Ако искате да надникнете в ръкописите на
Мария Кюри,
ще трябва да подпишете, че сте наясно
с опасността, на която се излагате,
и да облечете защитно облекло, за да се
предпазите от радиоактивни замърсявания.
Тялото на мадам Кюри е погребано в ковчег
обшит с олово, изолиращ радиацията,
която е била в сърцето на
изследователската ѝ работа,
както и вероятната причина за смъртта ѝ.
Младата Мария Склодовска израства във
Варшава,
в окупираната от Русия, Полша.
Тя е отлична ученичка, но по пътя си
среща много предизвикателства и бариери.
Забранено ѝ е да следва висше
образование, тъй като е жена,
затова в знак на неподчиние,
Мария се записва в Летящия университет,
тайна институция, която незаконно
образова полски младежи.
Спестява пари, работейки като
гувернантка и учителка,
и се премества в Париж,
където учи в прочутата Сорбона.
Там Мария завършва физика и математика,
живее основно на хляб и чай,
а понякога дори припада от глад.
В Париж тя среща физикът Пиер Кюри,
който споделя лабораторията и
сърцето си с нея.
Въпреки това Мария иска
да се върне в Полша.
Но когато се прибира във Варшава,
разбира, че да получи академична
позиция като жена
все още е трудно.
Но не всичко е изгубено.
Обратно в Париж, влюбеният Пиер я чака,
двамата бързо сключват брак и стават
забележителен научен екип.
Работата на друг физик запалва интереса
на Мария Кюри.
През 1896 г. Анри Бекерел открива, че
уранът спонтанно отдава мистериозно
излъчване, подобно на рентгеновите лъчи,
което взаимодейства с фотографски филм.
Скоро Кюри открива, че елеметът торий също
излъчва подобна радиация.
Най-вече, че силата на радиацията
зависи от количеството на елемента
и не се влияе от физични или химични
промени.
Това ѝ помога да стигне до извода,
че радиацията идва от нещо базисно
в атомите на всеки елемент.
Тази идея е радикална
и помога за оборване на дълго поддържания
модел, че атомите са неделими частици.
По-късно, концентрирайки се върху силно
радиоактивната руда пехбленда, двамата
учени откриват, че уранът не може сам
да произведе цялата радиация на рудата.
Има ли други радиоактивни елементи,
които да са отговорни за нея?
През 1898 г. те описват два нови
елемента -
полоний, кръстен на родната страна
на Мария, Полша
и радий, от латинската дума за лъч.
Също така, те създават термина
радиоактивност.
До 1902 г., двамата Кюри успяват за
извлекат 0,1 грама чист радиев хлорид
от няколко тона пехбленда,
което е изключително постижение
за времето си.
По-късно през същата година, Пиер Кюри
и Анри Бекерел
са номинирани за Нобелова награда
за физика,
но Мария не е.
Пиер се застъпва за съпругата си
и за признанието ѝ.
Така, съпрузите Кюри, както и Бекерел си
поделят Нобеловата награда за 1903 г.,
правейки Мария Кюри първата жена
Нобелов лауреат.
Двамата Кюри печелят уважение, както и
добро финансиране, и са във вихъра си.
Но през 1906 г., ги застига трагедия.
Пиер е прегазен от кола, теглена от коне,
пресичайки натоварено кръстовище.
Съсипана, Мария се потапя в
изследователската си работа
и поема преподавателската позиция
на Пиер в Сорбоната,
ставайки първата жена професор
в университета.
Самостоятелната ѝ дейност също е
плодотворна.
През 1911 г., тя печели втора
Нобелова награда,
този път за химия, за откритието на
елементите радий и полоний
и за извличането и анализа на чист радий
и неговите съединения.
Това я прави първият, и до ден днешен,
единственият човек, печелил Нобелова
награда в две различни дисциплини.
Професор Кюри използва откритията си,
за да промени медицинските
проучвания и лечения.
Тя отваря мобилни радиологични
отделения през Първата световна война
и изучава ефектът на радиацията
върху тумори.
За съжаление тези открития за
човечеството имат висока цена.
Кюри умира през 1934 г. от заболяване
на костния мозък, което
според учените днес, се предизвика
от излагане на радиоактивност.
Революционните открития на Мария Кюри
поставят основите на модерните ни
разбирания за физика и химия,
оставят следи в развитието на онкологията,
технологиите, медицината, ядрената физика,
както и много други области.
За добро или зло, откритията ѝ за
радиацията дават началото на нова ера,
разкривайки някои от най-големите
тайни на науката.