Не знам защо, но непрекъснато се изумявам като мисля,
че два милиарда и половина от нас по света
са свързани помежду си чрез Интернет
и че във всеки момент във времето
повече от 30 процента от населението на света
може да отиде онлайн за да учи, да създава и да споделя.
И размера на времето, което всеки от нас прекарва правейки всичко това
също продължава да нараства.
Едно неотдавнашно проучване показа,
че само младото поколение
прекарва над осем часа дневно онлайн.
Като родител на девет годишно момиче,
тази цифра изглежда ужасно ниска.
(Смях)
Но както Интернет отвори света за всеки един от нас,
той също така отвори всеки един от нас за света.
И все повече цената, която се иска да платим
за цялата тази свързаност
е нашия личен живот.
Днес това, което много от нас обичат да вярват
е, че интернет е защитено място; не е така.
И с всяко щракване на мишката и всяко докосване на екрана,
ние сме като Хензел и Гретел
оставяйки трохи от нашите лични данни
навсякъде където пътуваме през дигиталните гори.
Оставяме нашите рождени дни, нашето място на пребиваване,
нашите интереси и предпочитания,
нашите взаимоотношения,
нашите финансови истории, и т.н.
Сега не ме разбирайте погрешно,
Дори за минута не предлагам, че споделянето на данни е нещо лошо.
В действителност, когато знам данните, които се споделят
и ми е поискано изрично моето съгласие,
аз искам някои сайтове да разберат навиците ми.
Това им помага да ми предложат книги, които да чета
или филми, които моето семейство да гледа
или приятели, с които да се свържа.
Но когато не знам и когато не съм попитан,
тогава е, когато възниква проблем.
Това е феномен в интернет днес
наречен поведенческо проследяване,
и е много голям бизнес.
В действителност цяла индустрия е образувана
около преследването ни сред дигиталните гори
и събиране на профили на всеки един от нас.
И когато всички тези данни се съхраняват,
те могат да направят почти каквото искат с тях.
Това е една област днес, която има много малко регламенти
и дори по-малко правила.
С изключение на някои от последните съобщения тук в САЩ и в Европа,
това е зона на защита на потребителите, която е почти изцяло гола.
Така че нека изложа тази спотаена индустрия малко по-дълбоко.
Визуализацията която виждате да се формира зад мен се нарича Тайно проследяване
и това е експериментална добавка към браузъра,
която можете да инсталирате в браузъра Firefox,
която ви помага да видите къде отиват вашите уеб данни и кой ви проследява.
Червените точки, които виждате там горе
са сайтове, които проследяват навиците,
които не съм посещавал, но които ме следват.
Сините точки са сайтовете, които действително съм посетил директно.
И сивите точки са сайтове, които също са ме проследявали,
но аз нямам никаква представа, кои са те.
Всички те са свързани, както можете да видите,
да формират картина за мен в мрежата.
И това е моят профил.
Така че нека да премина от един пример към нещо много специфично и лично.
Аз инсталирах Тайно проследяване на моя собствен лаптоп преди две седмици
и го оставих да ме следва, през един доста типичен ден.
Сега като повечето от вас,
всъщност стартирам деня си отивайки онлайн и проверявайки електронната си поща.
След това отивам на новинарски сайт, гледам някои заглавия.
И в този конкретен случай се случва да харесам едно от тях
относно ползите на музикалната грамотност в училищата
и го споделих в една социална мрежа.
Нашата дъщеря после се присъедини към нас на масата за закуска,
и я попитах: "Набляга ли се на музикална грамотност в училището ви?"
И тя, разбира се, естествено като девет годишна,
ме погледна и каза въпросително: "Какво е грамотност?"
Така че аз я пратих онлайн, разбира се, да потърси тази дума.
Сега нека спра тук.
Ние не сме изяли още дори две хапки от закуската
и вече има почти 25 сайтове, които ме проследяват.
Аз посетих общо четири.
Нека да се придвижа бързо напред през останалата част от моя ден.
Отивам на работа, проверявам електронната поща,
влизам в още няколко социални сайтове, блогвам,
проверям още новинарски статии, споделям някои от тези новини,
отивам да погледам някои видеоклипове,
доста типичен ден -- в този случай, действително доста педантичен --
и в края на деня, докато моя ден привършва,
вижте моя профил.
Червените точки експлодират.
Сивите точки са нараснали експоненциално.
Като цяло над 150 сайтове,
които сега проследяват личната ми информация,
повечето от тях без съгласието ми.
Аз гледам тази картина и тя ме плаши.
Това не е нищо. Аз съм дебнат из мрежата.
И защо се случва това?
Много просто -- това е огромен бизнес.
Приходите на няколко от най-големите фирми в това пространство
днес е над 39 милиарда долара.
И като възрастни, със сигурност не сме сами.
По същото време когато инсталирах моя собствен профил на Тайно проследяване,
аз инсталирах един за дъщеря ми.
И през една единствена събота сутрин, за повече от два часа в Интернет,
ето нейният профил на Тайно проследяване.
Това е девет годишно момиче,
което посещава предимно детски сайтове.
Станах от уплашен на разгневен.
Това вече не съм аз като технологичен пионер или адвокат за неприкосновеността на личните данни.
Тук съм като родител.
Представете си във физическия свят,
ако някой следва нашите деца с камера и бележник
и записва всяко тяхно движение.
Мога да ви кажа, че няма човек в тази стая, който ще седи безучастно.
Ние ще предприемем действия. Може да не са добри действия, но ще предприемем такива.
(Смях)
Не можем да седим безучастно тук.
Това се случва днес.
Неприкосновеността на личните данни не е опция,
и не трябва да бъде цената, която приемаме
само за влизане в Интернет.
Нашите гласове са от значение и нашите действия значат дори повече.
Днес ние стартирахме Тайнo проследяване.
Можете да го изтеглите, да го инсталирате във Firefox,
за да видите кой ви проследява в мрежата
и ви следи през дигиталните гори.
Гледайки напред, всички наши гласове трябва да бъдат изслушани.
Защото това, което не знаем, може всъщност да ни нарани.
Тъй като паметта на Интернет е вечна.
Ние сме наблюдавани.
Сега е време за нас да следим наблюдателите.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)