Океаните покриват забележителните 70 процента от нашата планета.

И мисля, че Артър Ч. Кларк вероятно е бил прав

когато е казал, че вероятно трябва да наричаме планетата ни

планета Океан.

И океаните са невероятно продуктивни,

както можете да видите от сателитната снимка

на фотосинтеза, създаването на нов живот.

Всъщност всеки ден океаните произвеждат половината от новия живот на Земята,

както и около половината от кислорода, който дишаме.

Освен това, той подслонява голяма част от биоразнообразието на Земята,

за много от което не знаем.

Но за това ще ви разкажа днес.

Това също дори не се включва в цялото извличане на белтъчини,

което правим от океана.

Това са около 10 процента от нашите глобални нужди

и 100 процента от нуждите на някои островни нации.

Ако можехте да се спуснете

в 95 процента от биосферата, която е годна за живот,

наоколо бързо ще стане катранено черно,

прекъсвано само от точици светлина

от биолуминисцентни организми.

И ако пуснете осветлението,

ще може от време на време да видите удивителни организми да плуват наоколо,

защото това са обитателите на дълбините,

съществата, които живеят в дълбокия океан.

И рано или късно дълбокото морско дъно ще се разкрие пред очите ви.

Този тип ареал покрива по-голяма част от повърхността на Земята,

отколкото всички други ареали взети заедно.

И все пак знаем повече за повърхността на Луната или за Марс,

отколкото за този ареал,

въпреки факта, че все още не сме извлекли

грам храна, дъх кислород, или капка вода

от онези тела.

И така преди 10 години

стартира международна програма наречена "Преброяване на морския живот,"

която започна да прави опити да подобри нашето разбиране

за живота в световните океани.

Тя включваше 17 различни проекта по света.

Както може да видите, това са следите от различните проекти.

И се надявам, че ще оцените обсегът на глобално равнище,

което проекта успя да постигне.

Всичко започна, когато двама учени, Фред Грасли и Джеси Аусъбел

се срещнаха в Уудс Хоул, Масачусец,

където и двамата бяха гости на прочутия океанографски институт.

Фред се оплакваше за състоянието на морското биоразнообразие

и за това, че то беше в опасност и нищо не се правеше по въпроса.

Е, от тази дискусия се създаде програмата,

която включи 2700 учени

от повече от 80 държави по света,

които се включиха в 540 океански експедиции

за сумата от общо 650 милиона долара

да изучават разпределението, разнообразието и изобилието

на живот в световния океан.

И така, какво намерихме?

Намерихме удивителни нови видове,

най-красивите и визуално зашеметяващи същества където и да погледнем --

от бреговата ивица до бездната,

от микробите чак до рибите и всичко помежду им.

И пречката тук не беше непознатото разнообразие на живот,

а по-скоро таксономичните специалисти,

които да могат да различат и каталогизират тези видове,

това се превърна в нещото, което ни ограничи.

Всъщност самите те са застрашени видове.

Фактически има 4-5 нови вида,

които се описват всеки ден в океаните.

И както казвам, може да са много по-голям брой.

Аз съм от Нюфаундланд в Канада --

това е остров на западния бряг на континента --

където преживяхме едно от най-големите риболовни нещастия

в историята на човечеството.

На тази снимка е показано малко момче до риба треска.

Заснета е около 1900 г.

Когато аз бях момче на неговата възраст

ходих за риба с моят дядо

и хващахме риби на половината на тази.

И аз си мислих, че това беше стандартно,

защото никога не бях виждал толкова голяма риба.

Ако днес отидете там, 20 години след като този риболовен район се срина,

ако можете да хванете риба, което ще си е предизвикателство,

тя ще бъде на половината на онази риба.

Та тези неща, които преживяваме, се наричат менящи се изходни нива.

Нашите очаквания за това какво могат да произведат океаните

са нещо, което не можем точно да преценим,

защото не сме го виждали приживе.

Сега повечето от нас, бих включил и себе си,

смятат, че човешката експлоатация на океаните

стана действително много значителна

през последните 50 до може би 100 години.

Всъщност преброяването се опита да погледне назад във времето,

като използва всеки източник на информация, до който можеше да се добере.

И така всичко от менюта на ресторанти,

през манастирски архиви, до корабни бордови дневници,

за да се разбере как са изглеждали океаните.

Понеже научните данни водят началото си,

в най-добрия случай, от Втората Световна война, или поне по-голямата част от тях.

Та всъщност това, което те откриха

е, че експлоатацията действително е започнала да става силна при римляните.

И разбира се по това време не е имало охлаждане.

Така че рибарите могли да хванат само

това, което могли или да изядат, или да продадат в същия ден.

Но римляните развили осоляването.

А чрез осоляването

станало възможно складирането на рибата и транспортирането й на дълги разстояния.

И така започнал индустриалният риболов.

Та това са видовете изследвания, които направихме

във връзка с какво сме изгубили,

като се има предвид влиянието на прадедите на човека върху океана.

То обхваща от 65 до 98 процента

от тези главни групи от организми,

както е показано в тъмносините ленти.

За тези видове, които ние успяхме да оставим, които защитаваме --

например, морските бозайници през последните години и морските птици --

за тях има известно възстановяване.

Така че не всичко е безнадеждно.

Обаче за по-голямата част, стигнахме от осоляване до изчерпване.

Сега, следващите данни са наистина интересни.

Това е риба-трофей хваната около бреговете на Флорида.

А това е снимка от петдесетте години.

Искам да обърнете внимание на скалата на слайда,

защото когато видим същата снимка от осемдесетте години,

виждаме, че рибите са много по-малки

и също така забелязваме промяна

свързана с природата на тази риба.

До 2007 година уловът си беше направо смешен,

по отношение размера на рибите-трофеи.

Но това не е забавен въпрос.

Океаните са загубили голяма част от своята продуктивност

и ние сме виновни за това.

Та какво е останало? Всъщност доста много.

Има много вълнуващи неща и ще ви разкажа малко за тях.

И искам да започна с малко за технологията,

защото, разбира се, това е TED конференция

и искате да чуете нещо за технологията.

Един от инструментите, който използваме за да вземем проби от дълбокия океан

е дистанционно управлявано превозно средство.

И това са превозни средства вързани с верига, които спускаме до морското дъно,

където те са нашите очи и ръце за работа на морското дъно.

Преди няколко години трябваше да отида на океанографски круиз

и не успях да отида поради разминаване в графика.

Но чрез сателитна връзка можех да седя в кабинета си вкъщи

с кучето ми, сгушено в краката ми, чаша чай в ръката ми,

и можех да кажа на пилота: "Искам да взема проба ето там"

И точно това и правеше пилотът.

Това е технологията, която е на разположение днес,

която не съществуваше дори преди десетилетие.

Тя ни помага да вземаме проби от тези невероятни ареали,

които са много далече от повърхността

и са много далеч от светлината.

Та един от инструментите, които можем да използваме за проби от океана

е акустиката или звуковите вълни.

И преимуществото на звуковите вълни

е, че всъщност те преминават дори през водата, за разлика от светлината.

Ние можем да изпратим звукови вълни,

а те отскачат от предмети като рибите и се отразяват обратно.

И така в този пример учен, занимаващ се с преброяването, изведе в океана 2 кораба.

Единият изпращаше звукови вълни, които се отразяваха обратно.

Те се приемаха от вторият кораб,

и ни даваха много точни изчисления, в този случай,

за 250 милиарда херинги.

за период от около минута.

И това беше на площ с големината на Манхатън.

И да успееш да направиш това е огромно риболовно средство,

защото това да знаеш колко много риба има там е наистина критично.

Също така можем да използваме сателитни тагове,

за да следим животните докато се движат в океаните.

И също така при животни, които идват до повърхността, за да дишат,

например морските слонове,

се дава възможността да се изпращат данни обратно до брега

и да разберем къде точно са в океана.

И чрез това можем да направим тези следи.

Например, тъмносините

ви показват къде са се движили морските слонове в северния Тих океан.

Осъзнавам, че за тези от вас, които са далтонисти, този слайд не е от особена полза,

но въпреки това останете с мен.

За животните, които не изплуват на повърхността

имаме нещо наречено изскачащи тагове,

които събират данни за светлината и по кое време слънцето изгрява и залязва.

И после за някакъв период от време

той изскача на повърхността и отново препредава информацията обратно към брега.

Понеже GPS не работи под вода. За това се нуждаем от тези уреди.

И от там успяхме да определим тези сини магистрали,

тези горещи точки в океана,

които трябва да бъдат истински приоритетни зони

в опазването на океана.

Едно от другите неща, за които може да си помислите,

е че когато отидете до супермаркета и купувате неща, те биват сканирани.

И има баркод на онзи продукт,

който казва на компютъра точно какъв е продукта.

Генетиците са разработили подобен средство, наречено генетичен баркод.

И това, което баркодът прави,

е да използва особен ген, наречен CO1,

който е съвместим в рамките на видовете, но варира между видовете.

И това означава, че можем ясно да установим

кои точно видове са това,

дори и да си приличат,

но могат да са биологично доста различни.

Един от най-хубавите примери, които мога да дам във връзка с това,

е историята на две млади жени, ученички в град Ню Йорк,

които работеха по преброяването.

Те излязоха и събраха риба от пазарите и ресторантите в Ню Йорк

и й сложиха баркодове.

Ами, това което те откриха бе, че рибата е била класифицирана грешно.

Например,

намерили риба, която била продавана като риба тон, която е много скъпа,

а всъщност е била тилапия, която е много по-евтина риба.

Те открили също застрашени видове,

продавани като обикновени.

Та поставянето на баркод ни позволява да знаем с какво работим

и също така с какво се храним.

"Океанската биогеографична информационна система"

е базата данни за цялата информация за преброяването.

Достъпът е свободен, можете да свалите каквито поискате данни.

И съдържа цялата информация за преброяването

плюс други комплекти с данни, с които хората са пожелали да допринесат.

И това, което можете да направите с това

е да отбележите на карта разпространението на видовете и къде се появяват в океаните.

Това, което съм отбелязал тук са данните, които имаме под ръка.

Тук е мястото, където са концентрирани усилията ни за вземане на проби.

Това, което виждате,

е че сме взели проби от района на северния Атлантически океан,

по-точно в Северно море,

и също така доста добре на източния бряг на Северна Америка.

Топлите цветове показват региона, с достатъчно взети проби.

Студените цветове, синьото и черното,

показват районите, за които почти нямаме данни.

И дори след 10 години на преброяване

има големи региони, които все още остават неизследвани.

Има група учени, живеещи в Тексас, работещи в Мексиканският залив,

които решили доброволно без заплащане

да съберат всичко, което знаят

за биоразнообразието в Мексиканския залив.

И така те събрали всичко това, списък на всички видове,

къде се знае, че се появяват

и наистина изглеждаше като вид научно упражнение само за просветени.

Но тогава, разбира се, последва разлива на петрол от Дийп Хърайзън (петролна сондажна машина).

И така изведнъж този доброволен труд,

без очевидна икономическа причина,

се превърна в критична информация,

във връзка с това как тази система ще се възстанови, колко ще отнеме

и как съдебните процеси,

и как дискусиите за милиарди долари, които ще се състоят в следващите години

вероятно ще се разрешат.

Та какво открихме?

Е, аз мога да стоя тук с часове, но разбира се, не ми е позволено.

Но ще ви разкажа за някои от любимите ми открития

от преброяването.

Едно от нещата, които открихме е къде са горещите точки на разпространение?

Къде намираме най-много видове от океанският живот?

И това, което откриваме, ако отбележим най-познатите видове,

е този вид разпространение.

И това, което виждаме е, че за бреговите тагове

на онези организми, които живеят близо до бреговата ивица,

те са най-разпространени в тропиците.

Всъщност, това е нещо, което знаехме от известно време,

така че не е истинско научно постижение.

Въпреки това, истински вълнуващото е,

че океанските тагове, или тези, които живеят далеч от брега,

са всъщност най-разпространени в средните географски ширини.

Това е видът данни, отново, които ръководителите могат да използват,

ако искат да посочат районите в океана, които трябва да опазим.

Можете да го направите в световен мащаб, но също така и в регионален.

И за това данните за биоразнообразието могат да бъдат толкова ценни.

Макар че много от видовете, които открихме в преброяването,

са неща, които са малки и трудни за виждане,

това със сигурност не е било винаги така.

Например, макар и да е трудно да се повярва,

че омар, тежащ 3 килограма може да убегне на учените,

наистина убягваше до преди няколко години,

когато рибар от Южна Африка поискал разрешение за износ

и учените осъзнали, че това е нещо ново за науката.

Подобно, тези златни V-образни водорасли,

събрани в Аляска точно под приливното ниво,

вероятно са нов вид.

Въпреки, че са дълги 3 метра,

те наистина отново са убегнали на науката.

Сега това, тази сепия с големи плавници е дълга 7 метра.

Но за да бъдем точни, тя живее в дълбините на Средно-атлантическия хребет,

така че беше много по-трудна за откриване.

Но все още има възможност за откриване на големи и вълнуващи неща.

Тази специфична скарида, наричаме я юрска скарида,

е била смятана за изчезнал вид преди 50 години --

или поне е била изчезнала преди преброяването да открие,

че си живее много добре далеч от бреговете на Австралия.

И показва, че океана, поради неговата необятност,

може да крие тайни за много дълго време.

Та Стивън Спилбърг, изяж се от яд.

Ако разгледаме разпространенията, всъщност те се променят драстично.

И един от архивите, които имахме,

беше тъмен средиземноморски буревестник, който преживява тези грандиозни миграции

от Нова Зеландия

чак до Аляска и обратно,

в търсене на безкрайно лято,

докато завършат жизненият си цикъл.

Също така говорихме за кафе "Бялата акула."

Това е място в Тихия океан, където белите акули се събират.

Не знаем защо се събират там, просто не знаем.

Това е въпрос за в бъдеще.

Едно от нещата, на които ни учат в гимназията,

е че всички животни се нуждаят от кислород, за да оцелеят.

Това малко създание е с размер само половин милиметър,

не особено обаятелно.

Но е било открито в началото на осемдесетте години.

Но интересното нещо за него,

е че преди няколко години учени от преброяването откриха,

че този малък приятел вирее в утайки, бедни на кислород

в дълбините на Средиземно море.

И сега те всъщност знаят.

че животните могат да живеят и без кислород, или поне някои от тях,

и могат да се приспособяват дори към най-суровите условия.

Ако трябваше да изсмучете цялата вода от океана,

това е, което ще остане накрая

и това е биомасата от живот на морското дъно.

Това, което виждаме сега е огромна биомаса към полюсите

и не толкова биомаса помежду им.

Открихме живот в най-отдалечените места.

И бяха открити нови видове,

които живеят в леда

и помагат за поддържането на хранителните мрежи на ледена основа.

Също така открихме този удивителен рак йети,

който живее близо до горещите хидротермални цепнатини на Великденския остров.

И този отделен вид

наистина улови общественото внимание.

Открихме също най-дълбоките цепнатини познати до сега -- 5000 метра --

най-горещите цепнатини -- 407 градуса по Целзий --

цепнатини в южния Тих океан както и в Северния ледовит океан,

където нито една не е била намирана преди.

Така че дори нови среди на живот са все още в обсега на откриваемото.

Сега във връзка с непознатите неща, те са много.

Ще обобщя само няколко от тях

много бързо за вас.

Първо на първо, може да попитаме колко риби има в морето?

Всъщност ние познаваме рибите по-добре от всяка друга група в океана

различна от морските бозайници.

И така всъщност можем да екстраполираме, като се основем на темпото на откриване,

колко още видове е възможно да открием.

И от това всъщност изчисляваме,

че познаваме около 16 500 морски вида

и е възможно да съществуват други 1000 до 4000 вида.

Така че сме се справили доста добре.

Разполагаме със 75 процента от рибата,

може би дори 90 процента.

Но както казах рибите са най-познатите.

Така че нивото на познание е много по-ниско за други групи от организми.

Всъщност, тази диаграма е основана на чисто нов доклад,

който ще бъде публикуван в списанието ОБН Биология (Обществена библиотека за наука)

И това, което той прави е да предскаже колко още видове има

на сушата и в океана.

И това, което са открили,

е че смятат, че знаем за около 9% от видовете в океана.

Това означава 91% дори след преброяването

все още остават да бъдат открити.

И така това се оказват да бъдат около 2 милиона вида,

веднъж щом всичко е готово и завършено.

И така ние все още имаме доста работа

от гледна точка на непознати неща.

Ето тази бактерия

е част от сплетени клонки, които намерихме навътре от брега на Чили.

И тези клонки в действителност покриват площ с размера на Гърция.

И тази отделна бактерия може да се види с просто око.

Но може да си представите биомасата, която тя представя.

Но истински любопитното за микробите

е точно колко са разпространени.

Едничка капка морска вода

може да съдържа 160 различни типа микроби.

А самите океани

се смята, че е възможно да съдържат цял милиард различни типа.

И това е наистина вълнуващо. Какво правят всички те там?

В действителност не знаем.

Бих казал,че най-вълнуващото нещо относно това преброяване,

е ролята на световната наука.

И както виждаме на това изображение на светлини през ноща,

има много зони на Земята,

където човешкото развитие е много по-голямо,

и други зони, където е много по-малко,

а между тях виждаме големи тъмни региони

от относително неизследван океан.

Другото нещо, което бих искал да отбележа за това,

е че този океан е едно цяло.

Морските организми не се интересуват от международните граници,

те се движат където пожелаят.

И така и значителността на световното сътрудничество

се превръща в още по-важно нещо.

Изгубили сме много от рая.

Например тази риба тон, която преди изобилстваше в Северно море,

сега е ефективно изчезнала.

Имаше траулери, извеждани в дълбоките води на Средиземно море,

които събираха повече боклук отколкото животни.

И това са дълбоките води, това е околната среда, която считаме

за една от най-чистите останали на Земята.

И има още много други затруднения.

Окисляването на океана е наистина голям проблем, в който хората са замесени,

както и затоплянето на океана и ефектите, които които ще има върху кораловите рифове.

По скалата на десетилетията в нашите човешки животи,

ние ще станем свидетели на много щети по кораловите рифове.

И аз мога да прекарам остатъка от времето си, което става доста ограничено,

преминавайки през тази литания от безпокойство за океана,

но искам да завърша с по-положителен тон.

И така голямото предизвикателство

е да опитаме и да се уверим, че запазваме това, което е останало,

защото все още има поразителна красота.

А океаните са толкова продуктивни,

има толкова много, което се случва там, обвързано с хората,

от което наистина се нуждаем, дори от егоистична перспектива,

да опитаме да подобрим в сравнение с миналото.

Така че е нужно да разпознаем онези горещи точки

и да дадем всичко от себе си, за да ги запазим.

Когато гледаме снимки като тази, те ни спират дъха,

като добавка към помагането да ни се даде дъх

чрез кислорода, който океаните осигуряват.

Учените на преброяването работиха в дъжд, работиха в студ,

работиха под вода и работиха над водата,

опитвайки се да осветят удивителното откритие,

все още необятното непознато,

поразителните приспособявания, които виждаме в океанския живот.

И без значение дали си пастир на якове, който живее в планините на Чили,

дали си борсов посредник в Ню Йорк,

или си ТЕДстър, който живее в Единбург,

океаните имат значение.

И както океаните си отиват, така ще направим и ние.

Благодаря, че ме изслушахте.

(Ръкопляскане)