Всичко, което правя, и всичко,
което правя професионално,

дори животът ми е оформен

от 7 години работа като младеж в Африка.

От 1971 до 1977

Изглеждам млад, но не съм. (Смях)

Работих в Замбия, Кения, Кот д'Ивоар,
Алжир, Сомалия

по проекти по техническо сътрудничество
с африкански страни.

Работих за италианска
неправителствената организация

и всеки проект, който започнахме в Африка

се провали.

И аз бях объркан.

Аз мислих, на 21-годишна възраст,
че ние италианците сме добри хора

и че вършехме добра работа в Африка.

Вместо това, всичко, което докоснехме,
умираше.

Първият ни проект, този, който вдъхнови
първата ми книга

"Последиците от Замбези",

беше проект, в който ние италианците

решихме да научим хората в Замбия как
да отглеждат храна.

И така, пристигнахме с италиански семена
там в южна Замбия,

в тази абсолютно разкошна долина

простираща се до река Замбези,

и учихме хората
как да отглеждат италиански домати

и тиквички и ...

и разбира се, местните хора 
не се интересуваха

и затова решихме да им платим, 
за да дойдат да работят,

и понякога те наистина идваха. (Смях)

Ние бяхме изумени, че местните хора,

в такава плодородна земя не се занимават
с никакво земеделие.

Но вместо да ги питаме защо не го правят,

ние си казахме "Слава Богу, че сме тук."
(Смях)

"Тъкмо навреме
да спасим хората в Замбия от глад."

Естествено,
всичко в Африка растеше чудесно.

Отгледахме тези прекрасни домати! В Италия

доматите стават толкова големи.
В Замбия - толкова.

Не можехме да повярваме на очите си
и казахме на замбийците:

"Вижте колко е лесно земеделието."

Когато доматите узряха и станаха червени,

през нощта, около 200 хипопотама
излязоха от реката

и изядоха всичко. (Смях)

Казахме на замбийците:
"Боже мой, хипопотамите!"

И замбийците отговориха:
"Ето защо нямаме земеделие тук." (Смях)

"Защо не ни казахте?"
"Защото не сте ни питали."

Мислих си, че само ние италианците
правихме грешки из Африка,

но после видях какво правят американците,

какво правят англичаните и французите,

и след като видях какво правят те

се почувствах горд от проекта ни в Замбия.

Защото, видите ли,
ние поне нахранихме хипопотамите.

Трябва да видите боклуците
-- (ръкопляскане) --

Трябва да видите боклуците които давахме

на нищо неподозиращи африканци.

Ако искате да прочетете книга,

прочетете "Смъртоностна помощ"
от Дамбиса Мойо,

замбийска икономистка.

Книгата е публикувана през 2009.

Ние, западните донорни страни, сме дали на
африканския континент 2 трилиона долара

през последните 50 години.

Няма да ви кажа
какви щети са нанесли тези пари.

Прочетете книгата й.

Прочетете от една африканска жена
за щетите, които сме нанесли.

Ние западняците сме империалисти,
колониални мисионери,

и общуваме с хората по два начина:

Ние или се отнасяме снизходително,
или покровителствено.

Двете думи на английски
са с латинския корен "pater",

което означава "баща".

Но означават две различни неща.

Покровителски се отнасям с всеки, 
който е от различна култура

и го възприемам като мое дете.
"Много те обичам."

Снизходително се отнасям с всеки,
който е от различна култура

и го възприемам като мой слуга.

Затова белите в Африка се наричат "bwana",
което означава господар.

Получих шамар по лицето,
след като прочетох книгата

"Малкото е красиво", написана от Шумахер,
който каза,

че преди всички икономически развития,

ако хората не искат да им се помага,
оставете ги намира.

Това трябва да е първият принцип
на помощта.

Първият принцип на помощта е уважение.

Тази сутрин джентълменът, 
който откри конференцията

сложи една пръчка на земята и каза:

"Можем ли -- можете ли
да си представите град,

който не е неоколониалистически?"

Когато бях на 27, аз реших

само да откликвам на хората,

и измислих система наречена
Търговско Подпомагане,

в която никога не инициирате нищо,

никога не мотивирате някого,
а ставате слуга на местната страст,

слуга на местните хора,

които мечтаят да станат по-добри хора.

И какво правите ли? Млъквате.

Никога не пристигате в някоя общност
със свои идеи,

а сядате с местните хора.

Ние не работим от офиси.

Ние се срещаме в кафенета.
Срещаме се в кръчми.

Ние нямаме никаква инфраструктура.

Това, което правим, е да станем приятели

и разбираме какво даден човек
иска да направи.

Най-важното нещо е страстта.

Можете да дадете на някого идея.

Ако човекът не иска да я осъществи,

какво ще правите?

Страстта, която една жена има
за собственото си развитие

е най-важното нещо.

Страстта, която един мъж има
за собственото си развитие

е най-важното нещо.

Ние им помагаме да получат нужните знания,

защото никой в света не може да успее сам.

Човекът с идеята може да няма знанията,

но знанието е налично.

Преди много години, имах следната идея:

Защо поне веднъж, вместо да пристигнем
в едно общество

и да казваме на хората какво да правят,
защо поне веднъж

не слушаме какво те имат да кажат?
Но не на някакви общински събрания.

Нека ви кажа една тайна.

Има проблем с общинските събрания.

Предприемачите никога няма да дойдат

и никога няма да ви кажат пред други хора

какво искат да направят с парите си,

и какви възможности са открили.

И така, планирането има тази сляпа точка.

Вие не знаете кои са най-умните хора
в обществото ви,

защото те не идват
на вашите общински събрания.

Затова ние работим на четири очи,

за такава работа
трябва да се създаде

социална инфраструктура,
която не съществува.

Трябва да създадете нова професия.

Тази професия е семейният доктор
на начинанието,

семейният доктор на бизнеса,
който седи с вас в къщата ви,

на кухненската ви маса, в кафенето,

и ви помага да намерите ресурсите
да превърнете страстта си

в начин да си изкарвате прехраната.

Започнах да тествам тази система
в Есперанс, Западна Австралия.

По това време работих
над докторската си степен,

опитвайки се да избягам
от снизходителните глупости,

които ви казваме да правите
след като пристигнем.

Това, което направих в Есперанс
през онази първа година,

беше просто да вървя по улиците
и след три дни

намерих първия си клиент,
и му помогнах на този човек,

който пушеше риба от един гараж,
беше маорец,

и му помогнах да продава
на един ресторант в Перт,

и да се организира, и после
рибарите идваха при мен и ме питаха,

"Ти ли помогна на маореца?
Можеш ли да помогнеш и на нас?"

После помогнах на петимата рибари
да работят заедно

и да продават тази прекрасна риба тон
не на консервната фабрика в Албани

за 60 цента за килограм. Намерихме начин

да закараме рибата за суши до Япония
за 15 долара на килограм.

После фермери дойдоха да говорят с мен
и ми казаха:

"Хей, ти им помогна.
Можеш ли да помогнеш и на нас?"

За една година, имах 27 проекта

и хора от правителството дойдоха
и ме питаха:

"Как успя да го направиш?"

Аз им отговорих: "Правя нещо много, много,
много трудно.

Млъквам и слушам тях." (Смях)

И така -- (ръкопляскане) --

И така хората от правителството казаха:
"Направи го отново." (Смях)

Направихме го в 300 общности по света.

Помогнахме за стартирането
на 40,000 бизнеса.

Има ново поколение предприемачи,

които умират от самота.

Питър Друкър, един от най-великите
консултанти по мениджмънт в историята,

умря преди няколко години
на 96-годишна възраст.

Той беше професор по философия

преди да започне да се занимава с бизнес,

и ето какво казва Питър Друкър:

"Планирането е несъвместимо

с предприемачески общества и икономики."

Планирането е целувката на смърта
за предприемачеството.

Затова сега възобновяваме Крайстчърч

без да знаем какво
най-умните хора в Крайстчърч

искат да направят с парите и енергията си.

Трябва да се научите
как да накарате тези хора

да дойдат и да говорят с вас.

Трябва да им предложите конфиденциалност,
уединение,

трябва да сте фантастични в помощта си

и те ще дойдат, ще дойдат масово.

В община от 10,000 хора,
имаме 200 клиента.

Можете ли да си представите в 
общество от 400,000 души

колко интелект и страст има?

Коя презентация тази сутрин
аплодирахте най-много?

Местни хора със страст.
Ето кого аплодирахте.

Това, което казвам,

е че предприемачеството е в тази фаза.

Ние сме на края
на първата индустриална революция --

невъзобновими изкопаеми горива,
производство --

и изведнъж имаме системи,
които не са устойчиви.

Двигателят с вътрешно горене
не е устойчив.

Поддръжките с фреон не са устойчиви.

Това, на което трябва да обърнем внимание
е начинът, по който

храним, лекуваме, образоваме,
транспортираме, комуникираме

със 7 милиарда души по устойчив начин.

Не съществуват технологии,
които да направят това.

Кой ще изобрети технологията

за зелената революция? Университетите?
Абсурд!

Правителството? Абсурд!

Това ще са предприемачите,
а те го правят в момента.

В едно футуристично списание
прочетох една чудесна история

преди много, много години.

Група експерти били поканени

да обсъдят бъдещето на Ню Йорк през 1860.

И така през 1860,
групата от експерти се събрала,

и всички спекулирали какво ще се случи

с Ню Йорк след 100 години

и заключението било единодушно:

Ню Йорк няма да съществува
след 100 години.

Защо ли? Защото гледали кривата и казали,

че, ако населението продължава да расте
с тези темпове,

за придвижването на населението на Ню Йорк

ще са нужни шест милиона коня,

и торът произведен от шест милиона коня

ще е нещо, с което не е възможно
да се справят.

Те и тогава са си потъвали в тор. (Смях)

Така през 1860, те са виждали
тази мръсна технология,

която ще задуши до смърт Ню Йорк.

И какво е станало? 40 години по-късно,
през 1900,

в Съединените Американски Щати,
е имало 1,001

компании за производство на автомобили --
1,001.

Идеята за намиране на различна технология

е взела връх

и е имало много мънички фабрики
на затънтени места.

Диърборн, Мичиган. Хенри Форд.

Обаче, има тайна за работата
с предприемачи.

Първо, трябва да им предложите
конфиденциалност.

Иначе няма да дойдат да говорят с вас.

После трябва да им предложите
абсолютна, всеотдайна,

страстна услуга.

И после трябва да им кажете истината
за предприемачеството.

Най-малката компания
и най-голямата компания

трябва да може да прави
три неща много добре:

Продуктът, който искате да продадете
трябва да е фантастичен,

трябва да имате фантастичен маркетинг

и трябва да имате изключителен
финансов мениджмънт.

Познайте какво?

Никога не сме срещали един единствен човек

в света, който да може да го прави, да го
продаде и да се грижи за парите.

Такъв човек не съществува.

Такъв човек никога не е бил раждан.

Направихме проучване и анализирахме

стоте най-известни компании в света --

Карнъги, Уестингхаус, Едисон, Форд,

новите компании Гугъл и Яху.

Има само едно нещо, по което
всички успешни компании

в света си приличат, само едно:

Нито една не е започната от един човек.

Сега преподаваме предприемачество
на 16-годишни

в Нортъмбърланд и започваме часовете

като им даваме първите две страници от
автобиографията на Ричард Брансън

и задачата на 16-годишните е
да подчертаят

в първите две страници от автобиографията
на Ричард Брансън

колко пъти Ричард използва думата "аз"

и колко пъти използва думата "ние".

Никога думата "аз",
а думата "ние" 32 пъти.

Той не е бил сам, когато е започнал.

Никой не е стартирал компания сам. Никой.

Затова можем да създадем общество,

в което фасилитатори 
с малко бизнес познания

седят в кафета и барове заедно с
вашите отдадени приятели,

които ще направят това, което
някой е направил за този джентълмен,

който говори за този епос

някого, който ще ви каже:
"От какво имаш нужда?

Какво можеш да правиш?
Можеш ли да го произведеш?

Можеш ли да го продадеш?
А да се грижиш за парите?"

"Не мога да правя това." "Искаш ли
да ти намеря някого да го прави?"

Ние активираме общества.

Ние имаме групи от доброволци,
подпомагащи търговските фасилитатори

да ви помогнат да намерите ресурси и хора.

И открихме, че чудото

на интелекта на местните хора е такова,

че можете да промените културата
и икономиката

на това общество
като просто уловите страстта,

енергията и въображението на своите хора.

Благодаря. (Ръкопляскане)