Живот, свобода и стремеж към щастие. Ние живеем, преследвайки щастието "там отвън", сякаш то е някаква стока. Ние сме се превърнали в роби на собствените си желания и копнежи. Щастието не е нещо, което може да бъде преследвано или закупено като евтин костюм. Това е Мая - илюзия, безкрайната игра на форми. В будистката традиция, Самсара, или безкрайния цикъл на страдание се възпроизвежда чрез жаждата за удоволствие и отвращение към болката. Фройд е нарекъл това "принципа на удоволствието." Всичко, което ние правим, е опит да създадем удоволствие, да придобием нещо, което желаем или да отблъснем нещо, което ни е неприятно;което не желаем. Дори един прост организъм като чехълчето прави това. То се нарича се "реакция към стимул". За разлика от чехълчето, хората имат по-голям избор. Ние сме свободни да мислим, и точно в това е проблема. Именно мисленето за това какво искаме ние, е излязло от контрол. Дилемата на съвременното общество е, че ние се стремим да разберем света, не по отношение на древното ни вътрешно съзнание, а определяйки количествено и окачествявайки онова, което възприеме като външен свят, използвайки научни средства и мисъл. Мисленето е довело единствено до повече мислене и повече въпроси. Ние се стремим да опознаем най-вътрешните сили, които изграждат света и направляват неговата насока. Но ние мислим за тази същност като нещо, намиращо се извън нас, а не като нещо живо, присъщо на нашата собствена природа. Прочутият психиатър Карл Юнг е казал: "Този, който гледа нещата отвън, сънува, а този, който гледа вътре в нещата, се събужда." Няма нищо нередно в това човек да желае да е буден, да е щастлив. Нередното е в това щастието да бъде търсено навън, когато то може да бъде намерено единствено вътре. На 4-ти август 2010 г. на конференцията "Текономи" в Лейк Тахо, Калифорния, Ерик Шмид, главен изпълнителен директор на Гугъл, споменава една поразителна статистика. На всеки два дни, ние създаваме толкова информация, колкото сме създали от зората на цивилизацията до 2003 г., според Шмид. Това са около 5 екзабайта данни. Никога преди в човешката история не е имало толкова много мислене, и никога не е имало толкова много сътресения на планетата. Възможно ли е всеки път, когато достигаме до решение на някакъв проблем, ние да създаваме още два проблема? Каква е ползата от всичкото това мислене ако то не довежда до по-голямо щастие? По-щастливи ли сме? По-уравновесени? По-радостни ли сме, като резултат от всичкото това мислене? Или то ни изолира, отделя ни от едно по-дълбоко и смислено преживяване на живота? Мисленето, действането и правенето, трябва да бъдат в равновесие със съществуването. В края на краищата, ние сме човешки същества, а не човешки дела. Ние искаме промяна и в същото време искаме стабилност. Сърцата ни са станали откъснати от спиралата на живота, от закона за промяната, тъй като нашите мислещи умове ни подтикват към стабилност, сигурност и притъпяване на сетивата. С едно болезнено очарование гледаме убийства, цунамита, земетресения и войни. Ние постоянно се опитваме да ангажираме ума си, да го запълним с информация. ТВ шоута, течащи от всяко възможно устройство. Игри и пъзели. Текстови съобщения. И всяко възможно тривиално нещо. Ние позволяваме да бъдем омаяни от безкрайния поток от нови образи, нова информация, нови начини да измъчваме и притъпяваме сетивата. В мигове на тихо вътрешно съзерцаване, сърцата ни могат да ни подскажат, че живота е повече от настоящата ни действителност, че живеем в един свят на гладни призраци, безкрайно жадни и никога доволни. Ние сме създали един водовъртеж от данни, обикалящ около планетата за да поражда повече мислене, повече идеи как да оправим света, да оправим проблемите, които съществуват единствено, защото са били породени от ума. Мисленето е създало цялата бъркотия, в която сме попаднали сега. Ние водим войни срещу болести, неприятели и проблеми. Парадоксът е, че това, срещу което се съпротивляваш, се задържа. Колкото повече се противопоставяш на нещо, толкова по-силно става то. Като при тренирането на един мускул, ти всъщност подсилваш самото нещо, от което искаш да се отървеш. И така, тогава каква е алтернативата на мисленето? Какъв друг механизъм могат да използват хората за да съществуват на тази планета? Докато западната култура през последните векове се е съсредоточила върху изследване на физическото чрез мисъл и анализи, други древни култури са разработили също толкова усъвършенствани технологии за изследване на вътрешното пространство. Загубата на връзката с вътрешните ни светове е това, което е довело до липса на равновесие на нашата планета. Древното правило "Познай себе си", е било заменено от едно желание да опознаем и изживеем външния свят на формите. Отговорът на въпроса "Кой съм аз?", не се състои просто в описване на това, което е на визитната ви картичка. В будизма вие не сте съдържанието на своето съзнание. Не сте просто сбор от мисли или идеи, защото зад мислите се крие този, който е свидетел на мислите. Правилото "Познай себе си" е един коан от Дзен, неразгадаема загадка. В крайна сметка ума ще се изтощи, опитвайки се да намери отговор. Като куче, което гони опашката си, единствено самоличността на егото желае да намери някакъв отговор, някаква цел. Истината за това кои сте вие, не се нуждае от отговор, защото всички въпроси са пораждани от егоистичния ум. Вие не сте своя ум. Истината се крие не в повече отговори, а в по-малко въпроси. Както е казал Джозеф Камбъл: "Не мисля, че хората търсят смисълът на живота, толкова колкото търсят усещането, че са живи." Когато Буда бил попитан, "Какво си ти?", той просто отвърнал: "Аз съм буден." Какво означава това да си буден? Буда не отговаря точно, защото разцъфването на всеки отделен живот е различно. Но той споменава едно нещо - това е края на страданието. Всяка голяма религиозна традиция си има свое наименование за състоянието на будност. Рай, Нирвана, или Мокша. Един притихнал ум е всичко, което ви трябва за да осъзнаете естеството на потока. Всичко друго ще се случи след като умът ви е стихнал. В тази тишина, вътрешните енергии се пробуждат и действат без усилия от ваша страна. Както казват даоистите: "Чи следва съзнанието." Бидейки мирен, човек започва да чува мъдростта на растенията и животните. тихите шепоти в сънищата, и човек узнава финия механизъм, чрез който тези сънища придобиват материална форма. В Дао Дъ Дзин, този начин на живот е наричан "Уей У Уей" - "Действие чрез недействие." Буда е говорил за "средния път", като пътя, който води до просветление. Аристотел описвал Златната среда - средата между две крайности, като пътя на красотата. Нито твърде много усилие, но и нито твърде малко. Ин и Ян в съвършено равновесие. Понятието във Веданта за Мая или илюзията е, че ние не преживяваме самата околната среда, а вместо това една проекция, сътворена от мислите ни. Разбира се, вашите мисли ви позволяват да преживявате вибрационния свят по определен начин, но вътрешното ни самообладание не е необходимо да е зависимо от външните събития. Вярата в един външен свят, независим от възприемащия субект, е от фундаментално значение за науката. Но нашите сетива ни предоставят само непряка информация. Представите ни за този създаден от ума физически свят, са винаги прецеждани през сетивата и следователно са винаги непълни. Съществува едно поле от вибрации в основата всички сетива. Хората със състояние, наречено "синестезия" понякога преживяват това вибрационно поле по различни начини. Синестетите могат да виждат различни звуци като цветове или форми или свързват качествата на едно сетиво с друго. Синестезията представлява синтез или смесване на сетивата. Чакрите и сетивата са като призма, филтрираща един континуум от вибрации. Всички неща във вселената вибрират, но с различни темпове и честоти. Окото на Хорус се състои от шест символа, всеки от които олицетворява едно от сетивата. Също като в древната ведическа система, мисълта се счита за едно от сетивата. Мислите биват приемани едновременно както усещанията преминават по тялото. Те произлизат от един и същ източник на вибрации. Мисленето е просто инструмент. Едно от шестте сетива. Но ние сме го издигнали до толкова високо положение, че се отъждествяваме със собствените си мисли. Фактът, че не приемаме мисленето като едно от шестте сетива е много важен. Ние сме толкова потънали в мисли, че опита мисълта да бъде обяснена като сетиво е като да говориш на една риба за водата. Вода? Каква вода? В Упанишадите се казва: ”Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда – знай, че тъкмо това е вечния Брахман, а не онова, което се почита тук. Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува – знай, че тъкмо това е вечния Брахман, а не онова, което се почита тук. Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори – знай, че тъкмо това е вечния Брахман, а не онова, което се почита тук. Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли – знай, че тъкмо това е вечния Брахман, а не онова, което се почита тук.” През последното десетилетие, значителен напредък беше реализиран в полето на мозъчните изследвания. Учените откриха невропластичността - термин, който представя идеята, че физическите връзки на мозъка се изменят, в зависимост от мислите, преминаващи през тях. Както е казал канадския психолог Доналд Хеб: "Неврони, които предават информация заедно, се свързват заедно." Невроните се свързват заедно най-много, когато човек е в състояние на продължително внимание. Това означава, че е възможно да ръководите собственото си субективно преживяване на реалността. Буквално, ако вашите мисли са изпълнени страх, притеснение, тревожност и негативност, тогава вие настройвате връзките, така че повече такива мисли да виреят. Ако насочите мислите си да бъдат изпълнени с любов, състрадание, благодарност и радост, тогава вие изграждате подходящите връзки за повтаряне на тези преживявания. Но как да го направим, ако сме заобиколени от насилие и страдание? Не е ли това някаква заблуда или самозалъгващо мислене? Невропластичността не е същото като ню ейдж представата, че вие създавате вашата реалност чрез позитивно мислене. Всъщност, това е същото, на което Буда е учил преди 2500 години. Випассана медитацията или медитация за прозрение може да бъде описана като една самонасочена невропластичност. Вие приемате вашата реалност точно такава каквато е - каквато е в действителност. Но вие я преживявате на основното ниво на усещане, на вибрационно или енергийно ниво, без предубеждението или влиянието на мисълта. Чрез постоянно внимание на основното ниво на съзнанието, се изграждат връзки за едно напълно различно възприемане на реалността. Ние правим обратното през повечето време. Ние постоянно позволяваме на различни идеи за външния свят да оформят нашите невронни мрежи, но вътрешното ни самообладание не е необходимо да е зависимо от външни събития. Обстоятелствата не са от значение. Думата медитация на санскрит означава да се освободиш от измерването, да се освободиш от всякакво сравнение, да се освободиш от всякакво превръщане. Ти не се опитваш да се превърнеш в нещо друго. Ти си съгласен с това, което е. Начинът човек се издигне над страданието на физическата сфера, е да го приеме напълно, да се съгласи с него, така че това да се превърне в нещо вътре в теб самия, вместо ти да бъдеш нещо вътре в него. Как е възмжно човек да живее по такъв начин, че съзнанието вече не е в противоречие със съдържанието си? Как е възможно човек да изпразни сърцето си от дребни амбиции? Трябва да настъпи една цялостна революция в съзнанието. едно коренно изместване в насочване от външния към вътрешния свят. Това не е революция, предизвикана единствено чрез воля или усилия, но също така и чрез предаване, приемане на реалността такава, каквато е. Образът на разтвореното сърце на Христос, изразява по един силен начин идеята, че човек трябва да се отвори за цялата болка, човек трябва да приеме всичко, ако иска да остане отворен към еволюционния източник. Това не означава да се превръщаш в мазохист, ти не търсиш болка, но когато тя се появи, което неизбежно се случва, ти просто да приемаш реалността такава, каквато е, вместо да копнееш за някаква друга реалност. Хавайците отдавна вярват, че през сърцето ние научаваме истината. Сърцето има свой собствен интелект, ясен, както при мозъка. Египтяните са вярвали, че сърцето, а не мозъка, е източника на човешката мъдрост. Сърцето е било считано за центъра на душата и личността. Божественото е говорило чрез сърцето, давайки на древните египтяни познание за техния истински път. Този папирус изобразява претеглянето на сърцето. Смятало се е за добро да навлезеш в задгробния живот с леко сърце. Това означавало, че си живял добре. Един универсален или архетипен етап, през който хората преминават в процеса на пробуждане на сърдечния център, е преживяването на собствената им енергия, като енергия на Вселената. Когато си позволите да почувствате тази любов, да бъдете тази любов, когато свържете вашия вътрешен свят с външния свят, тогава всичко става едно. Как преживява човек музиката на сферите? Как се отваря едно сърце? Шри Рамана Махарши е казал: "Бог живее във вас, като вас, и не е нужно да правите каквото и да е за да сте божествено-осъзнати или само-осъзнати. Това си е вашето истинско и естествено състояние. Просто оставете всичкото търсене, насочете вниманието си навътре и жертвайте ума си за единния Аз, светещ в същността на самото ви същество. За да бъде това ваш собствен преживян опит, самоизследването е единствения пряк и непосредствен начин." Когато медитирате и наблюдавате усещания отвътре, вътрешната си жизненост, вие всъщност наблюдавате промяната. Тази сила на промяната е възникването и преминаването, когато енергията променя формата си. Степента, до която човек се е развил или е станал просветлен, е степента, до която човек е придобил способността да се приспособява към всеки един момент, или да видоизменя постоянно променящия се човешки поток от обстоятелства, болка и удоволствие в блаженство. Лев Толстой, авторът на "Война и мир", е казал: "Всеки мисли как да промени света, но никой не мисли как да промени себе си." Дарвин е казал, че най-важната характеристика за оцеляването на видовете не е силата или интелигентността, а приспособимостта към промените. Човек е необходимо да се приспособи към приспособяването. Това е будисткото учение за "анича" - всичко възниква и отминава, променяйки се, непрестанно променяйки се. Страданието съществува, само защото ние се привързваме към определена форма. Когато се свързжете с наблюдаващата част от себе си, с разбирането за анича, тогава в сърцето се поражда блаженство. Светци, мъдреци и йоги през цялата история единодушно описват едно свещено единство, което възниква в сърцето. Независимо дали става дума за писанията на Св. Йоан Кръстни, поезията на Руми, или тантрическите учения на Индия, всички тези различни учения се опитват да изразят неуловимата мистерия на сърцето. В сърцето се намира съюза между Шива и Шакти. Мъжествено проникване в спиралата на живота и женствено предаване към промяната. Съзерцаване и безусловно приемане на всичко, което е. За да отворите сърцето си, вие първо трябва да се отворите към промяната, да живеете в привидно плътния свят, да танцувате с него, да се въвлечете в него, да живеете пълно, да обичате цялостно, но все пак да знаете, че това е временно, и че в крайна сметка всички форми се разтварят и се променят. Блаженството е енергията, която откликва на тишината. То идва при изпразването на съзнанието от всякакво съдържание. Съдържанието на тази енергия на блаженството, породена от тишината е съзнание. Едно ново съзнание на сърцето. Едно съзнание, което е свързано с всичко, което е.