На 4-ти януари 1934 г.
млад мъж представя в Конгреса на САЩ
доклад,
който и днес, 80 години по-късно,
все още моделира живота
на всеки един в тази зала,
все още моделира живота
на всеки човек на планетата.
Този млад човек не е политик,
не е бизнесмен,
активист за граждански права
или религиозен водач.
Той е от най-малко вероятните герои –
икономист.
Казва се Саймън Кузнец,
а докладът му е озаглавен
"Национален доход – 1929-1932 г."
Ако мислите
че това е сух и скучен доклад,
сте абсолютно прави –
сух е като скелет.
Но той е основата
на това как днес оценяваме
успеха на страните,
познат ни като брутен вътрешен продукт –
БВП.
БВП определя и дава облик на живота ни
през последните 80 години.
Днес искам да ви разкажа за
различен начин да
мерим успеха на страните,
различен начин да дефинираме
и моделираме живота си
през следващите 80 години.
Но първо трябва да разберем
как се стигна дотам
БВП да доминира живота ни.
Докладът на Кузнец е представен
в момент на криза.
Икономиката на САЩ се срива
в Голямата депресия
и политиците се опитват да отговорят.
Опитват се, защото не знаят какво става.
Нямат данни и статистика.
Това, което докладът на Кузнец им дава, са
надеждни данни какво произвежда
икономиката на САЩ,
актуализирани година по година.
Въоръжени с тази информация,
политиците накрая
намират изход от депресията.
И тъй като изобретението на Кузнец
се оказва полезно,
то се разпространява по целия свят.
И днес всяка страна
предоставя статистика за БВП.
Но в този първи доклад
самият Кузнец отправя предупреждение.
То е в уводната глава.
На седма страница той казва:
"Благоденствието на една нация
едва ли може да се определи
с измерването на дефинирания по-горе
национален доход."
Това не е най-великото обобщение на света,
облечено е в предпазливия
език на икономиста.
Но посланието е ясно:
БВП е инструмент,
подпомагащ измерването
на икономическите резултати,
а не на благосъстоянието ни
и не бива да е ръководство
за вземане на всички решения.
Но ние пренебрегнахме предупреждението му.
Живеем в свят, където
БВП е реперът за успех
в една глобална икономика.
Политиците ни се хвалят, когато БВП расте.
Пазарите се раздвижват
и трилиони долари капитал
се преместват по света,
според това кои страни се качват
и кои падат,
измерено в БВП.
Нашите общества са станали
машини за създаване на по-голям БВП.
Но ние знаем, че БВП има недостатък.
Той пренебрегва околната среда.
Той брои бомбите и затворите като прогрес
и не отчита щастието или общността.
Не може да каже нищо за
справедливостта или правосъдието.
Изненада ли е, че светът,
марширувайки в такта на БВП,
се клати на ръба на екологична катастрофа
и е пълен с гняв и конфликти?
Нужен ни е по-добър начин
за измерване на обществото,
мярка, основана на реални неща,
имащи значение за реални хора.
Имам ли достатъчно храна?
Мога ли да чета и пиша?
В безопасност ли съм?
Имам ли права?
Живея ли в общество, където не
съм жертва на дискриминация?
Ще бъде ли защитено бъдещето ми и това на
децата ми от унищожение на околната среда?
Това са въпроси, на които БВП
не отговаря и не може да отговори.
Разбира се,
в миналото са правени опити
за придвижване отвъд БВП.
Но аз вярвам, че едва сега
дойде моментът, в който
сме готови за революция в измерването.
Готови сме, защото видяхме
във финансовата криза от 2008 г.
как нашият фетиш за икономически растеж
ни заблуди.
Видяхме в Арабската пролет
как страни като Тунис,
смятани за икономически суперзвезди,
са всъщност общества
с кипящо недоволство.
Готови сме, защото днес можем технологично
да събираме и анализираме данни
по невъобразим за Кузнец начин.
Днес искам да ви представя
индекса на социалния прогрес.
Това е мярка за обществено благосъстояние,
напълно отделна от БВП.
Това е един изцяло нов начин
на възприемане на света.
Индексът на социалния прогрес
тръгва от дефинирането на
добро общество,
основаващо се на три аспекта.
Първият е дали всеки има
основните неща за оцеляване:
храна, вода, подслон и безопасност.
Второ, дали всеки има
достъп до градивните елементи
за подобряване на живота си:
образование, информация,
здраве и устойчива среда.
И трето, дали всеки има
възможност да постига своите цели,
мечти и амбиции
безпрепятствено.
Има ли права,
свобода на избор,
свобода от дискриминация
и достъп до водещите световни познания?
Тези 12 компонента
образуват рамката на социалния прогрес.
За всеки един от тях
имаме индикатори, измерващи
представянето на страните.
Не индикатори за усилия или намерения,
а реални постижения.
Не мерим колко отделя дадена страна
за здравеопазване,
а продължителността и качеството на живот.
Не мерим дали властта приема
закони срещу дискриминацията,
а дали хората са подложени
на дискриминация.
Но вие искате да знаете
кой е на върха, нали? (Смях)
Знаех си, знаех си, знаех си.
Добре, ще ви покажа.
Ще ви покажа на тази диаграма.
Ето,
това, което съм направил е да сложа
социалния прогрес по вертикала.
По-нагоре – по-добре.
И само за сравнение,
просто за забавление,
по хоризонталата е БВП
на глава от населението.
Расте надясно.
И така, страната с най-висок
социален прогрес в света,
страната номер едно по социален прогрес,
е Нова Зеландия.
(Аплодисменти)
Браво! Не съм бил там, трябва да ида.
(Смях)
Страната с най-малък социален прогрес,
съжалявам да го кажа, е Чад.
Никога не съм бил и там. Може би догодина.
(Смях)
Или по-следващата.
Зная какво си мислите.
Казвате си: "Да,
но Нова Зеландия има по-висок БВП
от Чад!"
Да, така е.
Но нека ви покажа
две други страни:
САЩ –
значително по-богата от Нова Зеландия,
но с по-ниско ниво на социален прогрес.
И Сенегал –
с по-висок социален прогрес от Чад,
но със същото ниво на БВП.
И така, какво става? Ами, вижте.
Нека включим и останалите страни от света,
132-те които успяхме да измерим,
всяка една представена с точка.
Ето, много точки.
Не мога да го сторя за всички,
но ще акцентирам върху няколко:
От страните от Г7
Канада е с най-висок рейтинг.
Моята страна, Обединеното кралство,
е донякъде посредствена и скучна,
но кой го е грижа –
нали сме пред Франция.
(Смях)
Да погледнем развиващите се икономики,
Начело на страните от БРИКС,
радвам се да го кажа, е Бразилия.
(Аплодисменти)
Хайде, аплодирайте!
Давай Бразилия!
Следват Южна Африка,
Русия,
Китай
и Индия.
Сгушена вдясно,
виждате точката на една
страна с много висок БВП,
но не голям социален прогрес –
това е Кувейт.
Малко над Бразилия
е суперсилата на социалния прогрес –
Коста Рика.
Нивото ѝ на социален прогрес е като
на някои западноевропейски страни,
но при много по-нисък БВП.
Слайдът стана претрупан,
затова ще върна малко назад.
Махам тези страни
и извеждам линията на регресия.
Тя показва усреднената връзка
между БВП и социалния прогрес.
Първото, което се забелязва,
е голямото разхвърляне
около линията на тенденцията.
То ни показва,
демонстрира ни емпирично,
че БВП не е съдба.
При всяко ниво на БВП
има възможности за по-голям, както и
риск за по-малък социален прогрес.
Второто, което се забелязва,
е, че при бедните страни
кривата е много стръмна.
Това ни показва, че
бедните страни могат
с още малко БВП,
реинвестиран
в лекари, сестри, водоснабдяване,
канализация и т. н.,
да постигнат голям социален прогрес
за всеки изхарчен долар от БВП.
Това е добра новина, виждали сме
го през последните 20-30 години,
с много хора, измъкнати от бедността
чрез икономически растеж и добри политики
в по-бедните страни.
Но да продължим още малко по кривата,
където става полегата.
Всеки допълнителен долар от БВП
купува все по-малко социален прогрес.
Нарастването на броя на хората по света,
живеещи в тази част на кривата,
означава, че БВП става
все по-малко полезен
като ръководство за развитието ни.
Ще ви дам примера на Бразилия.
Ето я Бразилия:
социален прогрес около 70 от 100,
БВП на глава от населението
около $14 000 годишно.
Виждате, че Бразилия е над линията.
Бразилия върши сравнително добра работа
при обръщането на БВП в социален прогрес.
Но накъде ще тръгне Бразилия оттук?
Да допуснем, че страната
приеме смел икономически план
да удвои БВП през следващите 10 години.
Но това е едностранчив план.
Дори по-зле,
защото какъв социален прогрес
иска да постигне Бразилия?
Възможно е
да засили растежа си,
увеличавайки БВП
и запазвайки или губейки
социален прогрес.
Не искаме Бразилия
да стане като Русия.
Това, което наистина искаме за Бразилия,
е да стане още по-ефикасна в създаването
на социален прогрес от своя БВП,
и да заприлича повече на Нова Зеландия.
Това означава, че тя
трябва да приоритизира социалния прогрес
в своя план за развитие.
Да има не само икономически ръст,
а ръст със социален прогрес.
Това е, което индексът на
социалния прогрес прави:
слага нова рамка на дебата за развитието,
не само БВП,
а и всеобхватен, устойчив растеж,
с реално подобряване живота на хората.
Но това е приложимо не само за страни.
По-рано тази година
с наши приятели от Imazon, сдружение
с идеална цел тук в Бразилия,
лансирахме първия поднационален
индекс на социален прогрес.
Направихме го за района на Амазонка.
Това е област с размера на
Европа, 24 милиона души,
една от най-нуждаещите
се части на страната.
Ето резултатите,
разбити
на близо 800 общини.
С тази подробна информация
за реалното качество на живота
в тази част от страната,
Imazon и други партньори от
правителството, бизнеса
и гражданското общество
могат да изработят заедно
план за развитие,
помагащ наистина за
подобряване живота на хората,
защитавайки същевременно
безценния глобален актив на
Амазонските гори.
И това е само началото.
Може да имате индекс на социалния прогрес
за всеки щат, район, град или община.
Всички познаваме и обичаме TEDx,
а това е Social Progress-x.
Инструмент, който може да ползва всеки.
Противно на начина, по който говорим за
БВП, той не записан в скрижалите,
които Бог дава на Мойсей. (Смях)
Той е измерителен инструмент,
създаден през 20-ти век,
за справяне с предизвикателствата
на 20-ти век.
През 21-ви век
се сблъскваме с нови предизвикателства:
застаряване, затлъстяване,
изменения в климата и т. н.
За да се справим с тях,
ни трябват нови измерителни инструменти,
нови начини за оценяване на напредъка.
Представете си, че можем да мерим приноса
на благотворителните организации
и тези с идеална цел,
на доброволците и НПО
за обществото ни.
Представете си, че бизнесът се конкурира
не само по икономически принос,
но и по принос към социалния прогрес.
Представете си, че можем да
държим политиците отговорни
за истинско подобряване живота на хората.
Представете си, че можем
да работим заедно –
правителство, бизнес,
гражданско общество, аз, вие –
и направим този век
века на социалния прогрес.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)