WEBVTT 00:00:00.960 --> 00:00:06.256 Представете си, да не можете да кажете, "Гладен съм", "Боли ме", 00:00:06.280 --> 00:00:08.816 "Благодаря", или "Обичам те." 00:00:08.840 --> 00:00:10.936 Да бъдеш в капан, вътре в тялото си, 00:00:10.960 --> 00:00:14.096 тяло, което не реагира на команди. 00:00:14.120 --> 00:00:15.776 Заобиколен от хора, 00:00:15.800 --> 00:00:17.416 въпреки това съвсем сам. 00:00:17.440 --> 00:00:19.136 Изпълнен с желание да протегнеш ръка, 00:00:19.160 --> 00:00:23.376 да се свържеш, да се чувстваш удобно, да вземаш участие. 00:00:23.400 --> 00:00:26.480 За 13 дълги години, това беше моята реалност. NOTE Paragraph 00:00:27.520 --> 00:00:33.056 Повечето от нас никога не се замислят, за разговора, за общуването. 00:00:33.080 --> 00:00:35.216 Мислил съм много за това. 00:00:35.240 --> 00:00:37.896 Аз имах много време за мислене. NOTE Paragraph 00:00:37.920 --> 00:00:40.016 През първите 12 години от живота ми, 00:00:40.040 --> 00:00:42.736 бях едно нормално, щастливо, здраво малко момче. 00:00:42.760 --> 00:00:44.896 След това всичко се промени. 00:00:44.920 --> 00:00:47.176 Получих инфекция на мозъка. 00:00:47.200 --> 00:00:49.496 Лекарите не бяха сигурни, каква е причината, 00:00:49.520 --> 00:00:52.016 но те ме лекуваха по най-добрия начин, по който могат. 00:00:52.040 --> 00:00:55.416 Въпреки това, аз постепенно се влоших. 00:00:55.440 --> 00:00:59.616 В крайна сметка, загубих способността си да контролирам движенията си, 00:00:59.640 --> 00:01:00.976 да правя контакт с очи, 00:01:01.000 --> 00:01:04.239 и накрая, способността ми да говоря. NOTE Paragraph 00:01:05.280 --> 00:01:06.496 Докато бях в болница, 00:01:06.520 --> 00:01:09.096 отчаяно исках да се прибера вкъщи. 00:01:09.120 --> 00:01:12.416 Казах на майка ми: "Кога у дома?" 00:01:12.440 --> 00:01:16.896 Това бяха последните думи, които изрекох със собственият глас. 00:01:16.920 --> 00:01:20.736 В последствие щях да се проваля на всеки тест за умственото осъзнаване. 00:01:20.760 --> 00:01:23.576 На моите родителите им бе обяснено, че все едно не съм там 00:01:23.600 --> 00:01:28.216 Бях зеленчук с интелигентността на три месечно бебе. 00:01:28.240 --> 00:01:31.896 Казали им, да ме вземат у дома и да се опитват да ми създадат комфорт, 00:01:31.920 --> 00:01:33.120 докато умра. NOTE Paragraph 00:01:34.000 --> 00:01:37.536 Моите родители, в действителност, живота на цялото ми семейство, 00:01:37.560 --> 00:01:41.856 беше обзет от това, да се грижат за мен по най-добрият начин, който знаеха. 00:01:41.880 --> 00:01:44.216 Приятелите им се отдалечиха от тях. 00:01:44.240 --> 00:01:46.056 Една година се изтърколи във втора, 00:01:46.080 --> 00:01:47.400 втората в трета. 00:01:48.240 --> 00:01:52.656 Изглеждаше, като че човека който бях преди започна да изчезва. 00:01:52.680 --> 00:01:57.576 Конструкторите Лего и електронни схеми, които обичах като момче отпаднаха. 00:01:57.600 --> 00:02:02.056 Бях преместен от моята спалня, в друга по-практична. 00:02:02.080 --> 00:02:03.776 Бях станал призрак, 00:02:03.800 --> 00:02:08.175 избледнял спомен за едно момче, което хората са познавали и обичали. NOTE Paragraph 00:02:08.199 --> 00:02:12.456 В същото време, съзнанието ми започна да се възстановява отново. 00:02:12.480 --> 00:02:15.496 Постепенно осъзнаването ми започна да се връща. 00:02:15.520 --> 00:02:18.856 Но никой не разбра, че съм се върнал към живота. 00:02:18.880 --> 00:02:20.696 Бях наясно с всичко, 00:02:20.720 --> 00:02:22.736 точно като всеки нормален човек. 00:02:22.760 --> 00:02:25.056 Можех да видя и да разбера всичко, 00:02:25.080 --> 00:02:27.920 но не можах да намеря начин да споделя с някой. 00:02:28.560 --> 00:02:32.536 Моята личност бе погребана в рамките на едно привидно тихо тяло, 00:02:32.560 --> 00:02:36.280 изпълнено с живот съзнание, но скрито в пашкул на пръв поглед NOTE Paragraph 00:02:36.920 --> 00:02:39.656 Суровата действителност ме удари, че щях да прекарам 00:02:39.680 --> 00:02:42.336 остатъка от живота си, заключен в себе си, 00:02:42.360 --> 00:02:44.056 напълно сам. 00:02:44.080 --> 00:02:47.696 Бях в капан, само със собствените си мисли за компания. 00:02:47.720 --> 00:02:49.896 Аз никога нямаше да бъда спасен. 00:02:49.920 --> 00:02:52.856 Никой никога не би показал нежност. 00:02:52.880 --> 00:02:55.136 Никога не бих говорил с приятел. 00:02:55.160 --> 00:02:57.080 Никой никога не би ме обичал. 00:02:57.920 --> 00:03:02.056 Нямах никакви мечти, бях без надежда, нямах какво да очаквам. 00:03:02.080 --> 00:03:04.576 Е, нищо приятно. 00:03:04.600 --> 00:03:05.936 Живеех в страх, 00:03:05.960 --> 00:03:07.496 и, да го кажем направо, 00:03:07.520 --> 00:03:10.576 чаках смъртта най-накрая да ме освободи, 00:03:10.600 --> 00:03:14.496 очаквайки да умра сам под домашни грижи. NOTE Paragraph 00:03:14.520 --> 00:03:17.896 Аз не знам дали е наистина възможно, да се изрази с думи 00:03:17.920 --> 00:03:20.736 какво е да не си в състояние да да общуваш. 00:03:20.760 --> 00:03:24.176 Твоята личност да изчезва в тежка мъгла 00:03:24.200 --> 00:03:29.976 и всичките ти емоции и желания да са свити, задушени и заглушени вътре във вас. 00:03:30.000 --> 00:03:34.496 За мен най-лошото бе чувството на пълна безпомощност. 00:03:34.520 --> 00:03:35.960 Аз просто съществувах. 00:03:36.680 --> 00:03:39.136 Това е много тъмно място да бъдеш 00:03:39.160 --> 00:03:41.840 защото в известен смисъл си изчезнал. 00:03:43.000 --> 00:03:46.216 Други хора контролираха всеки аспект от живота ми. 00:03:46.240 --> 00:03:48.536 Те решаваха какво ям и кога. 00:03:48.560 --> 00:03:52.536 Дали лежах на правилната страна или дали съм заклещен в инвалидната количка. 00:03:52.560 --> 00:03:55.936 Често прекарвах дните си разположен пред телевизора 00:03:55.960 --> 00:03:57.800 в гледане на повторенията на Барни. 00:03:58.440 --> 00:04:01.336 Мисля, че това беше, защото Барни е толкова щастлив и весел, 00:04:01.360 --> 00:04:03.096 и аз бях негова протиположност, 00:04:03.120 --> 00:04:04.800 това направи нещата по-лоши. NOTE Paragraph 00:04:05.800 --> 00:04:09.216 Бях напълно безсилен да променя нещо в живота си 00:04:09.240 --> 00:04:11.696 или възприятията на хората за мен. 00:04:11.720 --> 00:04:15.296 Бях безмълвен, невидим наблюдател за това как хората се държаха 00:04:15.320 --> 00:04:17.696 когато те мислеха, че никой не гледа. 00:04:17.720 --> 00:04:21.416 За съжаление, не бях само наблюдател. 00:04:21.440 --> 00:04:25.416 Липсата на комуникация, ме направи перфектната жертва, 00:04:25.440 --> 00:04:29.416 беззащитен обект, привидно лишен от чувства, 00:04:29.440 --> 00:04:33.176 който хората използват, за да разиграват най-тъмните си желания. 00:04:33.200 --> 00:04:36.856 За повече от 10 години, хора, които бяха наети за да се грижат за мен, 00:04:36.880 --> 00:04:40.040 злоупотребяваха с мен физически, вербално и сексуално. 00:04:40.760 --> 00:04:43.520 Противно на това, което те мислеха, аз усещах. 00:04:44.400 --> 00:04:46.136 Първият път, когато това се случи, 00:04:46.160 --> 00:04:48.816 бях шокиран и обезверен 00:04:48.840 --> 00:04:50.360 Как биха могли да ми причинят това? 00:04:51.120 --> 00:04:52.696 Бях объркан. 00:04:52.720 --> 00:04:54.840 Какво бях направил, за да заслужа това? 00:04:55.440 --> 00:04:59.496 Част от мен искаше да плаче, а друга част искаше да се бие. 00:04:59.520 --> 00:05:03.256 обидата, тъгата и гнева ме завладяваха, 00:05:03.280 --> 00:05:05.056 Чувствах се безполезен. 00:05:05.080 --> 00:05:07.000 Нямаше кой да ме утеши. 00:05:08.080 --> 00:05:11.336 Но нито един от родителите ми не знаеше, че това се случва. 00:05:11.360 --> 00:05:15.416 Живеех в ужас, знаейки, че това ще се случва отново и отново. 00:05:15.440 --> 00:05:17.536 Просто не знаех кога. 00:05:17.560 --> 00:05:20.320 Осъзнавах, че вече нямаше да бъда същият. 00:05:21.360 --> 00:05:24.976 Спомням си, че веднъж слушайки Уитни Хюстън да пее, 00:05:25.000 --> 00:05:29.856 "Без значение, какво ми отнемат, не могат да отнемат достойнството ми. " 00:05:29.880 --> 00:05:32.800 Аз си помислих, "Искаш ли да се обзаложим?" NOTE Paragraph 00:05:35.120 --> 00:05:38.856 Може би родителите ми биха разбрали, и можеха да ми помогнат. 00:05:38.880 --> 00:05:41.136 Но през годините на постоянни грижи, 00:05:41.160 --> 00:05:44.056 се налагаше да се будят на всеки два часа да ме обръщат, 00:05:44.080 --> 00:05:47.456 комбинирано с тяхната тъга по загубата на сина им, 00:05:47.480 --> 00:05:50.816 всичко това, си взе своето от майка ми и баща ми. 00:05:50.840 --> 00:05:54.416 След още един разгорещен спор между родителите ми, 00:05:54.440 --> 00:05:57.056 в момент на отчаяние и безнадеждност, 00:05:57.080 --> 00:06:00.400 майка ми се обърна към мен и ми каза, че е трябвало да умра. 00:06:02.160 --> 00:06:05.296 Бях шокиран, но докато си мислех за това, което беше казала тя, 00:06:05.320 --> 00:06:09.336 бях изпълнен с огромно състрадание и любов към майка ми, 00:06:09.360 --> 00:06:11.320 Все още не можех да направя нищо по въпроса. NOTE Paragraph 00:06:12.640 --> 00:06:15.016 Имаше много моменти, когато се отказах, 00:06:15.040 --> 00:06:17.416 потъвайки в тъмната пропаст. 00:06:17.440 --> 00:06:20.576 Спомням си един особено труден момент. 00:06:20.600 --> 00:06:22.856 Баща ми, ме остави сам в колата 00:06:22.880 --> 00:06:26.456 докато той бързо отиде да си купи нещо от магазина. 00:06:26.480 --> 00:06:29.096 непознат, случайно мина покрай мен, 00:06:29.120 --> 00:06:31.960 погледна ме и се усмихна. 00:06:32.880 --> 00:06:36.016 Аз никога не разбрах защо, но този прост акт, 00:06:36.040 --> 00:06:38.336 този краткотраен момент на човешката връзка, 00:06:38.360 --> 00:06:40.736 трансформира това как се чувствах, 00:06:40.760 --> 00:06:42.680 и ме накара да искам да продължа. NOTE Paragraph 00:06:43.760 --> 00:06:46.696 Моето съществуване беше изтерзано от монотонността, 00:06:46.720 --> 00:06:49.736 реалност, която твърде често ми идваше в повече за да я понеса. 00:06:49.760 --> 00:06:53.896 Сам с мислите си, аз си построявах сложни фантазии 00:06:53.920 --> 00:06:57.296 за това как мравки вървят по пода. 00:06:57.320 --> 00:07:02.416 Научих се да определям часа от наблюденията ми, къде бяха сенките. 00:07:02.440 --> 00:07:06.576 Тъй като се научих как сенките се движеха през часове, докато преминава деня, 00:07:06.600 --> 00:07:11.256 знаех, колко време ще мине преди да ме вземат у дома. 00:07:11.280 --> 00:07:14.536 Виждайки как моя баща, приближава към вратата за да ме прибере 00:07:14.560 --> 00:07:16.720 беше най-добрият момент от деня. NOTE Paragraph 00:07:17.600 --> 00:07:19.936 Умът ми се превърна в инструмент, който можех да използвам, 00:07:19.960 --> 00:07:22.776 за да се затварям и отдалечавам от моята реалност 00:07:22.800 --> 00:07:27.776 или да уголемявам в огромно пространство, така че до го изпълвам с фантазии. 00:07:27.800 --> 00:07:29.776 Надявах се, че моята реалност ще се промени 00:07:29.800 --> 00:07:32.656 и някой ще види, че съм се върнал към живота. 00:07:32.680 --> 00:07:35.376 Но бях отнесен, като пясъчен замък 00:07:35.400 --> 00:07:37.536 построен твърде близо до вълните, 00:07:37.560 --> 00:07:41.736 и на мое място беше човекът, който хората очакваха да бъда. 00:07:41.760 --> 00:07:45.536 За някои бях Мартин, празна черупка, зеленчук, 00:07:45.560 --> 00:07:49.976 заслужаващ остри думи, пренебрежение и дори насилие. 00:07:50.000 --> 00:07:52.936 за други, аз бях момче с трагично увреден мозък, 00:07:52.960 --> 00:07:55.176 който бе пораснал за да стане човек. 00:07:55.200 --> 00:07:58.376 Някой бяха мили и загрижени. 00:07:58.400 --> 00:08:00.896 Добър или лош, аз бях празно платно 00:08:00.920 --> 00:08:04.240 върху което се прожектираха , различните ми версии. NOTE Paragraph 00:08:05.160 --> 00:08:08.456 Отне време, докато някой ме види по различен начин. 00:08:08.480 --> 00:08:12.736 Един ароматерапевт, започна идва един път седмично у дома за да се грижи за мен. 00:08:12.760 --> 00:08:15.736 Дали чрез интуицията или вниманието си към детайла, 00:08:15.760 --> 00:08:17.776 успя да забележи, това което другите не успяха. 00:08:17.800 --> 00:08:21.936 Тя бе сигурна, че бих могъл разбера какво ми се казва. 00:08:21.960 --> 00:08:25.456 Тя убеди родителите ми, да ме изследват експерти 00:08:25.480 --> 00:08:28.776 чрез допълващи и алтернативни способи на комуникация. 00:08:28.800 --> 00:08:30.016 И в рамките на една година, 00:08:30.040 --> 00:08:34.096 Започнах да се използвам компютърна програма за комуникация. 00:08:34.120 --> 00:08:37.856 Беше вълнуващо, но разочароващо на моменти. 00:08:37.880 --> 00:08:39.856 Имах толкова много думи в ума си, 00:08:39.880 --> 00:08:42.696 че не можех чакам, да бъда в състояние да ги споделя. 00:08:42.720 --> 00:08:47.456 Понякога, бих казал неща за себе си, просто защото можех. 00:08:47.480 --> 00:08:50.096 В себе си, имах готова аудитория, 00:08:50.120 --> 00:08:53.256 Вярвах, че чрез изразяване мислите си и желанията си, 00:08:53.280 --> 00:08:55.016 другите също ще ги чуят. NOTE Paragraph 00:08:55.040 --> 00:08:57.296 Но тъй като, започнах да общувам повече, 00:08:57.320 --> 00:09:00.496 разбрах, че това е в действителност само началото на 00:09:00.520 --> 00:09:03.456 създаване на този нов собствен глас. 00:09:03.480 --> 00:09:07.816 Бях хвърлен в един свят, в който не бях съвсем наясно как да функционирам, 00:09:07.840 --> 00:09:09.496 спрях да ходя в дома 00:09:09.520 --> 00:09:13.376 Успях да получа първата си работа, да правя фотокопия. 00:09:13.400 --> 00:09:16.856 Колкото и маловажно да звучи, това беше невероятно. 00:09:16.880 --> 00:09:18.896 Моят нов свят наистина бе вълнуващ, 00:09:18.920 --> 00:09:21.736 но често е доста объркващ и страшен. 00:09:21.760 --> 00:09:23.576 Бях като мъж-дете, 00:09:23.600 --> 00:09:25.696 и колкото и освобождаващо да беше, 00:09:25.720 --> 00:09:27.456 аз се борех. 00:09:27.480 --> 00:09:31.016 Научих също, че за много от тези, който ме познаваха от дълго време, 00:09:31.040 --> 00:09:35.696 им бе невъзможно да се откажат от представата за Мартин, която бяха изградили в главата си. 00:09:35.720 --> 00:09:37.336 Докато за тези, с които се срещах за първи път, 00:09:37.360 --> 00:09:41.120 им костваше усилие да видят отвъд образа, на мълчалив мъж в инвалидна количка. 00:09:42.000 --> 00:09:44.736 Разбрах, че някои хора ще ме слушат само тогава, 00:09:44.760 --> 00:09:47.776 когато, това което казвах, е в съответствие с това, което те очакват. 00:09:47.800 --> 00:09:49.816 В противен случай, то беше пренебрегвано, 00:09:49.840 --> 00:09:52.496 и правиха това, което чувстваха, че е най-добре. NOTE Paragraph 00:09:52.520 --> 00:09:54.536 Аз открих, че истинското общуване 00:09:54.560 --> 00:09:58.376 е нещо повече от просто физическо предаване на съобщение. 00:09:58.400 --> 00:10:01.360 То е съобщението ти, да бъде чуто и уважено. 00:10:02.960 --> 00:10:05.216 И все пак, нещата вървяха добре. 00:10:05.240 --> 00:10:07.816 Тялото ми, постепенно ставаше по-силно. 00:10:07.840 --> 00:10:10.296 Имах работа с изчисления, която обичах, 00:10:10.320 --> 00:10:15.216 и дори имам Коджак, кучето, което бях сънувал в продължение на години. NOTE Paragraph 00:10:15.240 --> 00:10:19.176 Въпреки това, аз копнеех да споделя живота си с някого. 00:10:19.200 --> 00:10:23.616 Спомням си, че взирайки се през прозореца, когато баща ме караше във вкъщи от работа, 00:10:23.640 --> 00:10:28.336 мислех, че имам толкова много любов вътре в мен и никой на когото да я дам. 00:10:28.360 --> 00:10:32.816 Точно, когато бях убедил себе си, че ще бъда сам през останалата част от живота си, 00:10:32.840 --> 00:10:34.616 Срещнах Джоан. 00:10:34.640 --> 00:10:38.096 Не само, че тя е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало, 00:10:38.120 --> 00:10:43.016 но Джоан ми помогна да превъзмогна собствените си заблуди. 00:10:43.040 --> 00:10:47.656 Джоан заяви, че чрез моите думи, тя се влюбва в мен. 00:10:47.680 --> 00:10:50.456 Въпреки това, което бях преживял, 00:10:50.480 --> 00:10:52.216 все още не можех да отърся убеждението, 00:10:52.240 --> 00:10:55.456 че никой не може наистина да ме види, отвъд моето увреждане 00:10:55.480 --> 00:10:58.056 и да ме приеме такъв какъвто съм. NOTE Paragraph 00:10:58.080 --> 00:11:02.256 Също много се трудех да се разбере, че съм мъж. 00:11:02.280 --> 00:11:05.096 Първият път, когато някой се обърна към мен, като към мъж, 00:11:05.120 --> 00:11:07.416 ме извади от релси. 00:11:07.440 --> 00:11:12.056 Чувствах, как се оглеждах наоколо и питах: "Кой, аз?" 00:11:12.080 --> 00:11:14.256 Всичко това се промени с Джоан. 00:11:14.280 --> 00:11:15.856 Ние имаме една невероятна връзка 00:11:15.880 --> 00:11:20.536 и аз научих, колко важно е да се общува открито и честно. 00:11:20.560 --> 00:11:25.496 Чувствах се в безопасност, и това ми даде увереност, наистина да казвам какво мисля. 00:11:25.520 --> 00:11:29.816 Аз започнах да се чувствам пак цял, един човек, достоен за любов. NOTE Paragraph 00:11:29.840 --> 00:11:32.296 Аз започнах да променям моята съдба. 00:11:32.320 --> 00:11:34.536 Говорих малко повече по време на работа. 00:11:34.560 --> 00:11:38.936 отстоявах нуждата си за независимост, от хората около мен. 00:11:38.960 --> 00:11:42.816 Давайки ми средство за комуникация промени всичко. 00:11:42.840 --> 00:11:47.056 Използвах силата на думите и волята си да оспоря предразсъдъците, 00:11:47.080 --> 00:11:50.656 на тези около мен и тези, които имах за самия себе си. NOTE Paragraph 00:11:50.680 --> 00:11:53.376 Комуникацията е това, което ни прави хора, 00:11:53.400 --> 00:11:55.696 давайки ни възможност да се свържем на по-дълбоко ниво, 00:11:55.720 --> 00:11:57.656 с тези около нас - 00:11:57.680 --> 00:11:59.256 разказвайки историите си, 00:11:59.280 --> 00:12:02.896 изразявайки исканията си, нуждите си и желанията си, 00:12:02.920 --> 00:12:06.056 или наистина изслушвайки се един друг. 00:12:06.080 --> 00:12:09.416 Всчко това е начина, по които света знае кои сме ние. 00:12:09.440 --> 00:12:11.240 Така че това, какво сме без нея? NOTE Paragraph 00:12:12.480 --> 00:12:15.656 Истинската комуникация увеличава разбирането 00:12:15.680 --> 00:12:18.720 и създава по-грижовен и състрадателен свят. 00:12:19.800 --> 00:12:22.896 Преди, бях възприеман, като неодушевен предмет, 00:12:22.920 --> 00:12:26.216 безсмислен фантом на момче в инвалидна количка. 00:12:26.240 --> 00:12:28.496 Днес, аз съм много повече. 00:12:28.520 --> 00:12:30.936 Съпруг, син, приятел, 00:12:30.960 --> 00:12:35.216 брат, собственик на бизнес, завършил образованието си с почести, 00:12:35.240 --> 00:12:37.576 запален любител фотограф. 00:12:37.600 --> 00:12:41.440 Моята способност да общувам, ми даде всичко това. NOTE Paragraph 00:12:42.320 --> 00:12:46.016 Казва ни се, че действията са по-красноречиви от думите. 00:12:46.040 --> 00:12:47.976 Но аз се чудя, 00:12:48.000 --> 00:12:49.200 наистина ли е така? 00:12:50.880 --> 00:12:53.536 Нашите думи, начина по който комуникираме, 00:12:53.560 --> 00:12:55.656 са също толкова силни. 00:12:55.680 --> 00:12:58.416 Независимо дали изговоряме думите със собствените си гласове, 00:12:58.440 --> 00:12:59.776 пишем ги с очите си, 00:12:59.800 --> 00:13:04.056 или комуникираме невербално за някой, който говори за нас, 00:13:04.080 --> 00:13:06.960 думите са сред нашите най-мощните инструменти. NOTE Paragraph 00:13:08.400 --> 00:13:11.216 Аз дойдох при вас през ужасна тъмнина, 00:13:11.240 --> 00:13:13.336 изваден от нея от загрижени души 00:13:13.360 --> 00:13:15.696 и от самия език. 00:13:15.720 --> 00:13:19.736 Актът, че днес ме слушате ме води навътре в светлината.. 00:13:19.760 --> 00:13:22.056 Ние изгряваме тук заедно. 00:13:22.080 --> 00:13:26.376 Едно от най-трудните ми препятствия за начина ми на общуване 00:13:26.400 --> 00:13:28.336 е, че понякога искам да крещя, 00:13:28.360 --> 00:13:32.656 а друг път просто да шепна, думи за любов или благодарност. 00:13:32.680 --> 00:13:34.936 Всичко това звучи по един и същ начин. 00:13:34.960 --> 00:13:36.376 Но ако желаете, 00:13:36.400 --> 00:13:40.160 моля, да си представите, тази следваща дума толкова топла, колкото можете: NOTE Paragraph 00:13:42.480 --> 00:13:43.680 Благодаря. NOTE Paragraph 00:13:44.280 --> 00:13:55.080 (Ръкопляскания)