Господарят Шива - първичен унищожител
на злото, убиец на демони,

закрилник и всезнаещ наблюдател
на вселената -

проверявал търпението на жена си.

Исторически съюзът между Шива
и Парвати бил славен.

Те поддържали равновесието
между мисли и действия,

на което се крепяло добруването на света.

Без Парвати като представител на енергия,
растеж и трансформация на Земята,

Шива би се превърнал в откъснат набюдател
и светът би станал статичен.

Но заедно, двамата формирали божествен
съюз, известен като Ардханаришвара -

свещена комбинация,

която донесла плодородие и свързаност
на всички живи същества.

По тези причини, Парвати
била почитана повсеместно

като майка на естествения свят

и съществено допълнение към
силата на сътворението на Шива.

Тя се грижела за материалния
комфорт на човечеството

и подсигурявала връзката между
обитателите на Земята помежду им

физически, емоционално и духовно.

И въпреки това разривът
между тези две сили се увеличавал.

Докато Парвати поддържала ежедневието
с грижа и контрол,

Шива започнал да омаловажава
съществената работа на жена си -

и настоявал да спорят
относно ролите им във вселената.

Вярвал, че Брама, 
Създателят на света,

създал материалното
само за собствено удоволствие.

И затова всички материални неща
са просто разсейване, наречено маиа -

нищо друго освен космическа илюзия.

Хилядолетия Парвати
просто се усмихвала разбиращо,

докато Шива отхвърлял нещата,
за които тя се грижела.

Но след поредния му укор,

тя разбрала, че трябва да докаже
важността на работата си,

веднъж завинаги.

Тя избягала от света,

оттегляйки своята половина
от космическа енергия,

която поддържала кръговрата на Земята

С нейното изчезване, внезапен,
ужасяващ и всеобхватен недостиг

обхванал целия свят в зловеща тишина.

Без Парвати, земите станали
сухи и неплодородни.

Реките се свили и реколтите
се сгърчвали по полята.

Спуснал се глад над човечеството.

Родители се мъчели да успокоят
изгладнелите си деца,

докато собствените им стомаси къркорели.

Без нещо за ядене, хората вече
не се събирали над купички с куп ориз,

а се оттеглили и свили
от смрачаващия се свят.

За негов шок и почуда,

Шива съшо почувствал дълбока празнота
оставена от липсата на жена му.

Въпреки върховната му мощ,

той също разбрал, че не е неприкосновен
от нуждата за препитание,

а неговият копнеж бил
бездънен и непоносим.

Докато Шива губел надежда
над пустеещата Земя,

осъзнал, че материалният свят

не може да се отхвърли току така.

След прозрението на съпруга си,

състрадателната Парвати
не можела повече да стои

и да гледа поклонниците си
да се погубват.

За да върви между тях
и да възвърне здравето им

приела формата на нов образ,

носещ златна купа с каша
и въоръжена с инкрустиран черпак.

Докато новината за тази
благонадеждна фигура се разпростирала

тя била почитана като Анапурна,
богинята на препитанието.

С пристигането на Анапурна,
светът отново разцъфтял.

Хората се радвали на плодородие и храна
и се молели заедно, за благодарност.

Някои вярват, че Анапурна се появила
за пръв път в свещения град Каши,

или Мястото на Свободата,
на бреговете на Ганг

където тя отворила кухня,
за да пълни коремите на хората,

докато не можели да ядат повече.

Но не били само простосмъртни,
които били обслужени на празненството ѝ.

Смирен пред сцените на земни радости
разцъфтяващи навсякъде покрай него,

Господарят Шива, пристъпил
към богинята с празна купа

и молил за храна и прошка.

Поради тази причина върховното божество
понякога е изобразено като беден просяк

пред милостта на Анапурна,

държаща своята златна паница в лявата
ръка, докато дясната е в мудра абиа

жест на безопасност и сигурност.

С тези символи, този силен образ,
ясно показва,

че материалният свят изобщо не е илюзия.

По-скоро е кръговрат на живота,
който трябва да се поддържа

от храненето на гладни гърла
и къркорещи кореми

до равновесието на Земята.