Нека отворим библиите си на Лука 11.

Лука 11:1.

"И когато Той се молеше

на едно място,

като престана,

един от Неговите ученици Му рече:

Господи, научи ни да се молим, както и Йоан

е научил своите ученици."

Искам да отбележа някои неща,

които са много важни тук.

Вярвам с цялото си сърце,

че да наблюдаваш как Исус се моли е вдъхвало страхопочитание.

Това е било чудно събитие.

По–велико от всичко друго сторено от Него,

защото ако забележите тук, се казва, че се е случило

"когато Той се молеше на едно място,

като престана."

Никой не е посмял да се докосне до този "ковчег."

Когато Той бе коленичил,

когато призоваваше Своя Отец,

това не можеше да се сравни с

нищо виждано досега

по лицето на земята.

Тогава продължава, като се казва:

"един от Неговите ученици Му рече:

"Господи, научи ни да се молим."

Намирам това за най–невероятното изявление

и мисля, че е изявление,

което често е пренебрегвано

от изучаващите текста.

Ако забележите, тук има нещо много, много важно.

Никога ученик не беше идвал при Исус да Му каже: "научи ни да проповядваме."

Никога ученик не беше идвал при Исус да Му каже:" научи ни да ходим по вода."

Никога ученик не беше идвал при Исус да Му каже: "научи ни как да възкресяваме мъртвите"

Никога ученик не беше идвал при Исус да Му каже: "научи ни да изгонваме демони."

Сега, ако желаехте да научите

как да играете баскетбол,

най–вероятно не бихте дошли при мен,

защото не знам нищо за баскетбола.

Ще се опитате да разберете

каква е истинската ми специалност

и тогава ще ме попитате за нея.

Човек се пита за нещо в което е добър.

Питате човек за нещо,

което най–много ви впечетлява у него.

Вярвам, без никакво съмнение,

че най–великото проявление на божествена сила

бе видяно, не когато Исус Христос възкресяваше мъртвите

или когато ходи по водата,

а когато се молеше.

И вярвам, че когато учениците

видяха Исус да се моли,

не можеха да повярват на очите си.

Те не можеха да повярват дори и на това,

което чуваха.

Исус бе човек на молитвата.

Човек на молитвата.

Сега, нека ви задам въпрос.

Когато хората ви слушат да се молите,

слушат ли някой, който познава Бога?

Слушат ли ритъма на някаква религия?

Слушат ли думи научени от човеци?

Слушат ли някаква формула?

Слушат ли интелект?

Или слушат един мъж, жена

или дете, които прекарват много време

в Божието присъствие?

Идвал ли е някой някога при вас, за да ви каже:

"научи ме да проповядвам, като теб"?

Е, това може да е нещо с което да се похвалите, но не и пред Бога.

Идвал ли е някой някога при вас, за да ви каже:

"научи ме да управлявам, като теб"?

Идвал ли е някой някога при вас, за да ви каже:

"научи ме да се моля"?

Аз не съм нищо особено, като човек,

но съм имал привилегията в живота си

да бъда в присъствието на много хора, които са били употребявани от Бога.

И това, което забелязах бе,

че те нямаха почти нищо общо помежду си

освен едно:

когато заставаха на колене,

нещо необикновено се случваше.

Има нещо като поговорка, която гласи,

когато някой постигне нещо,

той може да изгледа другите отгоре с особен блясък в очите

и да каже "не можеш да научиш това."

"Нужно е да си го имаш отвътре."

Молитвата не може да се фалшифицира

Исус бе човек на молитвата

и когато се молеше,

хората виждаха разликата.

Сега, искам да обърна внимание за момент

на идеята, че Исус бе човек на молитвата.

И набързо извадих

няколко стиха,

които сега ще прочета,

една смесица от стихове,

за да разберете

важността на молитвата в живота на Исус Христос.

И тогава да разберете,

че ако молитвата бе толкова важна

за въплътеният Син на живият Бог,

то колко по–важна

би трябвало тя да бъде за нас?

Колко повече ние би трябвало

да зависим на молитвата?

Исус живя живот на молитва.

Това е първото нещо, което искам да забележите

В Лука 5:16 се казва, че

"А Той се оттегляше

в пустините и се молеше."

Знаете ли, често,

когато се захванем с нещо, което много ни харесва,

обратното на неприятните ни задължения,

ние се опитваме да се измъкнем.

Човек може да желае да пропусне задълженията си по двора,

като се оттегли да гледа някоя спортна игра.

Човек може да дойде на работа по-рано,

за да се измъкне по-рано та да отиде на лов.

Съпруга може да пожелае да се измъкне, за да отиде на мол.

Те се оттеглят за нещата,

които най-много им харесват.

Не е ли престъпление,

че Исус Христос и делото за царството

изглежда да е работа

от която ни се иска да се измъкваме?

Чух една история за един евангелизатор.

Слязъл от самолета

и бил посрещнат от пастири,

които веднага го завели да играят голф.

Нямам голям проблем с това.

Самият аз никога не съм играл голф.

Но те го завели на голф игрището

и това било нещо хубаво.

Предполагам, че са видяли, че се нуждае от почивка

и докато ходели там

пресичайки там онези неща, които се пресичат

за да правят каквото там се прави, когато се играе голф,

случило се така, че евангелизатора просто споменал,

като казал:"Знаете ли, Господ е толкова добър.

Онзи ден, Той просто..."

А един проповедник го прекъснал и казал,

"нека не говорим по работа тук"

"Тук си почиваме"

Единственото място на което наистина ще си починете е в Исус Христос.

И знаете ли, когато вървите с Бога.

Кога? Когато се измъквате за да бъдете с Него.

Когато си кажете, че имате толкова много работа.

Толкова много не до там приятни задачи,

толкова много труд,

просто ми се иска да се измъкна

до Него за момент,

защото Той е единственият при когото мога да прибегна.

Той е моето място за почивка.

Когато молитвата стане труд,

ние вече не сме, като Христос.

не сме като Исус.

Казва се, че Той се оттегляше

в пустинята, за да се моли.

Забележете, Той отиваше в пустинята.

Приятелю мой, света, дори и църквата

е пълна с толкова много шумотевица.

Толкова е шумно,

че от време на време,

особено онези от вас, които са пастири,

трябва да се оттегляте

и да отивате в някакъв вид пустиня,

където никой да не може да ви намери

и там да търсите своя Бог.

И внимавайте, от време на време

да не вземате с вас всичките си книги.

Защото за мнозина, Исус Христос

може да се превърне в по-добро изследване на писанията,

по-добра херменевтика,

нещо, което да бъде изучавано,

вместо Личност, която да бъде обичана.

Исус се оттегляше. В Матей 14:23, се казва:

"И като разпусна народа,

изкачи се на планината да се помоли насаме.

И като се свечери, Той беше там самичък."

Някой каза веднъж: "Защо бе нужно за Исус да се моли толкова много,

та Той бе въплътеният Божий Син?"

Ще говорим за това.

Но нека първо ви посоча глупостта на този въпрос.

Не е ли възможно, Той просто винаги да е искал

да се оттегли, за да се осамоти с Бога,

просто защото Го обичаше?

Защото Го обичаше.

Казва се в Лука 6:12-13,

"През онези дни Исус излезе

на хълма за да се помоли,

и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

И като се съмна, повика учениците Си

и избра от тях дванадесет души,

които и нарече апостоли."

Нека ви задам един въпрос.

Налагало ли ви се е да вземете

наистина много трудно решение?

Прекарвали ли сте някога цяла нощ в молитва, за да го сторите?

Ако кажете не, бих ви отговорил,

ето, намерихме човек по-силен от Исус.

Не е ли невероятно, че Христос се оттегляше

и прекарваше цяла нощ в молитва,

за да потърси водителството на Своя Отец?

За да избере мъжете, които трябваше да бъдат избрани?

Но ние вече знаем по-добре.

Вече не е нужно да правим така.

Нататъка продължава.

Матей 26:36

"Тогава Исус отиде с тях

на едно място, наречено Гетсимания

и каза на учениците Си:

"Седете тука, докато отида там да се помоля."

Седете тука докато отида там да се помоля.

Кой ще забрави Гетсимания?

Кой ще забрави воюването,

което се води на това място?

Приятелю мой, когато Той се изправи, битката бе преключила.

Воюването бе извоювано там.

С колко неща имаме да се борим?

С колко филистимци

имаме да се справим,

които са останали в земята

и са ни като трън в плътта?

Защо ли? Защото не сграбчваме проблема

за рогата.

Не отиваме при Господа да се борим

докато битката бъде спечелена.

Исус Христос победи в онази градина,

и победи, като се пребори

в молитва,

и така завоюва победата.

Този пасаж,"този род излиза само

чрез молитва и пост."

не е задължително това да се отнася само до демони, приятелю.

Има толкова планини в живота ти.

Има толкова препятствия в живота ти.

Толкова много неща в живота ти,

които се стремят да те съборят, да те спрат.

И те ще си останат там,

защото някои от тези неща

не си отиват със съветване.

Те си отиват, като паднеш по лице пред Бога

докато Той те освободи.

Исус бе човек на молитвата.

Той го показа във всяка област от живота си.

Продължава по-натам.

Исус поучаваше за молитвата.

Той учеше на молитва.

Писанията са толкова изпълнени

с поучението на Исус Христос върху молитвата,

че няма кой знае какво да допълним за това тази вечер.

Има два пасажа, които ми се иска да подчертая

и двата се намират в Лука 18.

Стих 1, Той казва:

"Каза им и една притча

за това как трябва всякога

да се молят и да не падат духом."

Това е поучението на Исус Христос.

Ето го.

Ако искате да обобщите всичко, което Той поучава за молитвата,

трябва да се молим всякога.

Сега, за вас младите мъже тук, нека просто ви науча

на нещо, което ще ви бъде от полза.

Чувам толкова много младежи днес да казват:

"Ами, нямам точно определено време

през което да се моля.

Просто през денят,

аз съм в Божието присъствие.

Но си нямам такова тайно място на което да ходя.

Нека ти кажа нещо, млади човече,

няма начин по който да научиш

как да живееш в Божието присъствие,

ако не прекарваш много време в молитва в тайно.

Силата да живееш в Божието присъствие;

силата да живееш живот на молитва,

винаги да разговаряш с Отца,

тя се ражда чрез съкровенно време с Господа,

периоди от време с Господа в молитва.

И Той каза, че трябва всякога да се молим

и да не падаме духом.

Започването на молитва никога не би трябвало да представлява проблем.

Осъзнавате ли това?

Отправили сте толкова много молби

пред престола.

Въпросът е, дали сте ги завоювали?

Настоявали ли сте достатъчно, за да ги присвоите?

Постоянствали ли сте в тях?

Има ли молитви в сърцето ви, в умът ви,

записани някъде на лист хартия,

за които се молите от поне 15 години,

но казвате на Господа:"Няма да те пусна."

Лесно да започнете молитва,

но е трудно да устоите в нея.

И така, Той каза, че трябва да се молим

и да не се обезсърчаваме,

защото обезсърчението е самият край

на молитвите ти.

И тогава Той казва в Лука 18:8,

нещо което считам за един от

най-тъжните стихове в цялата Библия.

Намира се в 18:8,

"Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.

Обаче, когато дойде, Човешкият Син

ще намери ли вяра на земята?"

Защо да е тъжно това?

Исус тъкмо им бе разказал притча,

за да им покаже

защо те винаги трябва да се молят

и да не се обезсърчават.

Звучи, все едно Христос им казва:

"Чуйте! Отец ми е верен.

Словото Ми е истинно.

Той желае да направи много повече от всичко,

което някога сте искали или мислели.

Казвам ви, искайте и ще ви се даде.

Хлопайте и ще ви се отвори.

Търсете и ще намерите.

Тогава Господ спира, и казва:

"Но... когато се върна,

ще намеря ли някой, който да вярва всичко това?

Ще се довери ли някой на думите Ми?"

Имаме толкова съмнения,

не само в непогрешимото

писано Божие Слово.

Толкова се съмняваме

в характера на Бога,

когато не се възползваме смело

от обещанията.

Или нямаме ревност

за разрастването на царството Му

или чувстваме, че по някакъв начин то може да се разраства

чрез силата на плътта,

силата на интелекта,

силата на църковна структура.

Сега, Той продължава.

Той поучаваше върху молитвата.

Сега, ми се иска да насоча вниманието ви към нещо,

защо бе необходимо за Христос да се моли.

И вече споменах любовта Му към Отца.

Любовта към Бога

ще ви накара да желаете да разговаряте с Бога

и да чувате Бога.

Но има и друга причина.

Искам да ви прочета текст от Деян 2:22.

"Израиляни, послушайте тези думи:

Исуса Назарянина,

човек..." Нека ви го прочета отново.

"Исус Назарянина, човек

засвидетелствуван между вас от Бога

чрез мощни дела, чудеса, и знамения,

които Бог извърши..." които Бог извърши,

"чрез Него посред вас,

както вие сами знаете."

Слушайте ме внимателно, когато един култ

напада християнството,

първото с което го прави,

е като напада божествената същност

на нашият Господ и Спасител Исус Христос. Не е ли така?

Те ще нападат божествената Му същност.

За 2000 години от християнската история,

е трябвало да издигаме стени, за да се пазим от тях.

Трябвало е да се борим.

Налагало се е да се въоръжаваме добре.

Необходимо е било да използваме апологетика.

Необходимо е било да правим много неща.

Това е наша цел и отговорност

да провъзгласим, че Исус Христос е Бог.

Но едно от нещата, които направихме

е не че сме забравили,

а по-скоро, че вече не го разбираме,

а то е, че Бог стана плът.

В смирението Му, в Неговото самоопразване,

в Неговото въплъщение, Божият Син

въпреки, че не престана да бъде

това, което винаги е бил,

Той стана нещо, което никога не е бил преди това.

Той продължи да бъде Бог в пълнота,

но тази пълна божествена същност облече плът

и Той ходи по тази земя, като човек.

И едно от нещата,

и това е една много тънка линия тук, която обаче е много важна,

едно от нещата, които направихме е,

че прехвърлихме всяко нещо което извърши

всяка постъпка на Исус, като божествена.

Той го извърши. Как го извърши? Еми, Той все пак е Бог.

Това е истина, но това, което е нужно да видим е,

че ударението поставено в Писанията е,

че Исус Христос живя на тази земя, като човек,

и нещата, които Той поучава,

чудесата, които извърши,

Той ги извърши, като човек,

изцяло и напълно покорен

на волята на Отец,

и изцяло и напълно зависим

от Святия Дух.

Осъзнавате ли това, което наистина се случи?

Исус Христос, нашият по-голям брат,

се превръща и в наш пример за подражание.

Става наш пример.

Мисля, че МакМилън беше писал книгата

"Неограничена сила".

Отлична книга, ако успеете да си я намерите.

Това, коетo искам да видим е,

че в Неговото смирение,

в Неговото въплъщение,

Бог става човек. Да, истински Бог,

но в същото време, наистина и напълно човек.

И като човек, Той живя съвършен живот.

Той поучава съвършеното Слово.

Той извърши много чудеса.

Той сам извърши изкуплението.

Изцяло покорен на волята на Бога

и със силата на Святия Дух.

Сега, ми се иска да разгледаме някои неща за момент,

които вярвам, че ще ни помогнат.

Преди всичко, ми се иска да разгледаме

Исус Христос, като човек –

изцяло и напълно покорен

на волята на Отца.

Той казва в Йоан 4:34,

"Каза им Исус: 'Моята храна е да върша

волята на Онзи, Който ме е пратил,

и да довърша Неговото дело.'"

Аз не мога да кажа това.

Знаете ли какво най-много ме притесняваше

там отзад докато се молехме?

Щях ли да се моля толкова горещо

и щях ли да бъда така загрижен относно тези събирания,

ако не бяха наши?

Ако не бяха спонсорирани от ХартКрай?

Ако не проповядвах аз?

Правя толкова много за себе си.

Толкова много за прехраната си.

Всичко е само фураж.

Щях да съм лицемер, ако застанех пред вас

и ви кажех, че тези думи са мои.

Но Исус винаги можеше да каже:

"Моята храна, моето препитание,

това за което живея

е да върша волята на Отца Си."

Ето защо, колко се моли един човек

ще ви каже много повече за него

отколкото колко проповядва той.

Може да проповядваш по много причини,

но да се молиш във вътрешната си стаичка

означава да вършиш волята на Отца

и да се храниш с чиста храна

от Господната трапеза.

Един от най-големите ни проблеми -

учим се, говорим го,

но слушаме себе си.

Един от най-големите ни проблеми

е, че наистина не сме като Исус.

В реформираното движение,

има много приказване за Закона.

Хората ще бъдат съдени според Закона.

Има известна доза истина в това.

Хората ще бъдат съдени според Закона,

но за мен е малко нещо да бъда съден според Закона.

Поставете Пол Уошър на едната везна,

а от другата страна поставете Закона,

и ето ви резултата.

Да, аз ще се проваля,

но знаете ли нещо, което ще натежи повече?

Поставете Пол Уошър на едната везна

и поставете съвършения човек Исус Христос на другата везна.

Да се сравним с Него.

Това е нашата цел.

Може да се каже, че единствената ни нужда

е да бъдем, като Исус.

Най-опасната молитва,

с която някога човек би могъл да се помоли е:

Господи, направи ме, като Христос.

Не ме е грижа, ако трябва да ме свалиш от престола ми.

Не ме е грижа, ако трябва да отнемеш служението ми.

Не ме е грижа, ако ще трябва да разрушаваш.

Не ме е грижа какво ще се случи.

Направи ме, като Исус Христос.

Това на практика е, като да произнесеш смъртната си присъда.

Но от друга страна, ако едно житно зърно

не падне на земята и не умре,

то си остава самотно.

Но ако умре,

произвежда много плод.

Волята Му бе да върши волята на Отца си.

Също се казва в Йоан 5:19,

"Затова Исус им рече:

Истина, истина ви казвам:

не може Синът да върши сам от Себе Си нищо,

освен това, което вижда да върши Отец;

понеже каквото върши Той,

същото върши и Синът."

Синът не може да върши нищо от само себе си.

Един китайски християнин

след като посетил Съединените Щати

и видял църквите ни и всичко останало,

знаете ли, какво казал?

Казал: "Смаян съм, за това

колко много можете да правите без Бога.

Направо е зашеметяващо какво сте в успяли да постигнете."

Но Исус каза: "Не мога да сторя...

Не мога да сторя нищо отделен от Него."

Възхищаваме се на Декларацията на Независимостта.

Но всъщност се нуждаем от декларация на зависимостта.

Пълна зависимост.

Толкова е трудно за онези от нас

израснали в демокрация да разберат

абсолютния суверинитет.

Да проумеят, че Той е Господ.

И ние не трябва да изоставаме след Него

или да Го изпреварваме.

Трябва да вървим с Него.

Да вървим с Него.

Надявам се, че когато един младеж израства

в служението си - обикновено,

служението на младежите е белязано от активност.

Много дела навсякъде.

И когато накрая прахът

падне на земята,

ами, не остава нищо освен прах.

Но с възрастта

активността му намалява, така че дори е възможно

да бъде нарочен, че вече не е толкова ревностен, колкото е бил преди.

Но тогава се свършва много повече работа,

защото той се стреми само да извърши

това, което Отец иска от Него да извърши.

Сега, да погледнем и в Йоан 5:30,

един от любимите ми стихове от Библията.

който гласи следното:

"Аз не мога да върша нищо от Себе си."

Не мога да върша нищо от Себе Си

Колко вършим ние

от себе си?

Не е ли това големият грях

да вземем всичко в свои ръце?

Това сме го научили

от собствената ни култура.

На някой му е нужна кола.

Но няма пари за нея.

Какво прави той? Отива в банката.

Поема нещата в свои ръце,

поема инициативата,

и свършва работата.

И се заробва с нея.

Вместо да каже човек,

нужна ми е кола.

Не разполагам с пари.

Отче ...

Нужна ми е къща.

Нямам пари.

Отче ...

Искам да извърша нещо в името на Исус Христос

и в служението, но Отче,

няма да предприема нищо.

Покажи ми, води ме, направлявай ме.

Пълно предаване на Него.

Пълно предаване.

Не е нещо за което свидетелствам

но е нещо, което ви казвам относно

Исус Христос.

Искам да го видите, да, като Бог в плът,

но искам да го видите и като човек,

изцяло предаден на волята на Бога.

Искам и да разберете, че това е

на което сте призовани.

Молитвата е малко нещо докато този гигант първо не бъде повален.

Това е краят на своеволието

и покорявайки се на Исус Христос.

Трябва да има начин на отговор

на всеки въпрос като този:

Някой казва, защо отиде там?

Или защо направи това?

Отговорът:

Защото вярвам, че е волята на Бога.

Ами, това е една голяма възможност, която ви се предоставя.

Не, нямам друга възможност освен тази

да върша волята на Бога.

Ако всичките врати в цялото творение са широко отворени,

а Бог казва:"спри",

тогава вие принасяте слава на Бога, като се спирате.

И ще спасите себе си от много неприятности.

И не само това,

а това онази част, която наистина искам да разгледаме.

В абсолютното подчинение на Исус Христос

на волята на Отец,

Той е изцяло зависим

от работата на Святия Дух.

Исус Христос, в Своето смирение,

в Своето въплъщение,

оставяйки настрани мантията си на слава -

да, все още Бог -

но въпреки това живеещ живот на тази земя, като човек,

Той извърши това, което извърши

чрез силата на Святия Дух.

Покорен на волята на Бога.

Изпълнен със силата на Святия Дух.

И ето защо отново, нашият по-голям Брат

е нашият пример.

Не можем просто да Го отпишем с думите:

Ами, никога няма да бъда, като по-големият си Брат,

защото Той бе Бог.

Ами, има голяма доза истина в това.

Твоят по-голям Брат бе Бог. Не, ти никога няма да бъдеш, като Него.

Но трябва да се поучиш от това,

твоят по-голям Брат, който бе Бог

стана човек и като човек Той живя

съвършено покорен на волята на Отец

и напълно зависим

от работата на Святия Дух.

Ето и още нещо.

Ние не се стремим да бъдем божества.

Но се стремим да бъдем подбни Нему,

да бъдем подчинени на волята на Отец

и да бъдем облечени в силата - зависими-

от силата на Святия Дух.

Сега, искам да прочетем няколко пасажа,

които отварят очи.

Лука 4:1:"А Исус пълен със Святия Дух,

когато се върна от Йордан, бе воден

от Духа из пустинята."

Виждате ли това?

Това е силова дума.

Той бе отведен в пустинята от Духа,

ни казва Матей.

Той бе заведен в пустинята

от Святия Дух.

Тук имаме Бог въплътен,

и въпреки това чувствителен

към работата на Святия Дух

и водачеството на Святия Дух.

Колко повече ние трябва да го правим?

В Перу, има една илюстрация,

която винаги използват и тя е следната,

когато човек не живее

праведно, те му казват,

приличаш на пияница

който се спуска по Амазонка,

която крие много опасности.

Ти си, като пиян човек,

който слиза по Амазонка посред нощен мрак

в бързо движеща се лодка със семейството си

придружаващи го,

а лодката е пълна с динамит.

Скъпи ми приятелю, християнинът,

който не търси водителството на Святият Дух

се намира в много по-голяма опасност.

По-голяма опасност.

Искам да ви кажа нещо.

Тук има две крайности.

Но и двете са крайности.

Има мъже тук, които нямат

никакво познание върху Словото,

но те твърдят, че са водени от Духа.

А духът, който ги води противоречи на Словото.

Знаем, че е лъжлив дух.

Но тогава се явяват мъже, които казват,

че не приемат нищо такова.

И всичко е просто едно твърдение,

проумяване и правилно тълкуване

и това е всичко.

Те не знаят нищо

за това да са водени и напътствани

от Духът на Бога, който понякога

кара хората да правят необикновени неща,

за да извършат това, което иска Той.

Неща, които никога не противоречат на Писанията,

но все пак са необикновени и непонятни.

Трябва да се намираме в Словото

и вкоренени в Словото.

Освен това, трябва да умоляваме Духа

да ни разкрива Божията воля чрез Словото Си,

но е нужно да бъдем чувствителни във всичко,

за да Го следваме.

Не само за да започнем

пътуването си в пустинята,

но и за да бъдем преведени през пустинята

чрез силата на Святия Дух.

Лука 4:14, "А Исус се върна в Галилея."

Вижтте това.

Той се върна от Йордан

пълен със Святия Дух,

Сега, Той се завръща в Галилея

със силата на Святия Дух.

Лука 4:14.

Лука 4:18 - Той говори за служението Му

или Писанията говорят за служението Му.

"Духът на Господа е върху Мене,

защото Ме е помазал да благовествам

на сиромасите;

пратил ме е да проглася

освобождение на пленниците

и проглеждане на слепите,

да пусна на свобода угнетените."

Служението на Исус Христос

беше служение обечено със сила.

Служение чувствително към Святия Дух.

Колко повече ние се нуждаем от това!

Приятелю мой, много хора

се отнасят към Словото на Бог

и Новият Завет, като че

е законът написан върху каменни плочи.

Ето ги.

Сега им се покорявайте със силата на плътта.

Това е невъзможно!

Четем Писанията,

там виждаме тези заповеди, знаем ги.

Колко съпрузи заявяват:

"Знаем, че това е правилно, но не знаем как да го приложим?

Знам, че трябва да обичам съпругата си по този начин,

но просто нямам силата.

Разбира се, че я нямаш!

Нямаш сила да извършиш нищо.

Така, че когато отвориш тази книга

и видиш тези заповеди,

трябва да осъзнаеш, че единствения начин

чрез който ще можеш да преминеш през пустинята

е чрез силата на Святия Дух.

Молейки се докато четете тези заповеди:

"О, Боже, изпълни ме! Изпълни ме!"

Изпълни ме! Изпълни ме! Изпълни ме!

Постоянната молба на вярващия.

Изпълни ме!

Няма ли Бог да даде Святия Дух на тези, които го поискат?

Казвате, добре, брат Пол, имаме го.

Да, но какво означава този текст,

Спърджън го тълкува по следния начин,

означава, че въпреки това, че сме новородени

и Святия Дух обитава в нас,

трябва постоянно да молим

за все по велики изявления

на Неговата сила, за да можем да изпълним

заповедите на Бога

и да живеем праведен живот

в постоянна зависимост от работата на Святия Дух.

Едно от нещата, които забелязах, като млад мъж,

след като повярвах,

един бъзрастен брат - Питман беше името му -

дойде при мен с купчина от книги

и ми каза:"прочети тези книги!"

А те бяха автобиографиите на Хъдсън Тейлър,

на Джордж Мюлер,

"Духовните Тайни" от Хъдсън Тейлър,

и всички книги някога написани от Ленърд Равенхил.

Започнах от там да разглеждам

много различни мъже от историята.

Тези от тази страна. Тези от онази страна.

Тези от различни места,

деноминации и време,

и открих толкова малко общо помежду

тези мъже и жени, които

бяха служили на Бога мощно, освен това:

техният молитвен живот и осъзнаването

на най-голямата си нужда от това да бъдат изпълнени със Святия Дух

че не биха могли да извършат абсолютно нищо

без работата на Святия Дух;

че не биха могли да започнат нищо

без работата на Святия Дух.

Казва се в Лука 5:17,

И в един от тия дни, когато Той поучаваше,

там седяха фарисеи и законоучители, надошли

от всяко село

на Галилея, Юдея и Ерусалим ..."

Сега, обърнете внимание на това: "и сила от Господа бе

с Него да изцелява."

Исам да погледнете на това.

Святия Дух бе там,

така, че Исус да може да изцелява.

Приятелю мой, нека се върнем отново назад

с една стъпка.

Този Исус бе Бог

Този назарянин - този мъж от Назарет-

Той бе Бог в плът,

но в Неговото смирение,

да ходи пред Бога,

като един от истинските служители на Йехова,

единственият истински Божий мъж,

Той смири себе Си, остави настрани мантията си на слава,

прие образа на човек

и се движи в силата на Святия Дух

и направи това, което направи, защото бе

покорен на волята на Бога

и бе изпълнен със Святия Дух.

Колко по-голяма е нашата нужда!

Колко по-голяма е нашата нужда!

Баптистите са толкова реакционни.

Виждаме всичките тези погрешни неща

и около 95% от тях са такива.

Неща за които се предполага, че са сторени

в името на Святия Дух

и чрез силата на Святия Дух,

които противоречат на Писанията,

но ние, като баптисти често правим това,

вместо да да се върнем към центъра,

изпадаме в друга крайност.

Имаме постоянна нужда да бъдем изпълвани

и да молим за по-голямо изпълване.

Казва се в Лука 6:19,

"И целият народ се стараеше да се допре до Него,

защото сила излизаше от Него

и изцеляваше всичките."

Невероятно е.

Лука 8:46,"Но Исус каза:Някой се допря да Мене;

защото Аз усетих, че сила излезе от Мене."

Вярвам, че в превода на Кинг Джеймс пишеше:"добродетел излезе от мен."

Исус бе човек

разпален,

изпълнен със Святия Дух,

и делата, които извърши,

ги извърши със силата на Святия Дух.

А когато работа бе свършена,

силата на Святия Дух излизаше от Него.

Понякога, уравнявам това в проповядването си

по следния начин,

това е една малка, малка прилика, но има такава.

Забелязах, че когато мъже проповядват,

и упражняват дарбите си на проповядване,

и го правят

чрез силата на Святия Дух,

след като събитието е преключило,

те са напълно изтощени.

Сила (добродетел) е излязла от тях.

Духът ги е издигнал толкова много

и ги изпълнил с такава сила,

че когато всичко е преключило, човекът...

това е като жена, която знае, че детето й е заклещено в кола

и чрез голям адреналин, тя сграбчва вратата

и я откачва от пантите.

А по-късно, ръцете й са подути и уморени,

поради силата, която се е освободила от нея.

По същия начин, проповядването,

силата на Святия Дух,

когато човек го прави според дарбите си

и според Писанията и Бог в тях,

това ще го изтощи до край.

Това ще го изтощи до край.

Продължава.

Молитвата бе съществена за Исус Христос.

И искам да прочета няколко неща.

Този коментатор -

дори не знам кой е.

Той каза следното,

"Исус е зависимият човек,

и точно там се проваляме.

Той се оттегля в пустинята и се моли.

Винаги зависимият,

като покорният и победоносен човек."

Чуйте какво казва.

Той казва, че е "зависимостта на Исус

от Бога, която изработи покорството

и победата."

Сега, Матю Пуул пише следното:

"Често се срещаме с Христос,

заповядващ ни задължението да се молим в тайно

чрез собственият Му пример."

Това е толкова изобличително,

защото ви заповядвам да се молите в тайно

чрез думите си,

но ще го направя ли чрез примера си?

Отрезвително нещо е да проповядваш.

Той казва:"Често срещаме Христос

подтикващ ни към задължението за тайната молитва

чрез собственият си пример, както прави Той,

чрез Своето правило,

и винаги избиращ за това

най-отдалеченото и усамотено място,

за да ни поучава да отиваме и да правим, като Него,

често да се молим на нашия Отец,

в тайно, като следваме по примера Му,

което ни се налага много повече, защото имаме

много повече работа с Бог в молитва отколкото Той имаше."

Знаете ли какво има той в предвид?

Матю Пуул казва, че имаме

повече работа с Бога в молитва от Исус

Защо? Той казва:"По тази причина, че

Исус нямаше грехове за изповядване,

нямаше неща за които да се разкайва,

нямаше нужда да моли за освобождението от лоши навици."

Исус живя живот на молитва

и често бе Негов обичай

да се усамотява в молитва

със Своя Отец

и въпреки това той нямаше никакво подобие на нуждите, които ние имаме.

Нямаше нужда от изповядването на грях.

Нямаше за какво да съжалява.

Нямаше за какво да извика

относно благодатта върху благодат и милостта върху милост

подобно на нас.

Искам да завърша с пример

на Исус от Марк 1.

Марк 1:29,

Ще започна да чета.

И щом излязоха от синагогата,

дойдоха с Яков и Йоан в къщата

на Симон и Андрей.

А Симоновата тъща лежеше болна от треска;

и веднага Му казаха за нея.

И Той се приближи, и като я хвана

за ръката, вдигна я; и на часа треската я остави,

и тя им прислужваше.

И като се свечери, когато залезе слънцето,

доведоха при Него всичките болни

и хванати от бяс.

И целият град се събра пред вратата,

И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести,

и изгони много бесове; и не позволяваше

на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

И сутринта, когато беше още тъмно,

стана, та излезе и отиде

в уединено място, и там се молеше.

А Симон и онези, които бяха с Него, се завтекоха след Него.

И като Го намериха, казаха Му:

Всички те търсят.

А Той им каза:

Да идем другаде."

Сега, накратко, какво искам да ви покажа тук

е на първо място какво се случва тук.

Той поучаваше в синагогата.

Той се занимаваше с демонично утесняваните.

Той идва от там, и Марк харесва

да използва тази дума "веднага"

веднага, веднага.

Книгата на Марк, ако я четете внимателно,

когато я свършите,

ще бъдете уморен,

защото наподобява на снимки

на Исус Христос и Неговата дейност.

И няма почивка помежду им.

Веднага, веднага.

И така той казва:"И щом излязоха от синагогата,"

те отидоха в къщата на Симон,

а тъщата на Симон бе болна

и той я изцели.

Още сила излезе от Него.

"И като се свечери,

когато залезе слънцето, доведоха при Него

всичките болни и хванати от бяс."

И целият град се събра.

Нека ви обясня нещо,

когато настана вечер те сториха това.

Защо? Беше Събота.

Спомням си за това, когато раздаваха

свободна земя в Оклахома на запад,

как всички се подредиха на опашка.

И буквално имаше стотици мъже

на коне и с каруци и всякакви такива,

защото момента в който пистолет изстреля,

всички щяха да се състезават, за да се опитат да намерят земята си.

Хора загинаха от стъпкване тогава.

Искам да знаете, че по време на Събоа,тат

хиляди хора

чакат за идването на ноща,

за да осъществят един ден път,

да пътуват до Него, да го достигнат,

и момента бе подходящ,

беше времето,

пистолета бе изстрелян и състезанието започна.

За да ви дам някаква идея за това,

веднъж в планината Санта Роса

(за незапознатите) в планинините на Андите.

Хората разбрали, че съм

довел доктор със себе си.

Там имаше около 1500 човека,

събрани за библейска конференция,

и те установили, че съм довел лекар.

Въпреки, че лекарят нямаше лекарства, и те го знаеха.

Въпреки, че лекарят нямаше инструменти с които да работи,

а дори и да имаше, той не можеше да направи нищо

на това мръсно място.

Никога не сте виждали такава суматоха

през целия си живот.

Не защото бяха зли хора

или лоши хора.

Те бяха отчаяни хора.

Дотогава лекар не бе отивал там.

Те бяха бедни. Съкрушени.

Те имаха умиращи или болни деца.

Хора с туберкулоза. Други страдащи хора.

Хора, които имаха рани по себе си.

Всичко се превърна в кошмар.

Те направо нахлуха през вратата на колибата.

Качихме се на втория етаж.

Трябваше да спра да проповядвам.

За три дни, превеждах на доктора.

И ми се иска да осъзнаете какво се случваше тук.

Може да си мислите, че Исус се намира в доста малко селце

и неколкцина хорица идват при Него да се изцелят.

Не, хиляди са.

А те са ожесточени и ядосани,

натискат се един друг,

и желаят да влязат

та и те да бъдат изцелени,

Той работи, а те са гневни.

Те са объркани

и изплашени,

че времето им ще свърши

и няма да успеят да го видят.

Там е като на бойно поле.

Ужасяваща гледка е.

И ако някой някога е служил,

те ще знаят, че този вид служение

напълно изтощава.

Изтощава ви.

Сега, тук се казва в този пасаж,

казва се, че когато дойде вечерта,

"след като залезна слънцето,

те започнаха да носят болните си при Исус."

Сега погледнете на стих 35.

""И сутринта,

когато беше още тъмно..."

Няма много време между двата периода.

Няма много време.

Представям си , че хора са лагерували

навсякъде около къщата.

Представям си, че когато Исус е излизал от къщата,

Той е трябвало да си проправя път,

докато е преминавал през разгневени тълпи понякога,

които са искали да го убият или да го направят цар.

Вярвам, че е трябвало да си проправя път през тълпата

и да внимава да не ги събужда.

Ето един мъж, който се раздаде.

Дали изобщо е успявал да се наспи?

И тогава Той става, за да стори какво?

Да се моли.

Сега, трябва да внимавам тук,

защото има голяма нужда за служителите да си почиват.

Има голяма нужда за служителите

да се изтощават от преумора

или да се включват в активности, които ще

ги разсейват от истинските им задължения

на проповядване и четене на Словото и проповядването.

Но искам да видите нещо тук

относно живота на Исус Христос.

Ако някой човек има причина да каже,

"Направил съм достатъчно,"

"Дал съм абсолютно всичко, което съм могъл."

То това бе Исус.

Ако някога е имало човек, който е имал причина да каже,

"Господи, не мога да се моля сега,

има прекалено много болни хора,

които още не съм докоснал.

Има прекалено много служение да извърша.

Нямам време да се моля."

Ако някой някога е имал правото да каже това

в този момент, то той е бил Исус Христос.

Харесва ми това, което Мартин Лутер каза веднъж.

Той казал: "Имам толкова много работа

за вършене днес,

трябва да се моля поне три часа

или никога няма да я свърша."

Това е пълна наша противоположност, нали?

Имам толкова да върша днес,

нямам време да се моля.

Чуйте, какво казваме.

Казваме с това заявяване,

излизам навън, за да преключа неща

с моя собствена сила.

Сега, Исус излиза, поглежда.

Мисля, може малко и да си измислям,

но мисля, че това, което става тук

е пътуване на вината при Симон.

Стих 36, "А Симон и онези, които бяха с него

се завтекоха след Него. И като Го намериха,

казаха Му,

Всички Те търсят."

Какво правиш тук?

Не осъзнаваш ли колко много хора има?

Какво правиш тук в тъмното, като се молиш?

Не знаеш ли че всички те търсят?

Има хора, които са в болка и се нуждаят от Теб.

Исус никога не се поддаде на това.

Той знаеше, че приоритета Му

бе да бъде в присъствието на своя Бог.

Да търси лицето на Своя Бог.

Да следва своя Бог.

Най-великото нещо, което можеше да направи

за човечеството,

е най-великото нещо, което можеш да направиш за човечеството.

Да търсиш Своя Бог.

За тези от вас, които са в църквите,

може би някои пастори тук,

понякога съм молен да посетя църкви

и да проповядвам пред тях,

църкви, които търсят пастор.

Правя нещо специално, което може и вие да използвате.

Винаги сядам,

моля ги да поставят дъска за тебешири

или бяла дъска пред църквата.

И им казвам, добре,

какво искате да прави вашият пастор?

А те ще споменат какви ли не неща

и особености, които един мъж

би трябвало да прави.

Тогава, когато всички свършат,

и имаме около 68 часа за работа

всеки ден изредени на тази бяла дъска,

казвам им, колко време искате

този мъж да се потапя в Словото?

Душите на децата ви?

Те зависят от това как проповядва той.

Колко време искате този мъж да прекарва със Словото?

Сега, следващ въпрос:

колко време желаете този мъж да се застъпва в молитва?

Да търси лицето на Бога, така че да Го познава.

Най-голямата нужда -

не знам за вас,

но аз виждам като най-голяма нужда това,

да търсим Бога така, както Исус Го търсеше

и да пребъдваме в присъствието Му,

за да бъдем изпълнени със сила от Него.

Какво не може да се постигне чрез молитва?

Отговорете ми!

Какво не може да бъде направено

от ръката на Всемогъщия?

Отговорете ми!

Какво вие можете да сторите с голи ръце? Отговорете ми!

Той може да свали желязната завеса за ден.

Може да доведе народ до покаяние за час.

Извикайте към Него!

Повярвайте Му!

Да се помолим.

Отче, идвам пред Теб,

Ти си много добър към мен тази вечер.

Много съм Ти благодарен, Господи.

Помагал си ми.

Бил си милостив.

Господи, моля се за Твоите хора.

Моля се за Твоите хора, за Твоите скъпи светии тук.

Излей върху тях духът

на молитва и снабдяване.

Нека видят, Господи,

докато продължават нататъка упорито

дали битката е спечелена,

и най-немощният,

най-малко надареният сред нас,

най-малкият от най-малкото племе на Сион,

да може да спечели повече победи

и от най-великият войник

сред дванадесетте племена, като се моли,

като търси лицето Ти,

като Ти отдава слава чрез Твоята мощ

и не полага упование върху плътта си.

Боже, помогни ни!

В името на Исус, Амин.

Посетете ни на:

www.heartcrymissionary.com