WEBVTT

00:00:01.333 --> 00:00:04.786
Сигурна съм, че не съм
единствената в тази стая,

00:00:04.810 --> 00:00:09.522
на която някога се е случвало
да погледне към звездите

00:00:09.546 --> 00:00:12.180
и да се зачуди:
„Това ли е всичко?“

00:00:12.204 --> 00:00:16.005
„Или има и други обитаеми планети
като нашата някъде там?“

00:00:17.014 --> 00:00:20.521
Навярно обаче съм единствената,

00:00:20.545 --> 00:00:22.816
заинтригувана толкова много
от този въпрос,

00:00:22.840 --> 00:00:24.458
че да го превърне в своя кариера.

00:00:24.482 --> 00:00:26.482
Но нека преминем нататък.

NOTE Paragraph

00:00:26.506 --> 00:00:29.617
Как да стигнем до отговора на въпроса?

00:00:29.641 --> 00:00:32.008
Смея да твърдя,
че преди всичко трябва

00:00:32.032 --> 00:00:37.450
да свалим очи от небето и да
погледнем нашата планета, Земята.

00:00:38.173 --> 00:00:42.290
Нека си помислим какъв
късмет трябва да е имала Земята,

00:00:42.290 --> 00:00:44.760
за да бъде обитаема.

00:00:44.760 --> 00:00:46.895
Трябвал ѝ е поне малко късмет.

00:00:46.919 --> 00:00:49.427
Ако сме били по-близо до Слънцето

00:00:49.451 --> 00:00:51.458
или пък малко по-далеч от него,

00:00:51.482 --> 00:00:55.998
всичката ни вода е щяла
да се изпари или да замръзне.

00:00:56.022 --> 00:01:00.083
Всъщност, не е казано даже,
че на една планета трябва да има вода.

00:01:00.107 --> 00:01:03.725
Ако сме били суха планета,

00:01:03.749 --> 00:01:06.083
нямаше да е особено
възможно да развием живот.

00:01:06.107 --> 00:01:09.664
Дори и да сме имали водата,
която имаме днес,

00:01:09.688 --> 00:01:11.934
ако тя не е била придружена

00:01:11.934 --> 00:01:15.069
от правилните вещества,
които да дадат начало на живота,

00:01:15.069 --> 00:01:18.122
планетата ни щеше да е водна,
ала все така мъртва.

00:01:18.233 --> 00:01:20.601
Има толкова много неща,
които могат да се объркат.

00:01:20.601 --> 00:01:23.522
Какъв е шансът да не се?

00:01:23.546 --> 00:01:25.983
Какъв е шансът една планета
да бъде формирана

00:01:26.007 --> 00:01:28.657
поне с най-основните съставки,
необходими,

00:01:28.681 --> 00:01:31.281
за да може да се зароди живот?

NOTE Paragraph

00:01:32.515 --> 00:01:35.166
Нека разгледаме това заедно.

00:01:35.190 --> 00:01:37.237
Ако искаме да имаме
обитаема планета,

00:01:37.261 --> 00:01:40.667
първото нещо, което ще ни трябва,

00:01:40.691 --> 00:01:42.483
е една планета.

NOTE Paragraph

00:01:42.507 --> 00:01:43.508
(Смях)

NOTE Paragraph

00:01:43.532 --> 00:01:45.656
Но не всяка планета върши работа.

00:01:45.680 --> 00:01:49.458
Вероятно ще ни трябва по-специфична,
по-земеподобна планета.

00:01:49.482 --> 00:01:50.974
Планета, която е скалиста,

00:01:50.998 --> 00:01:53.106
за да можем да имаме и океани, и суша.

00:01:53.130 --> 00:01:57.362
Такава, която не е твърде близо
или твърде далече от звездата си,

00:01:57.386 --> 00:01:59.838
а има тъкмо подходяща температура.

00:01:59.862 --> 00:02:03.181
Тъкмо подходяща, за да имаме
поне вода в течно състояние.

NOTE Paragraph

00:02:03.181 --> 00:02:06.276
Колко ли такива планети
има в нашата галактика?

00:02:06.800 --> 00:02:10.268
Едно от най-големите открития
на последните няколко десетилетия е,

00:02:10.292 --> 00:02:12.772
че планетите са невероятно
често срещани.

00:02:13.212 --> 00:02:16.212
Почти всяка звезда има
планета около себе си.

00:02:16.236 --> 00:02:17.649
Някои имат и много.

00:02:17.673 --> 00:02:20.562
От всички тези планети

00:02:20.586 --> 00:02:24.426
поне няколко процента
са достатъчно земеподобни,

00:02:24.450 --> 00:02:28.006
за да предположим, че са
потенциално обитаеми.

00:02:28.030 --> 00:02:31.665
Така че откриването на правилния вид
планета всъщност не е толкова трудно,

00:02:31.689 --> 00:02:35.927
имайки предвид, че има над
100 милиарда звезди в галактиката ни.

00:02:35.951 --> 00:02:40.126
Излиза, че имаме около милиард
потенциално обитаеми планети.

NOTE Paragraph

00:02:40.427 --> 00:02:42.953
Но не са ни достатъчни само
точната температура

00:02:42.953 --> 00:02:44.871
или подходяща цялостна композиция.

00:02:44.871 --> 00:02:47.138
Трябват ни също и подходящите вещества.

00:02:47.553 --> 00:02:51.768
Втората и най-важна съставка
за една обитаема планета...

00:02:51.792 --> 00:02:54.720
Мисля, че е доста интуитивно.

00:02:54.744 --> 00:02:56.331
Това е водата.

00:02:56.355 --> 00:03:01.498
В края на краищата, определихме
планетата ни като потенциално обитаема,

00:03:01.498 --> 00:03:04.270
тъй като температурата ѝ
позволява да имаме течна вода.

00:03:04.838 --> 00:03:08.409
Искам да кажа, че тук, на Земята,
животът се базира на водата.

00:03:08.711 --> 00:03:10.005
Но в общи линии,

00:03:10.029 --> 00:03:14.283
водата просто е доста добра
пресечна точка за веществата.

00:03:14.307 --> 00:03:16.307
Тя е една много специална течност.

00:03:16.331 --> 00:03:19.911
Това беше втората ни основна съставка.

NOTE Paragraph

00:03:20.276 --> 00:03:22.208
Третата, мисля,

00:03:22.232 --> 00:03:24.847
е малко по-изненадваща.

00:03:24.871 --> 00:03:27.656
Ще се нуждаем и от малко
органични вещества,

00:03:27.680 --> 00:03:29.814
след като все пак говорим
за органичен живот.

00:03:30.188 --> 00:03:31.902
Но органичната молекула,

00:03:31.926 --> 00:03:35.705
която изглежда стои в центъра
на химичните съединения,

00:03:35.729 --> 00:03:40.155
можещи да изграждат биомолекули,
е циановодородът.

00:03:40.481 --> 00:03:43.814
Тези от вас, които имат идея какво
представлява тази молекула,

00:03:43.838 --> 00:03:47.219
знаете, че е нещо, от което
е добра идея да стоим далеч.

00:03:47.776 --> 00:03:48.927
Но се оказва,

00:03:48.951 --> 00:03:52.117
че онова, което е много вредно
за напредналите форми на живот

00:03:52.141 --> 00:03:53.799
като вас самите,

00:03:53.823 --> 00:03:57.331
пък е особено полезно за
стартиране на химичните реакции.

00:03:57.331 --> 00:04:00.696
Реакции, които могат да доведат
до зараждане на живот.

NOTE Paragraph

00:04:01.180 --> 00:04:03.983
Вече имаме трите съставки,
от които се нуждаем:

00:04:04.007 --> 00:04:06.007
умерена планета,

00:04:06.031 --> 00:04:08.579
вода и циановодород.

00:04:08.603 --> 00:04:11.372
Колко ли често трите
се откриват на едно място?

00:04:11.396 --> 00:04:14.045
Колко ли са умерените планети,

00:04:14.069 --> 00:04:16.536
които имат и вода, и циановодород?

00:04:17.030 --> 00:04:18.688
В един идеален свят

00:04:18.712 --> 00:04:24.688
сега бихме насочили един от телескопите си
към някоя от тези умерени планети

00:04:24.712 --> 00:04:26.275
и щяхме да разберем сами.

00:04:26.299 --> 00:04:29.933
Просто имат ли вода и цианиди.

00:04:30.529 --> 00:04:36.663
За съжаление, все още нямаме достатъчно
големи телескопи, за да сторим това.

00:04:36.687 --> 00:04:40.569
Можем да доловим присъствието на
молекули в атмосферите на някои планети.

00:04:40.593 --> 00:04:42.196
Но те са огромни

00:04:42.220 --> 00:04:44.680
и често са твърде близо до звездите си.

00:04:44.704 --> 00:04:47.490
Нямат нищо общо с тези
тъкмо идеални планети,

00:04:47.514 --> 00:04:48.980
за които си говорим

00:04:49.004 --> 00:04:51.256
и които са много по-малки и
много по-далеч.

NOTE Paragraph

00:04:51.530 --> 00:04:53.704
Ето защо ни трябва друг метод.

00:04:53.728 --> 00:04:58.662
Този друг метод, до който
сме стигнали и който следваме,

00:04:58.686 --> 00:05:01.305
е вместо да търсим такива молекули

00:05:01.329 --> 00:05:03.519
във вече съществуващи планети,

00:05:03.543 --> 00:05:07.283
ние ги търсим в материала, от който
се формират новите планети.

00:05:07.307 --> 00:05:11.752
Планетите се образуват от дискове
от прах и газ около млади звезди.

00:05:11.752 --> 00:05:15.895
Дисковете пък черпят този материал
от междузвездното пространство.

00:05:15.895 --> 00:05:18.707
Оказва се, че празното място,
което виждате между звездите,

00:05:18.707 --> 00:05:22.391
когато се вглеждате в тях,
задавайки си екзистенциални въпроси,

00:05:22.415 --> 00:05:24.590
не е толкова празно колкото изглежда,

00:05:24.614 --> 00:05:26.574
а всъщност е изпълнено с газове и прах,

00:05:26.598 --> 00:05:28.844
които могат да сформират облаци

00:05:28.844 --> 00:05:32.333
и да колабират, образувайки
дискове, звезди и планети.

NOTE Paragraph

00:05:32.967 --> 00:05:37.538
Едничкото нещо, което винаги виждаме,
когато се вгледаме в тези облаци,

00:05:37.562 --> 00:05:38.967
е вода.

00:05:38.991 --> 00:05:41.445
Мисля, че сме склонни да гледаме на водата

00:05:41.445 --> 00:05:44.289
като на нещо специално.

00:05:44.852 --> 00:05:48.661
Водата е от най-изобилните
молекули във Вселената.

00:05:48.661 --> 00:05:50.410
Включително в тези облаци,

00:05:50.410 --> 00:05:53.081
от които се образуват
звездите и планетите.

00:05:53.661 --> 00:05:54.815
И това не е всичко.

00:05:54.839 --> 00:05:56.815
Водата е доста устойчива молекула.

00:05:56.839 --> 00:05:59.236
Всъщност не се разпада така лесно.

00:05:59.240 --> 00:06:02.363
Ето защо доста голяма част от
водата в междузвездното пространство

00:06:02.363 --> 00:06:07.950
оцелява този крайно опасен
разрушителен преход от облаци,

00:06:07.974 --> 00:06:10.156
през диск, та до планета.

00:06:10.967 --> 00:06:13.046
Водата е подсигурена.

00:06:13.070 --> 00:06:15.927
Ето че и втората съставка
няма да бъде проблем.

00:06:15.951 --> 00:06:20.173
Повечето планети се формират
с известен воден резерв.

NOTE Paragraph

00:06:21.125 --> 00:06:23.458
Тогава какво остава за циановодорода?

00:06:23.482 --> 00:06:27.990
Цианидите и други подобни органични
молекули също се срещат

00:06:28.014 --> 00:06:30.601
в тези междузвездни облаци.

00:06:30.625 --> 00:06:35.910
Тук обаче не сме толкова сигурни
кои молекули оцеляват

00:06:35.934 --> 00:06:37.942
прехода от облак към диск.

00:06:37.966 --> 00:06:40.633
Просто са малко по-деликатни,
малко по-крехки.

00:06:40.657 --> 00:06:43.992
Ако ни е известно, че има циановодород

00:06:44.016 --> 00:06:47.222
в близост до новообразуващи се планети,

00:06:47.246 --> 00:06:49.540
би трябвало да го видим и в самия диск.

00:06:49.564 --> 00:06:51.794
В протопланетарния диск.

NOTE Paragraph

00:06:51.818 --> 00:06:54.260
Преди около десетилетие

00:06:54.284 --> 00:06:59.522
започнах проект, който трябваше
да търси циановодород

00:06:59.546 --> 00:07:02.722
и други молекули в тези
протопланетарни дискове.

00:07:02.746 --> 00:07:05.983
Ето какво открихме.

00:07:06.007 --> 00:07:08.928
Добри новини.
На тези шест изображения

00:07:08.952 --> 00:07:15.069
ярките пиксели представляват
емисии от циановодород

00:07:15.093 --> 00:07:18.577
в протопланетарни дискове на
стотици светлинни години разстояние,

00:07:18.601 --> 00:07:20.625
които са стигнали до телескопа и

00:07:20.649 --> 00:07:21.926
до детектора ни,

00:07:21.950 --> 00:07:24.684
позволявайки ни да ги наблюдаваме.

00:07:25.228 --> 00:07:26.506
Добрата новина е,

00:07:26.530 --> 00:07:30.601
че в протопланетарните дискове
действително има циановодород.

00:07:30.625 --> 00:07:34.024
Тази последна, малко 
по-недоловима съставка.

NOTE Paragraph

00:07:35.159 --> 00:07:40.215
Лошите новини са, че обаче
не знаем къде в диска се намира.

00:07:40.810 --> 00:07:42.207
Ако погледнем...

00:07:42.231 --> 00:07:44.530
Никой не може да отрече,
че са хубави снимки,

00:07:44.554 --> 00:07:47.316
даже и по времето,
когато ги заснехме.

00:07:47.340 --> 00:07:50.760
Виждате, че пикселите са доста големи,

00:07:50.784 --> 00:07:53.911
всъщност даже са по-големи
от самите дискове.

00:07:53.935 --> 00:07:55.391
Всеки пиксел тук

00:07:55.415 --> 00:07:58.895
представлява нещо много
по-голямо от Слънчевата система.

00:07:59.345 --> 00:08:01.276
Това означава,

00:08:01.300 --> 00:08:05.410
че не знаем от къде в диска
идва циановодородът.

00:08:05.768 --> 00:08:06.998
И това е проблем,

00:08:07.022 --> 00:08:08.571
защото тези умерени планети

00:08:08.595 --> 00:08:11.553
не могат да достигнат до
циановодорода от всяка точка.

00:08:11.577 --> 00:08:14.954
Той трябва да бъде в
относителна близост до тях,

00:08:14.978 --> 00:08:16.868
за да могат да го стигнат.

NOTE Paragraph

00:08:16.892 --> 00:08:22.034
Нека се върнем обратно вкъщи
и да помислим за една аналогия.

00:08:22.058 --> 00:08:25.280
За един кипарис, растящ
в Съединените щати.

00:08:25.661 --> 00:08:27.371
Нека хипотетично предположим,

00:08:27.395 --> 00:08:29.166
че се връщате от Европа,

00:08:29.190 --> 00:08:31.934
където сте видели красиви
италиански кипариси

00:08:31.958 --> 00:08:34.371
и искате да разберете

00:08:34.395 --> 00:08:37.014
има ли смисъл да си донесете
някой от тях в Щатите.

00:08:37.038 --> 00:08:38.672
Можете ли да ги отглеждате тук?

00:08:38.696 --> 00:08:40.760
Разговаряте с експерти по кипарисите,

00:08:40.784 --> 00:08:42.448
които ви казват, че действително

00:08:42.472 --> 00:08:46.410
в Съединените щати има ивица,
нито твърде топла, нито твърде студена,

00:08:46.434 --> 00:08:47.974
където могат да виреят.

00:08:47.998 --> 00:08:51.896
И ако имате подобна карта или
изображение с висока резолюция като това,

00:08:51.920 --> 00:08:54.745
доста лесно ще видите, че
благоприятната за кипарисите ивица

00:08:54.769 --> 00:08:58.269
се припокрива с доста от зелените,
плодородни пиксели.

00:08:58.753 --> 00:09:01.720
Дори ако започна да влошавам
качеството на тази карта,

00:09:01.744 --> 00:09:04.053
намалявайки резолюцията,

00:09:04.053 --> 00:09:05.433
все още може да се види,

00:09:05.433 --> 00:09:09.027
че част от плодородната земя
се припокрива с ивицата.

00:09:09.466 --> 00:09:14.497
Обаче какво се случва,
ако целите Съединени щати

00:09:14.521 --> 00:09:17.727
бяха побрани в един-единствен пиксел?

00:09:17.751 --> 00:09:19.768
Ако резолюцията беше толкова ниска?

00:09:19.792 --> 00:09:21.085
Какво можем да направим?

00:09:21.109 --> 00:09:26.103
Как да кажем дали кипарисите
виреят в Съединените щати?

00:09:26.538 --> 00:09:28.466
Отговорът е, че не можем.

00:09:28.490 --> 00:09:30.878
Искам да кажа, определено
има плодородна земя там.

00:09:30.902 --> 00:09:33.656
Иначе пикселите нямаше
да имат такъв зелен отенък.

00:09:33.680 --> 00:09:35.649
Но просто не можем да кажем

00:09:35.673 --> 00:09:38.871
дали тази зеленина е на подходящото място.

NOTE Paragraph

00:09:38.895 --> 00:09:41.663
Точно пред този проблем ни изправят

00:09:41.687 --> 00:09:44.879
еднопикселовите ни изображения
на тези дискове,

00:09:44.903 --> 00:09:46.498
съдържащи циановодород.

00:09:46.522 --> 00:09:48.870
Затова се нуждаем поне от нещо сходно

00:09:48.870 --> 00:09:51.715
с онези нискокатечствени карти,
които ви показах,

00:09:51.715 --> 00:09:56.201
за да можем да кажем дали
циановодородът се намира там,

00:09:56.201 --> 00:09:59.688
където може да бъде достигнат от
новообразуващите се планети.

00:10:00.208 --> 00:10:03.338
Преди няколко години на помощ се притече

NOTE Paragraph

00:10:03.338 --> 00:10:07.507
един нов, невероятен и красив
телескоп, наречен ALMA

00:10:07.507 --> 00:10:10.341
или още Atacama Large Millimeter
and submillimeter Array,

00:10:10.341 --> 00:10:12.092
разположен в Северно Чили.

00:10:12.792 --> 00:10:15.719
ALMA е невероятна
по множество начини,

00:10:15.719 --> 00:10:18.497
но това, на което искам
да обърна внимание е,

00:10:18.497 --> 00:10:21.867
както забелязвате,
говоря за един телескоп,

00:10:21.867 --> 00:10:25.490
но на тази снимка виждате
множество сателитни чинии.

00:10:25.490 --> 00:10:30.043
Телескопът се състои от 66 отделни чинии,

00:10:30.043 --> 00:10:32.206
всички от които работят заедно.

00:10:32.536 --> 00:10:35.462
Което е все едно да имаме телескоп

00:10:35.462 --> 00:10:39.864
с размер най-голямото разстояние,
на което могат да бъдат отдалечени чиниите

00:10:39.864 --> 00:10:41.241
една от друга.

00:10:41.271 --> 00:10:44.301
В случая на ALMA това са няколко мили.

00:10:44.415 --> 00:10:47.946
Така получаваме един
километричен телескоп.

00:10:47.946 --> 00:10:50.189
С подобен голям телескоп

00:10:50.189 --> 00:10:52.750
можем да увеличим доста дребни обекти,

00:10:52.750 --> 00:10:57.369
включително и да съставим карти на
циановодорода в протопланетарните дискове.

00:10:57.519 --> 00:11:00.489
Затова, когато преди няколко години
ALMA стана достъпна онлайн,

00:11:00.489 --> 00:11:04.565
това беше от първите неща,
за които предложих да я използваме.

NOTE Paragraph

00:11:04.948 --> 00:11:09.063
Но как изглежда една карта
на циановодород в диск?

00:11:09.063 --> 00:11:11.486
Циановодородът на
правилното място ли е?

00:11:12.196 --> 00:11:13.787
Отговорът е да.

00:11:13.787 --> 00:11:15.468
Ето я картата.

00:11:15.468 --> 00:11:19.559
Можете да видите емисиите от
циановодород, разпръснати в диска.

00:11:19.559 --> 00:11:21.330
Първо, почти навсякъде е,

00:11:21.330 --> 00:11:23.088
което е много добра новина.

00:11:23.088 --> 00:11:26.492
Но имаме и доста ярки емисии

00:11:26.492 --> 00:11:30.009
край звездата, към центъра на диска.

00:11:30.009 --> 00:11:33.051
Именно там ги искаме.

00:11:33.051 --> 00:11:36.088
Близо до мястото, където
се формират планетите.

00:11:36.088 --> 00:11:39.569
Наблюдаваме това не при един диск.

00:11:39.569 --> 00:11:41.985
Ето още три примера.

00:11:41.985 --> 00:11:44.122
И трите показват
едно и също нещо -

00:11:44.122 --> 00:11:46.716
доста ярки емисии на циановодород

00:11:46.716 --> 00:11:48.803
край центъра на звездата.

00:11:49.165 --> 00:11:51.953
За да съм честна, не винаги
виждаме това.

00:11:51.953 --> 00:11:54.522
Има дискове, при които
наблюдаваме противоположното.

NOTE Paragraph

00:11:54.522 --> 00:11:57.448
Където отсъстват емисии към центъра.

00:11:57.773 --> 00:12:00.455
Напълно противно на онова,
което искаме да видим, нали?

00:12:00.455 --> 00:12:02.767
Не можем да проучим тези места.

00:12:02.767 --> 00:12:06.484
Няма наличие на циановодород,
където се формират планетите.

00:12:06.658 --> 00:12:08.156
Но в повечето случаи,

00:12:08.156 --> 00:12:10.114
просто не виждаме циановодород,

00:12:10.114 --> 00:12:12.520
но пък го засичаме там,
където трябва.

00:12:13.040 --> 00:12:15.098
Какво означава всичко това?

00:12:15.182 --> 00:12:18.062
Както ви казах в началото,

NOTE Paragraph

00:12:18.062 --> 00:12:21.105
има много такива умерени планети -

00:12:21.105 --> 00:12:22.959
може би около милиард,

00:12:22.959 --> 00:12:25.406
които могат да развият живот,

00:12:25.406 --> 00:12:27.805
ако разполагат с правилните съставки.

00:12:28.065 --> 00:12:29.787
Също така ви показах как

00:12:29.787 --> 00:12:32.876
в повечето случаи правилните
съставки са налични.

00:12:32.957 --> 00:12:35.441
Имаме ли вода и циановодород,

00:12:35.441 --> 00:12:37.571
ще имаме и други органични молекули

00:12:37.571 --> 00:12:39.241
като цианидите.

00:12:39.891 --> 00:12:43.942
Това означава, че планетите
с най-основните съставки за живот

00:12:43.942 --> 00:12:47.298
вероятно са изключително
често срещани в галактиката ни.

00:12:48.002 --> 00:12:50.814
И ако всичко необходимо
за развитието на живот

00:12:50.814 --> 00:12:54.017
е наличието на тези основни съставки,

NOTE Paragraph

00:12:54.017 --> 00:12:56.835
то някъде там трябва да има
множество обитаеми планети.

00:12:57.325 --> 00:12:59.729
Това, разбира се, е едно огромно „ако“.

00:12:59.729 --> 00:13:02.678
Смятам, че предизвикателството
в следващите няколко десетилетия

00:13:02.678 --> 00:13:04.845
и за астрономията, и за химията,

00:13:04.845 --> 00:13:07.671
ще бъде да разберем колко често

00:13:07.671 --> 00:13:10.446
се случва една потенциално
обитаема планета

00:13:10.446 --> 00:13:12.313
да стане реално обитавана.

00:13:12.683 --> 00:13:13.867
Благодаря ви.

00:13:13.933 --> 00:13:16.721
(Аплодисменти)