Днес ще се изправим пред предизвикателството да преобърнем представите си за екстремно и нормално.

Днес ще научим ненаученото.

Всеки път, когато превръщаме живо същество в машина, гоненият краен резултат

винаги е печалбата. А увеличаване на печалбата означава увеличаване на продукцията.

Телата на кокошките носачки се износват рано, заради екстремните  изисквания на производството.

Всеки аспект от техния живот е регулиран, за да се осигури максимална печалба. От контрол на

яйценосния им период чрез редуване на дни на изкустрена светлина последвани от дни в пълен мрак,

до държане на кокошките гладни със седмици за да се изтръгне още един яйценосен период

от похабените им тела, до изцяло манипулирането на техния генетичен състав.

Оптимизирали сме машините си и отглеждаме един вид пилета за месо

и друг - за яйца. Заради това яйцната индустрия произвежда  милиони, ако не и милиард нежелани

бебета петлета всяка година. Петлите не снасят яйца, така че те са безполезни.

За да се отстранят те биват болезнено обгазени,

бавно задушени в найлонови пликове или пуснати живи в мелачки. Говорим за

сладките, пухкави, жълти пиленца, които толкова много харесваме.

Те не са навършили дори възрастта от три дни.

Това е стандартна практика по целия свят.

Това е стандартна практика по целия свят.

Сестрите на тези петлета остават и изживяват краткият си живот в

претъпкани клетки, неспособни дори да разперят криле. Разбирасе в наши дни има

разцвет на свободното отглеждане без кледки. Но истината е, че това дава утеха и комфорт само на

съвестта ни. Подово отглежданите прици са натъпкани в тесни навеси,

а смъртността е два пъти по-висока от тази на носачките в клетки.

Надявам се, че започвате да съзирате силата на тази лъжа. Да представиш жестокостта,

глада, злоупотребата, варварското убийство на новородени бебета и заколението на едногодишни деца

като нещо напълно нормално. Пакетирано в малки сверички.

И имаме дързостта да декорираме тези свери и така да празнуваме новия живот. Да се умиляваме на

малките пиленца, които всъщност са били смлени живи. Да слагаме яйцата до лакомства,

който да поднасяме на децата си. Да започваме деня си с продукт на крайна мизерия и да

наричаме това "слънчево утро". Със същия успех можем да започваме деня си като пускаме пиленца в блендер.

А хората казват, че веганството е екстремно.

Животинските продукти, който намираме за обикновени, когато всъщност са проект на перверзен,

сложен и поставящ под въпрос етиката ни процес. Пътуване от зараждането

до преработката и производството на крайния продукт. Така да се каже от раждането на животното

през затвор, злоупотреба, клане и гавра с трупове до лъскавият, весел,

готов за продажба продукт, който буквално ядем без

да си даваме сметка какво е преживяло животното.

Subtitles by the Amara.org community