Дейвид Биелло: Е, Виктор, да има нещо ново при теб напоследък? Виктор Весково: Дъното на Атлантическия океан и, предполагам, четенето на повечко Жул Верн в младежки години, и така последните четири години ръководих екип, който да проектира и построи това, което сега е най-напредналата и достигаща най-голяма дълбочина подводница, която има и опция за управление от разстояние също. Това сме ние миналия декември за първи път -- дъното на Атлантическия океан. ДБ: И никой досега не е виждал това, така ли? Само ти. ВВ: Не. Вече и всички останали. ДБ: А защо? На кой му е нужно? Ами -- ВВ: Смятам, че всички са видели напредъка през последните 10-15 години. Има хора, които имат средствата да разгадават космоса, като "СпейсЕкс" или "Блу Ориджин" -- тези хора -- а ние пък вървим в обратна посока. Живеем в прекрасна ера на частни лица, които дават от техните средства, за да се развиват технологии, които да ни заведат на места, които никога преди не са били откривани, а световните океани са -- почти клиширано ще е да кажем, че 70 процента от планетата са океани и това, че 95 процента са непознати за хората. Това, което се опитваме да направим с тази експедиция е да построим потопяем съд, който може да достигне до всяка точка от дъното на планетата, за да изследва 60-те процента от планетата, който са все още непроучени. ДБ: Трябва ви доста мощно средство, нали? ВВ: Точно така. Този инструмент е подводницата - Лимитинг Фактор. Това е единствен по рода си потопяем съд, подкрепен от подкрепящ дирижабъл, Прешър Дроп. Има 90 см дебела титаниева сфера, която побира двама човека и я държи на една атмосфера, и има способността да се гмурка многократно до най-дълбоките кътчета на океана. ДБ: Тоест е нещо като "СпейсЕкс", само че за океаните? ВВ: Да, нещо подобно, но в случая аз си управлявам машините. (Смях) ДБ: Мислиш ли да вземеш Елон или...? ВВ: Да, може да взема някого с мен там долу. Елън, ако слушаш, ще ти дам да се повозиш в моята машина, ако и ти ми дадеш в твоята. (Смях) ДБ: Разкажи ни сега как е там долу. Говорим си за място, където налягането е толкова голямо, че е все едно да си сложиш Айфеловата кула на пръста. ВВ: Даже и повече. Налягането е около 16 000 паскала на квадратен инч. Имаме тази титаниева сфера, която ни позволява да се гмурнем в тези екстремни дълбочини и да изплуваме многократно. Досега такова нещо не е правено. Два пъти е имало гмуркане до Чаленджър Дийп, Един път в 1960 г. и един през 2012 г. от Джеймс Камерън, като и двамата се гмурнали и изплували, и това били експерименти. Това е първата комерсиално призната подводница, която може да се гмурка и изплува хиляди пъти с двама човека, включвайки и един учен. Много сме горди, че заведохме най-добрия гмуркач в историята на Великобритания, само преди три седмици, д-р Алан Джеймисън от университета НюКасъл, който беше заедно с нас посредством Джава Тренч. ДБ: Значи предполагам, че не ви и трябва много, за да се стреснете от учудване. ВВ: Е, все пак е много по-различно от гмуркането. Ако имаш клаустрофобия - не искаш да си в подводницата. Гмуркаме се на големи дистанции и мисиите обикновено траят от осем до девет часа - в затворено пространство. Много е различно от предишната ми кариера, а именно планинското катерене, където си на открито, вятърът вее, студено е. Тук е точно обратното. Всичко е доста по-техническо. Изисква се повече прецизност при използването на иструментите и отстраняването на проблеми, ако нещо се обърка. Но ако все пак нещо съвсем се обърка в подводницата, няма и да разбереш. (Смях) ДБ: Значи казваш, че те страх от течове. ВВ: Течовете не са добри, но ако все пак се случи не е чак толкова зле, защото ако стане много зле, пак казвам - няма и да разберете, но -- пожар в капсулата също ще е зла беда, но подводницата всъщност е много безопасна. Обичам да казвам, че не се доверявам на много неща в живота, но вярвам на титана, на математиката, вярвам и на изпитателния анализ на елементите, чрез който се определя дали такива неща биха оцелели при такива необичайни условия и налягане. ДБ: А и сферата е перфектно направена, нали? Това е наистина уникално произведение. ВВ: Да, това е истинският трик -- всъщност е построяването на титаниева сфера, която е точна до .1 процент от машината. С титан трудно се работи и много хора все още не знаят как, но ние имахме късмет. Нашият уникален екип успя да направи почти перфектна сфера, която, когато подлагаш на налягане, има най-добра геометрична форма. Когато съм в подводницата и шлюзът се затвори съм уверен, че ще сляза към дълбините и ще се върна обратно. ДБ: И това предполагам го проверявате по няколко пъти? -- дали е затворен шлюзът? ВВ: Има точно две правила при гмуркането с подводница. Първото е - затвори шлюза сигурно. Второто е - върни се на Правило 1. ДБ: И така, Атлантически океан: готово. Южен океан: готово ВВ: Досега никой не се е гмуркал в Южния океан. И знам защо. Много, ама много е враждебно настроен. Времето е ужасно. На ум идва думата "сблъсък". Но ние и това направихме, да. Радвам се, че свърши -- ДБ: О, да -- ВВ: Благодаря ви. (Ръкопляскане) ДБ: Все едно се състезаваш през него. И сега и Индийският океан, както Кели спомена. ВВ: Да, това беше преди три седмици. Бяхме късметлии да разгадаем тази мистерия. Ако някои ме беше попитал преди три седмици, "Коя е най-дълбоката точка на Индийския океан?" -- никой не знаеше точно. Имаше двама кандидати, единият от Австралия и другият в Джава Тренчът. Имаме този прекрасен кораб с уникален сонар. Картографирахме и двете. Изпратихме до дъното два ландера и потвърдихме. Всъщност беше в централната част на Джава Тренчът. никой не си мислеше, че ще е там. Всъщност, всеки път, когато приключим с някое гмуркане, трябва да отидем в "Уикипедия" и да променим информацията, защото ще се окаже, че е напълно грешна. (Смях) ДБ: Предполагам, че отнема повече време да стигнете до дъното отколкото време прекарвате там? ВВ: Не, прекарваме доста време под вода. В подводницата има кислород за 4 дни. Ако съм под вода за 4 дни, ако нещо наистина не се обърка, надали ще го използвам. пътят до най-дълбокото е около три часа, а на дъното можем да престоим от три до четири часа, след което имаме три часа до повърхността. И затова не искате да оставате там повече от 10 до 11 часа. Може да стане малко тясно. ДБ: И така, дъното на Индийския океан, а. И това е нещо, което никой освен теб не е виждал досега -- ВВ: Това са всъщност кадри от един от нашите роботизирани лендъри. А това долу вдясно е енергична assfish --- така всъщност се нарича. (Смях) Вляво можете да видите създание, каквото светът все още не е виждал. Всъщност, това е медуза, обитаваща дъното, наречена стъблов асцидий и досега никоя от тях не е изглеждала по този начин. Тя има и малко дете на края на коренчето си, което точно пусна и започна да се носи красиво. На всяко гмуркане, дори да сме под вода само за няколко часа, намирахме по 3-4 нови вида, защото има места, които са били изолирани милярди години и човешко същество никога не е било там, за да ги заснеме или да вземе проби. И това ни прави различни -- (Аплодисменти) А за какво се надяваме -- главната ни цел е да създадем този инструмент. Инструментът е врата, защото чрез него ние ще можем потенциално да направим още такива и да заведем повече учени, които да се гмуркат хиляди пъти, да отворят тази врата и да намерят неща, които не сме си и представяли, че съществуват. ДВ: Та значи повече хора са били в космоса отколкото на дъното на океана. Ти си един от тримата. Ами ти нали ще заведеш още хора, ВВ: Да, трима човека са се гмуркали до дъното на Тихия океан. Триест през 1960 г. с двама човека. Джеймс Камерън през 2012 с неговия Дийп Си Чаленджър -- благодаря ти, Джим, добро включване. Това е технология от трето поколение. Не само ще се опитаме да се гмурнем след две седмици, но и ще се опитаме да го направим няколко пъти, такова нещо досега не е правено. Ако успеем, ще докажем тази нова технология пред света и ще се отвори врата, която ще остане отворена. (Ръкопляскане) ДБ: Чудесно. Пожелавам ви успех. ВВ: Много ви благодаря. ДБ: Благодаря ви. ВВ: Благодаря на всички. (Ръкопляскане)