♫ А оттук накъде? ♫
♫ Как да продължим? ♫
♫ Не мога да стигна отвъд въпросите, ♫
♫ докато се катеря за парченцата ♫
♫ от нас, след като паднахме и се разбихме. ♫
♫ Пронизва ме с всяко "а можеше..." ♫
♫ Болка връз болка, отново и отново ♫
♫ с подкрепа, скалъпен живот в изчакване. ♫
♫ Всеки казва, ♫
♫ че времето лекува всичко. ♫
♫ А зловещата празнина? ♫
♫ Безкрайното помежду? ♫
♫ Просто ще изчакваме ли? ♫
♫ Тук сега няма нищо за виждане. ♫
♫ Обръщаме табелата ♫
♫ и сме затворени на Земята до второ нареждане. ♫
♫ Страхотно клиширан случай, ♫
♫ смачкани, с подпухнали лица, ♫
♫ вцепенени под взора на хиляда мили. ♫
♫ Искам само едно улично чудо, ♫
♫ да изляза и да се родя отново, ♫
♫ отсега нататък по-цинична. ♫
♫ Всеки казва, ♫
♫ че времето лекува всичко. ♫
♫ Ами зловещата празнина? ♫
♫ Безкрайното помежду? ♫
♫ Нима само ще изчакваме ♫
♫ и ще седим тук в студа? ♫
♫ Дотогава отдавна ще сме изчезнали ♫
♫ в помръкване. ♫
♫ Лежим в праха край стари списания. ♫
♫ Флуоресцентно осветление създава сцената ♫
♫ за всичко, което можем и трябва да бъдем ♫
♫ в единствения живот, който имаме. ♫
♫ Всеки казва, ♫
♫ че времето лекува всичко ♫
♫ Ами зловещата празнина? ♫
♫ Безкрайното помежду? ♫
♫ Просто ще изчакваме ли? ♫
♫ Просто ще се препотяваме? ♫
♫ Просто ще се препотяваме? ♫
♫ Изчакай. ♫
(Аплодисменти)