Намираме се в Британския музей в Лондон,
в зала, пълна с египетски мумии,
и съответно - със съвременни деца.
Както и туристи. Залата и артефактите
в нея, са страхотни.
Наблюдаваме фрагмент от свитък,
който е доста подценяван.
Свитикът е от папирус.
Папирусът е тръстика,
която расте по делтата на Нил.
От нея се прави материал,
подобен на хартия.
Папирусът остава най-разпространената
повърхност за писане
чак до Средните векове.
Това, което виждаме е текст от така
наречената "Книга на мъртвите",
за която египтяните са имали
и други имена,
и която е древен текст,
съдържащ заклинания, молитви и наричания,
необходими на мъртвите в
отвъдния живот.
Това е традиция с корени в
Старото царство,
наречена пирамиден текст.
Това са набор от инструкции
за задгробния живот,
по-късно се появяват текстове на ковчега,
а още по-късно в Новото царство,
се появяват тези свитъци,
наречени книги на мъртвите.
Понякога са написани на папирус,
като този,
друг път на плащениците, в които
са погребвали мъртвия.
Това са много важни текстове, в началното са били
само за владетели от Старото царство.
но започват да се използват и от хора
извън владетелското семейство,
но с висок статус, какъвто е случаят
с този свитък.
Този текст е открит в гробницата на писар
на име Хунефер.
Писарят е имал статус на жрец,
така че тук говорим за грамотен човек,
заемал важна позиция в
египетското общество.
Виждаме изображения на този човек,
който е починал
и е бил погребан с този текст.
Ако се загледате в левия ъгъл
в горната част на свитъка,
ще видите клекнала фигура в бяло.
Хунефер, който говори с редица
от клекнали божества,
които му предричат място в
задгробния живот,
според делата му приживе.
Това, което виждаме по-долу, е сцената,
в която отсъждат
дали Хунефер е живял праведно
и заслужава да продължи в отвъдното.
Отново виждаме Хунефер,
този път в крайно ляво
и можем да го разпознаем по бялата роба.
За ръка го води богът с глава на чакал –
Анубис,
бог, свързван
с мъртвите, мумиите и гробищата.
В ръката си той държи анх,
символ на вечния живот – това, към което
се стреми Хунефер.
Ако продължим надясно,
ще видим отново бога с глава на чакал –
Анубис, този път е клекнал,
намества везна, и се уверява,
че тя в пълно равновесие.
Отляво виждаме сърцето на мъртвия.
Сърцето е от едната страна на везната,
а от другата има перо.
Перото е на Маат, която виждаме
отгоре на везната,
а от главата ѝ се подава перо.
Маат е свързана с божествения ред,
с етичния, подреден живот.
В случая, перото е по-надолу,
тоест, е по-тежко.
Хунефер е водил етичен живот,
следователно е допуснат до отвъдното.
Съответно, няма да бъде разкъсан
от звяра, който седи до Анубис.
Звярът е Амит – с глава на крокодил, торс
на лъв и задница на хипопотам.
Той чака да изяде сърцето на Хунефер,
ако не е живял етично,
според Маат.
Египтяните вярвали, че само ако си живял
етично и преминеш теста,
можеш да бъдеш допуснат до отвъдното.
Различна идея от тази на християнството,
според което всички отиват в отвъдното,
независимо дали са праведни или грешни,
а след това отиват в Рая или Ада.
Според египтяните отиваш в отвъдното,
само ако си живял етично или праведно.
Следващата фигура е на друго божество,
този път с глава на птица ибис.
Това е Тот, който описва
процеса на присъдата,
и в случая отбелязва, че Хунефер
може да премине към отвъдното.
Харесва ми как е изобразен Тот.
Толкова изправен, с изпъната ръка,
вдъхва ни доверие, че ще отрази
всичко, както трябва.
Отново виждаме Хунефер, представят го
на един от главните богове – Озирис.
Представя го синът на Озирис – Хор.
Хор се запомня лесно,
защото се свързва със соколите,
и има глава на сокол.
Хор е синът на Озирис и държи в лявата
си ръка анх, какъвто видяхме по-рано,
и който символизира отвъдния живот.
Както ти каза, Хор го представя на Озирис,
който е в едно
красиво отделено пространство,
показващо значимостта му като бог.
Седнал е на трон, зад лотос – символ на вечен живот,
и носи знаците на Египет.
Върху лотоса са четирите деца на Хор,
които изобразяват четирите точки на света:
Север, Юг, Изток и Запад.
Децата на Хор се грижат за
поставянето на органите на мъртвия
в отделни урни,
така че те играят важна роля за
съхраняването на останките му.
Отново виждаме Хор,
този път през символа на окото.
Да си припомним, че Хор е представян
като сокол, като птица,
и макар че знакът му е око,
той има птичи нокти за ръце,
в които държи щраусово перо –
също символ на вечен живот.
Изображението на окото на Хор,
е свързано с друг древноегипетски мит.
Това е битката между Хор и Сет,
но това е друга тема.
Зад Озирис виждаме две по-малки, седнали
женски фигури,
една от които е Изис, жената на Озирис,
а другата е сестра ѝ Нефтис,
която е пазителка на задгробния живот
и майка на Анубис,
богът, когото видяхме в началото,
да води Хунефер към присъдата му.
Забележи бялата основа, на която е стъпила
фигурата. Тя изобразява натрон –
естествените соли, които се образуват
в Нил и се използват от египтяните
за изсушаване на мумиите в тази зала,
за да се съхранят по-добре.
"Съхранение" е ключова дума за
египетската култура като цяло,
защото това е култура,
чиито форми,
начин на представяне и изкуство,
остават непроменени хилядолетия наред.
Въпреки периодите на нестабилност,
а преди това и периодът Амарна,
когато човешките фигури се изобразяват
по много различен начин.
Формите, които виждаме тук,
са ни много познати,
защото това е типичният начин,
по който
древните египтяни изобразяват
човешките фигури.
Въпреки че свитъкът е от Новото царство,
тези форми са били познати
на египтяните от хилядолетия преди това,
от Старото царство.
Виждаме смесица, типична за
древноегипетското изкуство,
съдържаща думи, йероглифи и рисунки.
Харесва ми този микс, в съвременната
култура имаме разделение
между писмени и визуални изкуства,
а в древен Египет
те са тясно свързани,
по-добре интегрирани.