0:00:06.777,0:00:09.635
Представи си, че се опитваш[br]да използваш думи,

0:00:09.670,0:00:13.300
за да опишеш всяка сцена от филм,[br]всяка нота от любимата ти песен

0:00:13.348,0:00:15.985
или всяка улица в града ти.

0:00:16.035,0:00:20.810
А сега си представи, че се опитваш да го[br]направиш, използвайки само цифрите 1 и 0.

0:00:20.859,0:00:23.754
Всеки път, когато използваш интернет,[br]за да гледаш филм,

0:00:23.794,0:00:26.333
да слушаш музика[br]или да проверяваш посоката,

0:00:26.379,0:00:28.859
устройството ти прави точно това,

0:00:28.859,0:00:31.772
използвайки езика на двоичния код.

0:00:31.812,0:00:34.122
Копмютрите използват двоичен код,

0:00:34.143,0:00:36.693
защото е надежден начин[br]за съхранение на информация.

0:00:36.752,0:00:40.577
Например основната памет на компютъра[br]се състои от транзистори,

0:00:40.587,0:00:44.124
които превключват между[br]високи и ниски волтажни нива,

0:00:44.154,0:00:47.604
като 5 волта и 0 волта.

0:00:47.644,0:00:51.750
Волтажът понякога варира,[br]но тъй като има само две възможности,

0:00:51.770,0:00:55.711
стойност от 1 волт ще бъде[br]прочетена като "ниска" .

0:00:55.751,0:00:58.250
Четенето се извършва[br]от процесора на компютъра,

0:00:58.280,0:01:00.614
който използва състоянието[br]на транзисторите,

0:01:00.644,0:01:02.705
за да контролира[br]други компютърни устройства

0:01:02.715,0:01:04.771
според инструкциите на софтуера.

0:01:04.791,0:01:08.112
Гениалното в тази система е,[br]че дадена двоична серия

0:01:08.132,0:01:11.470
сама по себе си[br]няма предопределено значение.

0:01:11.520,0:01:15.195
Вместо това всеки вид информация[br]се кодира с двоичен код

0:01:15.205,0:01:18.085
според различни правила.

0:01:18.115,0:01:21.147
Нека вземем числата.[br]При нормална десетична система,

0:01:21.179,0:01:25.982
всяка цифра се умножава по 10[br]на степента на позицията ѝ,

0:01:26.012,0:01:28.483
започвайки от нула най-вдясно.

0:01:28.483,0:01:34.983
Така 84 в десетичен вид е 4x10⁰ + 8x10¹.

0:01:35.040,0:01:37.441
Двоичната система работи подобно,

0:01:37.491,0:01:41.551
но всяка позиция се базира[br]на 2 на някаква степен.

0:01:41.561,0:01:45.573
Така 84 ще се напише по следния начин:

0:01:45.573,0:01:50.326
Междувременно буквите се интерпретират[br]според стандартни правила като UTF-8,

0:01:50.376,0:01:55.483
който асоциира към всеки символ[br]определена група 8-цифрова двоичен низ.

0:01:55.543,0:02:02.369
В този случай 01010100 отговаря[br]на буквата "Т".

0:02:02.389,0:02:06.117
Как можеш да разбереш дали[br]даден низ, в конкретен случай

0:02:06.147,0:02:08.832
означава "Т" или 84?

0:02:08.859,0:02:11.870
Ами, не можеш, виждайки[br]само низа,

0:02:11.900,0:02:16.422
както не можеш да кажеш какво значи[br]звукът "да", ако чуваш само него.

0:02:16.442,0:02:21.279
Ще ти трябва контекст, за да знаеш дали[br]чуваш руски, испански или английски.

0:02:21.319,0:02:23.824
Подобен контекст ти трябва,[br]за да знаеш дали гледаш

0:02:23.854,0:02:26.745
двоично число или двоичен текст.

0:02:26.785,0:02:31.106
Двоичният код също се използва[br]за доста по-сложни типове данни.

0:02:31.146,0:02:33.492
Всеки кадър от това видео, например,

0:02:33.492,0:02:35.960
е създаден от стотици хиляди пиксели.

0:02:35.960,0:02:37.641
При цветни изображения

0:02:37.641,0:02:41.095
всеки пиксел е представен[br]от три двоични серии,

0:02:41.095,0:02:43.701
които отговарят на основните цветове.

0:02:43.701,0:02:45.789
Всяка серия кодира число,

0:02:45.789,0:02:48.634
което определя наситеността[br]на конкретния цвят.

0:02:48.671,0:02:52.560
След това видео драйвър програма[br]прехвърля тази информация

0:02:52.600,0:02:55.270
към милионите течни кристали[br]в екрана ти,

0:02:55.310,0:02:58.088
за да създаде различните нюанси,[br]които виждаш в момента.

0:02:58.088,0:03:01.402
Звукът към това видео също[br]е запазен чрез двоичен код

0:03:01.402,0:03:04.806
с помощта на техника наречена[br]импулсно-кодова модулация.

0:03:04.806,0:03:07.190
Непрекъснатите звукови вълни[br]се дигитализират

0:03:07.190,0:03:11.582
като се вземат "проби" от техните [br]амплитуди на всеки няколко милисекунди.

0:03:11.582,0:03:15.247
Те се записват като числа,[br]под формата на двоични низове,

0:03:15.247,0:03:19.160
които могат да достигнат до 44 000[br]за всяка секунда звук.

0:03:19.160,0:03:21.770
Когато звуковият софтуер[br]на компютъра ти ги чете,

0:03:21.770,0:03:26.124
числата определят колко бързо намотките[br]в говорителите ти трябва да вибрират,

0:03:26.124,0:03:28.965
за да създадат звуци с различни честоти.

0:03:28.965,0:03:32.660
За това са необходими милиарди битове,

0:03:32.660,0:03:36.663
но техният брой може да бъде намален[br]чрез хитри формати за компресиране.

0:03:36.663,0:03:41.070
Например, ако една картина има[br]30 последователни пиксела в зелено,

0:03:41.070,0:03:43.486
те могат да бъдат кодирани[br]като "30 зелено",

0:03:43.486,0:03:46.162
вместо всеки пиксел[br]да се кодирана отделно.

0:03:46.162,0:03:49.194
Такъв процес се нарича[br]run-length encoding.

0:03:49.194,0:03:54.024
Тези компресирани формати сами по себе си[br]са написани в двоичен код.

0:03:54.094,0:03:57.164
Та дали двоичният код е в основата[br]на всичко компютърно?

0:03:57.164,0:03:58.549
Не е задължително.

0:03:58.549,0:04:00.967
Има изследвания за тернарни компютри

0:04:00.967,0:04:03.432
с вериги с три възможни състояния

0:04:03.432,0:04:05.252
и дори квантови компютри,

0:04:05.252,0:04:08.786
чиито вериги могат да са[br]в множество състояния едновременно.

0:04:08.816,0:04:12.492
Но за сега никой от тях не е осигурил[br]толкова физическа стабилност

0:04:12.492,0:04:15.039
за запазване на информация[br]и предаването ѝ.

0:04:15.039,0:04:17.079
За сега всичко,[br]което виждаш,

0:04:17.079,0:04:19.438
чуваш и[br]четеш на екрана ти,

0:04:19.464,0:04:23.097
е резултат от един прост избор -[br]"вярно" или "грешно" -

0:04:23.097,0:04:25.371
направен милиони пъти.