Дейвид Биелло: Е, Виктор, да има нещо ново
при теб напоследък?
Виктор Весково: Дъното на Атлантическия
океан
и, предполагам, четенето на повечко Жул
Верн в младежки години,
и така последните четири години ръководих
екип, който да проектира и построи
това, което сега е най-напредналата и
достигаща най-голяма дълбочина подводница,
която има и опция за управление от
разстояние също.
Това сме ние миналия декември
за първи път --
дъното на Атлантическия океан.
ДБ: И никой досега не е виждал това,
така ли?
Само ти.
ВВ: Не.
Вече и всички останали.
ДБ: А защо? На кой му е нужно?
Ами --
ВВ: Смятам, че всички са видели напредъка
през последните 10-15 години.
Има хора, които имат средствата да
разгадават космоса,
като "СпейсЕкс" или "Блу Ориджин" --
тези хора --
а ние пък вървим в обратна посока.
Живеем в прекрасна ера
на частни лица, които дават от техните
средства,
за да се развиват технологии, които да ни
заведат на места,
които никога преди не са били
откривани,
а световните океани са --
почти клиширано ще е да кажем, че 70
процента от планетата са океани
и това, че 95 процента са непознати за
хората.
Това, което се опитваме да направим
с тази експедиция
е да построим потопяем съд,
който може да достигне до всяка точка
от дъното на планетата,
за да изследва 60-те процента от планетата,
който са все още непроучени.
ДБ: Трябва ви доста мощно средство, нали?
ВВ: Точно така.
Този инструмент е подводницата -
Лимитинг Фактор.
Това е единствен по рода си
потопяем съд,
подкрепен от подкрепящ дирижабъл,
Прешър Дроп.
Има 90 см дебела титаниева сфера, която
побира двама човека
и я държи на една атмосфера,
и има способността да се гмурка
многократно
до най-дълбоките кътчета на океана.
ДБ: Тоест е нещо като "СпейсЕкс", само че
за океаните?
ВВ: Да, нещо подобно,
но в случая аз си управлявам
машините.
(Смях)
ДБ: Мислиш ли да вземеш Елон или...?
ВВ: Да, може да взема някого с мен там
долу.
Елън, ако слушаш,
ще ти дам да се повозиш в моята машина,
ако и ти ми дадеш в твоята.
(Смях)
ДБ: Разкажи ни сега как е там долу.
Говорим си за място, където налягането е
толкова голямо,
че е все едно да си сложиш Айфеловата кула
на пръста.
ВВ: Даже и повече.
Налягането е около 16 000 паскала на
квадратен инч.
Имаме тази титаниева сфера,
която ни позволява да се гмурнем в тези
екстремни дълбочини
и да изплуваме многократно.
Досега такова нещо не е правено.
Два пъти е имало гмуркане до Чаленджър
Дийп,
Един път в 1960 г. и един през 2012 г. от
Джеймс Камерън,
като и двамата се гмурнали и изплували, и
това били експерименти.
Това е първата комерсиално призната
подводница,
която може да се гмурка и изплува хиляди
пъти с двама човека,
включвайки и един учен.
Много сме горди,
че заведохме най-добрия гмуркач в
историята на Великобритания,
само преди три седмици, д-р Алан
Джеймисън от университета НюКасъл,
който беше заедно с нас посредством
Джава Тренч.
ДБ: Значи предполагам, че не ви и трябва
много, за да се стреснете от учудване.
ВВ: Е, все пак е много по-различно
от гмуркането.
Ако имаш клаустрофобия - не искаш да си
в подводницата.
Гмуркаме се на големи
дистанции
и мисиите обикновено траят от осем до
девет часа - в затворено пространство.
Много е различно от предишната ми
кариера,
а именно планинското катерене,
където си на открито,
вятърът вее, студено е.
Тук е точно обратното. Всичко е
доста по-техническо.
Изисква се повече прецизност при
използването на иструментите
и отстраняването на проблеми, ако
нещо се обърка.
Но ако все пак нещо съвсем се обърка в
подводницата,
няма и да разбереш.
(Смях)
ДБ: Значи казваш, че те страх от
течове.
ВВ: Течовете не са добри, но ако все пак
се случи
не е чак толкова зле, защото ако
стане много зле,
пак казвам - няма и да разберете, но --
пожар в капсулата също ще е зла беда,
но подводницата всъщност е много
безопасна.
Обичам да казвам, че не се доверявам
на много неща в живота,
но вярвам на титана, на математиката,
вярвам и на изпитателния анализ
на елементите,
чрез който се определя
дали такива неща биха оцелели
при такива необичайни условия
и налягане.
ДБ: А и сферата е перфектно направена,
нали?
Това е наистина уникално произведение.
ВВ: Да, това е истинският трик --
всъщност е построяването на
титаниева сфера,
която е точна до .1 процент от машината.
С титан трудно се работи
и много хора все още не знаят как,
но ние имахме късмет.
Нашият уникален екип успя да направи
почти перфектна сфера,
която, когато подлагаш на налягане,
има най-добра геометрична форма.
Когато съм в подводницата и шлюзът
се затвори
съм уверен, че ще сляза към дълбините
и ще се върна обратно.
ДБ: И това предполагам го проверявате
по няколко пъти? --
дали е затворен шлюзът?
ВВ: Има точно две правила при
гмуркането с подводница.
Първото е - затвори шлюза сигурно.
Второто е - върни се на Правило 1.
ДБ: И така, Атлантически океан: готово.
Южен океан: готово
ВВ: Досега никой не се е гмуркал в
Южния океан.
И знам защо.
Много, ама много е враждебно
настроен.
Времето е ужасно.
На ум идва думата "сблъсък".
Но ние и това направихме, да.
Радвам се, че свърши --
ДБ: О, да --
ВВ: Благодаря ви.
(Ръкопляскане)
ДБ: Все едно се състезаваш през него.
И сега и Индийският океан,
както Кели спомена.
ВВ: Да, това беше преди три седмици.
Бяхме късметлии да разгадаем тази
мистерия.
Ако някои ме беше попитал преди три
седмици,
"Коя е най-дълбоката точка на Индийския
океан?" --
никой не знаеше точно.
Имаше двама кандидати,
единият от Австралия и другият
в Джава Тренчът.
Имаме този прекрасен кораб с уникален
сонар.
Картографирахме и двете.
Изпратихме до дъното два ландера и
потвърдихме.
Всъщност беше в централната част на
Джава Тренчът.
никой не си мислеше, че ще е там.
Всъщност, всеки път, когато приключим
с някое гмуркане,
трябва да отидем в "Уикипедия" и да
променим информацията,
защото ще се окаже, че е
напълно грешна.
(Смях)
ДБ: Предполагам, че отнема повече време
да стигнете до дъното
отколкото време прекарвате там?
ВВ: Не, прекарваме доста време под вода.
В подводницата има кислород за 4 дни.
Ако съм под вода за 4 дни,
ако нещо наистина не се обърка, надали
ще го използвам.
пътят до най-дълбокото е около три часа,
а на дъното можем да престоим от
три до четири часа,
след което имаме три часа до
повърхността.
И затова не искате да оставате там повече
от 10 до 11 часа.
Може да стане малко тясно.
ДБ: И така, дъното на Индийския океан,
а.
И това е нещо, което никой освен теб не
е виждал досега --
ВВ: Това са всъщност кадри от един от
нашите роботизирани лендъри.
А това долу вдясно е енергична assfish ---
така всъщност се нарича.
(Смях)
Вляво можете да видите създание, каквото
светът все още не е виждал.
Всъщност, това е медуза, обитаваща
дъното, наречена стъблов асцидий
и досега никоя от тях не е изглеждала
по този начин.
Тя има и малко дете на края на
коренчето си,
което точно пусна и започна да се носи
красиво.
На всяко гмуркане,
дори да сме под вода само за няколко
часа,
намирахме по 3-4 нови вида,
защото има места, които са били изолирани
милярди години
и човешко същество никога не е било там,
за да ги заснеме
или да вземе проби.
И това ни прави различни --
(Аплодисменти)
А за какво се надяваме --
главната ни цел е да създадем този
инструмент.
Инструментът е врата,
защото чрез него
ние ще можем потенциално да направим
още такива
и да заведем повече учени, които да се
гмуркат хиляди пъти,
да отворят тази врата
и да намерят неща, които не сме си и
представяли, че съществуват.
ДВ: Та значи повече хора са били в космоса
отколкото на дъното на океана.
Ти си един от тримата.
Ами ти нали ще заведеш още хора,
ВВ: Да, трима човека са се гмуркали до
дъното на Тихия океан.
Триест през 1960 г. с двама човека.
Джеймс Камерън през 2012 с неговия
Дийп Си Чаленджър --
благодаря ти, Джим, добро включване.
Това е технология от трето поколение.
Не само ще се опитаме да се гмурнем
след две седмици,
но и ще се опитаме да го направим
няколко пъти,
такова нещо досега не е правено.
Ако успеем, ще докажем тази нова
технология пред света
и ще се отвори врата, която ще остане
отворена.
(Ръкопляскане)
ДБ: Чудесно. Пожелавам ви успех.
ВВ: Много ви благодаря.
ДБ: Благодаря ви.
ВВ: Благодаря на всички.
(Ръкопляскане)