WEBVTT

00:00:00.000 --> 00:00:00.690


00:00:00.690 --> 00:00:03.660
САЛ: Всичко, което 
разглеждаме досега

00:00:03.660 --> 00:00:06.410
в нашето пътешествие в химията,
се върти около стабилността

00:00:06.410 --> 00:00:10.160
на електроните и кога те 
ще се намират в стабилни слоеве.

00:00:10.340 --> 00:00:14.030
И като всички неща в живота, 
ако изследваш атома

00:00:14.030 --> 00:00:16.400
малко по-задълбочено, 
става ясно, че електроните

00:00:16.400 --> 00:00:19.250
не са единственото интересно
нещо в един атом.

00:00:19.250 --> 00:00:24.250
В ядрото също има някакви 
взаимодействия

00:00:24.250 --> 00:00:27.140
или нестабилност, която трябва
да бъде облекчена по някакъв начин.

00:00:27.140 --> 00:00:31.220
Ето това ще разглеждаме
в това видео.

00:00:31.420 --> 00:00:35.110
Определено механизмите са 
доста извън материала

00:00:35.110 --> 00:00:37.450
на гимназиалната химия, но е хубаво

00:00:37.450 --> 00:00:39.570
поне да знаеш, че
това се случва.

00:00:39.570 --> 00:00:43.110
И един ден, когато учим за
силните ядрени сили,

00:00:43.110 --> 00:00:45.570
квантова физика и подобни,
тогава можем да започнем

00:00:45.570 --> 00:00:49.280
да разглеждаме точно защо
тези протони и неутрони

00:00:49.280 --> 00:00:53.340
и съставящите ги кварки
се държат по този начин.

00:00:53.520 --> 00:00:55.500
А сега нека да видим какви са

00:00:55.500 --> 00:01:00.890
различните начини, по които
едно ядро може да се разпадне.

00:01:00.890 --> 00:01:03.880
Нека да имаме някакво 
количество протони.

00:01:03.880 --> 00:01:06.830
Тук ще нарисувам няколко.

00:01:06.830 --> 00:01:09.590
Това са протоните и ще 
нарисувам и няколко неутрона.

00:01:09.590 --> 00:01:13.430
Ще ги нарисувам в 
"неутр"-ален цвят.

00:01:13.430 --> 00:01:16.780
Може би сиво ще е подходящо.

00:01:16.780 --> 00:01:21.520
Само да нарисувам няколко неутрона.

00:01:21.520 --> 00:01:22.020
Колко протони имам?

00:01:22.020 --> 00:01:24.300
Имам 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.

00:01:24.300 --> 00:01:32.410
Ще направя 
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 неутрона.

00:01:32.410 --> 00:01:34.870
Нека това да е ядрото
на нашия атом.

00:01:34.870 --> 00:01:36.960
И запомни...
това е първото видео,

00:01:36.960 --> 00:01:40.760
което правя за атома...
ядрото, ако рисуваш един истински атом...

00:01:40.760 --> 00:01:43.320
всъщност е много трудно 
да се нарисува атом,

00:01:43.320 --> 00:01:45.440
защото той няма ясни граници.

00:01:45.440 --> 00:01:49.050
Електроните могат да бъдат
във всеки един момент

00:01:49.050 --> 00:01:49.980
на всяко едно място.

00:01:49.980 --> 00:01:53.560
Но ако кажеш: къде ще бъде 
електронът през 90% от времето?

00:01:53.700 --> 00:01:55.680
И казваш, ето това е радиусът,

00:01:55.680 --> 00:01:57.750
или това е диаметърът на атома.

00:01:57.750 --> 00:02:00.530
В най-първото видео видяхме, че
ядрото

00:02:00.530 --> 00:02:05.450
е почти незначително малка
част от обема на тази сфера,

00:02:05.450 --> 00:02:08.340
в която електроните са в 
90% от времето.

00:02:08.340 --> 00:02:12.080
А изводът е, че това, което 
виждаме ежедневно,

00:02:12.080 --> 00:02:15.280
е просто празно пространство.

00:02:15.280 --> 00:02:17.030
Всичко това е 
открито пространство.

00:02:17.030 --> 00:02:19.400
Но пак искам да повторя, че

00:02:19.400 --> 00:02:23.660
тази незначителна точка, за която
говорих преди малко,

00:02:23.660 --> 00:02:27.320
макар и много малка част
от обема на атома...

00:02:27.320 --> 00:02:29.030
всъщност е почти цялата му маса...

00:02:29.030 --> 00:02:31.890
ето това рисувам уголемено тук.

00:02:31.890 --> 00:02:34.240
Това не са атоми, това не са електрони.

00:02:34.240 --> 00:02:36.580
Ние се вглеждаме в ядрото.

00:02:36.580 --> 00:02:41.880
И излиза, че понякога
ядрото може да е малко нестабилно,

00:02:41.880 --> 00:02:44.240
и иска да постигне
по-стабилна конфигурация.

00:02:44.400 --> 00:02:48.560
Няма да се задълбавам
какво прави нестабилно едно ядро.

00:02:48.700 --> 00:02:51.880
Но когато имаме нестабилно ядро,

00:02:51.880 --> 00:02:55.820
понякога то емитира т.нар.
алфа чистици,

00:02:55.820 --> 00:02:58.470
или това се нарича
алфа-разпад.

00:02:58.470 --> 00:03:04.440
Алфа-разпад.

00:03:04.440 --> 00:03:06.220
И то отделя алфа-частица,

00:03:06.220 --> 00:03:09.160
което звучи много засукано.

00:03:09.160 --> 00:03:12.450
То е просто сбор от
неутрони и протони.

00:03:12.450 --> 00:03:16.690
Една алфа-частица е
два неутрона и два протона.

00:03:16.690 --> 00:03:20.850
Значи тези приятелчета тук
не се чувстват комфортно тук,

00:03:20.850 --> 00:03:25.110
те се събират тук

00:03:25.110 --> 00:03:27.740
и се отлъчват.

00:03:27.740 --> 00:03:30.070
Напускат ядрото.

00:03:30.070 --> 00:03:35.880
Нека да видим какво се става
с един атом, когато това се случи.

00:03:36.040 --> 00:03:40.120
Нека да имам някакъв
случаен елемент, ще го нарека Е.

00:03:40.300 --> 00:03:43.020
Нека той да има р, протони.

00:03:43.020 --> 00:03:45.660
Нека го направя в цвета
на моите протони.

00:03:45.660 --> 00:03:47.800
Той има р, протони.

00:03:47.800 --> 00:03:51.550
И има масово число,
което е

00:03:51.550 --> 00:03:55.510
броят на протоните плюс
броят на неутроните.

00:03:55.510 --> 00:03:59.480
Неутроните са в сиво, нали?

00:03:59.480 --> 00:04:08.080
Когато се получи алфа-разпад, 
какво става с елемента?

00:04:08.180 --> 00:04:11.890
Протоните намаляват с два.

00:04:11.890 --> 00:04:16.040
Значи протоните ще бъдат
р – 2.

00:04:16.040 --> 00:04:19.450
Неутроните също 
намаляват с два.

00:04:19.450 --> 00:04:21.320
Значи масовото число 
намалява с четири.

00:04:21.320 --> 00:04:27.100
Тук горе имаме р – 2 и плюс –2
за неутроните,

00:04:27.100 --> 00:04:28.940
значи имаме общо –4.

00:04:28.940 --> 00:04:31.080
Значи масата ще намалее
с четири,

00:04:31.080 --> 00:04:32.700
и ще имаме нов химичен елемент.

00:04:32.700 --> 00:04:36.060
Спомни си, видът на химичния
елемент зависи от броя на протоните.

00:04:36.240 --> 00:04:40.620
Значи при този алфа-разпад,
когато губим два неутрона

00:04:40.620 --> 00:04:44.300
и два протона, специално заради
протоните получаваме нов елемент.

00:04:44.460 --> 00:04:46.860
Ако наречем това елемент 1,
просто така ще го означа,

00:04:46.860 --> 00:04:50.590
той се превръща в нов елемент,
елемент 2.

00:04:50.590 --> 00:04:54.050
И ако се замислиш какво се
отделя,

00:04:54.050 --> 00:05:00.160
нещо, което има два протона
и два неутрона...

00:05:00.340 --> 00:05:04.600
Масата му ще бъде масата
на два протона и два неутрона.

00:05:04.780 --> 00:05:05.820
Какво се емитира?

00:05:05.830 --> 00:05:09.810
Емитира се нещо, което
има маса четири.

00:05:09.810 --> 00:05:12.170
Ако се вгледаш, то има
два протона и два неутрона.

00:05:12.170 --> 00:05:16.780
Всъщност аз нямам
периодична система...

00:05:17.020 --> 00:05:19.680
Но в периодичната система
веднага ще намериш

00:05:19.680 --> 00:05:23.280
кой елемент има два протона,
и това е хелият.

00:05:23.280 --> 00:05:25.590
И той действително има
маса, равна на четири.

00:05:25.590 --> 00:05:29.980
Значи при алфа-разпада
се отделя хелиево ядро.

00:05:30.080 --> 00:05:34.860
Това е хелиево ядро.

00:05:35.000 --> 00:05:39.160
И понеже това е хелиево
ядро и то няма електрони,

00:05:39.170 --> 00:05:43.420
които да балансират
тези два протона,

00:05:43.420 --> 00:05:44.950
то е хелиев йон.

00:05:44.950 --> 00:05:48.490
То всъщност си няма електрони.

00:05:48.490 --> 00:05:53.180
Има само два протона и затова
има заряд +2.

00:05:53.340 --> 00:05:59.100
Значи алфа-частицата е просто
хелиев йон със заряд +2,

00:05:59.110 --> 00:06:01.960
хелиевият йон се емитира
спонтанно от ядрото,

00:06:01.960 --> 00:06:05.780
за да достигне ядрото
по-стабилно състояние.

00:06:05.780 --> 00:06:07.670
Това е единият вид разпад.

00:06:07.670 --> 00:06:08.850
Сега да разгледаме другите видове.

00:06:08.850 --> 00:06:14.050
Нека отново начертая едно ядро.

00:06:14.050 --> 00:06:17.640
Рисувам няколко неутрона.

00:06:17.640 --> 00:06:24.040
И рисувам няколко протона.

00:06:24.200 --> 00:06:29.940
Изглежда, че понякога някой
неутрон не се чувства добре.

00:06:30.700 --> 00:06:33.700
Той гледа какво правят по цял ден
протоните и си казва:

00:06:33.880 --> 00:06:39.060
Знаете ли, с цялото си сърце
чувствам, че трябва да бъда протон.

00:06:39.220 --> 00:06:43.640
Ако аз съм протон, цялото ядро
ще стане по-стабилно.

00:06:43.860 --> 00:06:46.000
И той просто става протон.

00:06:46.000 --> 00:06:49.180
Спомни си, че неутронът 
има неутрален заряд.

00:06:49.180 --> 00:06:52.060
И това което прави, е 
да емитира един електрон.

00:06:52.060 --> 00:06:54.070
Знам, че сега си мислиш, че съм луд,

00:06:54.070 --> 00:06:56.860
ти дори не предполагаш, че
неутроните съдържат в себе си електрони.

00:06:56.900 --> 00:06:58.640
Съгласен съм, че изглежда
шантаво.

00:06:58.800 --> 00:07:03.480
Един ден ще учим за всичко,
което е вътре в ядрото.

00:07:03.540 --> 00:07:08.880
Сега просто ще приемем, че
той излъчва един електрон.

00:07:08.880 --> 00:07:12.560
Значи емитира един електрон.

00:07:12.720 --> 00:07:15.460
Означаваме го...
масата му е приблизително нула.

00:07:15.460 --> 00:07:17.830
Знаем, че масата на електрона
в действителност не е нула,

00:07:17.830 --> 00:07:19.970
но тук говорим за единици атомна маса.

00:07:19.970 --> 00:07:25.130
Ако протонът има маса 1, електронът 
има 1/1836-та част от нея.

00:07:25.130 --> 00:07:25.940
Просто го закръгляваме.

00:07:25.940 --> 00:07:27.250
Казваме, че има нулева маса.

00:07:27.250 --> 00:07:29.380
Макар масата реално
да не е нула.

00:07:29.380 --> 00:07:32.670
И има заряд –1.

00:07:32.670 --> 00:07:35.040
Това е атомно число,
можеш да кажеш че е атомно число –1.

00:07:35.200 --> 00:07:36.570
Значи емитира един електрон.

00:07:36.570 --> 00:07:39.760
И след като емитира един електрон,
вместо да остане неутрален,

00:07:39.760 --> 00:07:44.320
се превръща в протон.

00:07:44.480 --> 00:07:52.320
Този процес се нарича
бета-разпад.

00:07:52.500 --> 00:07:56.780
И бета-частица е просто
този отделен електрон.

00:07:56.780 --> 00:08:00.480
Нека да се върнем към
примера с нашия елемент.

00:08:00.480 --> 00:08:05.820
Той има някакъв брой протони
и някакъв брой неутрони.

00:08:05.980 --> 00:08:09.480
Сборът от броя на протоните
и неутроните е масовото число.

00:08:09.660 --> 00:08:13.480
Какво се случва при бета-разпад?

00:08:13.480 --> 00:08:15.490
Промениха ли се протоните?

00:08:15.490 --> 00:08:18.890
Да, имаме един протон 
повече от преди.

00:08:18.890 --> 00:08:20.500
Тъй като нашият неутрон
се превърна в протон.

00:08:20.500 --> 00:08:23.410
Сега протоните са +1.

00:08:23.410 --> 00:08:25.186
Промени ли се масовото число?

00:08:25.186 --> 00:08:26.720
Да видим.

00:08:26.720 --> 00:08:30.220
Неутроните намаляха с един,
но протоните са с един повече.

00:08:30.360 --> 00:08:32.380
Значи масовото число 
не се промени.

00:08:32.380 --> 00:08:36.789
То все още е Р + N.

00:08:36.789 --> 00:08:39.909
Значи масата остава същата,
за разлика от алфа-разпада,

00:08:39.909 --> 00:08:42.679
но елементът се промени.

00:08:42.679 --> 00:08:44.039
Промени се броят на протоните.

00:08:44.040 --> 00:08:49.380
Значи при бета-разпад
получаваме отново нов елемент.

00:08:49.460 --> 00:08:52.520
Нека сега да видим
обратния случай.

00:08:52.530 --> 00:08:57.360
Нека да имаме ситуация, когато
един от тези протони

00:08:57.360 --> 00:08:59.980
поглежда към неутроните
и си казва:

00:08:59.980 --> 00:09:02.240
Виж ги как си живеят!

00:09:02.240 --> 00:09:04.170
Това много ми харесва.

00:09:04.170 --> 00:09:13.910
Мисля, че ще съм по-добре
приет, пък и нашето общество от частици,

00:09:13.910 --> 00:09:15.660
в ядрото ще се чувства
по-щастливо

00:09:15.660 --> 00:09:17.160
ако и аз стана неутрон.

00:09:17.160 --> 00:09:19.770
Всички ще бъдем в
по-стабилно състояние.

00:09:19.770 --> 00:09:23.660
И това което става, е, че
този притеснен протон

00:09:23.660 --> 00:09:27.340
може да излъчи...
тук ще чуеш нещо ново..

00:09:27.340 --> 00:09:31.020
ще излъчи един позитрон
(не протон).

00:09:31.020 --> 00:09:33.070
Той излъчва един позитрон.

00:09:33.070 --> 00:09:34.670
Какво е позитрон?

00:09:34.670 --> 00:09:38.420
Това е частица със същата
маса като на елекрона.

00:09:38.600 --> 00:09:42.880
Значи неговата маса е
1/1836-та част от масата на протона.

00:09:42.890 --> 00:09:46.200
Тук ще запишем просто нула,
защото това в атомни масови единици

00:09:46.200 --> 00:09:47.830
е твърде близко до нула.

00:09:47.830 --> 00:09:50.006
Само че има положителен заряд.

00:09:50.006 --> 00:09:52.480
Това е малко объркващо,
защото все още пишем 'e' тук.

00:09:52.620 --> 00:09:54.440
Винаги, когато видя 'e',
си мисля за електрон.

00:09:54.440 --> 00:09:57.760
Но тук се използва 'e', защото това
е същият тип частица,

00:09:57.760 --> 00:10:00.680
само че вместо отрицателен,
има положителен заряд.

00:10:00.820 --> 00:10:04.800
Това е позитрон.

00:10:04.980 --> 00:10:08.450
Тук започна да става доста 
екзотично по отношение на

00:10:08.450 --> 00:10:10.210
частиците, които разглеждаме.

00:10:10.210 --> 00:10:11.730
Но това се случва.

00:10:11.730 --> 00:10:15.920
И ако имаш протон, който
излъчва тази частица,

00:10:15.920 --> 00:10:19.370
при което целият му положителен
заряд заминава с нея,

00:10:19.370 --> 00:10:26.330
тогава протона става неутрон.

00:10:26.330 --> 00:10:29.160
И това се нарича позитронна емисия.

00:10:29.160 --> 00:10:31.350
Позитронна емисия,
това е много лесно за разбиране,

00:10:31.350 --> 00:10:33.510
ето защо са я нарекли така.

00:10:33.510 --> 00:10:37.880
И ако започнем с нашият елемент Е,
който има определен брой протони,

00:10:37.880 --> 00:10:41.500
и определен брой неутрони,

00:10:41.500 --> 00:10:43.190
какъв ще бъде новият елемент?

00:10:43.190 --> 00:10:46.060
Значи той ще има един 
протон по-малко, р – 1.

00:10:46.060 --> 00:10:47.770
И протонът става неутрон.

00:10:47.770 --> 00:10:49.620
Значи Р намалява с едно.

00:10:49.620 --> 00:10:51.030
N се увеличава с едно.

00:10:51.030 --> 00:10:55.020
При което масата на атома 
не се променя.

00:10:55.020 --> 00:10:57.550
Остава Р + N.

00:10:57.550 --> 00:11:00.500
Но пак ще имаме 
различен елемент, нали?

00:11:00.500 --> 00:11:04.080
Когато имаме бета-разпад,
се увеличаваше броят на протоните.

00:11:04.140 --> 00:11:06.700
Значи един вид отиваме
надясно в периодичната система,

00:11:06.700 --> 00:11:09.070
увеличаваме...
схващаш какво имам предвид.

00:11:09.070 --> 00:11:14.560
При позитронната емисия
намалява броят на протоните.

00:11:14.700 --> 00:11:17.340
И аз всъщност ще го запиша
тук при двете реакции.

00:11:17.500 --> 00:11:21.880
Това е позитронна емисия,
и аз оставам с един позитрон.

00:11:22.060 --> 00:11:29.430
При бета-разпада ми остава
един електрон.

00:11:29.430 --> 00:11:30.670
Те се записват еднакво.

00:11:30.670 --> 00:11:32.660
Знаем, че това е електрон
от заряда –1.

00:11:32.660 --> 00:11:35.620
Знаем, че това е позитрон,
защото има заряд +1.

00:11:35.800 --> 00:11:38.960
И остана един последен вид
разпад, за който трябва да знаеш.

00:11:39.140 --> 00:11:43.760
При него не се променя броят 
на протоните и неутроните в ядрото.

00:11:43.960 --> 00:11:48.180
Но пък се отделя цял тон енергия,
или понякога високоенергиен протон.

00:11:48.340 --> 00:11:50.160
Това се нарича гама-разпад.

00:11:50.160 --> 00:11:54.320
Гама-разпад означава, че тези
приятелчета просто се реконфигурират.

00:11:54.460 --> 00:11:57.990
И когато правят това, отделят енергия под формата на

00:11:57.990 --> 00:12:03.180
електромагнитна вълна 
с голяма дължина.

00:12:03.180 --> 00:12:08.080
Може да се наричат гама-частици
или гама-лъчи.

00:12:08.220 --> 00:12:09.440
Това е много висока енергия.

00:12:09.450 --> 00:12:11.720
Гама-лъчите са нещо, край
което не искаш да бъдеш.

00:12:11.720 --> 00:12:15.460
Много е вероятно да те убият.

00:12:15.460 --> 00:12:17.130
Всичко, което казах дотук,
е малко теоретично.

00:12:17.130 --> 00:12:21.600
Нека да решим няколко задачи 
за определяне на вида на разпада.

00:12:21.740 --> 00:12:26.740
Тук имаме берилий-7, като седем
е атомната му маса.

00:12:26.900 --> 00:12:30.520
И той се превръща в литий-7.

00:12:30.520 --> 00:12:31.440
Какво се случва тук?

00:12:31.440 --> 00:12:36.000
Атомната маса на берилия
не се променя,

00:12:36.000 --> 00:12:42.240
но от четири протона
оставам само с три.

00:12:42.240 --> 00:12:45.130
Значи намалява броят
на протоните.

00:12:45.130 --> 00:12:46.840
Общата маса обаче не се променя.

00:12:46.840 --> 00:12:49.100
Това определено не е 
алфа-разпад.

00:12:49.100 --> 00:12:52.640
При алфа-разпад, спомни си,
се отделя цяло хелиево ядро.

00:12:52.760 --> 00:12:54.960
Какво се отделя тук?

00:12:54.960 --> 00:12:58.380
Изглежда, че намалява положителният
заряд, или се отделя позитрон.

00:12:58.560 --> 00:13:00.940
И всъщност това се вижда
тук в това уравнение.

00:13:00.940 --> 00:13:04.040
Това е позитрон.

00:13:04.040 --> 00:13:07.140
Значи превръщането на берилий-7
в литий-7

00:13:07.140 --> 00:13:09.760
е позитронна емисия.

00:13:09.760 --> 00:13:10.830
Добре.

00:13:10.830 --> 00:13:12.400
Сега да видим следващия пример.

00:13:12.400 --> 00:13:19.870
Уран-238 се разпад
до торий-234.

00:13:19.870 --> 00:13:25.140
Атомната маса намалява 
с четири, имаме минус 4,

00:13:25.140 --> 00:13:28.910
атомното число намалява
с две или

00:13:28.910 --> 00:13:31.270
протоните намаляват с 2.

00:13:31.270 --> 00:13:33.810
Значи се излъчва нещо, което

00:13:33.810 --> 00:13:39.560
има атомна маса четири,
и атомен номер две, или хелий.

00:13:39.680 --> 00:13:42.210
Значи това е алфа-разпад.

00:13:42.210 --> 00:13:46.100
Това тук е алфа-частица.

00:13:46.100 --> 00:13:48.400
Това е пример за
алфа-разпад.

00:13:48.400 --> 00:13:51.680
Сега вероятно си мислиш:
Чакай, Сал, тук става нещо странно.

00:13:51.840 --> 00:13:56.620
Защото отиваме от 92 протона
на 90 протона,

00:13:56.630 --> 00:13:59.430
а си имаме 92 електрона.

00:13:59.430 --> 00:14:02.750
Няма ли да имаме заряд –2?

00:14:02.750 --> 00:14:08.880
Освен това, този отделен хелий
няма никакви електрони.

00:14:09.080 --> 00:14:10.380
Това е просто хелиево ядро.

00:14:10.390 --> 00:14:12.700
Той няма ли заряд 2+?.

00:14:12.700 --> 00:14:15.180
И това е точно така.

00:14:15.180 --> 00:14:19.510
Но в реалността, точно когато
се случва този разпад,

00:14:19.510 --> 00:14:22.290
този торий няма причина
да задържи двата електрона,

00:14:22.290 --> 00:14:26.700
затова те се отделят и торият
става неутрален атом.

00:14:26.840 --> 00:14:30.480
А този хелий пък е много бърз.

00:14:30.480 --> 00:14:33.040
Той наистина иска електрони,
за да стане стабилен,

00:14:33.040 --> 00:14:36.880
затова бързо грабва двата електрона,
когато се сблъска с тях,

00:14:36.880 --> 00:14:38.460
и става стабилен.

00:14:38.460 --> 00:14:40.305
Така че можеш да го запишеш
и по двата начина.

00:14:40.305 --> 00:14:42.250
Хайде да решим 
още един пример.

00:14:42.250 --> 00:14:45.660
Тук имам йод.

00:14:45.820 --> 00:14:46.670
Да видим какво се случва.

00:14:46.670 --> 00:14:51.020
Масата не се променя.

00:14:51.020 --> 00:14:53.790
Трябва да има протони, които
се променят в неутрони

00:14:53.790 --> 00:14:55.560
или неутрони, които
стават протони.

00:14:55.560 --> 00:15:00.640
Виждам, че тук имам 53 протона,
а тук имам вече 54 протона.

00:15:00.800 --> 00:15:04.060
Значи един неутрон е станал протон.

00:15:04.060 --> 00:15:06.830
Неутрон се е превърнал в протон.

00:15:06.830 --> 00:15:11.080
Начинът един неутрон
да стане протон е като отдели електрон.

00:15:11.200 --> 00:15:13.360
Това става в ето тази реакция.

00:15:13.360 --> 00:15:16.880
Отделя се един електрон.

00:15:16.880 --> 00:15:19.130
Това е бета-разпад.

00:15:19.130 --> 00:15:25.420
Това е бета-частица.

00:15:25.580 --> 00:15:26.750
И логиката е същата.

00:15:26.750 --> 00:15:32.780
Чудиш се, като отиваме
от 53 протона на 54 протона,

00:15:32.780 --> 00:15:34.440
обаче имаме един протон повече,

00:15:34.440 --> 00:15:36.560
няма ли да имаме 
положителен заряд? Да, имаме.

00:15:36.560 --> 00:15:40.810
Много бързо... това може 
да не са същите електрони,

00:15:40.810 --> 00:15:42.740
има толкова много 
електрони наоколо, но

00:15:42.740 --> 00:15:45.420
той си грабва няколко 
електрона отнякъде

00:15:45.420 --> 00:15:47.080
и става отново стабилен.

00:15:47.080 --> 00:15:48.890
Но напълно правилно
считаш, че

00:15:48.890 --> 00:15:51.690
за известно време 
ще бъде йон.

00:15:51.690 --> 00:15:52.900
Хайде да направим
още един пример.

00:15:52.900 --> 00:15:57.210
Имаме радон 222...
той има атомен номер 86...

00:15:57.210 --> 00:16:01.720
който се превръща в полоний-218
с атомен номер 84.

00:16:01.720 --> 00:16:03.540
Този пример е много интересен.

00:16:03.540 --> 00:16:08.380
Полоният е кръстен на Полша, 
защото Мария Кюри...

00:16:08.380 --> 00:16:11.220
по това време, в края на 19-ти век

00:16:11.220 --> 00:16:15.780
Полша не е била 
самостоятелна държава.

00:16:15.900 --> 00:16:19.540
Била е разделена между Прусия,
Русия и Австрия.

00:16:19.540 --> 00:16:23.780
И те наистина искали да кажат
на света, че са един народ.

00:16:24.000 --> 00:16:27.640
И открили, че когато радонът се
разпада, се получава този елемент.

00:16:27.720 --> 00:16:31.420
И го кръстили на своята Родина,
на Полша.

00:16:31.430 --> 00:16:33.880
Това е привилегията
да откриеш нов химичен елемент.

00:16:33.880 --> 00:16:35.090
Както и да е, да се върнем 
на задачата.

00:16:35.090 --> 00:16:35.930
Какво се случва?

00:16:35.930 --> 00:16:39.210
Атомната маса 
намалява с четири.

00:16:39.210 --> 00:16:41.430
Атомният номер намалява
с две.

00:16:41.430 --> 00:16:44.580
Отново, трябва да се е отделило
хелиево ядро.

00:16:44.580 --> 00:16:48.060
Хелиевото ядро има 
атомна маса четири

00:16:48.060 --> 00:16:51.160
и атомен номер две.

00:16:51.160 --> 00:16:55.760
И ето ни тук – това е алфа-разпад.

00:16:55.940 --> 00:16:57.800
Можем да запишем това 
като хелиево ядро.

00:16:57.810 --> 00:16:59.145
Няма електрони.

00:16:59.145 --> 00:17:02.480
Можем да кажем, че 
ще има отрицателен заряд, но

00:17:02.480 --> 00:17:03.000
но после го загубва.