Преди четири, или пет години,

стоях на сцената във Филаделфия, мисля че беше,

с чанта подобна на тази.

И аз извадих молекула от тази чанта.

И ви казах, че не познавате много добре тази молекула,

но тялото ви си я знае изключително добре.

Мислех си, че тялото ви я мрази, по онова време.

Понеже сме имунни към това. Това се нарича алфа-гал епитоп.

Фактът, че клапите на свинските сърца съдържат доста от тези неща

е причината, поради която не може да се трансплантира лесно клапата на свинско сърце на човек.

В действителност тялото ни не мрази тези неща.

Тялото ни ги обича. То ги яде.

Искам да кажа, че клетките в имунната ни система са винаги гладни.

И ако антитяло заседне в едно от тези неща

в клетката, това означава, че е храна.

Сега, мислих си за това и си казах, знаете ли, имаме този

имунен отговор на тази смешна молекула,

която не правим, и ние виждаме това в много други животни и другъде.

Но си казах, че не може да се отървем от него.

Тъй като всички хора, които се опитаха да трансплантират сърдечни клапи,

откриха, че не могат да се отърват от този имунитет.

И аз си казах, "Защо не използвате това?

Какво ще стане, ако вкарам тази молекула,

плясна я върху бактерия,

която е патогенна към мен, която току-що е нахлула в белите ми дробове?"

Имам предвид, че мога да използвам мигновено

имунен отговор, който вече е там.

Ако не отнемаше пет или шест дни да се развие,

щеше да атакува мигновено, независимо какво е това нещо.

Това е нещо подобно на нещото, което се случва когато

сте спрени за пътно нарушение в Лос Анджелис,

и ченгето пуска чанта с марихуана в задната част на колата ви,

и после ви глобява за притежаване на марихуана.

Това е нещо сходно на този много ефикасен начин да се предпазят хората от извършването на престъпления.

(Смях)

И така може да вземете бактерия,

която не прави тези неща въобще,

и ако можете да прикрепите тези неща много добре към нея,

тогава ще постигнете предотвратяването на престъпление.

За някои видове бактерии,

ние вече не разполагаме с наистина ефикасни методи да правим това.

Нашите антибиотици са на привършване.

И, искам да кажа, че очевидно и светът също ги свършва.

Така че вероятно няма да има значение след 50 години.

Стрептококи и подобни неща ще вилнеят,

понеже няма да бъдем тук. Но ако бъдем --

(Смях)

ще се нуждаем от нещо за да се справим с бактериите.

И така започнах да работя с това нещо,

с няколко сътрудници.

И да се опитвам да прикача това към неща, които

самите бяха прикачени към специфични целеви зони,

бактерии, които не харесваме.

Сега се чувствам като Джордж Буш.

Това е като "осъществена мисия."

Така че аз може да правя нещо тъпо, точно както той правеше по това време.

Но в основни линии, това за което говорих тогава, сега вече работи.

И то убива бактериите и ги изяжда.

Това нещо може да бъде вкарано, както този малък зелен триъгълник там горе,

който символизира това нещо в момента.

Може да го пъхнете в нещо наречено ДНК аптемър.

И този ДНК аптемър ще се прикрепи специално

към целта, която сте избрали за него.

Така че може да намерите малка черта на бактерия, която не харесвате,

като стафилокок. Не я харесвам особено,

понеже уби един мой приятел професор, миналата година.

Не реагира на антибиотици, така че не ми харесва.

Сега правя аптемър, който ще има това нещо прикрепено към бактерията.

Който ще знае как да открие стафилокока във вашето тяло

и да информира имунната ви система да го преследва.

Тук е показано какво се случи. Виждате ли линията на върха

с малките точици?

Това са няколко мишки, които са били отровени

от нашите приятели учени от Тексас,

във въздушната база Бруукс, с антракс.

Те също така бяха лекувани с лекарство, което направихме,

което да атакува по-специално антракс,

и да насочва имунната ви система към него.

Ще забележите, че всички те оживяха, тези върху горната линия.

Това е 100% оцеляване.

И в действителност те живяха още 14 дена,

или 28, докато най-накрая не ги убихме,

разфасовахме и разбрахме какво се е объркало

Защо не умряха?

Те не умряха, защото нямаха повече антракс.

И така ние го постигнахме. Разбрахте ли?

(Ръкопляскане)

Мисията е изпълнена!

(Ръкопляскане)