Днес имаме нещо забавно за вас.

Това стихотворение е пълно с привидно
безсмислени думи,

които някак си все пак имат смисъл.

Готови ли сте да видите дали ще
разберете нещо?

Без повече приказки, представяме ви:

"Джаберуоки" от Луис Карол.

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

„От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!

От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!“

Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,

възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.

И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи

цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.

Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!

Свистеше мечът остър в синий вдух.

Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.

„Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!

О, славен ден, охей! Охей! Охой!“

Той скачаше и цвифеше от радост...

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

*Превод на български: Стефан Гечев