През петнайсти век
има толкова много черни китове в Кейп Код
на източното крайбрежие на САЩ,
че би могъл да се разхождаш
стъпвайки по тях
от единия край на залива
до другия.
Днес техният брой е едва няколко стотици,
и техният вид е в опасност.
Подобно на тях, и други видове китове,
драстично са намалели
следствие на 200 години на бракониерство,
през които са били хващани и убивани
заради тяхното месо, мас и кости.
Ако днес все още
се радваме на китове то това е
благодарение на движението
“Спаси китовете“ от 70те години.
То е имало за цел да спре избиването им
с комерсиални цели
и се е базирало на идеята, че ако не можем
да опазим китовете
какво можем да опазим тогава?
То е било тест за
политическата власт
за способността и да спре
екологичното унищожение.
Така през 80те години е била прокарана
забрана за лов,
която е влязла в сила
благодарение именно на тази кампания.
Китовете днес са все още
под заплаха от изчезване,
тъй като са обект на други
зловредни влияния на човешката дейност.
За съжаление, днес все още има хора,
които считат, че активисти като мен
се борят за китовете, само защото
ги намират за красиви създания.
Това всъщност е погрешно схващане
защото китовете освен всичко друго,
са и инженери по екоравновесие.
Те спомагат да се поддържа
балансът и общото здраве на океаните
и дори допринасят за човешкото благо.
Нека поговорим за това защо
опазването на китовете е толкова важно
за устойчивостта на океанското равновесие.
Може да бъде сведено до две основни неща:
екскременти от китовете
и техните гниещи трупове.
Понеже китовете се гмуркат надълбоко
за храна и излизат за да дишат,
те всъщност изпускат
огромни фекални струи.
Тази фекална помпа, както я наричат,
пренася ценни оскъдни хранителни елементи
от океанските дълбини
до повърхността на водата, където
стимулират развитието на фитопланктона,
който се явява база
на всички морски хранителни вериги.
Имайки повече китове,
които изхвърлят екскременти
е наистина полезно за цялата екосистема.
Китовете са известни и с това,че имат
едни от най-дългите миграции.
Сивите китове, които тръгват от Америка
изминават 16,000 километра,
от богатите на хранителни вещества зони
до по-малко богати зони
и правят тези миграции всяка година.
По своя път, те обогатяват с тор,
под формата на изпражнения,
придвижвайки се до местата,
където има нужда.
Накратко, китовете имат своята
неотменима роля в хранителната верига
било тя хоризонтална или вертикална.
Още повече, те имат своята роля
дори когато вече не са живи.
Труповете на китовете са едни от
най-разпространените гниещи останки
идващи от повърхността,
и наричани китовски отпадък.
Преминавайки от повърхността
към дълбините,
те осигуряват прехрана
на около 400 други морски видове,
включително змиоркообразни,
отделящи слуз видове.
Така през тези двеста години ,през които
убивахме и изваждахме труповете
на китовете от океаните,
ние променихме ритъма
и географско разпределяне на отпадъците им,
които е трябвало да бъдат
в дълбините на океана
и като резултат,
най-вероятно това е довело
до изчезването на видове,
които са зависели
от техните трупове за да оцелеят.
Труповете на китовете транспортират
повече от 190,000 тона въглерод
което е равнозначно на количеството
произведено от 80,000 коли годишно
от атмосферата до дълбините на океаните,
а тези океани
са това, което наричаме “въглеродни мивки“
тъй като те улавят и задържат
излишеството от въглерод
и по този начин спомагат да се забави
глобалното затопляне.
Понякога техните трупове носени от водата
и акустирайки на плажовете
служат за храна на други видове,
които обитават сушата.
Последните двеста години на избиване
са наистина пагубни
и имат за последица намаляване
на популацията на китовете
между 60 и 90 процента.
Очевидно, движението Спаси китоветe
е сериозен инструмент срещу
ловуването с търговска цел на китове,
но също така има нужда
то да бъде преразгледано.
трябва да погледнем по-сериозно
на проблемите, които стоят пред китовете
в нашите води днес.
Помежду всичко останало,
ние трябва да спрем
преминаването на контейнери
отгоре им в по-богатите на храна райони,
и да спрем заплитането им
в рибарските мрежи
когато плуват свободно в океана.
Също така трябва да се научим правилно
да формулираме призивите си
така че хората да разберат
истинската стойност в нашата екосистема.
И още веднъж,
нека спасим китовете днес,
но този път, нека го направим
не само заради тях,
но и заради самите нас.
Благодаря ви.