Ок, историите на видео игрите са уникални,
защото ти вземаш решенията.

Например, дали да се подиграеш
на този проповедник.

ГЕРАЛД: "Живота на колко хора си спасил?
От бруксаи? От леши?"

ПРОПОВЕДНИК: "Това няма никакво значение-"
ГЕРАЛД: "Попитах те въпрос. Колко?"

Тези избори могат да доведат
до незабавна реакция

ГЕРАЛД: "Това е нещо за което
да помислите люде".

Или в някои случаи, играта може да

запомни решението ти и да наложи
някакво последствие по-късно.

ОХРАНИТЕЛ 1: "Гералд от Ривия. Вещерът".
ОХРАНИТЕЛ 2: "Обвинен сте в обиждане на

религиозни чувства. Имаме заповед
да ви вземем за разпит."

Тези видове избори са исторически
асоциирани с RPG-та,

интеркативна фикция и... каквото наричаме
тези игри в стил Разкажи-история.

И мисля, че това е отчасти заради
тяхното родословие, което се простира

назад чак до импровизиационни
настолни игри

и разклоняващи се книги
"Избери си своя история"

Но мисля, че е просто
проблем на интерфейса.

Това са игри, където главния начин
на взаимодействие с играта е да

избираш опции от меню - като диалогово
дърво или лист със следващи ходове.

Затова вземането на решения за
историята е напълно подходящо.

Но какво, ако играта ти няма това?

Какво ако е shooter или хорър-оцеляване,

или екшън игра? Как позволяваш на играчите
да вземат решения в този вид игри?

Благодаря ви много за подкрепата.