WEBVTT 00:00:00.539 --> 00:00:02.611 Тук имаме три различни сценария, 00:00:02.611 --> 00:00:05.397 при които клетка е потопена в различни разтвори. 00:00:05.397 --> 00:00:07.593 Клетката е кръгът в цикламен цвят, 00:00:07.593 --> 00:00:09.444 това е клетъчната мембрана. 00:00:09.444 --> 00:00:11.087 Водните молекули са означени 00:00:11.087 --> 00:00:14.072 с тези сини кръгчета, а съставките на разтвора в клетката, 00:00:14.072 --> 00:00:17.295 във водния разтвор на клетката, 00:00:17.295 --> 00:00:18.891 са означени с тези жълти кръгчета. 00:00:18.891 --> 00:00:21.422 Очевидно на диаграмата съм преувеличил размера на водните молекули 00:00:21.422 --> 00:00:25.384 и на разтворените частици спрямо размера на клетката, 00:00:25.384 --> 00:00:26.836 но така ще е по-лесно да си представим 00:00:26.836 --> 00:00:28.584 какво се случва. 00:00:28.584 --> 00:00:30.595 Ще приемем, че клетъчната мембрана, 00:00:30.595 --> 00:00:34.405 този двоен фосфолипиден слой, е полупропусклива, 00:00:34.405 --> 00:00:37.391 тя позволява на водните молекули да излизат или да влизат в клетката. 00:00:37.391 --> 00:00:39.453 Водните молекули могат да минават от вътре навън 00:00:39.453 --> 00:00:42.330 или от вън навътре. 00:00:42.330 --> 00:00:44.025 Но ще приемем, че мембраната не позволява преминаването 00:00:44.025 --> 00:00:46.099 на разтворените частици, 00:00:46.099 --> 00:00:47.795 затова я наричаме полупропусклива. 00:00:47.795 --> 00:00:50.244 Пропуска само някои частици, 00:00:50.244 --> 00:00:52.488 можем да я наречем избирателно пропусклива. 00:00:52.488 --> 00:00:55.049 Какво мислиш, че ще се случи? 00:00:55.049 --> 00:00:57.212 Първото нещо, което може да забележиш, 00:00:57.212 --> 00:01:00.666 е, че имаме по-ниска концентрация на разтворените жълти частици отвън, 00:01:00.666 --> 00:01:02.730 от колкото отвътре. 00:01:02.730 --> 00:01:05.095 Затова във всеки един момент може да има 00:01:05.095 --> 00:01:07.319 водни молекули, които се движат в правилната посока и 00:01:07.319 --> 00:01:11.154 минават от външната среда във вътрешността на клетката. 00:01:11.154 --> 00:01:13.923 Някои водни молекули може да са на точното място и 00:01:13.923 --> 00:01:16.452 да минат от вътре навън. 00:01:16.452 --> 00:01:18.058 Но какво би било по-вероятно 00:01:18.058 --> 00:01:19.464 да се случи 00:01:19.464 --> 00:01:21.546 за определен период от време? 00:01:21.546 --> 00:01:23.113 Водните молекули, които са навън, 00:01:23.113 --> 00:01:25.287 говорихме за това във видеото за осмозата, 00:01:25.287 --> 00:01:27.985 на тях разтворените частици ще им пречат по-малко. 00:01:28.662 --> 00:01:31.373 Ако тази молекула се движи в тази посока, 00:01:31.373 --> 00:01:33.872 ще стигне до мембраната 00:01:33.872 --> 00:01:36.157 и може би ще мине през нея. 00:01:36.157 --> 00:01:39.265 Докато, ако тази водна молекула 00:01:39.265 --> 00:01:41.460 се движи в тази посока, 00:01:41.460 --> 00:01:43.603 ще и пречат разтворените частици, може би тази жълта частица се сблъсква 00:01:43.603 --> 00:01:45.320 с водната молекула, която ще рикошира от нея, 00:01:45.320 --> 00:01:48.184 така че водните молекули отвътре са по-възпрепятствани. 00:01:48.184 --> 00:01:51.366 Те имат по-малък шанс да взаимодействат напълно 00:01:51.366 --> 00:01:53.154 с мембраната или да се придвижат в правилната посока. 00:01:53.154 --> 00:01:55.791 Те са възпрепятствани от тези разтворени частици. 00:01:55.791 --> 00:01:57.013 Дори да имаме 00:01:57.013 --> 00:01:59.732 водни молекули, които да се движат и в двете посоки, 00:01:59.732 --> 00:02:01.920 за определен период от време има по-голяма вероятност 00:02:01.920 --> 00:02:04.196 повече водни молекули да влязат в клетката, отколкото да излязат. 00:02:04.196 --> 00:02:14.307 Като цяло имаме нетен приток на водни молекули в клетката. 00:02:14.307 --> 00:02:17.132 При ситуация като тази, в която говорим за клетка, 00:02:17.132 --> 00:02:19.122 която е в развтор, който има 00:02:19.122 --> 00:02:20.799 по-ниска концентрация на разтвореното вещество от вътрешността на клетката, 00:02:20.799 --> 00:02:23.870 е важно да кажем, че разтвореното вещество 00:02:23.870 --> 00:02:25.704 не може да премине през мембраната. 00:02:25.704 --> 00:02:27.868 Мембраната е непропусклива за разтвореното вещество. 00:02:27.868 --> 00:02:30.644 Наричаме тази ситуация, този вид разтвор, 00:02:30.644 --> 00:02:32.226 в който е потопена клетката, 00:02:32.226 --> 00:02:38.187 наричаме го хипотоничен разтвор. 00:02:38.193 --> 00:02:39.980 Хипотоничен разтвор. 00:02:40.495 --> 00:02:42.358 Винаги, когато говорим за хипотоничен разтвор, 00:02:42.358 --> 00:02:44.673 изотоничен или хипертоничен разтвор, 00:02:44.722 --> 00:02:50.315 имаме предвид относителните концентрации на разтворено вещество, 00:02:50.315 --> 00:02:53.628 което не може да мине през определен вид мембрана. 00:02:53.628 --> 00:02:55.894 Може да си виждал/а представката "хипо" на много други места. 00:02:55.894 --> 00:02:58.840 Тя означава "по-малко от нещо", 00:02:58.840 --> 00:03:02.875 в този случай имаме по-ниска концентрация на разтвореното вещество в разтвора извън клетката 00:03:02.875 --> 00:03:05.241 в сравнение с вътрешността на клетката. 00:03:05.241 --> 00:03:06.914 Следователно ще имаме осмоза, 00:03:06.914 --> 00:03:14.591 водните молекули ще преминават от вън навътре в клетката. 00:03:14.591 --> 00:03:17.364 Това ще повлияе на клетката. 00:03:17.364 --> 00:03:20.331 Тя може да се разшири, 00:03:20.331 --> 00:03:22.729 а при много голямо налягане 00:03:22.729 --> 00:03:24.873 дори може да експлодира. 00:03:25.245 --> 00:03:27.186 Сега да минем на следващия сценарий. 00:03:27.186 --> 00:03:29.869 При него имаме почти 00:03:29.869 --> 00:03:33.750 еднаква концентрация на разтворено вещество отвън и отвътре. 00:03:33.750 --> 00:03:35.723 Поне това се опитах да нарисувам. 00:03:35.723 --> 00:03:38.530 В тази ситуация вероятността за определен период от време 00:03:38.530 --> 00:03:39.966 водна молекула да мине 00:03:39.966 --> 00:03:41.886 от вън навътре 00:03:41.886 --> 00:03:45.086 или от вътре навън е еднаква. 00:03:45.086 --> 00:03:47.972 Нямаме нетно навлизане или излизане на водни молекули. 00:03:47.972 --> 00:03:49.220 Винаги ще има водни молекули, 00:03:49.220 --> 00:03:50.470 които преминават в едната или в другата посока, но няма да 00:03:50.470 --> 00:03:53.790 има нетен приток или загуба на водни молекули. 00:03:53.790 --> 00:03:59.686 Нека го напиша, няма нетен приток или загуба. 00:03:59.686 --> 00:04:01.269 Развтори, при които имаме 00:04:01.269 --> 00:04:05.153 еднаква концентрация на разтворено вещество в разтвора извън клетката 00:04:05.153 --> 00:04:08.787 и в клетката, се наричат изотонични разтвори. 00:04:08.787 --> 00:04:15.776 Това е изотоничен разтвор. 00:04:15.792 --> 00:04:19.134 Представката "изо" се отнася до неща, които са еднакви. 00:04:19.134 --> 00:04:21.633 Концентрацията на разтвореното вещество е еднаква вън и вътре, 00:04:21.633 --> 00:04:22.872 затова нямаме нетно придвижване на водни молекули. 00:04:22.872 --> 00:04:26.185 При хипотоничния разтвор имаме водни молекули, 00:04:26.185 --> 00:04:28.346 които навлизат в клетката и тя се разширява 00:04:28.346 --> 00:04:29.791 като надуващ се балон. 00:04:29.791 --> 00:04:33.030 При изотоничния разтвор нямаме нетно движение на водни молекули. 00:04:33.030 --> 00:04:35.813 Разбира се, може би се досещаш, че при последния сценарий 00:04:35.813 --> 00:04:38.863 имаме по-висока концентрация на разтвореното вещество отвън 00:04:38.863 --> 00:04:40.527 в сравнение с вътрешността на клетката. 00:04:40.527 --> 00:04:42.022 Можем да си представим какво се случва. 00:04:42.022 --> 00:04:43.719 Първо, как се нарича този разтвор? 00:04:43.719 --> 00:04:46.501 Имам по-голяма концентрация на нещо в разтвора отвън, 00:04:46.501 --> 00:04:48.958 затова можем да използваме представката "хипер". 00:04:48.958 --> 00:04:52.355 Имаме повече от нещо, затова имаме хипертоничен разтвор. 00:04:52.355 --> 00:04:55.539 Това е хипертоничен разтвор. 00:04:56.522 --> 00:05:00.287 И тук разтвореното вещество не може да премине през мембраната, 00:05:00.287 --> 00:05:01.943 но водните молекули могат. 00:05:01.943 --> 00:05:04.272 В този случай ще имаме водни молекули, 00:05:04.272 --> 00:05:07.491 които се движат от вън навътре 00:05:07.491 --> 00:05:09.501 и от вътре навън, 00:05:09.501 --> 00:05:13.138 но е по-вероятно движението да е от вътре навън. 00:05:13.138 --> 00:05:15.790 То ще е по-малко възпрепятствано 00:05:15.790 --> 00:05:18.055 в сравнение с движението на водни молекули от вън навътре. 00:05:18.055 --> 00:05:19.965 Затова ще имаме нетно изтичане на водни молекули от клетката. 00:05:19.965 --> 00:05:21.133 Ще има по-голяма вероятност водните молекули 00:05:21.133 --> 00:05:24.069 да минат от вътре навън, 00:05:24.069 --> 00:05:27.188 от колкото от вън навътре. 00:05:27.188 --> 00:05:29.392 Защото тези отвън ще са по-възпрепятствани, 00:05:29.392 --> 00:05:32.143 ще ги спират различни неща. 00:05:32.143 --> 00:05:34.593 В тази ситуация ще имаме загуба на вода 00:05:34.593 --> 00:05:39.346 от клетката и клетката може да се "сбръчка". 00:05:39.398 --> 00:05:41.801 Тъй като ще изгуби част от собствената си вода, 00:05:41.801 --> 00:05:44.398 клетката може да се сбръчка. 00:05:44.398 --> 00:05:46.795 Това може да се наблюдава и в живите системи. 00:05:46.795 --> 00:05:48.583 Ако поставим червена кръвна клетка 00:05:48.583 --> 00:05:51.092 в хипотоничен разтвор, 00:05:51.092 --> 00:05:52.900 водата ще навлезе в нея 00:05:52.900 --> 00:05:55.329 е ще я раздуе. 00:05:55.329 --> 00:05:58.152 Клетката ще се разшири и ще изглежда 00:05:58.152 --> 00:06:01.160 като надута червена кръвна клетка. 00:06:01.160 --> 00:06:04.804 В изотоничен разтвор ще изглежда както сме свикнали да я виждаме – 00:06:04.804 --> 00:06:08.849 ще има тази малка вдлъбнатина в средата, 00:06:08.849 --> 00:06:11.073 докато в първия случай ще се разшири. 00:06:11.073 --> 00:06:12.797 Накрая, при хипертоничния разтвор 00:06:12.797 --> 00:06:15.106 водата ще напуска червената кръвна клетка, 00:06:15.106 --> 00:06:22.052 тогава ще видим, че клетката се сбръчква и се свива 00:06:22.052 --> 00:06:28.167 поради нетната загуба на водни молекули.