Годината беше 1776 г.
В Бавария, новите идеали за рационализъм,
религиозна свобода
и общочовешки права,
се състезават със силното влияние на
католическата църква в обществените дела.
Отвъд Атлантическия океан,
нова нация залага искането си за
независимост въз основа на тези идеи.
Но обратно в Бавария,
опитите на професора по право Адам
Вайсхаупт да преподава светска философия
се увенчават с провал.
Вайсхаупт решил да разпространява
идеите си чрез тайно общество,
което да изобличи недостатъците
в идеологията на Църквата.
Той нарекъл тайното си общество
"Илюминати".
Вайсхаупт сформирал аспекти на тайното си
общество върху група, наречена "Масони".
Първоначално, гилдия на елитни каменоделци
през късното Средновековие,
масоните са преминали от предаване
знанията на занаята зидария,
към по-масово насърчаване на идеалите за
знание и разум.
С течение на времето, те прераснали в
полусекретен, недостъпен орден,
включващ много богати и
влиятелни личности,
със сложни, тайни ритуали за посвещение.
Вайсхаупт създава паралелното си общество
като се присъединява и към масоните
и набира хора от техните редици.
Той приема кодовото име Спартак,
в чест на известния водач на
Римското въстание на робите.
Първите членове стават Управляващ съвет
на илюминатите, или Ареопаг.
Един от тези членове, барон Адолф
Книге, също масон,
става влиятелен в набирането на членове.
С помощта на Книге, илюминатите
увеличават броя си,
придобиват влияние в рамките на
няколко масонски клона,
и включват масонски ритуали.
Към 1784 г. членовете са над 600 човека,
включително влиятелни учени и политици.
Докато илюминатите набират членове,
Американската революция също
набира скорост.
По-късно, Томас Джеферсън ще цитира
Вайсхаупт като вдъхновение.
Европейските монарси и духовенство са
уплашени от такива бунтове на местно ниво.
Междувременно, съществуването на
илюминатите става обществена тайна.
И илюминатите, и масоните
черпят изключително
от богатия елит на обществото,
което означава, че имат тесни връзки
с членове на религиозните и
политически учреждения.
Мнозина в правителството и църквата
вярват, че и двете групи
са решени да подкопаят религиозната вяра
у хората.
Но тези групи не се противопоставят
непременно на религията -
те просто вярват, че тя трябва да е
отделно от управлението.
Все пак подозрителното баварско
правителство започва да води записки
относно предполагаеми членове
на илюминатите.
Точно когато членове започват да си
осигуряват важни позиции в местните власти
и университети,
указ на херцог Карл Теодор Баварски през
1784 г. забранява всички тайни общества.
Макар публична забрана на нещо на пръв
поглед тайно, да изглежда трудно,
в този случай е проработило.
Само девет години след основаването си,
групата се разпуска,
архивите им са иззети,
и Вайсхаупт е изпратен в изгнание.
Илюминатите ще станат много по-известни
след края си,
отколкото някога са били в
краткото си съществуване.
Десетилетие по-късно,
след Френската революция,
консервативни автори твърдят, че
илюминатите са се запазили след изгнанието
и ръководят свалянето на монархията.
В САЩ,
проповедникът Джедидия Морз популяризира
подобни идеи за илюминатски заговор
срещу правителството.
Но въпреки че идеята за тайна група,
организираща политически катаклизми
е все още жива и днес, няма доказателства
илюминатите да са се запазили,
реформирали или отишли в нелегалност.
Краткото им начинание е документирано
в правителствените архиви на Бавария,
заедно със сведения относно
все още активните масони,
и по-специално припокриването
между тези две групи,
без спомен оттогава.
В духа на рационализма, който
илюминатите бяха приели,
трябва да заключим,
че вече не съществуват.
Идеите, които тласкат Вайсхаупт да създаде
илюминатите, все още се разпространяват,
превръщайки се в основата на много
западни правителства днес.
Тези идеи не са започнали и завършили
с илюминатите -
вместо това, това е била общност,
представляваща вълна от промени,
които вече са били в ход при основаването,
и са продължили дълго след края ѝ.