Плъм Вилидж, Франция, май 2007
Когато в мен има гняв, как да се освободя от гнева си?
Когато в мен има гняв,
как да се освободя от гнева си?
Как да се освободя гнева си?
Как мислиш, гневът отвън ли е дошъл, влязъл е в теб
и сега ти искаш да го пуснеш?
Сигурна ли си, че гневът е влязъл отвън?
Това е контра-въпрос.
(Смях)
В Плъм Вилидж ние се учим
как да се справяме с нашия гняв,
как да се грижим за гнева си.
Гневът е нещо неприятно.
Нещо като калта.
Но без калта,
ние не можем да отгледаме лотоси.
Значи, калта е полезна, понякога
така и гневът е полезен понякога.
Може би не трябва просто да го пускаш.
Не трябва да го изхвърляш.
Ако знаеш как да използваш
своя гняв,
можеш да отгледаш лотоса на мира,
на радостта, на прошката.
Това е много дълбоко учение в Плъм Вилидж
Говорили сме за това.
Гневът изплува нагоре -
не отвън, а от вътре, в нас самите.
Причината е, че не можем да разбираме,
затова не можем и да обичаме.
Ако гледаме в дълбочина,
ако се вслушаме внимателно,
ние ще можем да разберем,
И когато имаме разбиране,
ще има и любов.
А когато има любов,
гневът ще се преобрази.
Не е необходимо да хванеш гнева
и да го изхвърлиш.
Всъщност, гневът е нещо, което може да се използва.
Ако погледнеш в гнева
с разбиране и любов,
тогава гневът ще се превърне в нещо като любов...
като състрадание.
Ще дам един пример.
Някое момче, тази сутрин
ти е казало нещо обидно.
Направил е нещо или е казал нещо обидно
и ти е причинил болка.
В теб се надига гняв.
Тогава, обикновено,
ако не си добър практикуващ,
ти се иска да удариш това момче или момиче в лицето,
да го накажеш.
Това е гневът в нас.
Този гняв е нещо като кал
и замърсява всичко.
Затова ние трябва да осъзнаем,
че трябва да контролираме гнева
и да не допуснем калта да изцапа нас
и другия човек.
Затова можем да вдишаме
бавно и осъзнато,
и да погледнем това момче или момиче.
И какво виждаш
в него или в нея?
Виждаш, че в него има ярост.
В него има гняв,
в него има страдание.
Ако това момче или момиче е щастливо,
той или тя нямаше да каже нещо
толкова обидно.
Или нямаше да направи такова нещо.
Но той няма щастие в себе си.
Затова той страда.
И когато той страда
той иска да извади страданието си навън,
като каже нещо толкова обидно
или като направи нещо толкова неприятно.
Мисли, че като направи нещо такова,
той ще страда по малко.
Това не е много разумно.
Затова, когато погледнеш дълбоко
ще видиш, че това момче е нещастно,
че в него има гняв или насилие,
и той не знае как да се справи с тях,
с насилието и нещастието в себе си,
ето защо, той страда.
И когато той страда така,
е нормално да кара и хората,
които са около него да страдат.
Затова, когато видиш гнева в него
и разбереш
неговия гняв...
ти вече няма да му се ядосаш.
Горкият той. Горката тя.
Той страда.
Не искам да го наказвам,
да го карам да страда повече.
Искам да го накарам да страда по-малко.
И ти му се усмихваш...
Казваш: “Приятелю, знам, че страдаш.”
“Не ти се сърдя,
“въпреки, че ми каза,”
“такива неща.”
“Въпреки, че ми причини такива неща,”
“Това е, защото ти страдаш много.”
“Ето защо, аз не те обвинявам.”
“Не ти се сърдя.”
“Вдишвам и издишвам.”
“Разбирам те.”
“Ето защо, аз не ти се сърдя.”
“Аз не страдам.”
Вие сте добри практикуващи.
А той ще бъде изненадан.
Другите хора ще реагират различно.
Те ще го ударят или ще му кажат
нещо много обидно.
Но ти няма да направиш това.
Ти ще реагираш съвсем различно,
с нежност, с любяща доброта.
...
И той ще бъде много изненадан.
И някой ден ще те попита:
“Как успя да го направиш?
“Когато някой каже нещо,”
“много болезнено, много обидно,”
“и се държи с теб така”
“ти как успя да запазиш спокойствие,”
“да не се ядосаш?”
“Как го направи?”
Тогава, ти ще му разкажеш,
че си била в Плъм Вилидж
и си се научила да дишаш осъзнато,
и да разпознаваш
гнева в себе си
и в другия човек.
Вие идвате тук, като млади хора,
и ние научаваме тук тези хубави неща.
Вероятно ще имате възможност
да ги споделите с вашите приятели,
когато се върнете в училище.
Това също е много добър въпрос.
(тих звън на камбана)
(звън на камбана)