Мила бабо,

Знам, че не съм си била в къщи
от доста време.

Ти си в прекрасния ни дом в Мексико,

а аз съм тук, в Щатите,

борейки се за нашето бъдеще.

Ти сигурно поливаш розите,

грижиш се за прасковите,

и се уверяваш, че костенурките 
са достатъчно нахранени.

Това е едно от нещата, които най-много
ми липсват за в къщи --

да прекарвам време със цветята,

докато ти ми разказваш истории 
от детството ти.

Както знаеш, живеем в град Ню Йорк от 2015.

Но животът тотално се е променил 
през последната година.

Първоначално, Ню Йорк беше основно музеи

и паркове

и училище и приятели.

Сега служи за мрежа,

която ме свързва с други хора,

които се организират да спасят планетата.

Знаеш ли как започна всичко за мен?

Беше татко и неговата мъдрост.

всичко, на което си го научила, 
той е научил света.

Всички негови думи за отговорностите, 
които имаме като хора

да живеем в хармония с природата,

ми бяха предадени.

Забелязах универсалната липса на връзка 
с планетата ни

и си спомних какво ми беше казала веднъж:

"Остави всичко по-добре
отколкото си го намерила."

Знаех, че говориш за съдовете,

но, разбира се,
това се отнася и за планетата.

Не знаех какво да правя първоначално.

Светът е толкова голям

и има прекалено много лоши навици.

Не знаех как едно 15-годишно момиче
се очаква да промени нещо,

но трябваше да опитам.

За да приложа тази философия на практика

се присъединих към клуба за околна среда 
в моето училище.

Обаче забелязвах, че съучениците ми 
говореха за рециклиране

и гледаха филми за океана.

Беше гледна точка за околната среда,

която бе насочена към неефективни начини
за активизъм, свързан с климата,

такъв, който вини консуматора
за климатичната криза

и проповядва,
че температурите се повишават,

защото сме забравили да донесем торба за 
не-еднократна употреба в магазина.

Ти ме научи, 
че да се грижим за майката земя

се състои във всекидневни решения,
които вземаме като колектив

Радвам се да ти кажа, бабо,

че промених мнението на всички в клуба.

Вместо да говорим за рециклиране,

започнахме да пишем писма
до нашите политици

да забранят пластмасата като цяло.

И тогава неочакваното се случи:

започнахме да стачкуваме от училище.

Знам, че сигурно си го виждала по новините

и вече не е специално.

Но в същото време беше изключително важно,
бабо.

Представи си децата да не ходят на
училище, защото искат да спасят планетата

(Видео) Тълпа: друг свят е възможен! 
Ние не можем да бъдем спрени!

Сие Бастида: За първия глобален 
климатичен удар,

който бе свикан от Грета Тунберг,

убедих 600 от съучениците ми
да излязат с мен.

Грета Тунберг е тийнейджърка, която първа
започна да е активист за климата.

Нейният кураж ме вдъхнови

и бях шокирана от осъзнаването,

че можеш да обърнеш общото мнение
за социални проблеми.

Движението експлодира.

(Видео) Тълпа: Спрете го!

СБ: И аз станах един от 
главните организатори

за Ню Йорк, Щатите и света.

(Видео) СБ: Какво искаме?
Тълпа: Климатична справедливост!

СБ: Кога я искаме?
Тълпа: Сега!

СБ: започнах да говоря за
климатичната справедливост

и правата на коренното население

и съвместната работа между поколенията. 
Това обаче беше само началото.

Най-заетата седмица в живота ми

завинаги ще бъде седмицата 
на 20-ти септември 2019.

Аз и приятелите ми убедихме 300000 души
да протестират за климата в Ню Йорк.

Щеше ми се да беше там.

Минахме през Уол Стрийт,
искайки климатична справедливост.

(Видео): Тълпа: Без повече въглища,
без повече петрол, дръжте ги в почвата.

СБ: Същият този месец oтидох в
конвенцията на ООН по изменение на климата.

Говорих на срещата с Ал Гор.

Срещнах Джей Инсли и Наоми Клайн
и Бил Маккибен

и президентът на Организацията
на обединените нации

Беше най-уникалната седмица в живота ми,

защото всички, които познавам, 
се събраха заедно--

всички мои учители, всички съученици...

И дори някои от любимите ми магазини 
затвориха, за да стачкуват за климата

Ако ме беше попитала 
защо направих всичко това

единственият отговор би бил,

"Как можех да не го направя?"

Мина повече от година откакто всичко започна

и понякога става доста изморително.

Но ако има едно нещо, на което
си ме научила, то то е издръжливост.

Помня, че ходеше до Мексико Сити всеки ден
в продължение на 30 години,

за да има пари за семейството.

Също знам, че дядо ходи от вече 20 години,

за да защитава свещена земя
от големи компании, които я искат.

Една година е нищо

в сравнение с трудностите, 
през които е минало семейството ни.

И ако тези трудности
направят света по-добро място,

те ще ни направят и по-добри хора.

Имало е и други затруднения, бабо.

Там навън

хората очакват да знаем всичко

или поне го изискват от нас.

Те задават въпроси, а аз давам отговори,

сякаш наистина разбирах как работи света.

Те искат надежда и ние им я даваме.

аз съм организирала, писала, 
говорила и чела за климата и политиката

всеки ден през последната година.

И съм леко разтревожена,

че няма да съм способна
да направя достатъчно, бабо.

За мен, да съм на 18 години
и да се опитвам да спася света

означава да съм активист за климата.

Преди може би е означавало да уча, 
за да стана лекар

или политик или учен.

Но не мога да чакам да порасна 
и да стана всички тези неща.

Планетата ни страда

и не можем да си позволим лукса 
да пилеем още време.

Да спасяваш света като тийнейджър
означава да си добър говорител,

да разбираш науката зад кризата

и да допринасяш с уникална перспектива 
за този проблем, така че да изпъкне

и да забравиш за почти всичко друго.

Но понякога ми се иска отново
да ме е грижа и за други неща.

Искам отново да мога да пея и
да и танцувам и да правя гимнастика.

Силно вярвам, че ако всеки един от нас
се грижи за планетата

като практика,

като култура,

на никого няма да му се налага
да е активист по цял ден.

Когато бизнесите станат устойчиви,

когато eлектро-снабдителната мрежа 
започне да използва възобновима енергия,

когато програмата в училище
започне да ни учи,

че да се грижим за Земята 
е част от това да сме хора,

може би тогава пак ще мога 
да правя гимнастика.

Не мислиш ли така, бабо?

Можем да го направим.

Всичко, което се опитвам да направя 
с работата си

е да дам оптимистична насока 
на другите хора.

Но е доста трудно.

Има алчност,

има гордост,

има пари,

и го има и материализмът.

Хората го правят лесно 
за мен да им говоря,

но го правят и трудно за мен да ги науча.

Искам да имат самочувствие винаги 
да дават най-доброто от себе си.

Искам да имат сърцето и куража

да обичат света,

точно както ти научи мен.

Написах това писмо, за да ти благодаря.

Благодаря ти, 
че ме подкани да обичам света

от момента, в който се родих.

Благодаря ти, че се смееш на всичко.

Благодаря ти, че ме научи,

че надеждата и оптимизмът
са най-силните ни оръжия,

с които да преодолеем всеки проблем.

Върша тази работа, защото ти ми показа,

че издръжливостта, любовта и знанието

са достатъчни, за да има разлика.

Искам да се върна в Мексико
и да те посетя.

Искам да ти покажа снимки на нещата, 
които съм направила.

Искам да ти покажа закона за климата,

който успяхме да извоюваме.

Искам да помириша цветята

и да се боря за климатична справедливост 
заедно с теб.

Te quiero mucho.

Обичам те.

Сие

[Te quiero mucho. Xiye.]