Преди зората на западната цивилизация и писмения език, науката и духовността не са били две отделни неща. В ученията на великите древни традиции, външното търсене на знание и сигурност е било уравновесявано от едно вътрешно усещане за непостоянство и интуитивно разбиране на спиралата на промяната. Щом научното мислене ставало все по-доминиращо и информацията се умножавала, тогава започнало да възниква разделение в нашите системи от знания. Повишената специализация означава, че по-малко на брой хора са способни да видят голямата картина, да почувстват и усетят интуитивно естетиката на системата като цяло. Никой не се запитал:"Полезно ли ние в всичкото това мислене?" Древното знание е тук сред нас, скрито пред очите ни. Но ние сме твърде заети с мислите си за да го разпознаем. Чрез тази забравена мъдрост ние можем да възстановим баланса между вътрешното и външното, Ин и Ян, между спиралата на промяната и тишината в нашата сърцевина. В древногръцката легенда, Асклепий бил син на Аполон и бог на лечението. Неговата мъдрост и изцеляващи умения били ненадминати и е казано, че той е разкрил тайната на живота и смъртта. В древна Гърция, Асклепиевите лечебни храмове разпознавали силата на първичната спирала, която е символизирана от тоягата на Асклепий. За Хипократ, бащата на медицината, чиято клетва все още оформя моралния кодекс на медицинската професия се казва, че е получил своето обучение в един Асклепиев храм. До ден днешен, този символ на нашата еволюционна енергия е използван като лого на Американската медицинска асоциация, и на други медицински организации по целия свят. В египетската иконография, змията и птицата изобразяват двойствеността, или полярността на човешката природа. Змията, посоката надолу, е проявявената спирала, еволюционната енергия на света. Птицата е посоката нагоре, възходящото течение, насочено към слънцето или пробуденото изострено съзнание; празнотата на Акаша. Фараоните и боговете са изобразявани с пробудена енергия, при което змията Кундалини се придвижва нагоре по гръбначния стълб и пронизва "Аджна чакра" между очите. Това е наричано "окото на Хорус". В индуистката традиция, бинди също олицетворява третото око; божествената връзка с духа. Маската на Тутанкамон е класически пример, показващ мотивите на змията и птицата. Традициите на маите и ацтеките съчетават мотивите на змията и птицата в един бог - Кецалкоатъл или Кукулкан. Крилатата змия-бог олицетворява пробуденото еволюционно съзнание или пробудената Кундалини. Човек, който пробуди Кецалкоатъл в себе си, е жива проява на божественото. Казано е, че Кецалкоатъл или змията-енергия, ще се завърне в края на времето. Символите на змията и птицата могат да бъдат намерени и в християнството. Техният истински смисъл може да е по-дълбоко закодиран, но значението е същото, както и в други древни традиции. В християнството, птицата или гълъба, често виждана над главата на Христос олицетворява Светия Дух или Кундалини Шакти, която се издига до Шестата чакра и отвъд. Християнските мистици са назовавали Кундалини с друго име - Светия Дух. В Йоан 3:12 се казва: "И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий.” Исус и Моисей са пробудили своята Кундалини енергия, носейки пробудено съзнание към несъзнателните коварни сили, които ръководят човешките копнежи. Казано е, че Исус е прекарал 40 дни и 40 нощи в пустинята, като през това време е бил изкушаван от Сатаната. По подобен начин, Буда е бил изкушаван от Мара докато е седял за да достигне просветление под дървото бодхи, или дървото на мъдростта. Христос и Буда е трябвало да се одръпнат от обаянието на сетивните удоволствия и светската алчност. Във всяка от двете истории, демонът е въплъщение на собствените привързаности на човек. Ако прочетем историята за Адам и Ева в светлината на ведическата и египетската традиции, ние ще открием, че змията, пазеща дървото на живота е Кундалини. Ябълката олицетворява съблазънта и изкушението на външния сетивен свят, разсейващи ни от знанието на вътрешния свят, дървото на познанието вътре в нас. Дървото е просто мрежата от надите или енергийните меридиани вътре в нас, които буквално оформят дървоподобни структури по цялото тяло. В егоистичното ни търсене на външно удовлетворение, ние сме се откъснали от знанията на вътрешния свят, връзката ни с Акаша и с източника на мъдростта. Много от световните исторически митове за дракони могат да се прочетат като метафори за вътрешните енергии на културите, в които са вградени. В Китай, драконът все още е свещен символ, олицетворяващ щастието. Подобно на египетските фараони, древните китайски императори, които са пробудили своите еволюционни енергии, са били олицетворявани от крилатата змия, или дракон. Кралският тотем на Нефритения император или Небесния император показва един баланс, подобен на Ида и Пингала. Ин и Ян в даоизма, пробуждането на епифизния център или това, което в даоизма се нарича "Горен дантиен". Природата е изпълнена с различни светлинно прихващащи и асимилиращи механизми. Например, един морски таралеж вижда чрез бодливото си тяло, което действа като едно голямо око. Таралежите прихващат светлината, която попада върху техните бодли и сравняват яркостта на лъчите за да придобият представа за обкръжение то си. Зелените игуани и други видове влечуги имат едно теменно око или епифизна жлеза на върха на главите им, което използват да засичат хищници отгоре. Човешката епифизна жлеза представлява малка ендокринна жлеза, която спомага за регулиране моделите за събуждане и заспиване. Въпреки че е разположена дълбоко в главата, епифизната жлеза е чувствителна към светлина. Философът Декарт е разпознал, че областта на епифизната жлеза или третото око, е допирната точка между съзнанието и материята. Почти всичко в човешкото тяло е симетрично. Две очи, две уши, две ноздри, дори мозъкът има две страни. Но има една област в мозъка, която не е огледална. Това е областта на епифизната жлеза и енергийния център, който я заобикаля. На физическо ниво, уникални молекули биват образувани по естествен път от епифизната жлеза, като ДМТ. ДМТ също така се формира по естествен път в момента на раждането и в момента на смъртта, буквално действайки като един мост между света на живите и този на мъртвите. ДМТ се отделя по естествен път при състояния на дълбока медитация и Самадхи, или чрез ентеогенни средства. Например, в шаманските традиции на Южна Америка се употребява Аяуаска, чрез която се премахва завесата между вътрешните и външните светове. Самата дума "епифиза" (pineal) има същия корен като шишарка (pine-cone), защото епифизната жлеза показва подобен спирален филотаксис модел. Този модел, известен също като "цветето на живота", е често срещан в древните произведения на изкуството, изобразяващи просветени или пробудени същества. Когато образа на шишарка е срещан в свещени произведения на изкуството, той олицетворява пробуденото трето око, изостреното съзнание, насочващо потока на еволюционната енергия. Шишарката олицетворява разтварянето на горните чакри, които се активизират, когато Сушумна се издигне до Аджна чакра и отвъд. В гръцката митология поклонниците на Дионис носели тирс или голям жезъл, обвит със спираловидни лози и завършващ отгоре с шишарка. Отново, олицетворявайки дионисиевата енергия или Кундалини Шакти, която се издига нагоре по гръбначния стълб към епифизната жлеза в шеста чакра. В сърцето на Ватикана, човек очаква да види някоя голяма скулптура на Исус или Мария, но вместо това там е разположена една голяма статуя на шишарка, което попказва, че в християнската история е възможно да е имало знания за чакрите и Кундалини, но по някаква причина те са били скрити от мнозинството. Официалното обяснение на църквата е, че шишарката е символ на прераждането и олицетворява новия живот в Христос. През 13-ти век, философът и мистик, Майстер Екхарт е казал: ”Окото, с което аз виждам Бог, е същото, с което Бог вижда мен”. В библията на крал Джеймс, Исус казва: "Очите са светлината за тялото, така че ако очите ти са здрави, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина." Буда е казал:"Тялото е око." В състояние на Самадхи, човек става едновременно и виждащия и вижданото. Ние сме самата вселена, която осъзнава себе си. Когато Кундалини се активизира, тя стимулира Шестата чакра и епифизния център, и тази област започва да си възвръща част от своите еволюционни функции. Медитация в тъмнината е била използвана в продължение на хиляди години като начин за активизиране на Шеста чакра в областта на епифизната жлеза. Активизирането на този център позволява на човек да види своята вътрешна светлина. Независимо дали става въпрос за пословичен йога или шаман, оттеглил се дълбоко в някоя пещера, или даоистки или майски иницииран, или тибетски монах, всички традиции включват някакъв период от време, през който човек навлиза в тъмнината. Епифизната жлеза е вратата към прякото преживяване на фината енергия. Философът Ницше е казал: "Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб." Долмените, или древните гробници-портали са сред най-старите оцелели структури на Земята. Повечето от тях датират от периода на Неолита, 3000-4000 пр.н.е., а някои в Западна Европа са на седем хиляди години. Долменът е бил използван за навлизане в постоянна медитация като начин, чрез който човек може да свърже вътрешните и външните светове. Когато продължава да медитира в пълен мрак, в края на краищата човек започва да наблюдава вътрешната енергия или светлина, тъй като третото око става активно. Циркадните ритми, които се регулират от слънчевите и лунни канали, вече не контролират функциите на тялото, и се установява един нов ритъм. Седмата чакра, в продължение на хиляди години е представяна чрез символа "OM". Символ, съставен от санскритски знаци, представляващи елементите. Когато Кундалини се издигне над Шестата чакра, тогава тя започва да създадава един ореол от енергия. Ореоли се появяват непрекъснато в религиозните картини на различни традиции по всички краища на света. Ореолът, или изобразяването на един енергиен знак около пробудено същество, е фактически срещан във всички религии по всички части на света. Еволюционният процес на пробуждане на чакрите не е достояние на една група от хора или религия, а това е рождено право на всяко човешко същество на планетата. Коронната чакра е връзката с божествното; онова, което е отвъд двойствеността, отвъд всякакво име и форма. Ехнатон е бил фараона, чиято съпруга е Нефертити. Наричан е "син на слънцето". Той преоткрива "Атен", или словото на Бог в себе си, обединявайки Кундалини и съзнанието. В египетската иконография, отново, пробуденото съзнание е представяно като слънчев диск, който се вижда над главите на богове или пробудени същества. В индуските и йогийски традиции, този ореол е наричан "Сахасрара", хилядолистният лотос. Буда е свързан със символа на лотоса. Моделът на филотаксиса е същият модел, който може да се намери при един цъфтящ лотос. Това е модела на цветето на живота. Семето на живота. Това е основния модел, в който всички форми се побират. Той е истинската форма на самото пространство или едно качество, присъщо на Акаша. В даден момент от историята, символът на цветето на живота е преобладавал във всички краища на Земята. Цветето на живота може да бъде видяно, охранявано от лъвове на входа на най-святото място в Китай и други части на Азия. 64-те хексаграми на И Дзин често обграждат символа Ин-Ян, което е още един начин за представяне на цветето на живота. Вътре в цветето на живота се съдържа геометричната основа на всички платонични твърди вещества; по същество всяка форма, която може да съществува. Древното цвете на живота започва с геометрията на звездата на Давид, или обърнати нагоре и надолу триъгълници, които погледнати триизмерно, стават тетраедърни структури. Този символ е "янтра", един вид програма, която съществува вътре във вселената; машината, която поражда нашия фрактален свят. Различни янтри са били използвани като средство за пробуждане на съзнанието в продължение на хиляди години. Визуалната форма на янтра е външно олицетворяване на един вътрешен процес на духовно разтваряне. Тя е скритата музика на Вселената във видима форма, съставена от пресичащи се геометрични форми и интерферентни модели. Една традиционна янтра, каквато може да бъде открита в тибетската традиция, е съставена от многобройни слоеве смисъл, понякога включващи цялостна космология и мироглед. Янтра е един постоянно развиващ се модел, който действа чрез силата на повторението или итерация на даден цикъл. Силата на Янтра е почти изгубена в днешния свят, защото ние търсим смисъл единствено във външната форма и не го свързваме с нашите вътрешни енергии чрез намерение. Има основателна причина свещениците, монасите и йогите да се отдават на безбрачие. Днес малцина знаят защо те практикуват безбрачие, тъй като истинската причина е била изгубена. Просто ако енергията ви отива в произвеждане на повече сперма или яйцеклетки, какъвто може да е случая, тогава не остава достатъчно за да подхрани издигането на Кундалини, която активизира горните чакри. Кундалини е енергия на живота, която също така е и сексуална енергия. Когато будността не е толкова концентрирана върху животински пориви, и бъде вложена в намеренията, отразяващи горните чакри, тази енергия протича нагоре по гръбначния стълб към тези чакри. Много тантрически практики ни учат как да овладяваме сексуалната енергия, така че тя да бъде използвана за по-висока духовна еволюция. Вашето състояние на съзнанието създава подходящите условия за да може енергията ви да расте. Влизането в едно състояние на съзнанието не отнема никакво време. Както казва Екхарт Толе:"Будността и присъствието винаги настъпват в настоящето." Ако се опитвате да накарате нещо да се случи, тогава вие създавате съпротива срещу това, което е. Именно премахването на всякаква съпротива позволява на еволюционната енергия да се разтваря. В древната йогийска традиция, йога позите са били използвани за да подготвят тялото за медитация. Хатха йога никога не е била предназначена единствено като режим за упражнения, а като начин да се свържат вътрешните и външни светове на човек. Санскритската дума "хатха", означава "слънце" (ха), и "луна" (тха). В оригиналната йогийски сутри на Патанджали, целта на осемте крайника на йога е същата като осмократния път на Буда - да освободят човек от страданието. Когато противоположностите на двойствения свят са в равновесие, тогава трето нещо се ражда. Ние намираме мистериозния златен ключ, който отключва еволюционните сили на природата. Този синтез на слънчевите и лунни канали е нашата еволюционна енергия. Понеже хората сега се отъждествяват почти изцяло със своите мисли и с външния свят, рядко се случва човек да постигне баланс между вътрешните и външните сили, които позволяват на Кундалини да се пробуди по естествен път. За тези, които се отъждествяват единствено с илюзията, Кундалини винаги ще си остане една метафора, една идея, а не директно преживяване на енергията и съзнанието на човек.