(джаз музика на пиано)
Намираме се в Музея на модерното изкуство
и наблюдаваме картина от Макс Ернст,
"Славей заплашва две деца".
Това не е картина в традиционния смисъл.
Има неща в нея.
Доста неща всъщност, които се появяват
към нас от самата картина.
Има отворена порта, недовършена къща с
някакви предмети на върха ѝ.
Както и нещо, което прилича на топка.
Въпреки тези подобни на играчки предмети,
заковани върху картината,
има препратки към традиционното рисуване.
Има дълбоко рецесивно пространство,
което е красиво изразено чрез линейна
и атмосферна перспектива,
но традиционното свършва тук.
Включването на предмети от всекидневието
се е практикувало от Пикасо и Брак
около десетилетие по-рано,
но в техните картини виждаме форми,
които все пак са съгласувани.
Това, което виждаме тук, е нещо много
важно за дадаистките художници,
а именно обединяването на
наистина различни предмети.
Виждаме заглавието върху
нарисуваната рамка,
а после виждаме повърхност нарисувана с
гъсто импасто в много плоско зелено
и две фигури нарисувани в грисай,
изобразено със сивкави тонове.
И двете фигури са женски.
Изправената сякаш тича, държейки
огромен нож.
Косата ѝ се вее зад нея, като създава
усещане скорост, за драма,
което предполага, че или бяга,
или преследва.
Напълно неясно е обаче кое от двете е.
Тя се движи към външната страна
на картината.
Така че ако бяга от нещо, не виждаме
нищо зад нея.
Със сигурност не виждаме и нищо,
към което да бяга.
Липсва ни голяма част от повествованието.
А ето я и фигурата, която е или заспала,
или ранена, или умряла в зеленото поле.
Създава усещане за опасност.
Може би жената в ляво с ножа реагира
по някакъв начин на фигурата на земята.
Те са достатъчно далеч обаче
една от друга, за да не са свързани.
Това е объркващата част.
Жената с ножа бяга сама.
Не бяга към или от фигурата на земята.
Мисля, че направи важно уточнение,
че не са близо една до друга,
но реално от тук не можем да преценим
дистанцията.
Стената се движи прекалено бързо
отзад в пространството.
Формите на заден план,
тези, които приличат на стена,
на триумфална арка,
а зад нея куполна структура
вероятно с минаре или стена около нея,
на какво разстояние са те?
На какво разстояние са фигурите
една от друга?
Дълбочината на това зелено поле е
невъзможна за определяне.
А и тези предмети са доста близо до нас.
Винаги мисля за това като метафора,
сякаш тази антична римска арка е
разстоянието в историята.
А куполната архитектура ми напомня поне
на ренесансови картини,
които показват Йерусалим в далечината.
Така че дистанцията не е само физическа,
а вероятно и историческа и метафорична.
Не трябва да забравяме вероятно
най-заплашителната фигура в картината,
онази, която кажа на покрива, сякаш лети
стъпил само на пръсти на десния си крак,
носи дете и подобно на жената, която
държи ножа,
посяга с ръка напред и се движи
към рамката на картината.
Всъщност той сякаш се опитва да стигне
или докосне топчето,
което е физически закрепено за рамката.