Били Джийн Кинг: Здравейте на всички! (Ръкопляскане) Благодаря, Пат. Много благодаря! Много ме вдъхновявате сега. (Смях) Пат Мичъл: Много добре. Докато гледах отново записа на тенис мача си мислех, че съдбата на жените по света е в твои ръце, с всеки удар на ракетата. Така ли се чувстваше? БДК: Боби Ригс беше бивш номер 1 не кой да е. Той беше герой за мен и аз го уважавах. Затова го победих - всъщност от уважение. (Смях) Вярно е! Родителите ми са ме учили така: "Уважавай противника си и никога не го подценявай. Никога." И той беше прав. Абсолютно прав. Знаех, че играя за социална промяна. Бях много нервна заради огромната тежест на тази отговорност. Мислех си: "Ако загубя ще върна жените с поне 50 години назад." Законът за равноправие тъкмо беше приет предишната година на 23 юни 1972. Девет от нас жени в професионалния тенис имахме договори за по $1 през 1970 г. А този мач беше през 73-та. Така че играехме професионално едва 3-та година, участвахме в турнири и изкарвахме заплати. Договорите на девет от нас бяха за по 1 долар. Борихме се за това всяко момиче родено където и да е по света стига да е достатъчно добро да може да се съзтезава и да се издържа от това. Преди 1968-а изкарвахме по $14 на ден и бяхме зависими от организациите. Борихме се да променим това. Не ставаше въпрос само за нашето поколение а за тези поколения след нас. Няма съмнение, че всички стоим на раменете на хората дошли преди нас. Но всяко поколение има шанс за по-добро бъдеще Така мислех. Исках да играя в чест на равноправието. В случай че не знаете, което впрочем повечето не знаят е че, законът от 72-ра задължава федералните субсидии за учебни заведения - и държавни и частни, най-сетне да бъдат разпределяни равномерно за момичета и момчета. Това промени всичко. (Ръкопляскания) Вече имахме закон, сега трябваше да го покажем в действие със сърца и с ум. Тогава можем да празнуваме, изцяло. Това ми беше на ума. Промяната настъпва в мисленето и сърцата. Две неща произлязоха след мача: жените добиха самочувствие и увереност. Имаха смелост да поискат повишение. Някои бяха чакали 10, 15 г. за това. Питах: "По-важно е дали го получихте?" (Смях) Получиха го. А мъжете? Онези от тях, които са поне в 40-те си год. са първото поколение мъже от ерата на Женската еманципация. Незвисимо дали им харесва. (Смях) (Ръкопляскания) Много често хората, които са говорили просълзени с мен, са били именно мъже. Интересното е, че са ми казвали: "Били, бях на 12г., когато гледах мача. Днес имам дъщеря и се радвам, че съм го гледал като млад мъж." Президентът Обама е един от тези млади мъже на 12 години. Той лично ми каза когато се срещнахме: "Бях на 12г. по това време. Как днес възпитавам двете си дъщери е повлияно от този мач." И мъжете, и жените спечелиха от този мач по различен начин. ПМ: Вече цяло поколение или две живеят в равноправие благодарение на този и последвалите го борби. Жените бяха приети в отборите. Включиха ги в отборните спортове. където преди не бяха приети Като спортист ти постигна много в спорта, както и чрез лобиране за равноправно заплащане на жените спортисти. И Женската Спортна Фондация Към какво се стремиш в момента с инициативата на твое име? БДК: Това е мечта, която имах като дете на 12 години. На 11г. исках да съм тенесистка № 1 в света. един приятел ме покани да играя и аз го попитах: "Какво е това?" В моето семейство се играеше баскетбол, не тенис. На 12г. обаче (Смях) вече играех по турнири, а в края на годината постигаш ранкинг. Докато бях в клуба в Лос Анджелис и си мечтаех се чудех колко непопулярен беше моя спорт и как всички се обличат в бяло, играят с бели тенис топки, и са белокожи. Чудех се: "Къде са всички други?" И това не ми даваше мира. В този момент си обещах да се боря за равни права и еднакви възможности за деца, мъже и жени до края на живота си. И че ако стана №1 в тениса, на тази възраст вече знаех, че за момиче е по-трудно да оказваш влияние, ще го използвам като платформа. Тенисът е глобален спорт. Казвах си: "Имам шанс, който на много малко хора им се дава." Не знаех дали ще успея, бях само на 12г. да искаш е едно, да го постигнеш - друго. Но помня това обещание към себе си и го спазвам. Такава съм - боря се за каузи. А жените не са имали много защитници. И сме били подценявани. Без нужното внимание. И към кого да се обърнат? Затова трябваше да го направя. И да се науча сама да се боря за себе си, да се вслушам в гласа си. едни и същи думи, които чувах всякога. Имах късмет да съм образована. Знаех, че щом го мислиш, можеш да го постигнеш. Щом го мислиш, можеш да го постигнеш. Погледни Пат, други лидери, себе си защото всеки един от нас, вижте се абсолютно всеки всеки може да постигне нещо забележително. Абсолютно всеки. ПМ: Твоята история е вдъхновяваща за много жени, Били. С инициативата на твое име се заемаш дори с по-голяма кауза. Защото често чуваме за жените повдигайки гласовете си да извоюват мястото си като лидери. Но твоята идея е дори по-голяма: равноправно всеобхватно лидерство. Днешното поколение е по-склонно да приеме това мислене. БДК: Чудесно, нали? Виж технологиите, които ни свързват навсякъде. Изумително е колко много възможности създават. Инициативата на мое име цели равноправие на работното място, и се опитва да го промени, за да може всеки да може да работи и да се чувства себе си. Повечето от нас играят 2 роли: едната - за да се впишеш. Например, една жена от афро-американски произход, става час по-рано за да отиде на работа, изправя косата си в банята и по 5-6 пъти на ден ходи до тоалетната да изправя косата си за да е сигурна, че се вписва. Така тя работи две неща. Формалната, каквато и да е тя. И другата - да се впише в нея. Или беднякът, който има диплома за висше от университета в Мичиган, но никога не говори за бедността като младеж, през която е минал, не би я споменал. Подсигурява си да видят, че е добре образован. А какво да кажем за онзи хомосексуалист, който е професионален футболист - което значи Американски футбол за повечето от вас тук, голяма работа и мъжкар, който говори само за футбол, защото е гей и не иска никой да узнае това. Примери колкото искаш. А аз искам всеки да може да бъде автентично себе си 24/7. Това е голямата цел. И понякога се усещаме - имам предвид понякога се хващам, мен самата, понеже аз съм гей, (Поема си въздух) малко неприятно, леко свиване в стомаха, понеже не се чувствам комфортно в кожата си. Затова мисля, че трябва да поискаме всеки човек да бъде просто себе си. ПМ: Проучването на твоята организация сочи, че примерите които показа -- това е проблем за много от нас - да бъдем автентични. Хората от днешното хилядолетно поколение се радват на равни възможности, които поне съществуват, дори и да не се прилагат навсякъде. БДК: Първо, аз имах късмет да си партнирам със стратегическа копмания като Тенео, което е удивително. Това ми помогна да постигна всичко това. В два етапа от живота си съм усещала истински силна подрепа от мъже. Първо беше Филип Морис с Вирджиния Слимс. Сега, вторият път, са Делойт. Те ми помогнаха с набирането на данни - факти. Делойт проведе проучване на което повече от 4000 души са отговорили и продължават да го правят. Как реагира днешното поколение? Те са фантастични. По наше време беше достатъчно всяка група да има представителство. Така че като влезеш в стая всички имат представители Днес това не стига, което е хубаво! Всеки трябва да се свърже, да се ангажира, да е въвлечен. как се чувства, какво мисли и да допринесе за решение на проблема. Те намират решения. С помощта на цялата нужна информация за разлика от нашето време. ПМ: Какво заключи проучването? Променят ли се нещата? Ще съществува ли равноправен свят? БДК: През 2025г. 75% от работещите ще са родени през 21-ви век. Те ще решат много днешни проблеми Ще имат ресурсите за това. Достатъчно ги е грижа и ще имат възможност да осъществят големи идеи. Искам да съм заедно с младите и да не изоставам. (Смях) ПМ: Те нямат избор! Проучванетo посочи, че голяма част от младите нямат нужния опит. БДК: Проведох собствено малко проучване. Попитах родените през 70-те: "Какво мислиш за младите?" Понеже аз съм доста въодушевена. Така ми реагират... (Смях) "Питаш за "Аз" поколението?" (Смях) Питам: "Наистина ли? Вярвам, че ги е грижа за природата и всичко останало." Отговарят ми: "Били, те не могат да се фокусират." (Смях) Което се оказа вярно. Средно един 18г. младеж може да се фокусира за 37 сек. (Смях) Не могат. И всъщност не го е грижа. Онзи ден ми разказаха следното. Собственичка на галерия има 3-ма работника. Един от тях и праща съобщение, ученик на стаж при нея. "Между другото ще закъснея, 'щото съм на фризьор." (Смях) Когато се появява, жената пита: "Какво стана?" "Закъснях малко, сори, как е, к'во става?" "Ами познай, бих желала да напуснеш." А тя: "Ами добре." (Смях) Няма проблем! ПМ: Били, тази история... от това се страхуват родените през 70-те. Казвам ти, благодаря че я сподели. (Смях) Не, наистина, добре е да споделяме, защото това е да си автентичен, и това което наистина чувстваме, трябва да приемeм и двете страни, нали? Но истински вярвам, от опита си на спортист, че всяко следващо поколение е по-добро. Това е факт. Женската спортна фондация продължава да отстоява равноправието и защитава закона, понеже не е утвърдена позицията още, което е притеснително, но това сочат много проучвания. Това е изключително важно за нас, затова се допитвам до хората, но е нужно да го постигнем навсякъде по света. И чухте Президентът Картър да говори за защита на закона. Знаете ли че всяко едно дело заведено от момиче спортист срещу която и да е институция. e спечелено? Точно затова е този закон. Което е изумително. Нужно е да спечелим сърцата и умовете на хората. ПМ: Какво те кара да ставаш сутрин? Да продължаваш да работиш, да се бориш за равенство във всяко едно отношение? опитвайки се да намериш нови начини...? БДК: Винаги влудявах родителите си защото бях много любопитна. Изкючително мотивирана. Моят брат играеше бейзбол. Родителите ни не се интересуваха кoлко сме добри. (Смях) Не спирахме да ги тормозим с намеренията си, защото искахме да сме най-добрите. По всички ТЕД презентации, които гледам и слушам историите на различни жени и всякакви хора, включително Президента Картър, който е на 90г. и между другото, че подхвърля цифри които не бих никога, ми се иска да кажа съвсем директно: "Извинете, почакайте малко, погледете данните." Той заекна, Ама това е невероятно. Извинявайте. ПМ: Той е удивителен човек. (Ръкопляскания) БДК: След това е президент Мери Робинсон бивш президент обаче, Благодаря на ирландците. 62%! Да! (Ръкопляскания) Конгресът ще гласува закона за брак между хомосексуалисти през юни. това са неща които са трудни за възприемане от някои хора Всeки от нас е отделен индивид човешко същество с биещо сърце, който го е грижа и който иска автентичен живот. Нали? Не е нужно да се съгласявате с всеки, но всеки трябва да има шанс. Това е наш дълг. Да вървим напред, винаги. Тези хора са голямо вдъхновение. Всеки един е от значение. И е способен да окаже влияние. Всеки, който гледа и слуша в момента по света и всеки тук - може да повлияе на нещата. Никога не забравяйте това. Добре? Не се отказвайте да се борите. ПМ: Били, ти си голямо вдъхновение за нас. БД: Благодаря, Пати. (Ръкопляскания) Благодаря, ТЕД! (Ръкопляскания) Много благодаря.