(пиано)

Наблюдаваме великата творба на маниеризма

от Пармиджанино, наречена "Мадонна сдълъг врат".

Това е странна творба.

Картината е висока.

Голяма е. Мадонна също е голяма.

Тя е голяма на интересни места.

Главата й е наистина малка.

Особено в сравнение с бедрата й.

Да, има наистина широк таз.

Тя е стъпила на малки пръсти.

Винаги ми е изглеждало, че тялото й е изобразено под формата на диаманд.

В известен смисъл тя е фона, на който е изобразен Христос.

Самоят Христос е доста голям.

Той е не просто голям. Погледнете начина, по който е навел тялото си.

Това е странно усуксване с падащата му ръка,

която сякаш е изкълчена от рамото му.

Начинът, по който лявата му ръка пада, е прецедент.

Ако помислим за "Пиета" на Микеландело...

и Христос тук като дете, това вероятно отеква към Мария, която държи Христос

в картини като "Пиета", когато Христос е мъртъв.

...

Всъщнист Христос изглежда заспал, но също в известен смисъл изглежда мъртъв.

Тази препратка в известен смисъл обяснява размера на нейния скут,

защото в тази склуптура Мария е доста масивна, за да

може да поддържа мъртвото тяло на сина си.

Когато гледаме тази картина е ясно, че вече не сме в късния Ренесанс.

Ами какво се е случило?

Миниеризмът се е случил.

Сякаш творците от късния Ренесанс

са направили всичко, което може да се направи.

Те са усъвършенствали натурализма, към който са се стемели

още от времето на Гиото.

Целият илюзионизъм, който е служил на късния Ренесанс,

тук е използван за да се изкриви и трансформира тялото.

Това е не толкова грозна деформация, колкото деформация, която

излъчва един вид екстремна елегантност.

Точно така. Взема се идеалната красота и елегантност

от късния Ренесанс

и се преувеличава.

Когато мислим за маниеризма, мислим за изкуство, отразяващо изкуство,

вместо изкуство, изобразяващо природа.

Мислим за Ренесанса като базиран върху наблюдаването на природата

и естествения свят,

но когато гледаш тази картина, се сещаш за творби на изкуството

като "Джулиано де Медичи" на Микеланджело и онзи дълъг врат.

Или за "Пиета".

В това има много смисъл - идеята за изкуството, отразяващо себе си,

обръщащо се към собствените си традиции.

Уважението към човешката анатомия

и натуралистичното й изобразяване - това не е от значение за маниеризма.

Всъщност мисля, че има писмо от един творец на маниеризма към друг,

в което той казва нещо от сорта:

"Вземи лява ръка и я сложи на мястото на дясната."

Това е сякаш умишлено усложняване на тялото....

и създаване на връзка между форми, която е абсурдна.

Последнете отношението между вазата, която е държана от ангела

в сравнение с неговото/нейното бедро.

Погледнете връзката между масивната Дева Мария

и пророка в долния десен ъгъл,

който е невъзможно далеч,

всъщност е една миниатюрна фигура в краката на Девата.

Последнете и начина, по който Девата придържа ръката си към гърдите си

с тези невъзможно дълги, почти безкостни пръсти.

По някакъв начин този жест не означава нищо.

Той означава жест... и драма...

в протитовез с умисъла, внесен във фигурата.

Има известно драматизиране тук.

В името на самото драматизиране.

Точно.

С това преднамерено сгъстяване,

което създава чувство за невъзможност.

Ако погледнете колоните вдясно,

там всъщност има колонада, която е толкова далече в пространството и

се вижда под толкова изкривен ъгъл,

че изглежда почти като стена или единствена колона.

Ако погледнете основата от по-близо,

може да видите редуващи се светлина и сенки,

които минават през тези колони.

Има неяснота и това е от голяма значение,

тъй като тази част от кратината не е довършена.

Маниеризмът изглежда е една силна реакция

на съвършенството на късния Ренесанс.

Имаме Ренесанс, който сам по себе си се гради

на един вид екстремен натурализъм,

и след това изглежда е рекация на тези ограничения.

Или чувството, че не е имало накъде да се върви освен да се направи нещо съвсем различно.

Всички тези идеи са част от културата на кралския двор.

Важно е да се отбележи, че е имало много специфична публика

за този тип картини.

Те не са направени за да задоволят интереса на самия творец.

Това е било смятано за високо интелектуална игра.

(пиано)