Нека ти кажа нещо, което вече знаеш.
Светът не е само слънце и дъги.

Той е много гадно и грозно място
и няма значение колко си корав.

Ще те повали и държи на
земята, ако му позволиш.

Никой не удря по-силно от живота.

Но не е важно колко силно те удрят.

Важно е колко силно могат да
те ударят и да продължиш напред.

Колко можеш да понесеш
и да продължиш напред.

Така се побеждава!

Болката е временна.

Може да продължи минута,
час или дори година,

но накрая отминава и нещо
друго заема мястото й.

Но, ако се откажеш, тя ще продължи вечно.

Допустимата грешка е толкова малка...

Половин крачка по-късно или
по-рано и може да не успееш.

Половин секунда по-бавно или
по-бързо и не хващаш топката.

Сантиметрите, от които се нуждаем,
са навсякъде около нас.

Във всяка почивка, всяка
минута, всяка секунда от играта.

Имаш ли мечта, трябва да я пазиш.

Когато хората не могат да направят нещо
сами, ще ти казват, че и ти не можеш.

Ако искаш нещо, върви и
го вземи. Точка по въпроса!

Не се страхувай от провала.

Не можеш винаги да побеждаваш, но
не се страхувай да вземаш решения.

Трябва да вярваш, че може
да се случи нещо различно.

Този, който казва, че може

и този, който казва, че не може,
обикновено и двамата са прави.

Повечето от вас казват, че искат да
преуспеят, но не го искате достатъчно силно.

Искате го просто така.

Не го искате толкова,
колкото искате да купонясвате.

Нито толкова, колкото
искате да бъдете готини.

Повечето от вас не искат успеха
повече, отколкото искат да спят.

Най-големият ни страх
не е, че сме неспособни.

Най-големият ни страх е,
че сме неизмеримо силни.

Светлината, а не мракът 
ни плаши най-много.

Трябва да вникнете
дълбоко и да се запитате:

Кои искате да бъдете?

Трябва да откриете
какво ви прави щастливи,

без значение колко
налудничаво може да звучи.

Направете избор.

Решете какво ще бъде, кои ще
бъдете и как ще го постигнете.

Просто решете!

Защо не? Защо да не мога да
съм най-добрият играч в лигата?

Не виждам защо. Защо да
не мога да го постигна?

Какво каза на хлапето?

Че не е до това, колко силно те удрят.

Важното е, колко силно могат да
те ударят и да продължиш напред.

Колко можеш да понесеш
и да продължиш напред.

Изправи се и никога не се предавай.

Можем да останем тук и да ни ритат...

или можем да си пробием
път обратно към светлината.

Можем да се изкатерим от Ада...

...сантиметър по сантиметър.

Да можеш във всеки момент

да пожертваш това, което
си, за това, което ще бъдеш.

Повечето от вас няма да успеят, защото,
когато учите и се изморите, вие се отказвате.

"Не ме бива по математика."
Прав си! Защото никога не учиш!

"Не ме бива в писането."
Защото никога не си се опитал!

Талантът е даденост. Умението се
развива с безброй часове тренировки.

Ако не правиш нечий живот по-добър,
значи си губиш времето.

Не плачи, за да се откажеш.
Плачи, за да продължиш!

Не се отказвай! Вече те боли,
поне спечели нещо от това!

Ако знаеш колко струваш,
върви и го покажи!

Но ще трябва да понесеш ударите

и да не сочиш с пръсти, обвинявайки другите,
че заради тях не си това, което си искал!

Страхливците правят така, а
ти не си такъв! Ти си по-добър!

Всеки ден е нов ден!
Всеки момент е нов момент!

Сега трябва да излезеш и да
им покажеш, че ти също си нов!

Ще ви покажа колко съм велик!

В Библията Лука пише, че
божието царство е в човека.

Не в един човек, нито в
група хора, а във всички хора!

Вие, хората, притежавате силата!

Силата да създавате машини,
силата да създавате щастие!

Вие, хората, имате силата да
направите този живот свободен и красив,

да го превърнете в
прекрасно приключение!

Какво ще направите сега?

Защото ограниченията, като страха,
обикновено са просто илюзия.