WEBVTT

00:00:00.375 --> 00:00:03.375
(джаз музика на пиано)

00:00:04.610 --> 00:00:08.000
Намираме се в Музея на модерното изкуство
и наблюдаваме картина от Макс Ернст,

00:00:08.000 --> 00:00:10.660
"Славей заплашва две деца".

00:00:10.660 --> 00:00:12.800
Това не е картина в традиционния смисъл.

00:00:12.800 --> 00:00:14.200
Има предмети в нея.

00:00:14.200 --> 00:00:18.850
Доста предмети всъщност, които се появяват
към нас от самата картина.

00:00:18.850 --> 00:00:25.880
Има отворена порта, елементарна къща с
някакви предмети на върха ѝ.

00:00:25.880 --> 00:00:28.230
Както и нещо, което прилича на
обла дръжка на врата.

00:00:28.230 --> 00:00:33.090
Въпреки тези подобни на играчки предмети,
заковани върху картината,

00:00:33.090 --> 00:00:35.780
има препратки към традиционното рисуване.

00:00:35.780 --> 00:00:37.886
Има дълбоко рецесивно пространство,

00:00:37.886 --> 00:00:43.100
което е красиво изразено чрез линейна 
и чрез атмосферна перспектива,

00:00:43.100 --> 00:00:45.870
но традиционното свършва тук.

00:00:45.870 --> 00:00:47.610
Включването на предмети от всекидневието

00:00:47.610 --> 00:00:51.620
се е практикувало от Пикасо и Брак
около десетилетие по-рано,

00:00:51.620 --> 00:00:55.580
но в техните картини виждаме форми,
които все пак са съгласувани.

00:00:55.580 --> 00:00:59.720
Това, което виждаме тук, е нещо много
важно за дадаистките художници,

00:00:59.720 --> 00:01:03.260
а именно обединяването на 
наистина различни предмети.

00:01:03.260 --> 00:01:06.680
Виждаме заглавието върху 
нарисуваната рамка,

00:01:06.680 --> 00:01:12.269
а после виждаме повърхност нарисувана с
гъсто импасто в много плоско зелено

00:01:12.269 --> 00:01:17.080
и две фигури нарисувани в грисай,
т.е. нарисувани със сивкави тонове.

00:01:17.080 --> 00:01:18.610
И двете фигури са женски.

00:01:18.610 --> 00:01:22.250
Изправената сякаш тича, държейки
огромен нож.

00:01:22.250 --> 00:01:26.670
Косата ѝ се вее зад нея, като създава
усещане скорост, за драма,

00:01:26.670 --> 00:01:29.780
което предполага, че или бяга,
или преследва.

00:01:29.780 --> 00:01:32.380
Напълно неясно е обаче кое от двете е.

00:01:32.380 --> 00:01:36.230
Тя се движи към външната страна
на картината.

00:01:36.230 --> 00:01:40.060
Така че ако бяга от нещо, не виждаме
нищо зад нея.

00:01:40.060 --> 00:01:43.330
Със сигурност не виждаме и нещо,
към което да бяга.

00:01:43.330 --> 00:01:45.920
Липсва ни голяма част от повествованието.

00:01:45.920 --> 00:01:52.830
А ето я и фигурата, която е или заспала,
или ранена, или умряла в зеленото поле.

00:01:52.830 --> 00:01:55.450
Създава усещане за опасност.

00:01:55.450 --> 00:02:01.280
Може би жената в ляво с ножа реагира
по някакъв начин на фигурата на земята.

00:02:01.280 --> 00:02:04.770
Те са достатъчно далеч обаче 
една от друга, за да не са свързани.

00:02:04.770 --> 00:02:06.660
Това е объркващата част.

00:02:06.660 --> 00:02:08.520
Жената с ножа бяга сама.

00:02:08.520 --> 00:02:12.140
Не бяга към или от фигурата на земята.

00:02:12.140 --> 00:02:17.080
Мисля, че повдигаш важна тема,
че не са близо една до друга,

00:02:17.080 --> 00:02:20.510
но реално от тук не можем да преценим
дистанцията.

00:02:20.510 --> 00:02:24.170
Стената се движи прекалено бързо
отзад в пространството.

00:02:24.170 --> 00:02:27.720
Формите на заден план, 
тези, които приличат на стена,

00:02:27.720 --> 00:02:31.350
на триумфална арка, 
а зад нея куполна структура

00:02:31.350 --> 00:02:34.730
вероятно с минаре или стена около нея,

00:02:34.730 --> 00:02:36.770
на какво разстояние са те?

00:02:36.770 --> 00:02:39.230
На какво разстояние са фигурите 
една от друга?

00:02:39.230 --> 00:02:43.270
Дълбочината на това зелено поле е
невъзможна за определяне.

00:02:43.270 --> 00:02:46.520
А и тези предмети са доста близо до нас.

00:02:46.520 --> 00:02:48.580
Винаги мисля за това като метафора,

00:02:48.580 --> 00:02:52.250
сякаш тази антична римска арка е 
разстоянието в историята.

00:02:52.250 --> 00:02:57.098
А куполната архитектура ми напомня поне
на ренесансови картини,

00:02:57.098 --> 00:02:59.240
които показват Йерусалим в далечината.

00:02:59.240 --> 00:03:03.580
Така че дистанцията не е само физическа,
а вероятно и историческа и метафорична.

00:03:03.580 --> 00:03:08.970
Не трябва да забравяме вероятно 
най-заплашителната фигура в картината,

00:03:08.970 --> 00:03:15.140
онази, която каца на покрива, сякаш лети,
стъпил само на пръсти на десния си крак,

00:03:15.140 --> 00:03:19.540
носи дете и подобно на жената, която
държи ножа,

00:03:19.540 --> 00:03:23.780
посяга с ръка напред и се движи
към рамката на картината.

00:03:23.780 --> 00:03:27.550
Всъщност той сякаш се опитва да стигне
или докосне дръжката на вратата,

00:03:27.550 --> 00:03:29.930
която е физически закрепена за рамката.

00:03:29.930 --> 00:03:34.530
Точно както фигурите по-долу детето
и мъжът са боядисани в грисай,

00:03:34.530 --> 00:03:40.301
за което някои изкуствоведи отбелязват,
че напомня за по-ранните колажи на Ернст,

00:03:40.301 --> 00:03:45.300
в които изрязва чернобели снимки или 
рисунки и ги залепя заедно.

00:03:45.300 --> 00:03:50.460
Има и пета фигура, също оцветена в грисай.
Тя е птица, по всяка вероятност славеят.

00:03:50.460 --> 00:03:54.105
Заглавието ни подсказва, че картината
се отнася до заплахата на славея,

00:03:54.105 --> 00:03:58.450
тази птица, която пее прекрасно и която
се предполага, че трябва да ни съблазни,

00:03:58.450 --> 00:04:00.270
прави точно обратното тук.

00:04:00.270 --> 00:04:02.120
Създава се непосредствено усещане
за предмети,

00:04:02.120 --> 00:04:05.610
които не принадлежат заедно,
което напомня за сън.

00:04:05.610 --> 00:04:07.480
Бих казал, че в това изображение

00:04:07.480 --> 00:04:10.060
предметите не се събират 
по агресивен начин.

00:04:10.060 --> 00:04:14.142
Това напомня на изкуството на групи
художници

00:04:14.142 --> 00:04:18.090
от Париж, където е създадена картината, 
от Кьолн, от където е и Ернст,

00:04:18.090 --> 00:04:21.320
но и от Ню Йорк, Цюрих, Берлин.

00:04:21.320 --> 00:04:24.750
На всички тези места художниците реагират
на опустошенията

00:04:24.750 --> 00:04:28.610
от Първата световна война,
от безполезността и насилието ѝ.

00:04:28.610 --> 00:04:33.370
Абсурдността на войната,
използването на технологии в тази война.

00:04:33.370 --> 00:04:38.210
Това е и времето на Фройд, който много
интригува Ернст,

00:04:38.210 --> 00:04:42.380
наред с идеята за несъзнателното и нещата,
които не могат да бъдат контролирани.

00:04:42.380 --> 00:04:45.310
Тук съществуват и форми, които внушават
еротичен

00:04:45.310 --> 00:04:50.650
или сексуален смисъл, подобен на
четенията на Фройд.

00:04:50.650 --> 00:04:54.230
От какво по-точно ги е страх фигурите тук?

00:04:54.230 --> 00:04:58.560
Ернст се включва във войната през 1914 г.
и не излиза от нея до самия ѝ край.

00:04:58.560 --> 00:05:01.910
Служи както на Западния, така и на
Източния фронт.

00:05:01.910 --> 00:05:05.530
Бива ранен, след като артилерия, с която
той борави, го рита.

00:05:05.530 --> 00:05:08.610
Има опит от първа ръка с това опустошение.

00:05:08.610 --> 00:05:15.600
Когато се прибира в Кьолн след войната,
заварва град окупиран от британските сили,

00:05:15.600 --> 00:05:19.520
както и политически и икономически хаос
в Германия.

00:05:19.520 --> 00:05:22.820
И все пак въпреки това безпрецедентно
насилие,

00:05:22.820 --> 00:05:27.570
обществото се опитва да нормализира
случилото се, а дадаистите отказват.

00:05:27.570 --> 00:05:32.370
Така че Ернст явно черпи интереса си към
Фройд и най-вече интереса си

00:05:32.370 --> 00:05:35.270
към нерационалното и несъзнателното

00:05:35.270 --> 00:05:38.620
от състоянието ни под нормалното
социално човешко положение,

00:05:38.620 --> 00:05:41.100
което прави тази творба възможна.

00:05:41.100 --> 00:05:44.100
(джаз музика на пиано)