WEBVTT 00:00:06.841 --> 00:00:09.999 Една от най-забележителните характеристики на човешкия мозък 00:00:10.023 --> 00:00:13.651 е способността му да разпознава мотиви и да ги описва. 00:00:13.675 --> 00:00:16.331 Един от най-трудните мотиви, които сме се опитвали да разберем 00:00:16.355 --> 00:00:20.765 е идеята за турбулентнo течение в хидродинамиката. 00:00:20.789 --> 00:00:23.272 Немският физик Вернер Хайзенберг е казал: 00:00:23.296 --> 00:00:27.357 "Като срещна Бог, ще му задам два въпроса: 00:00:27.381 --> 00:00:30.818 защо относителността и защо турбулентността? 00:00:30.842 --> 00:00:34.908 Вярвам, че ще може да отговори на първия." NOTE Paragraph 00:00:34.932 --> 00:00:38.280 Макар и турбулентността да е трудна за разбиране математически, 00:00:38.304 --> 00:00:42.170 можем чрез изкуство да опишем начина, по който изглежда. 00:00:42.194 --> 00:00:47.284 През юни 1889, Винсент ван Гог нарисувал гледката точно преди изгрев 00:00:47.308 --> 00:00:51.635 от прозореца на стаята си в лудницата Сен-Пол-дьо–Мосол 00:00:51.659 --> 00:00:53.564 в Сен-Реми-дьо-Прованс, 00:00:53.588 --> 00:00:56.816 където постъпил след като осакатил собственото си ухо 00:00:56.840 --> 00:00:58.415 в епизод на психоза. 00:00:59.312 --> 00:01:02.032 В "Звездна нощ" кръгообразните краски 00:01:02.056 --> 00:01:07.803 пресъздават нощно небе, изпълнено с въртящи се облаци и вихрушки от звезди. 00:01:07.827 --> 00:01:11.724 Ван Гог и другите импресионисти изобразявали светлината по различен начин 00:01:11.748 --> 00:01:12.955 от предшествениците си, 00:01:12.979 --> 00:01:15.749 сякаш улавяйки движението й, например 00:01:15.773 --> 00:01:17.836 във водата, изпъстрена със слънчеви петна 00:01:17.860 --> 00:01:21.506 или звездната светлина тук, която блещука и се топи 00:01:21.530 --> 00:01:23.919 в млечните вълни на синьото нощно небе. 00:01:24.844 --> 00:01:27.391 Причина за този ефект е яркостта, 00:01:27.415 --> 00:01:30.916 интензивността на светлината в цветовете на платното. 00:01:30.940 --> 00:01:33.608 По-примитивната част от зрителната ни кора, 00:01:33.632 --> 00:01:37.554 която вижда светлинни контрасти и движение, но не и цвят, 00:01:37.578 --> 00:01:40.603 ще смеси две области, оцветени различно, 00:01:40.627 --> 00:01:42.949 ако са еднакво ярки. 00:01:42.973 --> 00:01:45.328 Но частта от мозъка ни на примати 00:01:45.352 --> 00:01:48.482 ще види контрастните цветове без да ги смесва. 00:01:48.506 --> 00:01:51.433 С тези две интерпретации, които се случват едновременно, 00:01:51.457 --> 00:01:57.005 светлината в много импресионистични творби сякаш пулсира, проблясва и излъчва особено. 00:01:57.898 --> 00:02:00.200 Ето как тази и други импресионистични творби 00:02:00.225 --> 00:02:03.042 използват бързо нанесени, изпъкващи щрихи, 00:02:03.067 --> 00:02:06.733 за да уловят по поразително истински начин движението на светлината. NOTE Paragraph 00:02:07.702 --> 00:02:11.182 60 години по-късно руският математик Андрей Колмогоров 00:02:11.206 --> 00:02:13.763 разширил математическото ни разбиране за турбулентността, 00:02:13.787 --> 00:02:18.133 като предположил, че енергията на турбулентен флуид с дължина R 00:02:18.157 --> 00:02:22.467 варира пропорционално на R на степен 5/3. 00:02:22.491 --> 00:02:24.444 Пробните измервания показват, че Колмогоров 00:02:24.469 --> 00:02:27.632 е бил изключително близо до начина на работа на турбулентния поток, 00:02:27.656 --> 00:02:29.788 въпреки че пълното описание на турбулентността 00:02:29.811 --> 00:02:32.576 остава една от нерешените задачи във физиката. 00:02:33.181 --> 00:02:37.491 Един турбулентен поток е себеподобен, ако има енергийна каскада. 00:02:37.515 --> 00:02:41.099 С други думи, големите вихри прехвърлят енергията си към по-малки, 00:02:41.123 --> 00:02:43.174 които правят същото в друг мащаб. 00:02:43.921 --> 00:02:47.204 Примери за това са Голямото червено петно на Юпитер, 00:02:47.228 --> 00:02:50.568 облачни формации и частици междузвезден прах. NOTE Paragraph 00:02:51.671 --> 00:02:54.885 През 2004, чрез космическия телескоп Хъбъл, 00:02:54.909 --> 00:02:59.907 учените видяха вихрите на далечен облак прах и газ около една звезда 00:02:59.931 --> 00:03:02.857 и тя им заприлича на "Звездна нощ" на Ван Гог. 00:03:03.961 --> 00:03:07.169 Това мотивира учени от Мексико, Испания и Англия 00:03:07.193 --> 00:03:10.570 да изследват подробно яркостта в картините на Ван Гог. 00:03:11.421 --> 00:03:15.676 Те откриха, че има явен мотив на структури на турбулентен флуид, 00:03:15.700 --> 00:03:20.014 близки до уравнението на Колмогоров, скрити в много от картините на Ван Гог. NOTE Paragraph 00:03:20.998 --> 00:03:23.200 Изследователите дигитализираха картините 00:03:23.224 --> 00:03:26.946 и измериха как се променя яркостта между всеки два пиксела. 00:03:26.970 --> 00:03:29.665 От измерените криви на разстоянието между пикселите 00:03:29.689 --> 00:03:34.431 те заключиха, че картините от периода на психотична възбуда на Ван Гог 00:03:34.455 --> 00:03:37.137 са забележително подобни на турбулентността на флуидите. 00:03:37.987 --> 00:03:41.974 Неговият автопортрет с лула от по-спокоен период в живота му 00:03:41.999 --> 00:03:43.860 не показва такава прилика. 00:03:44.313 --> 00:03:46.787 Нито пък я има в творбите на други художници, 00:03:46.811 --> 00:03:49.337 които изглеждат също толкова турбулентни на пръв поглед, 00:03:49.362 --> 00:03:50.977 като "Викът" на Мунк. NOTE Paragraph 00:03:51.418 --> 00:03:54.672 Твърде лесно е да кажем, че турбулентният гений на Ван Гог 00:03:54.696 --> 00:03:57.068 му е помогнал да опише турбулентността, 00:03:57.092 --> 00:04:02.002 но е доста по-трудно да изразим точно вдъхновяващата красота на факта, 00:04:02.026 --> 00:04:04.453 че в период на тежко страдание 00:04:04.477 --> 00:04:07.907 Ван Гог е бил в състояние да улови и пресъздаде 00:04:07.931 --> 00:04:10.336 едно от крайно трудните понятия, 00:04:10.360 --> 00:04:13.597 които природата някога е представяла на човечеството 00:04:13.621 --> 00:04:15.736 и да слее погледа на уникалното си съзнание 00:04:15.760 --> 00:04:19.926 с най-дълбоките тайни на движението, течностите и светлината.