Световната мрежа,
където вероятно гледате това видео,
се използва от милиони хора всеки ден
за всичко,
от проверяване на времето,
поръчване на храна,
и чатене с приятели,
да набиране на средства,
споделяне на новини,
или започване на революции.
Използваме я от нашите компютри,
телефони, дори и автомобили.
Тя е просто там,
навсякъде около нас,
през цялото време.
Но какво е точно?
Ами на първо място, Световната мрежа
не е интернет,
въпреки че често термините се
използват взаимозаменяемо.
Интернет е просто начина, по който
компютрите се свързват един с друг
за да споделят информация.
Когато интернет се заражда,
компютрите всъщност извършвали
директни комуникации един с други.
Днес мрежите са навсякъде около нас,
така че компютрите могат да
комуникират безпроблемно.
Комуникацията разрешена чрез Интернет
има много приложения,
като имейл, трансфер на файлове,
както и конферентна връзка.
Но най-честата употреба
е достъп до Мрежата.
Мислете си за Уеб като куп небостъргачи,
всеки представляващ уеб сървър,
компютър винаги свързан към интернет,
специално предназначен за съхранение
и споделяне на информация.
Когато някой създава уебсайт,
те наемат стая в този небостъргач,
запълват я с информация
и свързват тази информация заедно
по организиран начин, за останалите
да имат достъп.
Хората, които притежават тези небостъргачи
и дават под наем площи в тях
се наричат уеб хостове,
но всеки може да настрои уеб сървър
с подходящо оборудване
и малко познания.
Има и друга част в притежаването
на уеб сайт,
без която ще бъдем загубени в града,
без начин за намиране на това,
от което имаме нужда.
Това е уебсайт адресът,
който се състои от
имена на домейни.
точно както адрес в реалния живот,
адресът на сайт позволява да стигнете там,
където искате да отидете.
Информацията съхранявана в уебсайтовете
е на уеб езици,
като HTML и JavaScript.
Когато открием уебсайта, който търсим,
уеб браузъра поема целия код на сайта
и го превръща в думи, графики и видео.
Не трябва да знаем някакви
специални компютърни езици,
защото уеб браузъра създава
графичен интерфейс за нас.
Така че, в много отношения,
Световната мрежа е голям виртуален град,
където комуникираме помежду си
чрез уеб езици,
с браузъри, действащи като наши преводачи.
И точно както никой не е
собственик на един град,
никой не притежава Мрежата;
тя принадлежи на всички нас.
Всеки може да се появи и
да отвори магазин.
Може да се наложи да платим на
интернет доставчик,
за да получим достъп,
на хостинг компания за да
наемем уеб пространство,
или на регистър, за да запазим
собствен уеб адрес.
Подобно на компаниите за
комунални услуги в един град,
тези компании предоставят
важни услуги,
но в крайна сметка,
дори и те не притежават Мрежата.
Но това, което наистина прави
Мрежата толкова специална
се намира в самото ѝ име.
Преди Мрежата,
ние консумирахме
повечето информация
по линеен начин.
В една книга или статия в пресата,
всяко изречение бе четено
от началото до края,
страница по страница,
по права линия, докато
не стигнем до края.
Но мозъците ни не работят по този начин.
Всяка наша мисъл е свързана с други мисли,
спомени и емоции,
в свободно взаимосвързана мрежа,
като паяжина.
Тим Бърнърс-Лий, бащата на Мрежата,
разбрал че имаме нужда от начин
за организиране на информация,
който имитира тази естествена подредба.
И Мрежата постига това чрез хипервръзките.
Чрез свързване на няколко страници
в рамките на един сайт,
или дори чрез пренасочване
към други сайтове
за допълване на информация или идеи
веднага щом се сблъскате с тях,
хипервръзките позволяват Мрежата
да работи по същия начин,
като мисловните ни модели.
Мрежата е значима част от живота ни,
защото по съдържание и структура,
отразява както обществото като цяло,
така и нашите индивидуални умове.
И свързва тези умове
през всички граници,
не само на етнос, пол и възраст
но дори и във времето и пространството.