1 00:00:00,000 --> 00:00:03,000 Първо, видео. 2 00:00:09,000 --> 00:00:12,000 Да, това са бъркани яйца. 3 00:00:13,000 --> 00:00:15,000 Но като гледате това, 4 00:00:15,000 --> 00:00:17,000 надявам се, че ще започнете да се чувствате 5 00:00:17,000 --> 00:00:20,000 съвсем леко притеснени. 6 00:00:21,000 --> 00:00:24,000 Защото може да забележите, че това, което всъщност се случва 7 00:00:24,000 --> 00:00:27,000 е, че яйцето всъщност се връща обратно. 8 00:00:27,000 --> 00:00:29,000 И ще видите, че жълтъка и белтъка са се разделили. 9 00:00:29,000 --> 00:00:32,000 А сега те ще се излеят обратно в яйцето. 10 00:00:32,000 --> 00:00:35,000 И ние всички знаем, дълбоко в сърцата си, 11 00:00:35,000 --> 00:00:38,000 че това не е начина, по който Вселената работи. 12 00:00:39,000 --> 00:00:42,000 Бърканите яйца са каша, вкусна каша, но са каша. 13 00:00:42,000 --> 00:00:45,000 Яйцето е красиво, изтънчено нещо, 14 00:00:45,000 --> 00:00:47,000 което може да създаде още по-изтънчени неща, 15 00:00:47,000 --> 00:00:49,000 като пилета. 16 00:00:49,000 --> 00:00:51,000 И ние знаем, дълбоко в сърцата си, 17 00:00:51,000 --> 00:00:53,000 че Вселената не пътува 18 00:00:53,000 --> 00:00:55,000 от каша към сложност. 19 00:00:55,000 --> 00:00:57,000 В действителност, тази инстинктивна мисъл 20 00:00:57,000 --> 00:01:00,000 е отразена в един от най-фундаменталните закони на физиката, 21 00:01:00,000 --> 00:01:03,000 втория закон на термодинамиката, или законът за ентропията. 22 00:01:03,000 --> 00:01:05,000 Това, което той казва в основни линии, 23 00:01:05,000 --> 00:01:08,000 е, че общата тенденция на Вселената 24 00:01:08,000 --> 00:01:10,000 е да се придвижва от ред 25 00:01:10,000 --> 00:01:12,000 и структура, 26 00:01:12,000 --> 00:01:14,000 към липса на ред, липса на структура -- 27 00:01:14,000 --> 00:01:16,000 всъщност към каша. 28 00:01:16,000 --> 00:01:18,000 И поради това видеото 29 00:01:18,000 --> 00:01:20,000 изглежда малко странно. 30 00:01:20,000 --> 00:01:22,000 И все пак, 31 00:01:22,000 --> 00:01:24,000 огледайте се около нас. 32 00:01:24,000 --> 00:01:26,000 Това, което виждаме около нас 33 00:01:26,000 --> 00:01:28,000 е смайваща сложност. 34 00:01:28,000 --> 00:01:31,000 Ерик Байнхокер изчислява, че само в Ню Йорк 35 00:01:31,000 --> 00:01:35,000 има около 10 милиарда скюс, или отделни стоки, които се търгуват. 36 00:01:35,000 --> 00:01:38,000 Tова е стотици пъти повече, отколкото видовете, 37 00:01:38,000 --> 00:01:40,000 които са на Земята. 38 00:01:40,000 --> 00:01:42,000 И те се търгуват от вид 39 00:01:42,000 --> 00:01:44,000 от близо седем милиарда души, 40 00:01:44,000 --> 00:01:47,000 които са свързани с търговия, пътуване и интернет, 41 00:01:47,000 --> 00:01:49,000 в глобална система 42 00:01:49,000 --> 00:01:52,000 с изумителна сложност. 43 00:01:52,000 --> 00:01:54,000 Така че ето го огромния пъзел: 44 00:01:54,000 --> 00:01:56,000 В една Вселена, 45 00:01:56,000 --> 00:01:59,000 управлявана от втория закон на термодинамиката, 46 00:01:59,000 --> 00:02:01,000 как е възможно 47 00:02:01,000 --> 00:02:04,000 да се генерира сложността, която описах -- 48 00:02:04,000 --> 00:02:07,000 сложността представена от вас и мен 49 00:02:07,000 --> 00:02:10,000 и конгресния център? 50 00:02:10,000 --> 00:02:13,000 Ами отговорът изглежда е, 51 00:02:13,000 --> 00:02:16,000 че Вселената може да създаде сложност, 52 00:02:16,000 --> 00:02:18,000 но много трудно. 53 00:02:18,000 --> 00:02:20,000 На отделни места 54 00:02:20,000 --> 00:02:22,000 има това, което моят колега, Фред Спиър, 55 00:02:22,000 --> 00:02:24,000 нарича "златни условия" -- 56 00:02:24,000 --> 00:02:26,000 не е твърде горещо, не е твърде студено; 57 00:02:26,000 --> 00:02:29,000 просто правилно за създаването на сложност. 58 00:02:29,000 --> 00:02:31,000 И малко по-сложни неща се появяват. 59 00:02:31,000 --> 00:02:33,000 А там, където има малко по-сложни неща, 60 00:02:33,000 --> 00:02:35,000 можете да получите още по-сложни неща. 61 00:02:35,000 --> 00:02:38,000 И по този начин, сложността се изгражда 62 00:02:38,000 --> 00:02:40,000 стъпка по стъпка. 63 00:02:40,000 --> 00:02:43,000 Всяка етап е магически, 64 00:02:43,000 --> 00:02:46,000 защото създава впечатлението за нещо съвсем ново, 65 00:02:46,000 --> 00:02:49,000 появяващо се почти от нищото във Вселената. 66 00:02:49,000 --> 00:02:51,000 Ние считаме тези моменти в голямата история 67 00:02:51,000 --> 00:02:53,000 за прагови моменти. 68 00:02:53,000 --> 00:02:55,000 И на всеки праг, 69 00:02:55,000 --> 00:02:57,000 нещата стават все по-трудни. 70 00:02:57,000 --> 00:03:00,000 Комплексните неща стават по-несигурни, 71 00:03:00,000 --> 00:03:02,000 по-уязвими, 72 00:03:02,000 --> 00:03:05,000 "златните условия" стават все по-строги, 73 00:03:05,000 --> 00:03:07,000 и е все по-трудно 74 00:03:07,000 --> 00:03:09,000 за създаване на сложност. 75 00:03:09,000 --> 00:03:12,000 Ние като изключително сложни създания 76 00:03:12,000 --> 00:03:15,000 отчаяно се нуждаем да знаем тази история, 77 00:03:15,000 --> 00:03:17,000 за това как Вселената създава сложност, 78 00:03:17,000 --> 00:03:19,000 въпреки втория закон, 79 00:03:19,000 --> 00:03:21,000 и защо сложността 80 00:03:21,000 --> 00:03:23,000 означава уязвимост 81 00:03:23,000 --> 00:03:25,000 и деликатност. 82 00:03:25,000 --> 00:03:28,000 И това е историята, която разказваме в голямата история. 83 00:03:28,000 --> 00:03:30,000 Но за да го направим, трябва да се направи нещо, 84 00:03:30,000 --> 00:03:32,000 което може, на пръв поглед, да изглежда напълно невъзможно. 85 00:03:32,000 --> 00:03:36,000 Трябва да проучим цялата история на Вселената. 86 00:03:37,000 --> 00:03:39,000 Така че нека да го направим. 87 00:03:39,000 --> 00:03:41,000 (Смях) 88 00:03:41,000 --> 00:03:44,000 Нека да започнем, като върнем скалата на времето назад 89 00:03:44,000 --> 00:03:47,000 с 13,7 милиарда години, 90 00:03:47,000 --> 00:03:50,000 до началото на времето. 91 00:03:57,000 --> 00:03:59,000 Около нас няма нищо. 92 00:03:59,000 --> 00:04:03,000 Няма дори време и пространство. 93 00:04:03,000 --> 00:04:06,000 Представете си най-мрачното, най-празното нещо, което можете, 94 00:04:06,000 --> 00:04:08,000 и го повдигнете на трета степен газилион пъти, 95 00:04:08,000 --> 00:04:10,000 и това е, където се намираме. 96 00:04:10,000 --> 00:04:13,000 И после изведнъж, 97 00:04:13,000 --> 00:04:16,000 гръм и трясък! Вселената се появява, една цяла Вселена. 98 00:04:16,000 --> 00:04:18,000 И ние преминаваме първия си праг. 99 00:04:18,000 --> 00:04:20,000 Вселената е малка, тя е по-малка от един атом. 100 00:04:20,000 --> 00:04:22,000 Тя е невероятно гореща. 101 00:04:22,000 --> 00:04:24,000 Тя съдържа всичко, което е днешната Вселена, 102 00:04:24,000 --> 00:04:26,000 така че можете да си представите, че се пръска по шевовете, 103 00:04:26,000 --> 00:04:29,000 и се разширява с невероятна скорост. 104 00:04:29,000 --> 00:04:31,000 И първоначално тя е само мъглявина, 105 00:04:31,000 --> 00:04:34,000 но много бързо различни неща започват да се появяват в тази мъгла. 106 00:04:34,000 --> 00:04:36,000 В рамките на първата секунда, 107 00:04:36,000 --> 00:04:39,000 самата енергия се разбива на отделни сили, 108 00:04:39,000 --> 00:04:41,000 включително електромагнетизма и гравитацията. 109 00:04:41,000 --> 00:04:44,000 И енергията прави нещо друго доста магическо, 110 00:04:44,000 --> 00:04:47,000 тя се втвърдява за да формира материя -- 111 00:04:47,000 --> 00:04:49,000 кварки, които ще създадат протони 112 00:04:49,000 --> 00:04:52,000 и лептони, които включват електрони. 113 00:04:52,000 --> 00:04:54,000 И всичко това се случва в първата секунда. 114 00:04:54,000 --> 00:04:59,000 Сега се придвижваме напред 380 000 години. 115 00:04:59,000 --> 00:05:02,000 Това е два пъти по-дълго, отколкото хората са на тази планета. 116 00:05:02,000 --> 00:05:05,000 И сега прости атоми се появяват 117 00:05:05,000 --> 00:05:08,000 от водород и хелий. 118 00:05:08,000 --> 00:05:10,000 Сега искам да спра за малко, 119 00:05:10,000 --> 00:05:13,000 380 000 години след началото на Вселената, 120 00:05:13,000 --> 00:05:15,000 защото ние всъщност знаем доста 121 00:05:15,000 --> 00:05:17,000 за Вселената на този етап. 122 00:05:17,000 --> 00:05:20,000 Знаем, преди всичко, че тя била изключително проста. 123 00:05:20,000 --> 00:05:22,000 Състояла се от огромни облаци 124 00:05:22,000 --> 00:05:24,000 от водородни и хелийни атоми, 125 00:05:24,000 --> 00:05:26,000 и те нямали структура. 126 00:05:26,000 --> 00:05:29,000 Те били наистина нещо като космическа каша. 127 00:05:29,000 --> 00:05:31,000 Но това не е напълно вярно. 128 00:05:31,000 --> 00:05:33,000 Последните проучвания 129 00:05:33,000 --> 00:05:36,000 от сателити като WMAP (Уилкинсонова Проба за Микровълнова Анизотропия), 130 00:05:36,000 --> 00:05:40,000 показват, че в действителност, има само малки разлики в този фон. 131 00:05:40,000 --> 00:05:42,000 Това, което виждате тук, 132 00:05:42,000 --> 00:05:45,000 сините зони са около една хилядна градуса по-студени 133 00:05:45,000 --> 00:05:47,000 от червените области. 134 00:05:47,000 --> 00:05:49,000 Това са мънички разлики, 135 00:05:49,000 --> 00:05:51,000 но са били достатъчни за Вселената да продължи напред 136 00:05:51,000 --> 00:05:53,000 към следващия етап на изграждане на сложност. 137 00:05:53,000 --> 00:05:55,000 И ето как става това. 138 00:05:55,000 --> 00:05:58,000 Гравитацията е по-мощна, 139 00:05:58,000 --> 00:06:00,000 където има повече неща. 140 00:06:00,000 --> 00:06:02,000 Така че, където има леко сгъстени райони, 141 00:06:02,000 --> 00:06:04,000 гравитацията започва да сбива облаците 142 00:06:04,000 --> 00:06:06,000 от водородни и хелийни атоми. 143 00:06:06,000 --> 00:06:08,000 Така че можем да си представим ранната Вселена да се разпада 144 00:06:08,000 --> 00:06:10,000 на милиарди облаци. 145 00:06:10,000 --> 00:06:12,000 И всеки облак се уплътнява, 146 00:06:12,000 --> 00:06:15,000 гравитацията става по-силна като плътността се увеличава, 147 00:06:15,000 --> 00:06:17,000 температурата започва да расте в центъра на всеки облак, 148 00:06:17,000 --> 00:06:19,000 и след това в центъра на всеки облак, 149 00:06:19,000 --> 00:06:22,000 температурата преминава праговата температура 150 00:06:22,000 --> 00:06:24,000 от 10 милиона градуса, 151 00:06:24,000 --> 00:06:26,000 протоните започват да се смесват, 152 00:06:26,000 --> 00:06:29,000 има огромно освобождаване на енергия, 153 00:06:29,000 --> 00:06:31,000 и, бам! 154 00:06:31,000 --> 00:06:33,000 Ние имаме първите звезди. 155 00:06:33,000 --> 00:06:37,000 От около 200 милиона години след Големия взрив, 156 00:06:37,000 --> 00:06:40,000 звезди започват да се появяват в цялата Вселена, 157 00:06:40,000 --> 00:06:42,000 милиарди от тях. 158 00:06:42,000 --> 00:06:45,000 И Вселената е сега значително по-интересна 159 00:06:45,000 --> 00:06:48,000 и по-сложна. 160 00:06:48,000 --> 00:06:50,000 Звездите създават "златни условия" 161 00:06:50,000 --> 00:06:53,000 за преминаването на два нови прага. 162 00:06:53,000 --> 00:06:55,000 Когато много големи звезди умират, 163 00:06:55,000 --> 00:06:58,000 те създават толкова високи температури, 164 00:06:58,000 --> 00:07:01,000 че протоните започват да се сливат в най-различни екзотични комбинации, 165 00:07:01,000 --> 00:07:04,000 да образуват всички елементи от Менделеевата таблица. 166 00:07:04,000 --> 00:07:07,000 Ако, като мен, носите златен пръстен, 167 00:07:07,000 --> 00:07:10,000 той е бил изкован в избухване на свръхнова звезда. 168 00:07:10,000 --> 00:07:13,000 Така, сега Вселената е химически по-сложна. 169 00:07:13,000 --> 00:07:16,000 И в по-сложна химически Вселена, 170 00:07:16,000 --> 00:07:18,000 е възможно да се правят повече неща. 171 00:07:18,000 --> 00:07:20,000 И това, което започва да се случва 172 00:07:20,000 --> 00:07:22,000 е, че около младите слънца, 173 00:07:22,000 --> 00:07:24,000 младите звезди, 174 00:07:24,000 --> 00:07:26,000 всички тези елементи се комбинират, те се въртят наоколо, 175 00:07:26,000 --> 00:07:28,000 енергията от звездата ги раздвижва, 176 00:07:28,000 --> 00:07:31,000 те формират частици, формират снежинки, 177 00:07:31,000 --> 00:07:33,000 формират малки частици прах, 178 00:07:33,000 --> 00:07:35,000 формират скали, астероиди, 179 00:07:35,000 --> 00:07:38,000 и в крайна сметка формират планети и луни. 180 00:07:38,000 --> 00:07:41,000 И така е създадена нашата слънчева система, 181 00:07:41,000 --> 00:07:44,000 преди четири и половина милиарда години. 182 00:07:44,000 --> 00:07:47,000 Скалисти планети като нашата Земя 183 00:07:47,000 --> 00:07:50,000 са значително по-сложни, отколкото звездите, 184 00:07:50,000 --> 00:07:53,000 защото те съдържат много по-голямо разнообразие от материали. 185 00:07:53,000 --> 00:07:56,000 Така преминаваме четвърти праг на сложност. 186 00:07:57,000 --> 00:08:00,000 Сега ще стане по-трудно. 187 00:08:01,000 --> 00:08:03,000 Следващият етап въвежда неща, 188 00:08:03,000 --> 00:08:05,000 които са значително по-крехки, 189 00:08:05,000 --> 00:08:07,000 значително по-уязвими, 190 00:08:07,000 --> 00:08:10,000 но те са и много по-креативни 191 00:08:10,000 --> 00:08:13,000 и с много по-големи възможности да създават по-нататъшна сложност. 192 00:08:13,000 --> 00:08:15,000 Говоря, разбира се, 193 00:08:15,000 --> 00:08:17,000 за живите организми. 194 00:08:17,000 --> 00:08:19,000 Живите организми са създадени от химията. 195 00:08:19,000 --> 00:08:22,000 Ние сме огромни пакети от химически елементи. 196 00:08:23,000 --> 00:08:26,000 Така че химията е доминирана от електромагнитната сила. 197 00:08:26,000 --> 00:08:28,000 Тя работи на по-малки мащаби от гравитацията, 198 00:08:28,000 --> 00:08:30,000 което обяснява защо вие и аз 199 00:08:30,000 --> 00:08:32,000 сме по-малки от звездите или планетите. 200 00:08:32,000 --> 00:08:35,000 Какви са идеалните условия за химията? 201 00:08:35,000 --> 00:08:37,000 Какви са "златните условия"? 202 00:08:37,000 --> 00:08:39,000 Ами първо, трябва ви енергия, 203 00:08:39,000 --> 00:08:41,000 но не прекалено много. 204 00:08:41,000 --> 00:08:43,000 В центъра на звездите има толкова много енергия, 205 00:08:43,000 --> 00:08:46,000 че всеки атом, който се комбинира ще избухне на парчета отново. 206 00:08:46,000 --> 00:08:48,000 Но не и твърде малко. 207 00:08:48,000 --> 00:08:50,000 В междугалактическото пространство има толкова малко енергия, 208 00:08:50,000 --> 00:08:53,000 че атомите не могат да се комбинират. 209 00:08:53,000 --> 00:08:55,000 Това, което искаме, е просто правилното количество, 210 00:08:55,000 --> 00:08:57,000 и планетите, се оказва, са подходящи, 211 00:08:57,000 --> 00:09:00,000 защото те са близо до звездите, но не твърде близо. 212 00:09:00,000 --> 00:09:03,000 Също се нуждаем от голямо разнообразие от химически елементи, 213 00:09:03,000 --> 00:09:06,000 и трябва течност, като вода. 214 00:09:06,000 --> 00:09:08,000 Защо? 215 00:09:08,000 --> 00:09:11,000 Ами в газовете атомите се движат помежду си толкова бързо, 216 00:09:11,000 --> 00:09:13,000 че не могат да се зацепват. 217 00:09:13,000 --> 00:09:15,000 В твърдите тела, 218 00:09:15,000 --> 00:09:18,000 атомите са залепени, те не могат да се движат. 219 00:09:18,000 --> 00:09:20,000 В течностите, 220 00:09:20,000 --> 00:09:22,000 те могат да се мърдат и прегръщат 221 00:09:22,000 --> 00:09:25,000 и съединяват за да образуват молекули. 222 00:09:25,000 --> 00:09:28,000 Къде можем да намерим такива "златни условия"? 223 00:09:28,000 --> 00:09:30,000 Ами планетите са страхотни, 224 00:09:30,000 --> 00:09:32,000 и Земята в началото 225 00:09:32,000 --> 00:09:34,000 била почти перфектна. 226 00:09:34,000 --> 00:09:36,000 Била на подходящото разстояние от своята звезда, 227 00:09:36,000 --> 00:09:39,000 за да съдържа огромни океани и открити води. 228 00:09:39,000 --> 00:09:41,000 И дълбоко под тези океани 229 00:09:41,000 --> 00:09:43,000 в пукнатините на земната кора, 230 00:09:43,000 --> 00:09:46,000 топлината се промъква от вътрешността на Земята, 231 00:09:46,000 --> 00:09:48,000 и се получава голямо разнообразие от елементи. 232 00:09:48,000 --> 00:09:50,000 Така че в тези дълбоки океански отвори, 233 00:09:50,000 --> 00:09:53,000 фантастична химия започва да се случва, 234 00:09:53,000 --> 00:09:56,000 и атомите се комбинират в най-различни екзотични комбинации. 235 00:09:57,000 --> 00:09:59,000 Но, разбира се, животът е повече 236 00:09:59,000 --> 00:10:01,000 от проста екзотична химия. 237 00:10:01,000 --> 00:10:03,000 Как се стабилизират 238 00:10:03,000 --> 00:10:05,000 тези огромни молекули, 239 00:10:05,000 --> 00:10:08,000 които изглеждат жизнени? 240 00:10:08,000 --> 00:10:10,000 Ами тук животът въвежда 241 00:10:10,000 --> 00:10:13,000 изцяло нов трик. 242 00:10:13,000 --> 00:10:15,000 Не се стабилизира отделната молекула; 243 00:10:15,000 --> 00:10:17,000 стабилизира се шаблона, 244 00:10:17,000 --> 00:10:19,000 нещото, което носи информацията, 245 00:10:19,000 --> 00:10:21,000 и се позволява на шаблона да се копира, 246 00:10:21,000 --> 00:10:23,000 И ДНК, разбира се, 247 00:10:23,000 --> 00:10:25,000 е красивата молекула, 248 00:10:25,000 --> 00:10:27,000 която съдържа тази информация. 249 00:10:27,000 --> 00:10:30,000 Вие сте запознати с двойната спирала на ДНК. 250 00:10:30,000 --> 00:10:32,000 Всеки пръстен съдържа информация. 251 00:10:32,000 --> 00:10:34,000 Така че ДНК съдържа информация, 252 00:10:34,000 --> 00:10:37,000 за това как да се правят живи организми. 253 00:10:37,000 --> 00:10:39,000 И ДНК също се копира. 254 00:10:39,000 --> 00:10:41,000 Така че се копира 255 00:10:41,000 --> 00:10:43,000 и разпръсква шаблоните през океана. 256 00:10:43,000 --> 00:10:45,000 Така че информацията се разпространява. 257 00:10:45,000 --> 00:10:48,000 Забележете, че информацията е станала част от нашата история. 258 00:10:48,000 --> 00:10:50,000 Истинската красота на ДНК обаче 259 00:10:50,000 --> 00:10:52,000 е в нейните несъвършенства. 260 00:10:52,000 --> 00:10:54,000 Докато се копира, 261 00:10:54,000 --> 00:10:56,000 веднъж на всеки един милиард пръстени 262 00:10:56,000 --> 00:10:58,000 се получава грешка. 263 00:10:58,000 --> 00:11:00,000 И това означава, 264 00:11:00,000 --> 00:11:03,000 че ДНК, на практика, се учи. 265 00:11:03,000 --> 00:11:05,000 Тя натрупва нови начини за правене на живи организми, 266 00:11:05,000 --> 00:11:07,000 тъй като някои от тези грешки работят. 267 00:11:07,000 --> 00:11:09,000 Така че ДНК се учи 268 00:11:09,000 --> 00:11:12,000 и изгражда по-голямо разнообразие и по-голяма сложност. 269 00:11:12,000 --> 00:11:15,000 И можем да видим как това се случва през последните четири милиарда години. 270 00:11:15,000 --> 00:11:17,000 През по-голямата част от времето на живота на Земята, 271 00:11:17,000 --> 00:11:19,000 живите организми са били сравнително прости -- 272 00:11:19,000 --> 00:11:21,000 едноклетъчни. 273 00:11:21,000 --> 00:11:23,000 Но те имали голямо разнообразие, 274 00:11:23,000 --> 00:11:25,000 и отвътре, голяма сложност. 275 00:11:25,000 --> 00:11:28,000 След това, преди около 600 до 800 милиона години, 276 00:11:28,000 --> 00:11:30,000 се появяват многоклетъчните организми. 277 00:11:30,000 --> 00:11:32,000 Идват гъбите, идват рибите, 278 00:11:32,000 --> 00:11:34,000 растения, 279 00:11:34,000 --> 00:11:37,000 земноводни, влечуги, 280 00:11:37,000 --> 00:11:40,000 и после, разбира се, идват динозаврите. 281 00:11:40,000 --> 00:11:44,000 И от време на време, има бедствия. 282 00:11:44,000 --> 00:11:46,000 Преди 65 милиона години, 283 00:11:46,000 --> 00:11:48,000 астероид се приземил на Земята 284 00:11:48,000 --> 00:11:50,000 в близост до полуостров Юкатан, 285 00:11:50,000 --> 00:11:53,000 създавайки условия, подобни на тези от ядрена война, 286 00:11:53,000 --> 00:11:55,000 и динозаврите били унищожени. 287 00:11:55,000 --> 00:11:59,000 Ужасна новина за динозаврите. 288 00:11:59,000 --> 00:12:02,000 Но страхотна новина за нашите предшественици бозайници, 289 00:12:02,000 --> 00:12:04,000 които процъфтявали 290 00:12:04,000 --> 00:12:07,000 в нишите оставени празни от динозаврите. 291 00:12:07,000 --> 00:12:09,000 И ние хората 292 00:12:09,000 --> 00:12:12,000 сме част от този творчески еволюционен импулс, 293 00:12:12,000 --> 00:12:15,000 който започнал преди 65 милиона години 294 00:12:15,000 --> 00:12:17,000 с приземяването на астероида. 295 00:12:18,000 --> 00:12:21,000 Хората се появили преди около 200 000 години. 296 00:12:21,000 --> 00:12:23,000 И мисля, че можем да считаме 297 00:12:23,000 --> 00:12:25,000 това за праг в тази голяма история. 298 00:12:25,000 --> 00:12:27,000 Нека ви обясня защо. 299 00:12:27,000 --> 00:12:30,000 Видяхме, че ДНК се учи в известен смисъл, 300 00:12:30,000 --> 00:12:32,000 тя натрупва информация. 301 00:12:32,000 --> 00:12:34,000 Но е толкова бавна. 302 00:12:34,000 --> 00:12:36,000 ДНК натрупва информация 303 00:12:36,000 --> 00:12:38,000 чрез случайни грешки, 304 00:12:38,000 --> 00:12:41,000 някои от които просто се случва да сработят. 305 00:12:41,000 --> 00:12:43,000 Но ДНК всъщност е реализирала по-бърз начин за учене; 306 00:12:43,000 --> 00:12:46,000 тя е произвела организми с мозъци, 307 00:12:46,000 --> 00:12:49,000 и тези организми могат да се учат в реално време. 308 00:12:49,000 --> 00:12:52,000 Те натрупват информация, те се учат. 309 00:12:52,000 --> 00:12:54,000 Тъжното е, 310 00:12:54,000 --> 00:12:57,000 че когато умрат, информацията умира с тях. 311 00:12:57,000 --> 00:12:59,000 Сега това, което прави хората различни 312 00:12:59,000 --> 00:13:01,000 е човешкия език. 313 00:13:01,000 --> 00:13:03,000 Ние сме благословени с езика, системата за комуникация, 314 00:13:03,000 --> 00:13:06,000 толкова мощна и толкова прецизна, 315 00:13:06,000 --> 00:13:09,000 че можем да споделяме това, което сме научили с такава прецизност, 316 00:13:09,000 --> 00:13:12,000 че да може да се натрупва в колективната памет. 317 00:13:12,000 --> 00:13:14,000 А това означава, 318 00:13:14,000 --> 00:13:17,000 че може да надживее хората, които са научили тази информация, 319 00:13:17,000 --> 00:13:21,000 и може да се натрупва от поколение на поколение. 320 00:13:21,000 --> 00:13:23,000 И затова, като вид, ние сме толкова креативни 321 00:13:23,000 --> 00:13:25,000 и толкова могъщи, 322 00:13:25,000 --> 00:13:27,000 и затова имаме история. 323 00:13:27,000 --> 00:13:30,000 Изглежда сме единствения вид от 4000 милиарда години, 324 00:13:30,000 --> 00:13:32,000 който има този дар. 325 00:13:32,000 --> 00:13:34,000 Наричам тази способност 326 00:13:34,000 --> 00:13:36,000 колективно обучение. 327 00:13:36,000 --> 00:13:38,000 Това е, което ни прави различни. 328 00:13:38,000 --> 00:13:40,000 Можем да го видим в действие 329 00:13:40,000 --> 00:13:42,000 в най-ранните етапи на човешката история. 330 00:13:42,000 --> 00:13:44,000 Ние сме се развили като вид 331 00:13:44,000 --> 00:13:46,000 в саваните на Африка, 332 00:13:46,000 --> 00:13:49,000 но после виждаме хората да мигрират в нови среди -- 333 00:13:49,000 --> 00:13:51,000 в пустинни земи, в джунглите, 334 00:13:51,000 --> 00:13:53,000 в тундрата на Сибир от Ледената епоха -- 335 00:13:53,000 --> 00:13:55,000 тежка, трудна среда -- 336 00:13:55,000 --> 00:13:57,000 в Северна и Южна Америка, в Австралазия. 337 00:13:57,000 --> 00:13:59,000 Всяка миграция включва учене -- 338 00:13:59,000 --> 00:14:02,000 усвояване на нови начини за използване на околната среда, 339 00:14:02,000 --> 00:14:04,000 нови начини за справяне с тяхното обкръжение. 340 00:14:04,000 --> 00:14:06,000 След това, преди 10 000 години, 341 00:14:06,000 --> 00:14:08,000 използвайки рязка промяна в глобалния климат 342 00:14:08,000 --> 00:14:10,000 с края на последния ледников период, 343 00:14:10,000 --> 00:14:13,000 хората се научили на земеделие. 344 00:14:13,000 --> 00:14:15,000 Земеделието било енергийна златна мина. 345 00:14:15,000 --> 00:14:17,000 И използвайки тази енергия, 346 00:14:17,000 --> 00:14:19,000 човешкото население се увеличило. 347 00:14:19,000 --> 00:14:21,000 Човешките общества станали по-големи, по-плътни, 348 00:14:21,000 --> 00:14:23,000 по-свързани помежду си. 349 00:14:23,000 --> 00:14:27,000 И след това от около преди 500 години, 350 00:14:27,000 --> 00:14:29,000 хората започват да се свързват глобално, 351 00:14:29,000 --> 00:14:31,000 чрез кораби, чрез влакове, 352 00:14:31,000 --> 00:14:34,000 чрез телеграфа, чрез Интернет, 353 00:14:34,000 --> 00:14:36,000 докато сега изглежда сме формирали 354 00:14:36,000 --> 00:14:38,000 единен глобален мозък 355 00:14:38,000 --> 00:14:40,000 от близо седем милиарда души. 356 00:14:40,000 --> 00:14:45,000 И този мозък се учи със зашеметяваща скорост. 357 00:14:45,000 --> 00:14:47,000 И през последните 200 години, нещо друго се е случило: 358 00:14:47,000 --> 00:14:49,000 натъкнали сме се на друга енергийна златна мина 359 00:14:49,000 --> 00:14:51,000 под формата на изкопаеми горива. 360 00:14:51,000 --> 00:14:54,000 Така че изкопаемите горива и колективното учене 361 00:14:54,000 --> 00:14:56,000 обясняват потресаващата сложност, 362 00:14:56,000 --> 00:14:58,000 която виждаме около нас. 363 00:15:01,000 --> 00:15:04,000 Така че, ето ни тук, 364 00:15:04,000 --> 00:15:06,000 обратно в конгресния център. 365 00:15:06,000 --> 00:15:08,000 Бяхме на пътешествие, пътуване назад във времето, 366 00:15:08,000 --> 00:15:11,000 от 13,7 милиарда години. 367 00:15:11,000 --> 00:15:14,000 Надявам се, ще се съгласите, че това е една значима история. 368 00:15:14,000 --> 00:15:16,000 И това е история, в която хората 369 00:15:16,000 --> 00:15:19,000 играят удивителна и творческа роля. 370 00:15:19,000 --> 00:15:22,000 Но тя също така съдържа предупреждения. 371 00:15:22,000 --> 00:15:26,000 Колективното учене е много, много могъща сила, 372 00:15:26,000 --> 00:15:28,000 и не е ясно, 373 00:15:28,000 --> 00:15:31,000 дали ние, хората, го командваме. 374 00:15:31,000 --> 00:15:34,000 Спомням си много ясно като дете, растящо в Англия, 375 00:15:34,000 --> 00:15:37,000 живеещо по време на Кубинската ракетна криза. 376 00:15:37,000 --> 00:15:39,000 В продължение на няколко дни, 377 00:15:39,000 --> 00:15:41,000 цялата биосфера, 378 00:15:41,000 --> 00:15:44,000 като че ли беше изправена пред унищожение. 379 00:15:44,000 --> 00:15:47,000 И същите оръжия са все още тук, 380 00:15:47,000 --> 00:15:49,000 и те все още са заредени. 381 00:15:49,000 --> 00:15:51,000 Ако избегнем този капан, 382 00:15:51,000 --> 00:15:53,000 други ни чакат. 383 00:15:53,000 --> 00:15:56,000 Ние изгаряме изкопаемите горива с такива темпове, 384 00:15:56,000 --> 00:15:59,000 че изглежда, че подкопаваме "златните условия," 385 00:15:59,000 --> 00:16:01,000 които направиха възможно за човешките цивилизации 386 00:16:01,000 --> 00:16:05,000 да се развиват през последните 10 000 години. 387 00:16:05,000 --> 00:16:07,000 Така че това, което може да направи голямата история, 388 00:16:07,000 --> 00:16:10,000 е да ни покаже естеството на нашата сложност и крехкост, 389 00:16:10,000 --> 00:16:12,000 и опасностите, пред които сме изправени, 390 00:16:12,000 --> 00:16:15,000 но също така може да ни покаже 391 00:16:15,000 --> 00:16:17,000 нашата сила в колективното учене. 392 00:16:17,000 --> 00:16:20,000 И сега, накрая, 393 00:16:20,000 --> 00:16:24,000 ето какво искам. 394 00:16:24,000 --> 00:16:27,000 Искам внука ми Даниел, 395 00:16:27,000 --> 00:16:29,000 и приятелите му и неговото поколение, 396 00:16:29,000 --> 00:16:31,000 по целия свят, 397 00:16:31,000 --> 00:16:34,000 да знаят историята на голямата история, 398 00:16:34,000 --> 00:16:36,000 и да я познават толкова добре, 399 00:16:36,000 --> 00:16:38,000 че да разбират 400 00:16:38,000 --> 00:16:40,000 както предизвикателствата, пред които сме изправени, 401 00:16:40,000 --> 00:16:43,000 така и възможностите, които имаме. 402 00:16:43,000 --> 00:16:45,000 И затова група от нас 403 00:16:45,000 --> 00:16:47,000 изгражда безплатна учебна програма онлайн 404 00:16:47,000 --> 00:16:49,000 по голямата история, 405 00:16:49,000 --> 00:16:51,000 за ученици по целия свят. 406 00:16:51,000 --> 00:16:54,000 Ние вярваме, че голямата история 407 00:16:54,000 --> 00:16:57,000 ще бъде жизненоважен интелектуален инструмент за тях, 408 00:16:57,000 --> 00:17:00,000 докато Даниел и неговото поколение 409 00:17:00,000 --> 00:17:02,000 са изправени пред огромните предизвикателства, 410 00:17:02,000 --> 00:17:04,000 както и огромните възможности 411 00:17:04,000 --> 00:17:07,000 пред тях в този прагов момент. 412 00:17:07,000 --> 00:17:11,000 в историята на нашата красива планета. 413 00:17:11,000 --> 00:17:13,000 Благодаря ви за вниманието. 414 00:17:13,000 --> 00:17:18,000 (Ръкопляскания)