Да кажем, че този човек
лежи пред мен.
И мисля как въздухът
преминава през носа
и устата му
и навлиза
в белите му дробове.
И, по-точно, интересува ме
колко кислород навлиза
в алвеоларните торбички.
Дълбоко в белите дробове
има разклонения,
наречени дихателни бронхиоли.
Но накрая имат тези
алвеоларни торбички,
за които говорихме.
И ме интересува колко кислород
има в самите краища.
И ще трябва да извиниш
тази алвеоларна торбичка.
Тя е такава.
Изглежда малко като
трилистна детелина.
Но това е въпросът –
Колко кислород има тук долу,
където поставих хикса?
Как да открием това?
Първо искам да помислим
за въздуха,
който този човек вдишва.
Той вдишва въздух
от атмосферата.
Въздух с атмосферно налягане.
Ще кажем АТМ накратко.
Знаем, че атмосферното налягане
на морското равнище
е 760 милиметра живачен стълб.
Ще е по-ниско
при по-високи височини.
Ако си на върха на планина
ще е по-малко от това.
И това налягане е създадено
от сблъсъка на много
различни молекули.
Имаме молекули кислород.
Да кажем, че са около 21%.
Това е кислородът ми.
Преди да продължа,
трябва да спомена FiO2.
Може да се натъкнеш на това
FiO2 означава частта –
която в този случай
е 21% или 0,21 –
частта от вдишания,
което означава колко кислород
или колко въздух вдиша –
частта на вдишания кислород.
И тази част е 21%, което е,
разбира се,
много по-малко от азота.
Азотът – когато го начертая така –
е доста впечатляващ.
Всичко това лилавото
е азот.
Това е около 78% от въздуха,
който вдишваш.
И последната малка част
ще начертая като
зелена права.
Това е предимно аргон.
И аргонът, от гръцки
идва от думата "мързелив".
Когато помисля за това,
то ми напомня,
че аргонът няма да прави много.
Няма да реагира с нещо,
което е в тялото ни.
И, разбира се, имаш и
други вещества,
които са по-малко от 1%.
И това са неща
като въглероден диоксид.
Това е анализ на въздуха,
който моят приятел вдишва.
Това е приятелят ми
и той диша.
И ако искам да определя
колко кислород
поема той,
просто трябва да направя
малко изчисления.
Ще кажа, че рО2 – това е
парциалното налягане на кислорода –
е просто 0,21, или 21%, по
760 милиметра живачен стълб.
И това се оказва
160 милиметра живачен стълб.
Този въздух слиза надолу
в белите дробове.
И навлиза през трахеята
и в малките бронхиоли,
и надолу към алвеоларните торбички.
И когато стигне там
се случва нещо интересно.
Телесната температура тук е
37 градуса по Целзий.
Той има нормална
телесна температура.
И въздухът преминава
през тези бронхиоли и трахеята.
И докато преминава оттук,
наоколо има много влага
в бронхиалното дърво.
Тук има влага.
И тази влага, когато започне
да се нагрява – разбира се,
37 градуса
е доста топло – ще започне
да излиза от течната фаза
и да навлиза
в газовата фаза.
И сега имаш малки молекули.
Ще ги начертая като
малки точки вода.
Това е тук.
И ще започне да навлиза
и да се смесва
с газа, който преминава.
Газът, който той е вдишал,
сега се смесва.
И, като резултат,
тази вода
също има парно налягане.
И това парно налягане
ще се промени
в зависимост от температурата.
Но при 37 градуса
това парно налягане
е 47 милиметра
живачен стълб.
С други думи, ако температурата
е 37 градуса,
тогава можем да очакваме някои
от тези водни молекули
да излязат от течната и да навлязат
в газовата фаза.
Оказва се, че количеството
молекули –
или броят молекули –
които излизат от течната фаза,
ще създадат налягане,
което е 47 милиметра
живачен стълб.
И това е доста стандартно.
Знаем го от таблица.
И всъщност, ако помислиш,
ако генерираш много топлина –
да кажем, че вариш вода –
тогава ще е
100 градуса по Целзий
и парното налягане ще е
много високо, понеже кипи.
То ще е 760.
При кипенето е 760.
Просто запомни това.
Кипящата вода има
парно налягане от –
и за какво ти напомня
това 760?
Това е атмосферното налягане.
Това е интересно.
Парното налягане ще е равно
на атмосферното налягане,
когато водата ври.
Точно това се случва,
когато тя заври.
Но не искам
да се разсейваме.
Не варим вода в телата си
или в белите си дробове.
Много по-студени сме
от това.
Но сме топли.
37 градуса.
И имаш някои от тези
малки водни молекули,
които са навлезли
в газовата фаза.
И, като цяло,
цялото това нещо
трябва да е 760.
Средно, налягането
в белите ни дробове
ще е същото като
атмосферното налягане.
Но сега водата заема
47.
Ако водата заема 47,
останалите малки газови молекули
трябва да имат 713.
Това са останалите.
Какво има в тази част?
Същото като преди.
Ще се опитам да го скицирам
колкото е възможно по-добре.
Това тук ще е кислородът.
Това е 21% от 713.
И после пак имаме
много азот.
Същото като преди.
И, помни, това е целият въздух,
който бива вдишан.
Не говорим за издишването.
Говорим само
за вдишването.
И това лилавото тук
е 78%.
Отново, това е 78%
от 713.
И пак имаме
малко аргон
и тези други газове –
няма да записвам всичко,
но схващаш идеята.
Понеже на водата сега се пада
част от общото налягане,
всички други газове
ще имат по-ниско
парциално налягане.
Какво е парциалното налягане
на въздуха,
който навлиза
в алвеоларната торбичка?
Това ще е FiO2,
което е 21%.
Ще запиша това тук.
И после имаме
атмосферното налягане.
Това тук е
атмосферното налягане.
И казахме, че това
беше 760.
Можем да начертаем малка стрелка,
за да знаем какво сочи към това.
760 милиметра
живачен стълб.
И от това изваждаме
парциалното налягане на водата,
понеже сега тук имаме
водни пари.
Трябва да извадим 47.
Дотук, ако следиш изчисленията,
ще видиш, че имаме –
колко става това?
Около 150 милиметра
живачен стълб.
Това е парциалното налягане
на кислорода в тази точка.
Но ще го покажа тук със стрелка,
защото това НЕ Е
тук при това оранжево х.
Дотук установихме,
че имаме
парциално налягане,
което е малко по-ниско, отколкото
когато започнахме.
И това беше поради
парциалното налягане на водата.
Нека продължим
в следващото видео.