Стивън: Намираме се в Британския музей в Лондон, в зала, пълна с египетски мумии, и съответно – със съвременни деца. Бет: Както и туристи. Залата и артефактите в нея, са страхотни. Наблюдаваме фрагмент от свитък, който е доста подценяван. Свитикът е от папирус. Папирусът е тръстика, която расте по делтата на Нил. От нея се прави материал, подобен на хартия. Папирусът остава най-разпространената повърхност за писане чак до Средните векове. Това, което виждаме, е текст от така наречената "Книга на мъртвите", за която египтяните са имали и други имена, и която е древен текст, съдържащ заклинания, молитви и наричания, необходими на мъртвите в отвъдния живот. Това е традиция с корени в Старото царство, наречена пирамиден текст. Това са набор от инструкции за задгробния живот, по-късно се появяват текстове на ковчега, а още по-късно в Новото царство се появяват тези свитъци, наречени книги на мъртвите. Понякога са написани на папирус, като този, друг път на плащениците, в които са погребвали мъртвия. Това са много важни текстове, в началното били само за владетели от Старото царство. но започват да се използват и от хора извън владетелското семейство, но с висок статус, какъвто е случаят с този свитък. Този текст е открит в гробницата на писар на име Хунефер. Писарят е имал статус на жрец, така че тук говорим за грамотен човек, заемал важна позиция в египетското общество. Виждаме изображения на този човек, който е починал и е бил погребан с този текст. Ако се загледате в левия ъгъл в горната част на свитъка, ще видите клекнала фигура в бяло. Хунефер, който говори с редица от клекнали божества, които му предричат място в задгробния живот, според делата му приживе. Това, което виждаме по-долу, е сцената, в която отсъждат дали Хунефер е живял праведно и заслужава да продължи в отвъдното. Отново виждаме Хунефер, този път в крайно ляво и можем да го разпознаем по бялата роба. За ръка го води богът с глава на чакал – Анубис, бог, свързван с мъртвите, мумиите и гробищата. В ръката си той държи анх, символ на вечния живот – това, към което се стреми Хунефер. Ако продължим надясно, ще видим отново бога с глава на чакал – Анубис, този път е клекнал, намества везна и се уверява, че тя в пълно равновесие. Отляво виждаме сърцето на мъртвия. Сърцето е от едната страна на везната, а от другата има перо. Перото е на Маат, която виждаме отгоре на везната, а от главата ѝ се подава перо. Маат е свързана с божествения ред, с етичния, подреден живот. В случая, перото е по-надолу, тоест е по-тежко. Хунефер е водил етичен живот, следователно е допуснат до отвъдното. Съответно няма да бъде разкъсан от звяра, който седи до Анубис. Звярът е Амит – с глава на крокодил, торс на лъв и задница на хипопотам. Той чака да изяде сърцето на Хунефер, ако не е живял етично, според Маат. Египтяните вярвали, че само ако си живял етично и преминеш теста, можеш да бъдеш допуснат до отвъдното. Различна идея от тази на християнството, според което всички отиват в отвъдното, независимо дали са праведни или грешни, а след това отиват в Рая или Ада. Според египтяните отиваш в отвъдното, само ако си живял етично или праведно. Следващата фигура е на друго божество, този път с глава на птица ибис. Това е Тот, който описва процеса на присъдата, и в случая отбелязва, че Хунефер може да премине към отвъдното. Харесва ми как е изобразен Тот. Толкова изправен, с изпъната ръка, вдъхва ни доверие, че ще отрази всичко, както трябва. Отново виждаме Хунефер, представят го на един от главните богове – Озирис. Представя го синът на Озирис – Хор. Хор се запомня лесно, защото се свързва със соколите, и има глава на сокол. Хор е синът на Озирис и държи в лявата си ръка анх, какъвто видяхме по-рано и който символизира отвъдния живот. Както ти каза, Хор го представя на Озирис, който е в едно красиво отделено пространство, показващо значимостта му като бог. Седнал е на трон, зад лотос – символ на вечен живот, и носи знаците на Египет. Върху лотоса са четирите деца на Хор, които изобразяват четирите точки на света: Север, Юг, Изток и Запад. Децата на Хор се грижат за поставянето на органите на мъртвия в отделни урни, така че те играят важна роля за съхраняването на останките му. Отново виждаме Хор, този път през символа на окото. Да си припомним, че Хор е представян като сокол, като птица, и макар че знакът му е око, той има птичи нокти за ръце, в които държи щраусово перо – също символ на вечен живот. Изображението на окото на Хор е свързано с друг древноегипетски мит. Това е битката между Хор и Сет, но това е друга тема. Зад Озирис виждаме две по-малки, седнали женски фигури, една от които е Изис, жената на Озирис, а другата е сестра ѝ Нефтис, която е пазителка на задгробния живот и майка на бога Анубис, когото видяхме в началото да води Хунефер към присъдата му. Забележи бялата основа, на която е стъпила фигурата. Тя изобразява натрон – естествените соли, които се образуват в Нил и се използват от египтяните за изсушаване на мумиите в тази зала, за да се съхранят по-добре. "Съхранение" е ключова дума за египетската култура като цяло, защото това е култура, чиито форми, начин на представяне и изкуство остават непроменени хилядолетия наред. Въпреки периодите на нестабилност, а преди това и периодът Амарна, когато човешките фигури се изобразяват по много различен начин. Формите, които виждаме тук, са ни много познати, защото това е типичният начин, по който древните египтяни изобразяват човешките фигури. Въпреки че свитъкът е от Новото царство, тези форми са били познати на египтяните от хилядолетия преди това, от Старото царство. Виждаме смесица, типична за древноегипетското изкуство, съдържаща думи, йероглифи и рисунки. Харесва ми този микс, в съвременната култура имаме разделение между писмени и визуални изкуства, а в древен Египет те са тясно свързани, по-добре интегрирани.