В Момент на Прозрение...

През 1940те години, в разгара на Втората 
Световна война, в Рочестър, Ню Йорк.

Химик на име Хари Кувър прави изследване
за Истман Кодак.

Той и неговата група търсят чиста 
пластмаса

за да произведат прецизни оръжия 
за военните.

Те започват да работят с група химикали 
наречени цианоакрилати,

но открили, за тяхно силно раздразнение,

че химикалите се залепват за всичко 
перманентно.

Цианоакрилатите биват изхвърлени.

След войната, Кувър работи в химическата
фабрика на Кодак в Тенеси.

Този път той и неговата група изследват

топло-устойчиви полимери за 
джет самолетни сенници.

Те опитват цианокрилати, но откриват,
за голямото им разочарование,

че химикалите се прилепват
за всичко постоянно.

Отново, цианокрилатите биват изхвърлени.

Кувър, обаче, в момент на прозрение,

осъзнава, че качеството, което прави тези
химикали толкова вбесяващи за работа,

е точно това, което ги прави ценни.

Той осигурява патент
и започва да рекламира супер лепило.

Години по-късно по време на 
Виетнамската война,

полевите медици смятат, че прилагайки 
супер лепилото върху отворена рана

моментално спира кървенето,

спасявайки живота на безброй хора.

Днес, медицински клас супер лепило
все още се използва в хирургията,

но то също е почти незаменимо
във всяко домакинство.