Лудост е, че в системата, която е предназ-
начена да обучава и подпомага младите,

изобщо не се чува техния глас.

Ако учениците моделираха собствените си
училища, какви биха били тези училища?

"Престъпление и наказание е преди 
всичко изпитание."

Вероятно нещо подобно: без тестове, 
без оценки, без дори класове.

И през повечето време - без учители и 
изобщо без възрастни в стаите.

Това е съвсем различна академична 
програма. Имаме 9 деца по тази програма.

Разглеждаме четирите предмета: английски, 
математика, социални и природни науки.

Това е училище в рамките на държавна 
гимназия, моделирано изцяло от учениците.

Програмата, известна като Независимият 
Проект, трае един семестър

и е разделена на 3 части.

Всички следват основното правило: създай 
свой собствен начин на учене.

В понеделник, всеки ученик обявява 
въпрос, който го вълнува.

Този въпрос трябва да е свързан с един 
от основните им предмети.

Най-важното относно твоя въпрос е, 
че ти наистина искаш да знаеш отговора.

Те прекарват седмицата, правейки проучвания
или експерименти.

А в петък, всеки прави официална презентация, 
за да сподели с другите какво е научил .

Ако въпросът е твой, когато 
стигнеш до отговора се чувстваш велико.

Моята цел е всяка презентация 
да е максимално увлекателна

и да направи интереса към избраната тема 
макс заразителен - да заинтригува всеки.

Седмицата, в която ги посетих, въпросите 
засягаха различни теми, като:

необясними загадки, 
романа "Престъпление и наказание",

естественика Джон Мур, местна музикална 
компания на име Music Inn,

и ХИВ/СПИН в Южна Африка.

За седмица бях извън училище, 
на урок по летене

и си построих макетен самолет.

Всеки ден ме занимаваше въпросът 
защо крилото поражда издигане.

И този въпрос ме водеше по време на проуч-
ването ми и това проучване беше забавно.

Седмичните въпроси обикновено отнемат 
половината от тяхното време.

Другата половина е за
личната задача,

което е много по-амбициозният проект, 
за целия семестър.

Някои се учат да свирят на инструмент 
и стигат до рецитал.

За две години

се научих да свиря на пиано сравнително 
добре. Мога да свиря с други хора.

Участвам в група. Мога да поддържам 
ритъма. Мога да свиря.

Други се занимават с писането на книга 
или стихосбирка.

Опитвам се да пиша между 2 и 4 часа 
на ден. 1 час на ден е недостатъчен.

А 5 или 6 часа дневно е идеално.

Някои се посвещават на проучвания на 
теми като образование или околна среда.

Може да изберат всичко, стига
да показва усилие, учене

и усвояване на умения.

Това, на което си посвещаваш семестъра,
няма нужда да е академично.

Може да е нещо, към което да развиеш
наистина силна страст.

Тази година моята "Лична Задача" 
беше много успешна.

Правих пародия на документален филм за 
децата от училището ми.

Беше жив процес, с много импровизации. 
Без сценарий. Измислях го в движение.

Мисля, че се получи по-добре, 
като оставих проекта отворен.

Приятелите ти изведнъж се сещат 
за нещо, което да включиш

и накрая получаваш нещо 20 пъти 
по-смешно от оригиналния замисъл.

Освен седмичните въпроси и личната задача, последните 3 седмици

се работи по групов проект- Колективна Задача.

Тук започват да спорят каква да е тя.

Целта на Колективната Задача е да има социално отражение и да доведе до промяна.

Само ми кажи... очевидно не си съгласна и искам да знам защо.

Както виждате, това е и шанс за групата да упражнява умения за сътрудничество

и да се обедини около обща цел.

Самонасочено учене в малък мащаб може да се види в много училища,

но малко са тези, които са го довели до тук.

Да даде на учениците пълен контрол над деня им е голям риск за директора.

Мариан Янг: Личното и професионалното ми намерение

с тази програма е да създам училище и начин за обучение на младите хора,

който им позволява да се включат напълно в него

и да спрем да се опитваме да прекараме всяко човешко същество през една и съща врата."

Когато Независимият Проект е предложен за първи път,

е посрещнат с много съпротива от някои учители,

които искат отговор на много въпроси. 
"Каква е ролята на учителя?"

"Кой оценява работата? Кой решава как се печелят точки

и се получава диплома от това училище?"

Проектът получава силна подкрепа от педагогическия съветник

и няколко учителя, които стават съветници.

Така директор Янг го одобрява два пъти.

Това е второто издание.

Не е голям риск да се заложи на създаването на възможности за учениците

за такъв тип свобода и независимо мислене, защото няма как да не работи.

Много пъти съм се съмнявала в това,

но после ги виждам и се уча отново.

Всеки печели или ще спечели нещо хубаво.

След два опита, какви видими ефекти има?

Първо Независимият проект изглежда подходящ за различните типове ученици:

както за отличниците, така и за тези, които имат затруднения.

Аз имам дислексия и са ми трудни нещата, свързани с четене и писане.

Училището винаги е било голям проблем за мен. Ако не беше тази програма,

не знам дали бих се дипломирал. Не знам къде щях да съм сега.

За мен това беше моето спасение, за да изкарам последните две години от гимназията.

Без домашни работи и тестове, те могат да се фокусират върху това нещо,

което мотивира всеки да учи:
собствените им интереси.

Мисля, че през този семестър съм оставал повече пъти да работя до късно вечер,

отколкото в предишните 3 години в гимназията.

Мисля, че всеки човек иска да научи нещо по някаква тема.

Дори децата, които почти не влизат в час- те също искат да учат, независимо дали

за поправка на коли или за принципите на пързаляне със скейтборд,

или как се прави сладолед. Всеки се интересува от нещо.

Тук има пространството и времето да научиш това, което искаш - каквото и да е то!

Друго ключово предимство: ученето се превръща в групова дейност.

Има взаимна подкрепа на всяка крачка от пътя, още със сутрешната среща.

Нарича се Независим Проект, но всъщност зависи

от много неща.

Тази програма зависи изцяло от това хората да работят заедно.

Зависи от това хората да се предизвикват един друг, да си дават конструктивна обратна връзка, подкрепа,

да се насърчават. Зависи от това хората да намират и да използват ресурси.

Зависи от това да си креативен. Зависи от това да се научиш как да задаваш въпрос.

Груповата динамика е всичко. Това е една от най-важните основи на

тази програма: не го правиш само за себе си,

а и за останалите участници. Вие сте екип.

Харесва ми да съм с хора, които са запалени по това, което правят, толкова,

колкото аз съм запалена по моята работа, макар да правим различни неща.

Взаимната подкрепа означава и взаимен натиск да не изоставаш

и да изпълняваш ангажиментите си.

Ако не спазваш правилата, ще предадеш осем

от приятелите си и това е много по-различно от получаването на ниска оценка на тест.

Чувството е много по-лошо, така че в този смисъл тук има много повече напрежение, отколкото в нормално училище,

защото в нормалното училище разочароваш един човек,

докато тук действията ти се отразяват негативно на голяма група хора.

Критикувате ли се един друг?
Да, определено. Това е най-трудната част.

Най-видимият ефект обаче е чувството за контрол над собственото учене.

Презентацията на Санди на "Престъпление и наказание" предизвика оживена дискусия, но не мина по план.

Въпреки, че никой не забеляза, той изгуби контрол над това, което искаше да каже.

Просто се колебаех и не можах да разбера книгата така, както ми се искаше.

Стана ми най-неприятно, че исках да им предам усещането за това, което научих,

а ми се струва, че по-скоро оставих у тях неприятно усещане.

Обърках се и това ме разстрои.

За следващата седмица той си дава сам задача да напише есе от 5 страници,

за да представи мислите си по-добре.

По време на друга презентация Джо започна да описва логическа задача, която се беше научил да разрешава.

Преди да представи отговора и без насърчение от негова страна,

другите ученици се разделиха на две групи

и решиха задачата сами, използвайки два различни подхода.

Харесва ми как го направихте. Това е много по-оригинален начин да се направи.

Все едно сте си казали: "Нищо друго не се сещам, просто ще се пробвам."

Светът, в който навлизаме сега - ще бъдем там наистина сами.

Няма да можем да разчитаме на по-големите да ни казват какво да правим.

Ще трябва сами да си казваме какво да правим и да сме отговорни да помогнем на следващото поколение.

Единственият начин да се научим на това и да бъдем автономни е като правим нещата сами.

Способни ли са учениците да се учат сами?

И достатъчно ли е за учителите да бъдат ментори и съветници?

Това са трудни въпроси, които се задават и изпробват

в най-иновативните училища по света.

Мисля, че колкото повече опции имаме в училищата си,

на толкова повече ученици ще помогнем да се превърнат в гражданите, от които имаме нужда.

Нормално е един човек да има нужда от по-различен подход, отколкото друг човек.

Силата на младия ум е впечатляваща.
Първо, те са толкова устойчиви.

Второ, те са изключително креативни.
Трето, те са безстрашни. Биха опитали всичко.

Така че качествата, притежавани от много тийнейджъри се съчетават много добре с програма като тази,

което е логично... тя е била разработена от тийнейджър.

Независимият проект също продължава да еволюира...,

но учениците се гордеят от факта, че десетки училища по света

вече са изразили интерес към техния модел

и навярно скоро програмата им ще бъде приложена другаде.

За мен ще има огромно значение, ако дори в едно училище видят това видео и си кажат

"Хайде да започнем Независим проект."
Само това искам.

Ако това се случи, повече ученици най-после ще имат

думата за това как да се реформира образованието за 21-ви век.

Образованието не е запълване на ведро с вода, а запалването на огън.

Независимият Проект е създаден от Сам Левин, ученик в 12-ти клас.

Сега Сам учи в Оксфорд.