0:00:00.824,0:00:04.524
От 7 години съм парамедик в[br]Съфолк, Ню Йорк.

0:00:04.524,0:00:06.359
Отзовавал съм се пръв[br]на редица инциденти,

0:00:06.359,0:00:08.716
от автомобилни катастрофи[br]до урагана Санди.

0:00:09.676,0:00:11.416
Ако сте като повечето хора,[br]смъртта най-вероятно е

0:00:11.416,0:00:13.389
сред най-големите ви страхове.

0:00:13.389,0:00:14.810
Някои от нас я предусещат.

0:00:14.810,0:00:16.809
Други - не.

0:00:16.809,0:00:18.913
Съществува един малко известен[br]медицински термин,

0:00:18.913,0:00:20.859
наречен усещане за приближаващ край.

0:00:20.859,0:00:22.186
Това е симптом.

0:00:22.186,0:00:23.919
Като медицинско лице съм обучен[br]да реагирам

0:00:23.919,0:00:25.741
на този симптом като на всеки друг,

0:00:25.741,0:00:27.282
така че, когато пациент, получил [br]сърдечен удър, ме погледне

0:00:27.282,0:00:29.510
и каже: "Днес ще умра."

0:00:29.510,0:00:33.236
съм обучен да оценя състоянието му.

0:00:33.236,0:00:35.382
През кариерата си съм се отзовавал

0:00:35.382,0:00:37.328
на редица инциденти,[br]на които на пациента

0:00:37.328,0:00:38.965
са му оставали минути живот.

0:00:38.965,0:00:42.090
и е нямало какво да направя за него.

0:00:42.090,0:00:44.876
Това ме изправи пред дилема:

0:00:44.876,0:00:48.588
да кажа ли на умиращите,[br]че скоро ще се изправят пред смъртта

0:00:48.588,0:00:51.615
или да ги излъжа и утеша?

0:00:51.615,0:00:53.808
В началото на кариерата ми[br]решавах дилемата

0:00:53.808,0:00:55.366
като просто лъжех.

0:00:55.366,0:00:57.295
Страхувах се.

0:00:57.295,0:00:59.638
Страхувах се, че, ако кажа истината,

0:00:59.638,0:01:02.971
ще умрат ужасени, изплашени,

0:01:02.981,0:01:06.176
вкопчени в последните моменти живот.

0:01:06.176,0:01:08.950
Един инцидент промени всичко.

0:01:08.950,0:01:11.800
Преди 5 години се отзовах[br]на мотоциклетна катастрофа.

0:01:11.800,0:01:14.599
Мотоциклетистът беше получил[br]критични наранявания.

0:01:14.599,0:01:17.432
Преглеждайки го осъзнах, че нищо

0:01:17.432,0:01:19.402
не можеше да бъде направено за него.

0:01:19.402,0:01:22.659
Като при толкова други случаи[br]той ме погледна в очите

0:01:22.659,0:01:27.084
и попита: "Ще умра ли?".

0:01:27.084,0:01:30.576
В този момент реших да постъпя различно.

0:01:30.576,0:01:33.462
Реших да кажа истината.

0:01:33.462,0:01:36.562
Реших да му кажа, че ще умре

0:01:36.562,0:01:39.816
и че няма какво да направя.

0:01:39.816,0:01:43.600
Реакцията му ме шокира и днес.

0:01:43.600,0:01:45.476
Той просто се отпусна,

0:01:45.496,0:01:47.931
на лицето му се четеше примирение.

0:01:47.931,0:01:49.627
Не беше обзет от ужас или страх,

0:01:49.627,0:01:52.000
както бях очаквал.

0:01:52.010,0:01:55.220
Просто лежеше и, поглеждайки в очите му,

0:01:55.220,0:01:57.952
видях вътрешен покой и примирение.

0:01:57.952,0:01:59.690
От този момент реших, [br]че не съм в позиция

0:01:59.690,0:02:04.398
да утешавам умиращите с лъжи.

0:02:04.398,0:02:07.152
От тогава съм се отзовавал[br]на много случаи,

0:02:07.152,0:02:09.657
които са били последните[br]моменти на пациентите,

0:02:09.657,0:02:11.505
и е нямало какво да направя за тях.

0:02:11.505,0:02:13.151
в почти всички случаи

0:02:13.151,0:02:16.480
всички реагираха[br]еднакво на истината,

0:02:16.480,0:02:18.554
с вътрешно спокойствие и примирение.

0:02:18.554,0:02:20.970
Всъщност, съществуват три модела,

0:02:20.970,0:02:25.252
които съм наблюдавал[br]във всички подобни случаи.

0:02:25.252,0:02:28.897
Първият винаги ме шокира.

0:02:28.897,0:02:32.843
Независимо от религиозни вярвания[br]и културна принадлежност,

0:02:32.843,0:02:35.680
хората имат нужда от опрощение.

0:02:35.680,0:02:37.215
Независимо дали е за нещо,[br]което смятат за грях,

0:02:37.215,0:02:40.091
или просто съжаляват за нещо,

0:02:40.091,0:02:42.500
чувството за вина е универсално.

0:02:42.500,0:02:43.903
Веднъж се грижех за възрастен господин,

0:02:43.903,0:02:46.319
който беше получил[br]масивен сърдечен удар.

0:02:46.319,0:02:48.437
Докато подготвях себе си [br]и оборудването си

0:02:48.437,0:02:51.373
за предстоящия сърдечен арест,

0:02:51.373,0:02:55.718
заговорих на пациента[br]за предстоящата смърт.

0:02:55.718,0:02:58.721
От тона и езика на тялото ми[br]той вече беше разбрал.

0:02:58.721,0:03:01.389
Докато поставях дефибрилатора [br]на гърдите му,

0:03:01.389,0:03:03.285
подготвяйки се за това,[br]което щеше да се случи,

0:03:03.285,0:03:05.819
той ме погледна в очите и каза:

0:03:05.819,0:03:08.517
"Ще ми се да бях прекарал повече време[br]с децата и внуците ми,

0:03:08.517,0:03:11.587
вместо егоистично да пестих времето си."

0:03:11.587,0:03:13.918
Изправен пред смъртта,

0:03:13.918,0:03:16.850
той искаше единствено прошка.

0:03:16.850,0:03:18.744
Вторият модел, който наблюдавам,

0:03:18.744,0:03:21.032
е нуждата от запомняне.

0:03:21.032,0:03:23.290
Независимо дали в моите мисли или на

0:03:23.290,0:03:24.997
близките им, те имат нужда да чувстват,

0:03:24.997,0:03:27.151
че ще продължат да живеят.

0:03:27.151,0:03:29.470
Изпитват нужда от безсмъртието,

0:03:29.470,0:03:32.124
в сърцата и мислите на любимите им хора,

0:03:32.124,0:03:35.388
в мен, екипа ми и всеки наоколо.

0:03:35.388,0:03:38.281
Безброй пъти пациенти[br]са ме гледали в очите

0:03:38.281,0:03:42.222
и са питали: "Ще ме запомниш ли?".

0:03:42.222,0:03:44.670
Последният модел, който наблюдавам

0:03:44.670,0:03:47.902
винаги докосва душата ми най-дълбоко.

0:03:47.902,0:03:51.440
Умиращите имат нужда да знаят,[br]че животът им е имал смисъл.

0:03:51.440,0:03:54.220
Искат да знаят,[br]че не са пропилели живота си

0:03:54.220,0:03:57.172
в безсмислени задачи.

0:03:57.172,0:04:00.320
Това ми се случи много рано в кариерата.

0:04:00.320,0:04:02.409
Отзовах се на повикване.

0:04:02.409,0:04:04.328
Жена в края на 50-те

0:04:04.328,0:04:06.392
беше тежко заклещена в автомобил.

0:04:06.392,0:04:10.070
Беше блъсната странично с висока скорост,

0:04:10.070,0:04:12.498
в изключително тежко състояние.

0:04:12.498,0:04:14.740
Докато пожарникарите се опитваха[br]да я извадят от колата,

0:04:14.740,0:04:17.710
аз се вмъкнах, за да окажа помощ.

0:04:17.710,0:04:20.767
Докато говорехме, тя каза:

0:04:20.767,0:04:23.977
"Исках да направя[br]толкова повече с живота си."

0:04:23.977,0:04:27.830
Чувстваше, че не е оставила [br]следа на Земята.

0:04:27.830,0:04:29.792
В течение на разговора разбрах,

0:04:29.792,0:04:32.199
че беше осиновила две деца,

0:04:32.199,0:04:35.307
които щяха да учат за лекари.

0:04:35.307,0:04:37.382
Благодарение на нея две деца

0:04:37.382,0:04:40.102
имаха шанс, какъвто иначе нямаше да имат

0:04:40.102,0:04:42.320
и щяха да спасяват животи

0:04:42.320,0:04:44.681
като лекари.

0:04:44.681,0:04:46.473
Отне 45 минути

0:04:46.473,0:04:48.342
да я освободим от колата.

0:04:48.342,0:04:52.569
Тя почина преди да я освободим.

0:04:52.569,0:04:54.659
Вярвах в това, което ни показват[br]във филмите:

0:04:54.659,0:04:55.951
в последните ни моменти

0:04:55.951,0:04:58.855
ни обзема единствено ужас, страх.

0:04:58.855,0:05:01.537
Осъзнах, че, независимо [br]от обстоятелствата,

0:05:01.537,0:05:04.535
се посрещат с примирение и приемане,

0:05:04.535,0:05:08.138
че малките неща, кратките моменти,

0:05:08.138,0:05:11.700
малките неща, които сте направили,

0:05:11.700,0:05:14.634
ви дават мир в тези последни моменти.

0:05:14.634,0:05:16.673
Благодаря.

0:05:16.673,0:05:18.725
(Аплодисменти)