[Аплодисменти]
Благодаря ви.
[Аплодисменти]
Благодаря.
[Аплодисменти]
Много ви благодаря.
[Аплодисменти]
Благодаря ви.
[Аплодисменти]
Уважаема Граса Машел и семейство Мандела;
Уважаеми Президент Зума и членове на правителството;
уважаеми държавни и правителствени ръководители
--бивши и настоящи--
видни гости.
Изключителна чест е да бъда с Вас днес
за честването на един несравним с ничий друг живот
Уважаеми жители на Южна Африка
[Аплодисменти]
Представители на всяка раса и всяко поприще
светът ви благодари, че споделихте Мандела с нас.
Неговата борба бе вашата борба
неговият триумф бе вашият триумф,
вашето достойнство и вашата надежда
намериха израз в неговия живот и вашата свобода
Вашата демокрация
е неговото ценно завещание
Възхвалата на всеки човек е трудна
трудно е да се опише с думи
не само фактите и събитията, от които e съставен живота,
но съществената истина за личността
тайните му радости и мъки
обикновените моменти и уникалните качества,
които придават блясък на човешкия дух.
А колко по-трудна е възхвалата на един гигант на историята,
който поведе една нация към справедливостта,
а по пътя си разбуди билиони по целия свят.
Роден по време на Първата световна война,
прогонен от забраните на властта,
момче, отгледано, пасейки добитък,
обучен от по-възрастните представители от племето му Мамбу
на Мадиба му предстоеше да се прочуе като последният най-велик освободител на 20-ти век.
Предстоеше му, също като Ганди, да поведе движение за съпротива
движение, което в началото си не предвиждаше успех.
Също като Д-р Кинг, той щеше да даде глас
на исканията на потиснатите
и на моралната необходимост от расова справедливост.
Предстоеше му да изтърпи безмилостно лишаване от свобода,
което започва по времето на Кенеди и Хрушчов
и продължи до последните дни на Студената война.
Излизайки от затвора, щеше да поеме миролюбивата задача,
подобно на Ейбрахъм Линкълн,
да обедини своята държава,
когато имаше опасност да се разпадне
и подобно на основателите на Америка, щеше да създаде
конституционна заповед за запазване на свободата за идните поколения.
Неговата отдаденост към демокрацията и върховенството на закона
бяха потвърдени не само от избирането му,
но и от желанието му да се оттегли от властта след само един мандат.
Имайки предвид всеобхватността на неговия живот,
обсега на постиженията му
любовта на хората, което с право си спечели,
се изкушавам да кажа, че ще запомним Нелсън Мандела като икона,
усмихнат и спокоен,
дистанциран от евтините афери на неморалните хора,
самият Мадиба упорито се противопоставяше
на подобно безжизнено състояние.
[Аплодисменти]
Вместо това,
Мадиба държеше да сподели с нас своите съмнения и страхове
своите грешки, наред с успехите си.
"Не съм светец", казваше той
"освен, ако представата ви за светец не е грешник, който постоянно се опитва да се подобри."
Ние го обикнахме, точно защото умееше да си признае несъвършенството в себе си,
заради чудесното му чувство за хумор, дори дяволитост,
въпреки тежкото бреме,
което носеше.
Той не беше мраморна скулптура, а човек от плът и кръв
син и съпруг
баща и приятел
и точно затова научихме толкова много от него,
и точно затова все още можем да се учим от него.
Неговите постижения не бяха случайни
по линията на неговия живот, ние виждаме мъж
който печели своето място в историята чрез борба
проницателност и постоянство и вяра
той ни посочва кое е възможно,
не само по страниците историческите книги,
но и в нашите животи.
Мандела ни показа силата на действието,
силата на поемането на рискове в името на идеите си.
Мандела вероятно е бил прав, като е казал, че е "наследил горделиво непокорство
и упорито чувство за чест" от баща си
ние знаем, че наред с милиони чернокожи и цветнокожи Южноафриканци, той сподели
"яростта породена от хиляди обиди
хиляди унижения
хиляди незапомнени моменти
желание за борба срещу системата, която затвори в ареста
моите хора", каза той
Но подобно на други, по-ранни гиганти на АНК
Зулусите и Тамбосите,
[Аплодисменти]
Малиба дресира гнева си
и приведе желанието си за борба в организираност
и платформи и стратегии за действия
за да могат мъже и жени да се издигнат
в името на своето достойнство.
Още повече, той приемаше последиците от действията си,
осъзнаващ, че изправянето срещу влиятелни интереси и несправедливост има своята цена
"Борих се срещу господството на белите, борих се срещу господството на черните
[Аплодисменти]
"Винаги съм ценят идеала за демократично и свободно общество,
в което всички живеят в единство и хармония, с равни възможности
Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна,
а в случай, че се наложи-това идеал, за който съм готов да умра."
[Аплодисменти]
Мандела ни научи за силата на действието,
но също ни научи и силата на идеите
значението на причина и агрументи
необходимостта да изучим не само тези, с които сме съгласни,
но и тези, с които не сме съгласни.
Той разбираше, че идеите не могат да бъдат задържани зад вратите на затвора
или унищожени с куршум от снайпер.
Съдебния си процес превърна в обвинителен акт за расова сегрегация,
благодарение на красноречието и страстта си,
но и благодарение на правното си обучение.
Десетилетията в затвора използва, за да подсили аргументите си,
но и за да разпространи жаждата си за знания сред другите в движението
Той научи езика и обичаите на потисниците си
за да може един ден по-разбираемо да им каже
как тяхната собствена свобода зависи от неговата.
[Аплодисменти]
Мандела ни показа, че действия и идеи не са достатъчни
без значение колко са правилни
те трябва да бъдат изваяни в закона и институциите.
Той беше практичен, изпробваше вярванията си
срещу твърдата повърхност на обстоятелствата и историята.
Той имаше непоклатима същност,
което е и причина да отхвърля предложения за безусловно осводождаване
напомняйки за режима на расова сегрегация,
според която, "затворниците не могат да сключват споразумения."
Но както самият той показа в ревностни преговори
за изменение на влиянието и започването на нови проекти за закони
Той не се страхуваше да прави компромиси в името на по-големи цели
И понеже той бе не само водач на движение, но и умел политик