.

Незабелязано за всички,
научи английски.

Бам! И Путин говори на английски.

Готов ли сте да преминем на английски?

Моят английски е много зле.

Не забравяйте, че той отдавна няма нито
почивни дни, нито отпуска.

Той прави това между
един и два часа през нощта.

Или от 7 до 8 часа сутринта.
Няма друг вариант.

И все едно той го прави.

Никога не е карал кънки.

Сега играе хокей.

Той не говори силно, не крещи.

И естествено крие вътрешния си
темперамент.

За Путин карането на ски
в ранния стадий

беше много интензивна тренировка.

И когато го виждаш на планината
с часове нагоре и надолу,

човекът идва за
два и половина - три часа,

и за тези два и половина - три часа
нито чашка чай,

нито спиране за разговор, а само
нагоре - надолу, нагоре - надолу.

Не знам къде и как се научи да свири
на пиано.

Знам само, че го е правил
последователно.

Отначало всички бяхме свидетели
как засвири

с един прът, с една ръка,

после след определено
количество дни добави

втората ръка.

Той е от обикновено работническо
семейство.

Както милиони други.

Милиони негови съграждани.
Като мен, като вас.

Нужна ми е помощ. Синът ми е арестуван.

Той е израснал в комунална квартира.

И в действителност това влияние
било много сериозно.

Погледнете, колкото и да е парадоксално
80% от населението

го слушат и разбират по-добре, отколкото
20%

чиновници и интелигенция.

Струва ми се, че той чувства своята роля

на първо място като защитник
на обикновените хора.

Хората постоянно му предават
някакви бележки, хартийки

надраскани с някакъв непохватен почерк.

Той ги взема, и когато ръцете му
се напълнят

той ги предава на някой от помощниците.

И най-страшното за помощника е,
когато след два часа той каже:

Къде е бележката?
- Коя?

Дето ми я даде оная бабка на улицата.

Раздава се телефонен звън и казва:

Така и така, по време на пътуването при
мен дойде еди-каква си бабка

или към мен се обърна семейство,

а с мен в пътуването беше съответният

ръководител, цялата изходна информация
как да намерите този човек

е у него, позвъни и решете въпроса.

Зимата започна у вас.
- Да, да.

Решихме да видим с Игор Степанич,
как е организирана работата при вас.

Медицина, култура.

За вас е интересно какво
говорят хората.

Вие гледате хората, с които
говорите и искате да ги чуете.

Защо? Защото се опитвате да намерите
друг източник на информация?

Камертон?
- Не.

Въобще не се опитвам да намеря някакви

допълнителни източници. Нито камертони.

Не ми трябва да ги търся. Аз ги имам.

Даже не знам защо. Трудно ми е да кажа.

Това е, сега не го казвам,
за да остроумнича,

чувствам се част. Част от нашата
страна, част от народа.

Разбира се за мен е важно.
Когато се срещам с хората,

за мен тези сигнали постъпват мигновено.

Когато чувствам, че от нещо са
недоволни, загрижени от нещо,

разтревожени от нещо, такава
обратна връзка е необходима,

но тя може, както знаете,
да се блъсне в стена,

а може и да уцели. При мен, слава богу,
това чувство

още не е загубено и засега ми се удава

веднага да уловя това.
И именно затова, защото

никога не съм бил,
в така наречения елит.

Това е много хубаво в
действителност, защото

когато хората живеят в друга среда,

раждат се там, това също не е лошо
и слава богу.

В това си има своите преимущества,
когато хората се раждат, живеят,

възпитават се в някаква елитарна среда,
там също си има плюсове.

Но отдавна наблюдавам това,

отнасям се с огромно уважение
към такива хора.

И даже им завиждам малко, защото
от първите крачки в живота

имат възможност да усвоят много
важни и полезни неща.

Които им помагат да постигнат
крупни резултати.

В различни области.

Но за човек, който се занимава
с работата, която върша сега

и в предишните години, тази връзка,
чувството

за съпричастност към

хората, към обикновените хора,
е изключително важно

и много ми помага в работата.

Мама ми казваше: бой се от хората,
за които властта е мечта.

Върви при тези,
за които властта е кръст.

Отидох при Владимир Владимирович
и казвам:

Трябва да препогребем Илин.
Илин е гениален руски философ.

Това е човек, който

цял живот се опитвал да обясни на
себе си и на другите

и да разбере какво се случва и защо
това се случва с Русия.

Илин умира в чужбина, в Швейцария

Накратко, свършва времето за аренда
на земята

за гроба на Илин.

И по швейцарските закони

в този гроб може след известно време,
ако не се грижат за него

и няма роднини, просто в този гроб
ще погребат друг човек.

И тогава Владимир Владимирович чу
и се отнесе много сериозно към това

и много лично. И беше взето решение за
организиране на препогребване

на Илин в гробището на
бившия Гдански манастир

Братя и сестри,

днес ние сме участници

в историческо събитие.

В родната земя се връщат

незабравимите синове на Русия

генерал Антон Иванич Деникин

и философът Иван Александрович Илин

заедно със своите съпруги.

Това не е просто физическо пренасяне

праха на двама велики човека
на родна земя.

Това е началото на края на ужасна
гражданска война.

Препогребването на Илин и на Деникин,

а преди това и на Шмельов,
гениален поет и наш писател,

всичко това са фрагменти, насочени

на консолидация, на прекратяване
на гражданската война

в умовете, движение към събиране
на онези духовните сили,

което носеха в себе си тези
изключителни руски хора

през целия си живот,
посветили мислите си

и постъпките си, свързани с Русия.

Ако ти виждаш мащаба на страната и се
опитваш да направиш тази атмосфера обща,

само в този случай 80% могат да ти
кажат: Да, ние сме с теб.

И то хора, които не просто живеят,

и не живеят леко, които имат проблеми,

които имат много претенции
към местните власти,

и към върховната власт,
но когато те разбират,

че над тях е човек, за когото
властта е кръст и той го носи,

и той консолидира обществото и за него
само националните интереси

стават негови лични интереси,

когато той носи отговорност за всички,
включително и цялата страна,

само в този случай хората,
не просто живеещи,

могат да кажат: Да, ние сме с теб.
Ще потърпим.

У младата Русия в този момент
нямаше големи

победи и големи проекти,

които биха позволили да покажем
на целия свят,

че ние не сме остатък от велика империя,

а че сме самостоятелна, голяма,
сериозна страна

със своите постижения, със своите
амбиции и в 2005 година

беше подадена заявка за Зимните игри.

Грешен съм си, честно казано. Сам не
вярвах много, че

ще ни дадат право за провеждане
на Олимпийски игри.

В навечерието на сесията на
Международния олимпийски комитет

в Гватемала, когато се решаваше въпроса
да отиде или да не отиде

Путин в Гватемала, ами ако загубим,

аз му казвам: Владимир Владимирович,
ако вие не дойдете,

гарантирам, че ще загубим.
Но ако дойдете,

има риск, че все едно ще загубим, но
без вашето присъствие,

нямаме никакъв шанс.

Когато Владимир Владимирович
пристигна в Гватемала в течение

на две денонощия проведе навярно
около 30-40 срещи

с ключови членове на Международния
олимпийски комитет.

Това продължаваше нонстоп
денем и нощем.

Имаше репетиция, на която той дойде.
Ние репетирахме излизането.

Той участва много дисциплинирано в това.
За нас най-главно беше

да засечем хронометъра и той вади
своите познати листи,

аз наострих уши, той казва: готов ли си?
Аз отговарям: да.

Давай.

И после нищо не се случва.
Той чете на себе си.

И казва: Край.

Това беше като взрив, като бомба.
Трябваше да покаже

както сега казват "уважуха" на
Международния олимпийски комитет,

за да разберат, че са им направили
жест на реално уважение.

Тези две фрази на френски и щракна нещо.
Раз!

И всичко се получи.
Олимпиадата ще бъде наша. Край.

Въпросът за страната навярно
е най-главната ценност.

После навярно

е въпросът за семейството
и личните отношения.

И той винаги показва

преданост към дружеските отношения.

Той преживява тежко

личните предателства.

Познавам хора, с които е бил
в много добри отношения,

и след като извършваха постъпки,
несъвместими

с неговата представа за почтеност,

той просто ги отрязваше и никога
повече не се срещаше с тях.

Личното общуване за това е и лично,
за да не се парадира с него,

но мога да кажа няколко неща.
Някога отдавна беше записан диск

през 99 година.

Дискът се казва "Песни на страната,
която вече я няма".

Много хубава песен и много добри
изпълнители.

Там и думите и музиката...

Понякога я пеем.
- Говорят, че

враговете и приятелите си избираме
сами, а съседът е от бога.

Значи ние сме дадени от бога
един на друг съседи.

Мисля, че толкова близки
и добросъседски

съюзнически отношения както между
Русия и Казахстан

няма у никого. Това е обективно.
Нека никой не се обижда.

Ние сме най-близките страни.
Сега говорим за

Евразийски икономически съюз

и това е проект, предложен от мен.

Сега говорят, че Русия събира
Съветския съюз,

обиждат я всякак. Аз предложих това,

защото щом се създава Европейски съюз,
значи е нормално.

А ако ние започнем да правим нещо,
значи е лошо.

Това е обичайният им подход
към този въпрос.

Отчаяните опити на някои страни

все пак

навярно да съхранят ролята си

като единствен център на развитие,

като единствен център на световен
контрол,

доведоха до това,
че започна да се размива

международното право.

Започна да се размива понятието
Международна безопасност.

И Европейска безопасност. Започна
ерозия в европейската система.

Историята на човечеството познава и
периоди на еднополярно състояние,

стремеж към световно господство.

Какво ли не е имало в човешката история?

Обаче какво е това еднополярен свят?

Както и да украсяват този термин,
в крайна сметка

на практика означава само едно.

Това е един център на властта.

Един център на сила. Един център
за вземане на решения.

Това е свят на един хазаин.
На един господар.

В залата ме учуди реакцията
на немските

и на някои чужди журналисти.
Те забравиха, че са журналисти.

Те въобще престанаха да записват,
седяха с отворени уста

и гледаха и слушаха това,
което той говори.

Едностранните и често нелегитимни
действия

не са решили нито един проблем.

Нещо повече, станаха генератори
на нови човешки трагедии

и огнища на напрежение.

От една страна шоу, а от друга страна
скрито недоволство.

Идваха при мен: защо така рязко?
Какво рязко има тук?

Като стар войник от Студената война

искам да отбележа. Едно от изказванията
предизвика почти носталгия у мен

по ония, да кажем, не толкова
сложни времена.

Почти. Много от вас имат голям
опит в дипломатическата

или политическата работа.
Аз, както и още един докладчик

имам съвсем друг опит.
Опит в разузнаването.

Предполагам, че старите шпиони имат
навика да говорят направо.

Да. Ще отговоря на това,
което мога да прочета

А ако не отговоря на нещо,
ще ми напомните въпросите си.

Какво ще стане с Косово и Сърбия? Това
могат да знаят само

косоварите и сърбите. И дайте
да не решаваме вместо тях

как да устроят живота си.

Не трябва да се правиш на господ бог и
да решаваш проблемите на всички народи.

С вас може само да създадем условия
и да помогнем на хората

да разрешат проблемите си.

С Путин се запознахме в едно
много малко подразделение

на една много голяма организация.

Голямата организация естествено е
КГБ на СССР,

а малкото подразделение, подчертавам,
много малко подразделение

е Външно разузнаване.

Млади офицери, старши лейтенанти.

Като капитани служихме. Тогава в нашето
подразделение имаше

нелегални. Тези, които се върнаха
в родината

след 20 години нелегална работа
на Запад.

Понякога ги споменаваме,
когато имаме свободно време.

Хората служеха, сам разбирате,
не за пари.

Рискуваха страшно.

И каквото и да се случеше с тях,
те са нелегални.

Те бяха жив пример

за работа за страната, за отечеството.
Ето. В това е смисълът.

Без всякаква политическа окраска,
идеология и така нататък.

След службата му в КГБ и разузнаването,

навлизането му в демократичния живот

и запознаването с нови правила на живот,

с нови възможности става именно
работата му при Собчак.

Именно Собчак, бъдейки ярка фигура
и един от водещите деятели

ускорява разбиранията му за
случващото се.

Ние всички бяхме служили в държавата.

И смятахме, че държавата
трябва да е над всичко.

И мисля, че Собчак обучи всички нас
как може да се балансира това.

Как можем да видим нови възможности
на демократически порядък.

Свобода на мненията, дискусии.

Защита на мненията,
политическа конкуренция.

В 2008 година,

отслужвайки два срока като президент,

Путин имаше необичайно висок рейтинг.

Възникна въпрос и той беше главният
въпрос, ще остане ли Путин трети срок.

Или все пак, съгласно конституцията,
ще отстъпи

това място, най-важно за страната,
все още недостатъчно укрепнала

на друг лидер. Този въпрос
вълнуваше всички.

Мислехме и говорехме само за това.
- Владимир Владимирович,

последните 2-3 години все по-често
звучат призиви да останете трети срок.

Навярно са се опитали да ви повлияят
и от вашето обкръжение.

Колко силна беше съблазънта да се
поддадете и да останете за трети срок?

Не съм имал съблазън

да остана трети срок. Никога!

От първия ден на работата ми като
президент на Руската федерация

за себе си веднага реших, че няма да
нарушавам действащата конституция.

Този имунитет получих още като работех с
Анатолий Александрович Собчак.

И смятам, че това е много важен сигнал
въобще за обществото.

Всички трябва да спазват действащото
законодателство.

Започвайки от главата на държавата.

Какво по вашему беше главният ви успех,
главното ви постижение

на поста държавен глава
и какво не се получи?

Какво смятате за главния си неуспех
за тези години? Благодаря.

Не виждам никакви сериозни неуспехи.

Всички поставени цели са постигнати
и задачите изпълнени.

Не се срамувам пред гражданите, които
два пъти гласуваха за мен,

избирайки ме за президент на
Руската федерация.

Всички тези 8 години бачках като
роб на галера от сутрин до вечер.

И го правех с пълно себеотдаване.

Доволен съм от резултатите
от своята работа.

Стотици гости и държавни глави
от 40 страни в света

за празнуване 300 годишнината
на Петербург.

Ветеранът от войната майор Голфс
един от първите

получи направление в новия
многопрофилен медицински център.

Тук е монтирано уникално оборудване.

На вода е пуснат танкер от нов клас.

Минарето се вижда от всеки район
на Грозни даже нощем.

Джамията в Чечня може да претендира
за най-голямата в Европа.

Северният полюс е наш.

Привет, Русия! Привет Москва!

Ние имаме шанс да се развиваме така,
както се развивахме последните години.

Сигурен съм, че трябва да изберем
този път. Има всички шансове за това.

Замръзнахте ли?

Давате ли ми една минута?
- Да.

Изборите за президент на
Руската федерация се състояха.

В 2008 година, когато Путин

започна да работи като премиер-министър,

изглеждаше, че ще бъде такова...

Време за почиване на лаврите.
Тоест, той беше държавен глава.

Той спаси страната от разпадане.

Той я изведе в траектория
на устойчиво развитие.

Той се разплати с дълговете.
С външните и вътрешни.

Той повиши жизненото ниво
на населението.

При това го повиши не за следващите
поколения, а за днешното,

което никога не е било в историята
на страната ни.

И би следвало да влезе в кабинета
на този чудесен бял дом

на Краснопресненска, да седне
в кабинета и да каже: слава богу!

И гръмна световната криза.

Цената на нефта беше 45.
Всички наплашени

в условията на такъв мощен стрес
от световен мащаб.

И какво отново направи Путин?

Той излезе и каза: аз нося отговорност,

че у нас няма да се повтори 98 година.

Аз нося персонална отговорност.
И запретна ръкави,

стоеше ден и нощ и продължи
да върши своето дело.

Решаваше се съдбата на десетки
хиляди души

и ако държавата не беше помогнала,
то те просто щяха да излязат на улиците,

да станат безработни.
- Основно колко души работят тук?

Преди тези събития работеха
до три хиляди.

Колко са сега?
- Сега се водят около 2 хиляди.

Се водят?
- Да.

Но две трети са в престой.

Там на една площадка имаше
три акционерни организации

и въобще до толкова се объркахме, че

не можахме да намерим решение, което би
обезпечило работата на предприятието.

Не виждам вашия подпис.
Елате да подпишете. Елате.

Върнете ми писалката.

Смятам, че вие направихте заложници

на своите амбиции, непрофесионализъм

а може би просто и от тривиална алчност

хиляди хора.

Това е абсолютно недопустимо.

И къде е социалната отговорност
на бизнеса?

Къде е?

Знаете ли, тук не става дума за обида.

Може дълго да го обсъждаме.
Може да се намираш

да го наречем във вцепенение,
без да решаваш проблемите.

Той разбира, че е последният човек,
който трябва да вземе това решение.

Така че после тези въпроси да не се
обсъждат, а да започнат действия.

Сега по администрацията.

Никой няма да ме убеди в това,

че ръководството на областта

и другите нива са направили всичко,
зависещо от тях, да помогнат на хората.

Когато казах, че смятам да дойда тук,
вие какво ми отговорихте?

Не трябва. Елате, ще ви покажем друго
предприятие, наскоро построено.

Разбира се, браво, че сте построили
ново предприятие.

Защо се разтичахте като хлебарки тук,
преди пристигането ми?

Защо преди тук нямаше хора,
способни да вземат решения?

Трябва да бъдат погасени всички
дългове по работната заплата.

Това са 41 милиона 242 хиляди рубли.
Срок - днес.

Благодаря. Успех.

Кризата, когато започнаха съкращения,

комбинатът започна огромен проект.

Той спаси хората от това да останат
без работа.

Сега тръбите, които произвеждаме

отиват за сложните газови тръбопроводи.

За Северен поток, за Силата на Сибир,
за производство на подводници.

Това естествено се отразява и
на работната заплата.

Тоест, смятам, че в последно време
нивото на живот порасна много.

Наистина реални изменения.
А за Русия какво е важно?

Хората вярват на делата,
а не на думите.

На 8 август 2008 година,

ако помните, това беше денят на
откриване на олимпиадата в Пекин.

Ние се оказахме в една резиденция.

И в стаята, където той живееше
седяхме и говорехме, зазвъня телефона.

Казвам: Владимир Владимирович, ще вървя.
Не, не, казва, стой.

Точно тогава му докладваха какви събития
ставаха в това време в Осетия.

Той послуша, послуша, сложи слушалката
и беше много разстроен.

Какво се е случило? Помислих,
че нещо вкъщи се е случило.

Такъв въобще не съм го виждал.

Той казва; представяш ли си,
нападнали са нашите миротворци

и убили такива и такива войници.
Какво правят те? Какво правят?

Ситуацията се развиваше драматично.
17 години.

17 години Руската федерация изпълняваше
миротворчески функции.

Помагаше да се съхранява там
мир и спокойствие.

Предотвратяваше убийства, които се
извършваха там в началото на 90 те.

И се опитваше да запази

единството на Грузинската държава.

Въпреки това, след геноцида, който
започна режимът на Саакашвили

ситуацията се измени.

И нашата главна задача беше да
предотвратим хуманитарната катастрофа,

да спасим живота на хората,
за които отговаряме.

Той веднага взема решение

да лети от Пекин

в Осетия.

И разбира се, веднага отива при хората.
Това е характерно за него.

Всичко, което се отнася за военните
дела му доложили при полета

и той веднага отива при хората. При
бежанците, в болницата, където лежат

ранените.

Останах с петмесечно още неродено дете
и няма да види баща си.

Съпровождаха го личните фотографи
и оператор.

Не знам какво става със свекъра ми,
който остана в селото.

И той тогава, доста твърдо...
Доста твърдо

даде заповед да прекратят снимките,
защото

действително мъката на жената
беше голяма.

И наоколо беше много тъмно.

И операторът с тази лампа от камерата
осветяваше пътя,

за да не се спъне някой.

У вас е президентство - изпитание.
Тъкмо се справите с едно

и пак се стоварва нещо.

Чеченската кампания,
терористическите актове,

кризата, Осетия.

И тази постоянна поредица.
Вече сте направили нещо,

а идват отново и отново.

Кога се чувствате комфортно като
ръководител? В какъв момент?

Когато е война? Или когато е мир с
тежка ежедневна работа?

Работех като председател
на правителството.

Много ми харесва тази работа.

Тя е конкретна, ясна. Е, не ясна, но

тя е по-концентрирана

върху конкретни въпроси.

И веднага се вижда какво си направил
правилно и кое си сгрешил.

Когато задачата добива по-глобален
характер,

то и резултатът не е ясен веднага.

Какъв ще бъде. Как ще изглежда
след известно време.

Но в действителност не съм се
замислял над това.

Винаги действам по ситуацията в момента.

И решавам задачите,
които стоят пред мен.

В началото на 2009 година

бях на съвещание при Путин в Сочи.

Тогава се обсъждаше съдбата на
олимпийските обекти.

В хода на съвещанието Путин много пъти
призовава към това,

да се икономисват бюджетните пари. От
една страна трябва да построим

красиво, шикарно, а от друга страна,
криза. Парите в бюджета са малко.

Трябва да се икономисва.
И в този момент,

споменавайки за пореден път за икономии
казва: парите са народни.

И го каза така тихо, без патос,
а гласът му потрепери.

И се виждаше, че той самият
лично преживява за това.

Той наистина смята,
че парите са народни.

Тоест, заработени от цялата страна.

И затова трябва да се изразходват
ревностно.

Такова количество командировки,
както тогава, в предприятия,

заводи, Росселмаш, Автоваз,
не е имало никога.

Освен това, беше и лятото,
когато започнаха страшни пожари.

И буквално през ден пътувахме
в тези горящи села,

срещахме се с хората. И имах
впечатлението, че са готови

да разкъсат всеки представител
на властта,

който се появи там.

Казвам, че няма да възстановяваме.
Ще строим нови домове.

Нека Путин да ни каже.
- Нека се доизкажа.

Ще се доизкажа. Сега, сега. Секунда.

Искам всички да чуете.
Чувате ли ме добре?

До зимата всички къщи ще са готови.

Ще възстановите ли селото? Обещавате ли?
- Да. Обещавам.

Селото ви ще бъде възстановено.

Тези командировки

сред дим и пламък от онова
премиерско време

е първото нещо, което ми идва на ума.

Тогава това беше, така да се каже, оран.

Ежедневна, с потапяне в земята.

Това беше работа на полето.

После помня как ходим в същите тези

места, но вече застроени с нови домове.

Бях ви поканила в новото село.
Заповядайте с нас.

С оглед на това, да оглави
списъка на партията

и да се заеме с партийна работа

и при успешно участие на изборите

и готовността ми да се заема с
практическа работа в правителството

смятам, че би било правилно

конгресът да подкрепи председателя
на партията Владимир Путин

на длъжността президент на страната.

Когато Медведев предложи Путин,
а Путин Медведев,

тогава ми се стори, че това

е така да се каже, доста надменно
по отношение

към избирателите. Че реални избори

няма да има.

И тези, които не направиха избор
в полза на Путин

на президентските избори

дойдоха на "Болотний" площад,

за да кажат: да, ние имаме друго мнение.

Отидох на "Болотная" и видях, че са
превзели трибуната

и веднага започнаха да крещят
кого допускат и кого не.

После седнах в близкия бар и слушах
разговорите им, как просто физически

ще свалят властта в Русия, че са
победили, че са излезли.

Това ми беше ужасно смешно

Аз разговарях с Путин подробно.

И казах, че може би ще отида
на "Сахаров",

Няма да казвам какво ми каза той,
но нямаше никакви забрани.

Просто смятах, че на "Сахаров"

за пръв път ще се съберат тези слоеве
от средната класа,

които никога не са излизали на протест.

Трябва да организираме голяма група
за диалог.

Иначе революция. Иначе ще
изгубим шанса, който имаме днес.

Опитвах се да подтикна властта, Путин

и да намерим форма за такъв диалог
с хората,

които искрено са загрижени
за ситуацията в страната.

Но тъй като хората се смесиха

много силно с по-радикални структури
и националисти,

затова по-късно видях, че Путин не иска

и не вижда представители за диалог.

По мнението на Путин тогава те
преминаха червената линия.

Те започнаха да бият полицаите.

Беше решено, че ще има следствие и
ако престъплението се потвърди,

човекът, ударил полицай ще бъде осъден.

И това се случи.

Главно, че това съответстваше не само

на законите на Руската федерация, но
съответстваше на вътрешния закон

на Путин.

Изпреварват ни, престрояват се.

Крило от ляво, от дясно, отгоре.
Красавци!

Да, красиви са. Симпатични.

Вашият последователен опонент
Ксения Собчак,

пренесе цялата тази ситуация

на електоралната статистика.
Не знам знаете или не.

Та 63% от жеравите полетяха след Путин,

а останалите предпочетоха
да отлетят на юг

и само малка част остана да вие гнезда
на площадите и булевардите.

Все пак не всички жерави полетяха
след Путин.

Даже аплодисменти не чувам.

Действително не всички жерави
полетяха веднага.

Не полетяха само слабите жерави.

И то при първия опит.
При втория всички полетяха.

Наистина трябва да кажа

и честно да си призная. Това, че не
всички жерави полетяха веднага

в това има вина лидерът,

пилотът. Просто в определени моменти,

имам предвид лошото време и силният
страничен вятър

пилотът е принуден да набере бързо
скорост и височина, иначе

системата може да се преобърне.

Какво още да добавя?
Има, разбира се, птички, които

въобще не летят в ято.
Предпочитат да вият гнезда отделно.

Но какво да се прави?
Това е друг проблем.

Даже и да не са членове на ятото, все
пак са членове на нашата популация

и към тях трябва да се отнасяме
внимателно.

Имаше хора,

същия този Ходорковски, Березовски,

които заеха абсолютно непримирима,
агресивна позиция по отношение на него.

Владимир Владимирович, преди година
помилвахте Ходорковски.

Тогава той обеща да не се занимава
с политика.

Сега заяви едва ли не за
президентските си амбиции.

Във връзка с това не съжалявате ли?
- Къде? Къде ще се избира?

Когато Ходорковски се обърна
с молба за помилване

и изпрати съответната бумага

и уж не смяташе да се занимава
с политика, но

когато вземах решение за помилване

не изхождах от това може ли или не може,

ще се занимава или не с политика,
това е негов избор. Взех решение

от хуманитарни съображения. Тогава той
написа, че майка му е болна.

Тежко. И знаете ли, мама е свято нещо.
Говоря без всякаква ирония.

И той излежа по-голямата част
от наказанието.

Какъв смисъл имаше да държим
човека там,

имайки предвид, че може да няма
възможност да се сбогува с майка си.

Майката изигра роля разбира се,
защото...

И човечността е много важна.

Березовски искаше да се върне
в страната и Березовски казваше,

че обича страната и така нататък.

Да, той пише, че смята,
че е направил много грешки.

Нанесъл е вреда. Моли да му простим и да
дадем възможност да се върне в родината.

Беше готов да му разреши да се върне
в страната

Той е достатъчно силен човек,

за да прости на тези,

които са непримирими към самия него.

През нощта Барак Обама
прекоси Атлантика,

за да премине към дипломатическо
настъпление.

Надявам се на обсъждане въпроса,
относно ситуацията в Сирия.

Смятам, че следва внимателно да се
отнесем и съвместно да признаем,

че използването на химическо оръжие
в Сирия е не просто трагедия,

но и нарушение на международното
законодателство.

От Стокхолм Барак Обама
се отправя в Санкт Петербург

за срещата на върха на Двадесетте,
макар че лична среща с Владимир Путин

не е включена в графика му.

Те бяха готови. Макар че по отношение
на Сирия само за разногласия.

Ако господин Обама не може да убеди
световните лидери

в това, че отговорът с военни средства
е единствено правилно,

то да убеди американския конгрес в
хода на гласуване следващата седмица

ще му бъде още по-трудно.

Няколко дни до това,
когато се очакваше решението

относно бомбардировките на Дамаск,
с цел да свалят режима,

под предлог на уж използваното
от сирийските власти

химическо оръжие никой и никога
не представи доказателства.

Путин предложи на срещата на двадесетте
в Санкт Петербург

идеята, че щом толкова ви безпокои
химическото оръжие

дайте да накараме Сирия да подпише
конвенцията

за забрана на химическото оръжие и да
се задължи да го ликвидира.

Не трябва да бомбардирате, ако е заради
химическото оръжие, а не за нещо друго.

Готови сме да използваме влиянието си
Сирия да се присъедини към конвенцията

за забрана на химическото оръжие и да
подпише със съответните организации

договор за ликвидирането му.

Напомням, че прилагането на сила по
отношение на суверенна държава

е възможно изключително в случай,
ако

се прави при самоотбрана, а както е
известно Сирия не напада САЩ.

И второ. По решение на Съвета по
безопасност на ООН.

Както каза вчера една от участничките
в дискусията ни,

тези, които действат иначе, сами се
поставят извън закона.

Диалог практически нямаше.
Отначало ръкостискане

на церемонията на срещата.
Някой го нарече студено,

някой плахо, някой агресивно.

На следващата сутрин,
абсолютно извънпланово

имаше среща на всички участници.

Тогава бяхме свидетели, че те
започнаха да разговарят.

Путин и Обама.

Започвайки беседата на крак, в ъгъла

на неголяма зала седнаха

и отначало това продължи няколко минути.

Всички държавни глави стояха и чакаха.

После продължи 5 минути, 10 минути.

Те естествено не забелязваха
какво става.

И навярно по отношение на протокола
настъпи известна пауза,

но тя не пречеше, защото

държавните глави всички хвърляха
погледи в този ъгъл,

където седяха двамата президенти.

И се чувстваше абсолютно разбиране

на важността на тази беседа
за целия свят.

Разбира се, Путин и Обама не успяха

да решат сирийския проблем, но...

Утилизацията на запасите от
химическо оръжие,

които тогава бяха в Сирия, се състоя.
Тя е завършена.

И кой знае, ако тогава не се бяха
договорили

за утилизацията на химическото оръжие,

какво би могло да се случи сега,
ако беше попаднало в ръцете на ИГИЛ.

В ръцете на хора, които режат глави,
изгарят на живо хора и така нататък.

Той предлага на партньорите си
да се договарят.

Не на половин крачка напред,

не за период 2-3 години, когато
ще бъдат поредните избори,

когато трябва да поднесат на
избирателите някаква гръмка победа,

а малко по-напред.
Да погледнат зад хоризонта.

Това е нещо, което много силно
отличава западните ни колеги

от Путин.

И вие предлагате на света тази концепция
за справедлив ред.

И изведнъж е изяснява, че светът
не иска да ви слуша.

На бялото казват черно, на черното бяло.
Стана страшна

ролята, която Русия започна да играе
в света.

И от практически изчезваща държава

изведнъж се превърна в мощен
политически играч,

когато вие станахте лидер на
консервативната част,

както на европейското, така и на
американското общество.

Вие много задълбахте.
У мен се създаде впечатление,

че те ни обичат, когато трябва да ни
изпращат хуманитарна помощ.

Тогава всичко е наред. И картофи
изпращат.

И големи благодарности за това.
Не се шегувам.

Много хора го правеха искрено.
Особено редовите граждани.

Но така наречените управляващи

кръгове, елитът - политически и
икономически на тези страни,

те ни обичат, когато сме бедни
и стоим с протегната ръка.

Щом започнем да заявяваме за
някакви свои интереси те чувстват

някакъв елемент на геополитическо
съперничество.

На кого му харесва? На вас харесва
ли ви, ако на канала

при вас дойде друг човек, здрав, силен,
млад

и добре възпитан,

и с енциклопедично образование

и започне тихомълком да ви измества.
Вие също ще се съпротивлявате.

Ще започнете да се борите с него.
В природата навсякъде става така.

И в международните отношения е същото.

Дълбоко съм убеден, че ние не нарушаваме
никакви правила

на играта. Когато казвам правила
на играта имам предвид

преди всичко публичното
международно право.

Уставът на ООН и всичко,
което е свързано с това.

Това засяга нашите отношения с Украйна.
Ситуацията в Крим.

Това засяга нашите отношения...

Нашето позициониране в другите
региони на света.

По борба с международния тероризъм.
Това засяга нашето право в областта

на глобалната безопасност.

Имам предвид, да допуснем,

нашето отношение към излизането на САЩ
от важния договор

по ограничаване системите
за противоракетна отбрана.

Когато започнем да говорим
за всичко това,

когато говорим, че да допуснем
нас ни заплашва

разширението на НАТО на Изток,
приближаването

на военните инфраструктури
към нашите граници,

тогава възниква и желание

да ни противодействат.

И към днешния ден това придоби
такава форма,

която виждаме. Отнася се
за така наречените санкции.

Това не е нищо друго, мисля че
говорих за това в посланието си,

освен опит за сдържане

развитието на Русия. А такива опити

виждаме по протежение на цялата
руска история.

Започвайки още от царски времена.

Този опит за сдържане на Русия,

това е политика,
известна още от столетия.

Тук няма нищо ново.

Но и ние трябва особено
да преживяваме за това.

Радвах се и пеех. Може би и виках.

Защото...

победихме и...

Искаше ми се да пея много силно
и да викам.

Когато вървеше олимпиадата и
се случваше това в Киев,

когато започна анти путинска,
даже не пропаганда, а истерия,

че Путин дойде, Путин убива Майдан,
Путин убива нашите деца.

Всичко това го имаше.
И от частна история

започна да се превръща в обществена
и държавна.

И неспособност да се справят
със ситуацията.

И поведението на западните партньори.

И когато това възелче на скулата
на Путин,

заигра, помислих, че сега ще бъде
пусната нова част от историята,

защото не беше произнесена нито дума

и този път не беше поставена чаша на
масата. Всичко беше мирно и спокойно,

но беше ясно, че той се чувства
представител на Русия,

като обект, когото не уважават,
когото се опитват да унизят.

Това е усещане за пропорционалност

към държавността в страната,
към историята

на тази страна.
Това е усещането за мисия

и започваш да разбираш,
че ето това е историята.

Най-важно за нас беше да разберем какво
искат хората, които живеят в Крим.

Какво искат? Дали искат да останат
в Украйна или искат да бъдат с Русия.

И ако хората искат да се върнат в Русия
и не искат да бъдат под властта

на неонацисти, крайни националисти
и бандеровци,

то ние нямаме право да ги изоставим.

И това е абсолютно принципно нещо.

И за това говорих тогава
с моите партньори.

Тогава им казах, че за нас това е
жизненоважен въпрос.

Хора, не знам как вие ще
защитавате техните интереси,

но ние, защитавайки нашите
ще отидем до край.

Това е изключително важно нещо.

Не защото искаме да отхапем
или откраднем нещо.

И даже не защото Крим има
стратегическо значение

в Черноморието, а защото

това е елемент на историческа
справедливост.

Смятам, че постъпихме правилно
и не съжалявам за нищо.

Ние пристигнахме в Крим.

Невероятно усещане. Виждахме
хората да идват цели семейства.

С балони и знамена на Руската федерация.

Мъже, деца и всички с щастливи лица.

Видях как трезви мъже плачеха
на площада в Симферопол. Трезви.

От някакво невероятно чувство
за щастие,

че най-после се върнаха у дома.

Имахме изпълнение направо
с пристигането.

Веднага запяхме.

От Крим до Енисей. А те бяха просто
невероятно щастливи.

Всички, които виждах.

След тежко, продължително

и изнурително плаване Крим и Севастопол

се връщат в родното пристанище.
На родния бряг.

В пристанище с постоянна регистрация.
В Русия!

Той е обикновен, готин. Харесва ми.
Наистина е и строг.

Но мисля, че когато си президент на
такава страна, голяма, огромна, силна

трябва да бъдеш такъв като страната.
Голям и силен.

Това поколение, което израсна при Путин,
това болшинство от народа ни,

което в бъдеще ще поведе Русия

в следващите 50 години.

Това е поколение, които постепенно се
научи да произнася думата патриотизъм.

Това е поколение, което се научи
да облича дрехи с руския флаг.

И да се гордее с това.

Това е поколение, което знае,

че в нашата страна това, това и това

е много по-хубаво, откъдето и да е
другаде в света.

Какво беше преди 15 години?
Неверие и разруха в умовете.

После надежда и днес
безгранична вяра в това,

че правилно строим нова държава.
За тези 15 години

не просто много се промени,
а ние се променихме изцяло.

Нашето общество стана друго.

И ние виждаме пред нас нова, мощна,
самодостатъчна,

умееща да се защитава Русия.

Аз пътувах във Владимир и в Суздал,

за да разгледам забележителностите

и в един от суздалските манастири

написах бележка за здраве.

Познаха ме.

Приближи се игуменката на манастира

и казва: Алексей Борисич,

знаете ли, че

за последната година рязко се увеличи

числото на бележките за здраве

на президента на Руската федерация
Владимир Путин.

Тя казва: така и пишат в бележките
за здраве.

Президентът на Руската федерация

Владимир Владимирович Путин посети
манастира ни на 9 септември 2005 година.

Това беше първата за цялата история
на Атон визита на първото лице

на Руската държава.

След тържествената среща в
Атонската столица град Карелия

Владимир Владимирович сам
седна зад кормилото

и тръгна за Григорския манастир.

Точно преди да потеглим отдясно
стоеше атонско муле.

Мина полицейската кола,
после аз с моята кола.

След мен се движеше президентът
и точно пред него

това муле по някаква причина

изведнъж изскочи на пътя и побягна
точно по средата пред президента.

Той опитва да заобиколи в ляво
и мулето в ляво.

В дясно и мулето в дясно. Разбрах, че
президентът разбира, че става нещо

и бавно караше след магарето.

Ще ви кажа, че такова никога
не е било преди на Атон.

Муле да бяга

пред какъвто и да е транспорт и
условно да не му дава да мине.

Никога не е имало такова. И когато
после вече се връщахме

и пак мина колата на полицията,
после минах аз,

видях, че магарето стои на
същото място, гледа към нас,

сякаш ни чака. Нас ни пропуска
безпрепятствено.

Ние минаваме, спираме и чакаме
да видим какво ще стане.

Когато колата на Владимир Владимирович
се показва от завоя,

това муле, както чакаше, мигновено
излиза на пътя, обръща се

и започва да бяга в обратна
нагоре по баира, което е по-трудно.

И пак по средата на пътя пред
колата на президента.

Когато на баира магарето,
може би от умора

забавяше ход и Владимир Владимирович
забавяше. Не го изпреварваше.

Магарето премина на ходом. И беше
видно, че е уморено и се задъхва,

тогава Владимир Владимирович
плавно мина вляво

и започна да го заобикаля,
после се изравни с него

и спря. И магарето също спря
като заковано.

И те няколко минути, не мога да
каза точно, не съм засичал

но виждахме, че те стоят

Честно ще кажа не вярвам,
че е случайно това.

Безусловно искам да отбележа едно.
Щом това се е случило,

мисля, че е някакъв знак божията майка,
като покровителка на Атон.

Очевидно беше някакъв знак. Мисля, че
той ще го разбере по-добре.

Той никога не излиза неподготвен на
мероприятие.

Никога не излиза на такива формати,
като пресконференциите

или на директната линия. Той се готви
много, много дни.

100% съсредоточеност.

100%. Всеки път напрежение.

Навярно е свързано с вътрешната
концентрация.

Може би, защото когато излиза
и говори президентът

и то такъв президент като Путин,
цената на неговата дума е твърде висока.

Владимир Владимирович, случващото се с
нашата икономика разплата за Крим ли е?

Може би е време да го кажем честно.

Не. Това не е разплата за Крим.

Това е разплата за...
По точно е данък за

нашето естествено желание

да се самосъхраним като нация, като
цивилизация, като държава.

Дадох на така наречения
Валдайски клуб

пример. Спомних си нашият
най-познаваем символ Мечокът,

който охранява своята тайга.

Знаете ли каква е работата.
Ако продължим с тази аналогия...

На мен понякога също ми минава мисълта,

може би нашият Мишка трябва
да постои спокойно,

да не гони прасета в тайгата,

а да се храни с плодове и медец,

може би ще го оставят на мира.
Няма да го оставят.

Защото винаги ще се стремят
да му сложат вериги.

А щом успеят да го оковат,

ще му извадят и зъбите, и ноктите.

А след това, щом му извадят
ноктите и зъбите,

тогава Мишка въобще не е нужен. Ще
направят чучело от него и край.

И затова работата не е в Крим, а в това,
че защитаваме своята самостоятелност,

своя суверенитет и право на
съществуване.

Ето това трябва всички да разберем.
- Когато започна Крим,

и когато възникна такъв дух
на патриотизъм

изведнъж стана ясно, че имаме армия.

Изведнъж стана ясно, че имаме
военнопромишлен комплекс.

Изведнъж стана ясно, че независимо
от всички изказвания в това число

на либералите в командата ви,

че не трябва да се харчат пари за
отбрана, някак незабелязано

се сформира военнопромишлен комплекс,
с който можем пак да се гордеем.

Ало нямахме военнопромишлен комплекс и
армия, не бихме могли да преодолеем

всички проблеми, свързани с борбата
с международния тероризъм.

Даже в най-тежките времена от
гледна точка на икономиката

в началото на 2000 година ние не просто

събрахме армията, а тогава,
вече съм казвал това,

при обща численост милион
и 300 хиляди души

трудно събрах 50 хиляди, докарах
войска от Далечния изток,

морската пехота от Северния флот.

Събрах 50 хиляди боеспособни единици.

А сега е съвсем друга история.
Преди това

материалното състояние на
въоръжените сили беше просто плачевно.

И морално, и материално.

И знаете ли в тази връзка бих искал,

както казват в такива случаи,
да се възползвам и

още веднъж да благодаря на всички
наши военнослужещи, които

в онова много тежко за страната време,
на своите плещи

в условията на безпаричие

и бих казал унизително състояние
на въоръжените сили,

все пак спасиха страната.
Дълбок поклон за тях.

Именно онази рота от
76 въздушнодесантна дивизия

в 2000 година, тези 100 наши десантници

срещу 1000 - 1200.

Тогава в Чечня имаше такива банди.

Боят беше абсолютно неравен.

Моят син беше командир на онези момчета.

Казваха, че са чували

всички преговори.
Последните му думи били...

Били думите: вызываю огонь на себя.
Сбогом, мъже.

Техният бой продължил почти денонощие

и завършил с това, че от 90 момчета

живи останаха шест.

А 84

бяха убити.

Ние взехме решение,
президентът взе решение

да посетим това място. Тогава
не контролирахме този район.

Когато президентът излята
още беше спокойно,

но когато напускаше този хълм

със спец частите, бандитите вече
се придвижваха към хълма.

Не е ваша вината, че страната се оказа
в това състояние,

в което сега се намира.

Но...

Нашата чест е в това, че

има хора, оказа се, че има хора,

които вие възпитахте, с които живяхте,

които застанаха на пътя срещу
по-нататъшно разрушаване на страната

и...

все едно, някой трябваше
да направи това.

След десетата годишнина аз

позвъних на всички,
на всички наши майки.

Изясних всички проблеми на всички.

На кого какво трябва.

Получи се ей такава папка документи.

След 10 дни обаждане.

Папката попаднала при
Владимир Владимирович.

Той иска да се срещне вас.
И всеки губернатор

отиде лично във всяко семейство,
изясняваше всички проблеми

и решаваха всичко. Всичко, та за тази

среща, която беше назначена

с президента в Москва, вече всичко
да е изпълнено.

Тук ми се струва е важно
отношението към тези

родители, които останаха без децата си.

Нашите деца изпълниха клетвата,

защото знаеха как може да свърши това.

За мен това е болка.

По мое мнение вече имаше прелом
в хода на чеченската кампания.

Защото бандитите, терористите,

които воюваха срещу нас

мисля, че след този бой разбраха,

че да сломят бойния дух и волята

на нашата армия вече няма да успеят.

Днешната армия, разбира се,

вече далеч не е това,
което беше преди 15 години.

Президентът дава заповед за внезапна
проверка на далекоизточния военен окръг.

За часове вдигаме 156 хиляди човека.

Това са хиляди единици бронетехника.

Това са стотици самолети и кораби.

Ученията у нас станаха в пъти повече.

С една дума мога да кажа.
Снарядът полетя.

Армията се почувства армия.

Офицерите започнаха да уважават
самите себе си.

Контрактната служба стана
привлекателна и престижна.

Ако няма силна армия, всичко останало
може просто да не потрябва.

И това вече няма да бъде нашата страна.
- Моменти на абсолютно щастие?

О, затруднявам се да кажа.

Мога да кажа, че като цяло успяхме.

И всичко това заедно,
може да предизвика някакво

малко или много удовлетворение,

когато разбираш къде бяхме
и какво направихме.

Ще започнем със страната.
Съхранихме страната.

ВВП се увеличи двойно. Разходите
на федералния бюджет

в сравнение с 99 година,

ако погледнем 2014 година,
се увеличиха 22 пъти.

Реалните доходи на населението
се увеличиха три пъти.

Количеството хора, живеещи
под чертата на бедността

беше почти 42 милиона човека.
Сега почти три пъти,

2,8 пъти по-малко хора живеят
под чертата на бедността.

Всичко това комплексно

позволи да решим още една
много важна задача.

Вижте, в 99 и 2000 година

у нас естествения спад на население

стигна 929 хиляди души по моему.

Тоест, почти милион!

С милион човека повече умираха,
отколкото се раждаха.

Ако в Русия губехме по милион в година,

това просто е катастрофа.

Русия постепенно щеше да престане
да съществува.

Ние не само стабилизирахме,
не само обърнахме ситуацията,

но и две години подред имаме
естествен прираст,

в което никой не вярваше. И това не само
благодарение на материнския капитал

и другите системи за подкрепа
на майчинството и детството.

А благодарение на общата обстановка.
Тя създава по-голяма увереност в хората.

В това, че могат да раждат, да
отгледат и възпитат децата си.

И това в действителност е
мултипликатор.

За това, което беше направено.

Може би всичко това заедно,
когато мислиш за това,

когато анализираш, това разбира се не
може да не ти носи удовлетворение.

За жителите на северо осетинкото село
Ногина

откриването на новия спортен комплекс
стана истински празник.

Платформата се извисява
над морското ниво на 138 метра.

Като две Спаски кули. По площ е малко
по-голяма от стандартно футболно поле.

Специалисти с многогодишен стаж казват.
Център с такова оборудване няма никъде

в Европа.

Новата ВЕЦ на Ангара е най-съвременната
в Русия,

като оборудването е изцяло
отечествено производство.

От днес остров Руски наричат
студентската столица

на Далечния изток.

От тук започва Северен поток. От тук
започва дългият път

на руския газ на Запад.

Русия, в олимпийско Сочи,
на олимпийско ниво

посреща Формула едно.

За пръв път легендарното състезание
се провежда в Русия.

Тук са всички най-добри пилоти
на планетата.

Църквата има свое разбиране за това

каква трябва да бъде властта.

Като това разбиране е изразено
не от моите предшественици

и мен, а това присъства в продължение
на цялата история на църквата

Църквата свързва властта, особено
висшият представител на властта,

със задължителното условие
за пълното му себеотдаване

за служене на това дело,
за което е призван.

Не трябва да се казва, че този
човек работи като президент.

Той служи на страната си
в качеството на президент.

И мисля, че с това е казано всичко.

Владимир Владимирович,
15 години президентство.

От какво се налага да се откаже човек,
когато стане президент?

Ами от такъв, нормален

в битовия смисъл живот.

Това е неизбежно.

Невъзможно е да живееш така,
както живее нормалния човек.

Не можеш да отидеш на кино, не можеш
просто така да отидеш на театър,

не можеш да обикаляш по магазините,

което също не е лишено от определен
смисъл и удоволствие.

Но това са неголеми загуби
в сравнение с това,

което съдбата и народът

дава на тези хора, които се окажат
на моето място

а това е да допринесеш максимално,
да направиш всичко

от мен, от нас или от тези, които
работят на такива длъжности,

за своята страна, за своя народ.
Това компенсира всичко.

bukvi.bg ®
Bulgarian Translator Zone 2015