Добре дошъл на презентацията ми за
ипотечно обезпечени ценни книжа.
Нека да започнем.
Това ще е част от нова поредица от
презентации, понеже смятам, че
това, което се случва сега в
кредитните пазари е доста различно от,
примерно,
лична финансова гледна точка и също от
историческа гледна точка.
Искам да направя цял куп видеа
за да могат хората
да разберат как всичко пасва заедно, и
какви последици може да има.
Нека да почнем с основите.
Какво са ипотечните ценни книжа?
Сигурно си чел доста за тях.
Исторически, нека видим какво става,
когато искам да взема заем
за къща, например
преди 20 години.
Ще поопростя някои неща.
По-късно може да
позадълбочим.
Къде отиде писалката?
Нека кажем, че ми трябват
100 000 долара.
Не, нека кажем 1 милион, понеже
е по-близо
до цените на къщите днес.
Трябва ми 1 милион долара заем
за да купя къщата.
Това ще бъде ипотека, която ще е
върху моята къща.
Когато казвам ипотека върху имот,
означавам, че взимам назаем 1 милион
долара от банката,
и ако не успея да изплатя заема, тогава
банката
взима имота.
Това е значението на понятието.
Често ще бъде само ипотека върху
къщата, което означава,
че мога просто да им върна
ключовете.
Те взимат имота и аз
нямам други дългове, но моят
кредитен рейтинг се влошава.
Но ми трябва заем за 1 милион.
Традиционният начин, по който да получа
заема, е да отида и да
разговарям с банката.
Това е банката.
Те имат парите.
Тогава те ми дават 1 милион долара и аз
ще им изплатя
и дадена лихва. Ще си измисля
някакво число.
Тази лихва естествено се променя, и ще
направим бъдещи презентации защо лихвата
се променя.
Но нека кажем, че ще им платя 10% лихва.
За да го опростим, приемам,
че заемите в тази презентация
са само лихвени заеми.
В традиционната ипотека, ти всъщност,
плащанията ти имат
част лихва и част главница
Главницата е изплащането на самия заем.
Математиката е една идея по-сложна с това,
и в този случай ще приемем,
че аз плащам само
лихвената част, и накрая на заема аз
изплащам
цялата сума на заема.
Нека кажем, че е 10 годишен заем.
За всяка от 10 години аз ще плащам по
100 000 долара в лихва, годишно.
Тогава в десетата година ще платя 100 000
долара и ще
платя обратно тези 1 милион долара.
Така.
Година 1, 2, 3, точка, точка, 9, 10.
Първата година плащам 100 000.
Втората година, също 100 000.
Трета година, същата сума.
Точка, точка, точка.
Деветата година, плащам 100 000.
Тогава десетата година плащам 100 000 плюс
това връщам
тези 1 милион.
Така плащам 1,1 милиона.
Това е начинът как парите
ще се трансферират между
мен и банката.
Тук нямам предвид традиционен
заем, понеже това не е такъв,
само лихвен заем, но за целта на тази
презентация, как е различава
от ипотечно обезпечените книжа,
важното е да се разбере, че банката
ще запази заема.
Тези плащания, които ще правя, ще отиват
директно в банката.
Това е бизнесът, който банките
исторически упражнявали.
Друг човек, ти, и ти си с шапка,
нека кажем,
че си много богат и влагаш 1 милион
долара в банката.
Така.
Това са ти спестяванията,
които си наследил
от чичо си.
И банката ще ти плаща примерно 5%.
И после взимат тези 1 милион, дават ги
на мен, и взимат 10%
от заема ми.
После банката взима разликата, нали?
Плаща ти 5% и взимат 10% от мен.
После ще минем през това как могат да го
направят,
ако изтеглиш парите,
и т.н.
Важното е да разбереш, че тези плащания
са за банката.
Така заемите са работили преди
ипотечно обезпечените ценни книжа
да се развият.
Нека сега да дадем пример с тези
ценни книжа.
Все още тук съм аз.
Все още съществувам. Все още ми трябват
1 милион долара.
Да приемем, че отивам до банката.
Да кажем,
че отивам до банката.
Тя е все още там.
И както преди, тя ми дава 1 милион.
и аз давам 10% годишно.
Така.
Доста подобно е на стария ни модел.
Но в стария модел банката запазва
плащанията
за себе си.
И тогава тези 1 милион, които имаше,
сега се ползват да се плати за къщата ми.
Тогава настъпва иновация.
Вместо да трябва да взимат
повече депозити, за да
дават заеми, банката казва,
защо да не продам
тези заеми на трето лице и да ги оставя
да правят каквото искат?
Знам, че звучи объркващо.
Как продаваш заеми?
Нека кажем, че тук съм аз.
И тука са 1000 мои версии.
Така.
По света има няколко Сал.
Така.
И всички взимаме назаем от банката.
Тука са 1000 мои версии.
Така.
Просто казвам голямо число.
Не е необходимо да е 1000.
И общо сме взели назаем
1000 пъти 1 милион.
Общо сме взели 1 милиард от банката.
И всички плащаме 10% на заема.
Понеже всеки плаща 10% годишно,
всички общо ще платим 10% върху тези
1 милиард.
Така.
10% от 1 милиард са 100 милиона в лихва.
Така 10% са равни на 100 милиона.
Сега банката казва, ок, всички 1 милиард,
които имах в трезорите си,
или нещо подобно, понеже днешно време
не се държат физически пари,
но в моята база от данни, е сега в
джобовете на хората.
Искам да взема повече пари.
Банката взима всички тези заеми заедно,
тези 1 милиард в заеми, и казва, хей,
инвестиционна банка, тя е друга банка,
защо не ми
дадеш 1 милиард.
Инвестиционната банка им дава 1 милиард.
И вместо аз и другите хиляди
души да плащат
парите на банката, ние плащаме сега на
това ново лице.
Правя картинката доста объркваща.
Какво се случи?
Когато банката продаде заемите -
групира ги всички
заедно и ги събра в един пакет,
и така продаде хиляда
заема на банката.
Значи тази банка плати 1 милиард за
правото да вземе
лихвата и главницата на тези заеми.
Случи се така, че този получи
парите и тогава тази
банка ще взима плащанията.
Сега се чудиш, защо банките го правят?
Аз спестих някои детайли,
но банката има доста
такси за тази дейност,
или просто харесва да дава
заеми на клиенти, няма значение.
Но правилния отговор е, че има такси
за да прави това.
И така тази банка ще транферира
по-малко стойност на другата банка.
Дано разбираш действието на прехвърляне
на заема.
Този плаща вноските и
плащанията са всъщност
са прехвърлени на него.
Имам само две минути за тази презентация,
в следващата ще се фокусирам на какво
този може да направи със заема за да го
направи в
ипотечно обезпечени книжа.
И този е инвестиционна банка,
вместо
търговска банка.
Този детайл не е важен за разбирането
какво са тези ценни книжа,
но това ще почака до
следващата презентация.
Ще се видим скоро.