Мисля, че звукът е голяма част
от усещането да ползваш молив,
има много характерно драскане.
[Драскане]
[Нещо малко. Голяма идея.]
[Каролайн Уивър
за Молива]
Моливът е много прост предмет.
Направен е от дърво с няколко слоя боя,
гумичка и вътрешност,
направена от графит, глина и вода.
Да, отнело стотици хора през вековете,
да се стигне до този дизайн.
И точно тази дълга история
на сътрудничество,
го прави съвършения предмет за мен.
Историята на молива започва с графита.
Хората започнали да откриват
все по-полезни приложения
на този нов материал.
Режели го на малки пръчки
и го увивали в канап, овча кожа или хартия
и го продавали по лондонските улици,
да се използва за писане или рисуване
и често от фермери и овчари
за маркиране на животни.
Във Франция,
Никола Жак Конте открил метод
за стриване на графита,
смесен с глина на прах
и вода на паста.
От там, пастата се изсипвала
в матрица и се печала в пещ,
резултатът бил наистина
здрава графитна сърцевина,
която не се чупела, била гладка и удобна.
Била много по-добра
от всичко по това време
и до ден днешен това е методът,
който се ползва за правене на моливи.
Междувременно, в Америка,
в Конкорд, Масачузетс,
на Хенри Дейвид Тороу
му хрумнала идеята за измерителна скала
на различната твърдост на моливите.
Била от едно до четири,
като две била идеалната твърдост
за обща употреба.
Колкото по-мек е моливът,
толкова повече графит съдържа
и толкова по-тъмна и по-гладка е линията.
Колкото по-твърд е моливът,
толкова повече глина съдържа
и толкова по-светла и фина е линията.
Първоначално, когато моливите
се правели на ръка, били цилиндрични.
Нямало лесен начин да ги правят
и реално американците
механизирали процеса.
Много хора набеждават Джоузеф Диксън
за един от първите хора
започнали да разработват машини
да правят неща като рязане на дървени
летви, изрязване на вдлъбнатини в дървото
слагане на лепило...
И установили, че е по-лесно
и по-икономично
да се правят шестостенни моливи
и това се превърнало в стандарт.
От ранните дни на моливите
хората обичат това, че могат да се трият.
Първоначално, се ползвали трохи
да се изтрият следите от молив,
а по-късно гума и пемза.
Прикрепянето на гумичка станало през 1858,
когато американският книжар
Хаймън Липман патентовал първия молив
с прикрепена гума,
което променило историята на молива.
Първият в света жълт молив
бил Кохинор 1500.
Кохинор направили щуро нещо,
насложили 14 пласта жълта боя на молива
и потопили края му в 14 каратово злато.
Има молив за всеки,
и всеки молив има история.
Блекуинг 602 е известен с това,
че се ползвал от много писатели,
особено Джон Стайнбек и Владимир Набоков.
А имаме и фабрика за моливи Диксън.
Те произвеждат Диксън Тайкондерога.
Това е икона,
това е какво си представят хората,
като чуят молив
и за каквото се сещат като чуят училище.
И аз мисля, че моливът е нещо,
за което обикновения потребител
никога не се е замислял,
как е направен и защо е направен така,
просто защото винаги е било така.
Според мен, няма какво повече
да се направи
за да се подобри молива.
Идеален е.