Храните и Вашият мозък

Ако извлечете влагата от Вашия мозък,

а останалото мозъчно вещество
разделите на хранителни съставки,

какво ще забележите?

Теглото на дехидрирания мозък
ще се дължи главно на мазнини,

наричани още липиди.

Останалата мозъчна тъкан
ще съдържа белтъчини, амино-киселини,

следи от микроелементи

и глюкоза.

Без съмнение, мозъкът е повече 
от сумата на тези хранителни вещества.

Хранителните вещества, обаче, имат
определено влияние върху нашето поведение,

развитие,

настроение

и жизненост.

Безразличие след обедно хранене,

оживление късно вечер,

два примера как изядената храна
може да влияе на мозъка.

От изграждащите мозъка мазнини,
най-полезни са омега-3 и омега-6.

Тези важни мастни киселини,

свързани с предпазване 
от мозъчна дегенерация,

трябва да набавяме с храната си.

Богати на омега-3 и омега-6 храни

като ядки,

семена

и мазен вид риба

са изключително важни за изграждане
и поддържане на клетъчните мембрани.

Мастни киселини тип омега
са полезни за Вашия мозък,

докато честа употреба
на наситени и транс–мазнини

може да застраши
здравословното състояние на мозъка.

От друга страна
белтъчини и амино-киселини,

основните хранителни вещества
за растеж и развитие,

влияят на нашите чувства и поведение.

Амино-киселините съдържат
начални форми на невро-трансмитери.

Те са химически вещества, които не само
пренасят сигнали между невроните,

но влияят на нашето настроение,

сън,

концентрация

и тегло.

Хранителните вещества са между причините
да сме спокойни след голяма порция спагети

и дейни след ястие, богато на белтъчини.

Сложни комбинации
от химически съединения в храната

карат мозъчните клетки да отделят 
променящия поведението норепинефрин,

допамин,

и серотонин.

Да се стигне до мозъчните клетки е трудно

и амино-киселините трябва да се съзтезават
за правото на достъп.

Дневно меню с разнообразни храни
поддържа баланс и многообразие

от невро-трансмитери

и предпазва от резки промени
в настроението.

Както другите органи в тялото ни,

нашият мозък се подсилва,
ако редовно го снабдяваме с микроелементи.

Антиоксидантите в плодовете и зеленчуците

неутрализират свободните радикали,
рушащи мозъчните клетки,

и помагат на мозъка да работи добре
продължителни интервали от време.

Без жизнено важни микроелементи

като витамин В6,

В12

и фолиева киселина,

нашият мозък става податлив
към заболявания и атрофия.

Малки количества минерали като желязо,

мед,

цинк

и натрий

определят здравословното състояние
на мозъка и ранното умствено развитие.

За ефективно преобразуване и синтезиране

на тези ценни хранителни вещества,

мозъкът изисква гориво – много гориво.

Човешкият мозък тежи
само 2% от телесната ни маса,

той, обаче, използва до 20% 
от енергийните ни ресурси.

По-голямата част от тази енергия
идва от въглехидрати.

Нашето тяло ги преработва в глюкоза,
наричана още кръвна захар.

Предните дялове на мозъка реагират бързо
когато концентрацията на глюкоза намалее.

Затова промяна в умствена способност
се счита за първи признак

на хранителна недостатъчност.

Да допуснем, че редовно 
си набавяме глюкоза.

Как ще повлияе на мозъка
с какъв вид въглехидрати се храним?

Въглехидратите се разделят
на три подгрупи:

скорбяла,

захар

и растителни влакна.

Повечето хранителни етикети

отбелязват въглехидратите 
само с една обща сумарна стойност.

Съотношението на въглехидрати тип „захар“
спрямо въглехидрати тип „влакно“, обаче,

определя
как тялото и мозъкът ни реагират.

Храна с висок гликемичен индекс
като белият хляб,

предизвиква бързо нарастване
на глюкозната концентрация в кръвта,

след което идва рязък спад.

Когато кръвната захар бързо спада, 
нашето внимание и настроение се влошава.

Глюкозата се освобождава бавно
от зърнени храни, овес и бобови растения.

Тези храни поддържат
нивото на нашата концентрация постоянно.

За да работи мозъкът Ви оптимално,

избирайте разнообразна храна,
богата на хранителни вещества.

Когато решавате какво да отхапете,
сдъвчете или глътнете,

Вашият избор има
пряк и траен ефект

върху най-силния орган на Вашето тяло:
мозъка.